РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1832
Град Пловдив, 14 август 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,
V състав, в публично съдебно заседание на девети юли, през две хиляди и осемнадесетата година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 423 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят - Н.Л.П. с ЕГН**********, с адрес ***
обжалва Заповед № РД-17-1921 /21,12,2017г. ,
издадена от Кмет на Район“Централен“ при Община Пловдив, с която е забранено
ползването на строеж “Вътрешно преустройство на избено помещение и коридор в
жилище“, с админ. адрес в ***и който не е въведен в експлоатация по надлежния
ред.
Жалбоподателката, чрез адв. Н. твърди
/ л.80/ незаконосъобразност на
оспорената заповед и иска нейната отмяна, като посочва че в заповедта
неправилно е посочено за собственици Е.
и Н. П., а в действителност такава е само
Н., която е придобила имота с нот. акт. от 1992година. Твърди, че с
издаването и връчването на заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 61 от АПК,
както и че в оспорената заповед не е индивидуализиран напълно процесния обект.
В жалбата и в писмената защита се
излагат и подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения по
издаването на оспорената заповед, както
и че нито в КА нито в заповедта е изследван въпроса за годината на
построяването на обекта.Претендират се и направените по делото съдебни разноски.
Ответникът –
кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител
ю.к. С., намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без
уважение поради законосъобразност на оспорената заповед. Развива подробни
съображения /л.78/ в писмена защита. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1
т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Административен съд - Пловдив в
настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лица, адресати на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея.
Заповедта е съобщена на 22,01,2018г. , а
жалбата е подадена на 05,02,2018г. , поради което следва да се приеме като подадена в срок и
процесуално допустима.
В жалбата е направено и особено искане за
спиране изпълнението на
процесната заповед.
Съдът със свое определение № 340 от
15,02,2018г. е ОТХВЪРЛИЛ искането на Н.Л.П. с ЕГН********** за спиране на изпълнението на Заповед № РД-17-1921 / 21,12,2017г. ,
издадена от Кмет на Район “Централен“ при Община Пловдив, с която е забранено
ползването на строеж “Вътрешно преустройство на избено помещение и коридор в
жилище“, с адм. адрес в *****, като определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Съдът от приложените в
административната преписка , както и от събраните в съдебната фаза
доказателства приема за установено от
фактическа страна на следното:
Административното производство е
започнало по инициатива на административния орган, който с констативен / л.16/ протокол № 92/ 25.09.2017 г., съставен по реда
на чл. 225 ал.3 от ЗУТ, служители от техническата служба констатират, че на
партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 818, 815, кв.468 –
стар по плана на Трета градска част, е
налице строеж: „Вътрешно преустройство
на избено помещение и коридор в жилище“, собственост на жалбоподателите.
Същият се ползва за живеене, без да му е сменено предназначението и да бъде
въведен в експлоатация по надлежния ред. Посочено е, че строежът е Пета
категория. За гореописания строеж липсва одобрен проект, разрешение за строеж и
документ надлежна смяна на предназначението. Строежът е присъединен към „ВиК“
ЕООД и „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД.
За строежът не са представени
документи за въвеждане в експлоатация.
Същият представлява “Вътрешно преустройство на югозападното избено
помещение и коридор пред него в жилище“, с адм. адрес в *****. Посочено е също така, че в коридора , който е обща част на етажните собственици има обособена баня със санитарен
възел.
Въз основа на този констативен акт е
издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с
която е забранено ползването на строежа. За да издаде заповедта, кметът на
район „Централен“ е приел, че несъмнено се касае за незаконен строеж по смисъла
на чл.178, ал.1 ЗУТ, което налага да бъде забранено ползването му.
В съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната и приета / л. 58/ съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Съдебният експерт след оглед на място
е констатирал / л. 58, долу , т.2/ , че сградата няма подземен или полуподземен етаж, съответно няма
избен етаж и няма изба. Вещото
лице К. е установило, че на този етаж (който се намира под нивото на прилежащия
двор - т. 4 от констатациите) са обособени две самостоятелни помещения за
обитаване, две санитарни помещения и общ коридор. Т.е. на място се констатира,
че текущото предназначние на етажа се разминава с това по строителни документи
и по акт за собственост. Извода на експерта , че сградата няма подземен или
полуподземен етаж, съответно няма избен етаж и няма изба не се подкрепя нито от
съдържанието на актовете за собственост, нито от изводите на другото вещо лице
/ по ад. № 252/2018г./ , което е посетило същия обект, в същия период от време,
по повод аналогично съдебно производство, само че по реда на чл. 225а от ЗУТ.
С оглед установяване на времето на
извършване на процесното преустройство следва да се приеме, че след като
съгласно официални документи за собственост, които не са оспорени по съответния
ред, както и съгласно електронна справка за самостоятелния обект, съгласно одобрената
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. кадастрална карта, в която процесният обект
фигурира като „склад", следва да се приеме, че преустройството е извършено
след тези дати. Не считам, че съдът трябва да кредитира в по-голяма степен
изводите на вещото лице, което твърди, че преустройството е извършено още с
построяването на сградата.
Съдът намира, че със заключението на
вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящия спор,
доколкото няма данни досежно обстоятелството, че така извършеното преустройство
не влошава сеизмичната устойчивост на сградата, не означава, че такова
преустройство може да бъде извършено без разрешение за строеж и инвестиционни
проекти, съответно че може да се ползва без да е въведено в експлоатация по
установения в закона ред. Нормата на чл.151 ЗУТ посочва в кои случаи не се
изисква строително разрешение, в това число и текущ ремонт - ал.1, т.2 от
същата разпоредба. Съгласно § 5, т.43 ДР /Нова - Дв, бр.65 от 2003г./ „Текущ
ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешно преустройство, при
което не се:
а/ засяга конструкцията на сградата;
б/ извършват дейността като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата;
в/ променят предназначението на
помещенията и натоварванията в тях.
Съдът е разпитал и свидетеля К.И.К., който заявява
,у че знае строежа, че помещението, което е от фасадата към запад има входна
врата, като представлява дълъг коридор и
помещението е разположено в сутерена, с около 20 см под “кота нула”, по надолу.
Заявява , че помещението е направено заедно със сградата на ул. “*****, която
се състои от три етажа, т.е. около 1960 година.
Твърди, че не е направено никакво
преустройство и помещение на П. се намира в сутеренния етаж, като върху него има още три
самостоятелни жилищни етажа. Възложителите са Н. и Е. П. и те си живеят там в това помещение от построяваното
на кооперация. Това помещение не го приема като избено помещение, тъй като
подът на това помещение е на около 20 см. под “кота нула”, има тоалетна, има си
всичко има и мивка, която е под стълбищното пространство и тоалетна до
нея, в дъното на коридора. Помещения отдолу са съсобственост на
собствениците на етажите, трима на брой, а как ги водят точно тези помещения,
не знае.
Съдът не кредитира показанията
на св. К., защото от тях не могат да се
установят никакви факти във връзка със спорните въпроси относно съществуването
на строителни книжа за извършеното преустройство и относно въвеждането в
експлоатация на процесния строеж във вида, в който той съществува в момента.
Съдът намира тези гласни доказателствени средства неотносими към предмета на
делото и без правно значение за решаване на административноправния въпрос за
законността на преустройството и въвеждането в експлоатация на процесния строеж
по установения ред.
Съдът безспорно установява от
събраните по делото доказателства , т.е. от констативен протокол, нотариални актове за
правото на собственост, данните по кадастралната карта на гр. Пловдив, както и
изготвената експертиза, че не се касае за текущ ремонт, а за преустройство на
избено помещение и коридор .
За установяването на горните факти не
е необходимо извършването на съдебно-техническа експертиза, а е достатъчно
представянето на съответното удостоверение за въвеждане в експлоатация по
чл.177, ал.3 ЗУТ, каквото жалбоподателите не представиха при тяхна доказателствена
тежест да установят този факт.
Съдът от правна страна следва да изложи, че оспорената заповед е законосъобразна и не са
налице основания за нейната отмяна.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на всички основания по чл.146 АПК и във връзка с възраженията
на жалбоподателя, съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен
орган, надлежно упълномощен / л. 25/ въз
основа на заповед № 13ОА556 от 05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, в
предвидената от закона форма на мотивирана писмена заповед, при спазване на
административнопроизводствените правила, установени в чл.178, ал.6 ЗУТ, и в
съответствие с материалноправните разпоредби на чл.177 и чл.178 ЗУТ,
регламентиращи правилата за въвеждане в експлоатация на завършените строежи от
различните категории, при спазване на целта на закона – установената забрана да не се ползват невъведени в
експлоатация по установения ред строежи, за да се гарантира и запази живота и
здравето на хората, включително на собствениците и ползвателите на строежите.
Настоящият строеж е пета категория и
следователно подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, определен в чл.177 и
чл.178 ЗУТ. Единственото изключение от това правило е предвидено за строежите
от шеста категория (чл.178, ал.2 ЗУТ), какъвто не е процесният строеж.
Съгласно чл.178, ал.6 ЗУТ при
нарушения на ал.1 (т.е., на забраната да не се ползват строежи или части от
тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177) и на
ал.4 (т.е., на забраната строежи или части от тях да не се ползват не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация)
на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други.
В настоящия случай е безспорно
установено наличието и на двете хипотези на чл.178, ал.6 ЗУТ, което впрочем
дори не се оспорва от жалбоподателя, при които административният орган е
задължен да издаде заповед за забрана на ползването на строеж, т.е.,
административният орган е действал при наличие на предвидените в закона
предпоставки и при условията на обвързана компетентност, при която той няма
право на преценка дали да издаде заповед, а е задължен по закон да го направи.
Спазена е предвидената в закона
процедура за издаване на оспорената заповед, изискваща единствено съставянето
на констативен акт, какъвто в настоящия случай е съставен – констативен акт,
който е връчен на представител на жалбоподателите. Срещу съставения констативен
акт е направено възражение от страна на жалбоподателите, което прави
неоснователни доводите допуснати съществени процесуални нарушения / СПН/ . Още
повече, че жалбоподателите в съдебното
производство могат да защитят правата си в пълна мяра. СПН не са допуснати от
страна на административния орган – законовото изискване на чл.178, ал.6 от ЗУТ
при провеждането на процесното производство са спазени – съставен е констативен
акт, въз основа на който е издадена и оспорената заповед.
С други думи на жалбоподателите е
било осигурено в пълен обем право на участие в административното производство
по издаване на оспорената заповед, като им е предоставена и възможност да
упражнят правата си.
Неоснователно е възражението на Н.П.,
че заповедта е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила, като неправилно е посочено че
собственици и възложители на строежа са Н. и Е. П..
Съдът счита че дори да е налице
неточност то това не е съществено процесуално нарушение , тъй като админ.орган
е взел предвид лицата които живеят в обекта . Съдът счита че по никакъв начин
не са нарушени правата на Е. , още
повече че тя не е жалбоподател в настоящото производство, само Н.П. е внесла /
л. 33/ държавна такса, а Е. е конституирана , като з.л.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите, че в случая не се касае за преустройство. Извършеното
преустройство се потвърждава не само от констатациите на служителите от
общинската администрация но и от приетото по делото заключение по СТЕ.
Съдът считам, че строежът не се явява
и допустим, тъй като засяга преустройство на общи части, за което не е налице
необходимото съгласие от останалите съсобственици в сградата. Налага се извод, че за постройката не са налице двете
кумулативно изискуеми предпоставки за приложение на института на търпимостта по
реда на § 16 от ДР ЗУТ, респективно § 127 от ПЗР ЗУТ.
По делото не са представени други
доказателства, оборващи заключението на служителите на администрацията на район
„Централен", или такива, които опровергават констатациите отразени в
Констативен акт №92/25.09.2017г.
С оглед на гореизложеното, както и
при липсата на представени доказателства за редовно въвеждане на преустроения
обект в експлоатация, налице са условията на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ.
Съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
район „Централен“ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на - Н.Л.П. с ЕГН**********, с адрес ***
против заповед № РД-17-1921
/21,12,2017г. , издадена от Кмет на Район“Централен“ при Община Пловдив, с
която е забранено ползването на строеж “Вътрешно преустройство на избено
помещение и коридор в жилище“, с админ. адрес в ***и който не е въведен в
експлоатация по надлежния ред.
ОСЪЖДА Н.Л.П. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Община Пловдив юк. Възнаграждение в размер от 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: