РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Бургас, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120105401 по описа за 2022 година
Производството е по искова молба на М. Б. Д., К. З. М. и Б. З. Ф. против Е. Ф. Р., за делба на
поземлен имот с идентификатор по КК и КР на с.Б, общ.Б, с площ от 1074 кв.м. и описани
граници, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор и
застроена площ от 65 кв.м., едноетажна жилищна сграда с идентификатор и застроена площ
от 31 кв.м., както и едноетажна сграда (хангар, депо) с идентификатор и застроена площ от
43 кв.м., при квоти от по 1/6 ид.ч. за съделителите Д., М. и Ф., както и 1/2 ид.ч. за
съделителката Р..
С исковата молба е поискано от съда да разпредели ползването на
процесния имот до приключване на делбеното производство.
Искът за делба е с правно основание в чл.34 от ЗС във вр. с чл.69 от ЗН, а
искането за разпределение на ползването - чл.344, ал.2 от ГПК и са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на съделителите Д., М. и
Ф., който ангажира писмени и гласни доказателства.
Процесуалният представител на съделителя Р. оспорва иска за делба,
позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност, а евентуално - моли за
допускане на делбата при посочените в исковата молба квоти. Също ангажира писмени и
гласни доказателства.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установена
следната фактическа съвокупност:
1
С нот.акт № 7 / 1937 год. на нотариус при Бургаския областен съд, Ф. Д. Ф., б.ж
на с.Б поч. на ., е придобил по реда на Закона за селскостопанското настаняване на
бежанците (ДВ, бр.213/1926 год.)., собствеността върху дворно урегулирано място,
находящо се в с.Б Б. о, с площ от 1000 кв.м. и граници: от две страни - улици, Г. А. и парцел
№ 18.
След смъртта си, Ф. Ф. е оставил за свои наследници преживяла съпруга - К. Ф. и
двама низходящи - З. Ф. Д. и Е. Ф. Р..
З. Д. е починал на 26.09.1986 год. и е оставил за наследници съделителите М. Б.
Д. - преживяла съпруга, К. З. М. - дъщеря и Б. З. Ф.-син.
Съгласно удостоверение, издадено от Община Б, на 30.10.2020 год., придобитият
от Ф. Ф. имот съответства на бивш парцел IX, част от бивш парцел VIII в бивш кв.4 и част
от улици по стар, недействащ план на село Б, от 1932 год.; съответства и на бивш имот пл.№
121 и част от имот за улици по недействащ кадастрален план от 1972 год.; съответства на
УПИ XII-121 в кв.10 по действащ ПУП-ПРЗ на селото от 1972 год.; съответства на ПИ по
КК и КР на с.Б, общ.Б; разликата в площта на придобития от Ф. имот и УПИ се дължи на
регулационни промени и изместване / несъвпадение на границите.
Няма спор между страните, а това се установява и от извършената техническа
експертиза, че в имота са построени и налични понастоящем две жилищни сгради - едната с
идентификатор и застроена площ от 65 кв.м., другата - с идентификатор и площ от 31 кв.м.,
както и гараж с идентификатор и площ от 43 кв.м.
Вещото лице е посочило, че пазарният месечен наем за дворното място и
сградите възлиза на 336 лв. без ДДС или 403.20 лв. с ДДС.
На 21.06.2021 год. съделителката Р., чрез пълномощник - адв.К., е отправила
покана до съделителите Б. Ф. и К. М. „във връзка с решаване на въпроса за доброволната
делба на съсобствения ни недвижим имот - ПИ с идентификаторпо КККР на с.Б Област Б с
административен адрес - с.Б Област Б, ул.“ведно с построените в него три постройки“.
Изслушани са св.К. и П, живущи в селото и познаващи имота и съделителката Р..
От показанията им се установява, че само тя имала ключ и се е грижела за имота,
обезопасявала го, обработвала го и извършвала подобрения. Правела всичко това явно.
По делото са налични още множество писмени доказателства във връзка със
заплащани в периода 2014-2022 год. комунални разходи (вода и електроенергия), а също и
за закупувани в периода 2019-2020 год. строителни материали от страна на Д.и Е.Р, с адрес
за доставката на някои от тях в с.Б.
При така установените факти, искът за делба се явява основателен.
Съделителите са съсобственици на делбения имот, като съсобствеността им е
възникнала по силата на наследствено правоприемство. Този имот - идентификатор по КК и
КР на гр.Б, е идентичен с този, с който Ф. Д. Ф. е бил оземлен. Няма данни оземляването
(възмездно) да е станало по време на брака му с К. И. Ф. (майка на съделителката Р. и баба
2
по бащина линия на съделителите М. и Ф.), но дори и така, бракът е бил прекратен със
смъртта на Ф. Ф. през 1964 год., следователно не е заварен по см. на СК от 1968 год. Т.е.
този имот е бил негова индивидуална собственост и след смъртта му, е наследен от
преживялата съпруга и двамата му низходящи - З. Д. и Е. Р., всеки от които е получил по 1/3
ид.ч. (чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗНасл.).
З. Д. е починал на 26.09.1986 год. и съсобственици са станали К. Ф. и Е. Р. - с
квоти от по 1/3 ид.ч., заедно с преживялата съпруга и низходящите на З. Д. - М. Д., К. М. и
Б. Ф., притежаващи квоти от по 1/9 ид.ч. всеки.
След смъртта на К.а Ф., нейната 1/3 ид.ч. е наследена от Е. Р., която е
придобила 1/6 ид.ч., и от М. Д., К. М. и Б. Ф., които са получили по заместване на своя баща
и съпруг общо 1/6 ид.ч. (чл.10, ал.1 вр. с чл.5, ал. и чл.9, ал.1 от ЗНасл.).
Такова е и понастоящем разпределението на собствеността между настоящите
съделители или в обобщение - Е. Р. притежава 1/2 ид.ч., а Д., М. и Ф. - по 1/6 ид.ч. от
дворното място и постройките.
По отношение на постройките следва да се допълни, че собствеността им, при
липса на доказателства, оборващи презумпцията по чл.92 от ЗСоб., също са съсобствени на
съделителите, при посочените квоти.
Що се отнася до възражението за изтекла в полза на съделителката Р.
придобивна давност, съдът намира същото за неоснователно. Вярно е, че обективният
признак на владението по чл.79, ал.1 от ЗСоб. е доказан, но проблемът е на плоскостта на
субективния такъв - първо, защото ангажираните гласни доказателства не съдържат данни Е.
Р. да е манифестирала намерение (респ. промяната в намерението) да свои, да владее
придобивно за себе си, идеалните части на останалите съделители и второ - дори да го е
осъществявала, с поканата от 21.06.2021 год., отправена до тях, е признала правата им
(наличието на съсобственост помежду им), прекъсвайки давността (чл.116, б.А от ЗЗД вр. с
чл.84 от ЗСоб.).
От горното се налага окончателния извод, че страните в настоящото
производство са съсобственици на делбените имоти. Установени са и настоящото им
фактическо положение и правата на всеки съделител в съсобствеността.
Искането за разпределение съдът намира за основателно - очевидно е, че
имотът (дворно място и постройки) се е ползвал трайно, поддържал се е и продължава да се
ползва и поддържа от съделителката Р.. С оглед на това, на нея следва да се предостави
ползването му, като тя да заплаща по 200 лв. месечно на съделителите Д., М. и Ф..
Ето защо, делбата следва да се допусне, при горепосоченото разпределение на
ползването до окончателното й извършване.
Разноски в делбеното производство, поради липса на съединени с делбения иск
претенции, не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.235, чл.236 и чл.344 от ГПК,
3
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между М. Б. Д. от гр.Б, ж/к „, ЕГН - **********, К. З. М. от гр.Б,
ж/к „ - **********, Б. З. Ф. от гр.Б, ж/к „, ЕГН - ********** и Е. Ф. Р. от гр.Б“, б ЕГН -
**********, на следния съсобствен на страните недвижим имот:
- поземлен имот с идентификатор по КК и КР на с.Б, общ.Б с площ от 1074
кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), при граници за поземления имот: ведно с построените в имота
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор застроена площ от 65 кв.м., брой етажи - 1,
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор застроена площ от 31 кв.м., брой етажи - 1,
както и хангар, депо, гараж с идентификатор застроена площ от 43 кв.м., брой етажи - 1,
при квоти от 1/2 ид.ч. за Е. Ф., 1/6 ид.ч. - за М. Д., 1/6 ид.ч. - за К. М. и 1/6 ид.ч.
- за Б. Ф..
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, ползването на съсобствения
на страните недвижим имот, описан по-горе, до окончателното приключване на делбата с
влязъл в сила съдебен акт, като ПРЕДОСТАВЯ ползването му на Е. Ф. Р. и я ОСЪЖДА да
заплаща на М. Б. Д., К. З. М. и Б. З. Ф., общо на тримата, сумата от 200 лв. месечно.
В частта по допускане на делбата настоящото решение подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а
в частта за разпределяне на ползването може да бъде изменяно от постановилия го съд или
да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/Асен Радев_______________________
4