Р Е Ш Е Н И Е
№
2231
21.12.2013
г.
град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в състав
Председател: Ивелина
Мавродиева
при
секретаря К.К.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4383 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на А.Л.П. с ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощника си адвокат Б.В. против „ПСФК Ч.” АД с ЕИК ***, със седалище гр.
Бургас, ж.к. „Л.”, спортен комплекс „Л.” представлявано от П.К.К., с която се претендира осъждането му да им
заплати сумата от 18 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
периода от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г., след приспадане на необходимите
удръжки, в качеството му на член на съвета на директорите на дружеството, както
и мораторна лихва върху сумата претендира за всеки от месеците в горния период
от 1-во число на месеца, следващ този за който се търси възнаграждението до
завеждане на делото, в общ размер от 3 785. 12 лв., ведно със законната лихва
за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на претендираните суми се
основават на твърдения, че ищецът има право да получи възнаграждение, поради
това че е бил член на съвета на директорите на ответното дружество, съгласно
взето решение н Общото събрание на акционерите, проведено на 30.08.2010 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 237, ал.
1 във връзка с чл. 221, т. 5 от ТЗ във вр. с чл. 286 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, чрез пълномощника си адвокат К.Б.. Исковете с оспорват като
неоснователни с твърдението, че през периода от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г.
не са изпълнявани задълженията по Устав и по закон, както и че по конкретно
ищецът не изпълнявал добросъвестно вменените му задължения, поради което и не
му се дължи възнаграждение. Също моли за присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор относно
обстоятелство, че ищецът е бил член на съвета на директорите на ответното
дружество в периода от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г., като е бил освободен
като член на Съвета на директорите с решение от 30.01.2013г., обективирано в
протокол от заседание на редовно годишно отчетно общо събрание на акционерите
на „ПСФК Ч.” АД от същата дата. Не е спорно също така, че на 30.08.2010 г. е
взето решение на членовете на съвета на директорите да изплаща месечно
възнаграждение в размер на 2 500 лв., като е представен протокола от
заседание на редовно годишно отчетно общо събрание на акционерите на ПСФК Ч. АД
от 30.08.2010г., с което по т. 6 от дневния ред ищецът А.Л.П. е избран за член
на Съвета на директорите в ответното дружество с необходимия брой гласове за
приемането на решението съгласно чл. 230, ал. 1 от ТЗ и чл. 26, ал. 1 от Устава
на дружеството. Със същото решение по т. 7 от дневния ред на основание чл. 221,
т. 5 от ТЗ и чл. 18, т. 5 от Устава на дружеството е определено възнаграждение
на член на Съвета на директорите в размер на 2500 лева месечно.
Представени са и протоколи от заседания на Света на
директорите на „ПСФК Ч.” АД от 06.12.2010 г., 21.03.2011 г., 02.05.2011г., 04.07.2011
г., както и от други дати, извън период на претенцията, както и докладни
записки, изготвени от ищеца. Видно от същите той в качеството му на член на
Съвета на директорите е взел участие в обсъждане на точките от дневния ред и
при вземането на решения в проведените гласувания. Като член на Съвета на
директорите в ответното дружество, А.Л.П. на 08.06.2012г. заедно с друг член на
Съвета на директорите М.Х. са изготвили доклад до Общински съвет Бургас за
дейността на дружеството за 2011 година, както и доклад от 23.04.2012 г. по
възлагане на Общински съвет Бургас относно предприетите действия по
организиране на Общо събрание на акционерите в „ПСФК Ч.” АД за евентуални
постъпления от трансфери и проблеми с трансфери. Направено е предложение от
ищеца с докладна записка от 15.03.2012г. до Общински съвет Бургас за даване на
съгласие за разсрочване задълженията на ответника към Община Бургас за местни
данъци и такси.
Видно от приетия препис извлечение от протокол
№ 11 от заседание на 26.06.2012г. на Общински съвет Бургас е внесен съвместен
доклад от членовете на Съвета на директорите на „ПСФК Ч.” АД - А.П. и М.Х. за
дейността на дружеството за 2011 година, който е приет по т. 30 от дневния ред.
Предложението на ищеца до Общинския съвет за разсрочване на задълженията на
ответника за данък върху недвижими имоти и такса смет е внесено за обсъждане на
проведени заседания от 27.03. и 29.03.2012 г. на Общински съвет Бургас, като в
тази връзка Общинският съвет е дал съгласие за исканото разсрочване на
задълженията и е възложил на Съвета на директорите на „ПСФК Ч.” АД да
информират Общинския съвет за предприети действия по организиране на Общо
събрание на акционерите, за дневния ред на това събрание, както и за евентуални
постъпления от трансфери и проблеми с трансфери.
При така установените факти, релевантни за
решаването на спора, съдът
намира от правна
страна следното:
Между ищеца А.Л.П.,
като член на Съвета на директорите на „ПСФК Ч.” АД и ответното дружеството е
възникнало мандатно правоотношение. Договорът за възлагане на управлението на
дружество е двустранен, възмезден и консенсуален, като съдържа елементи от договор за поръчка - чл. 280 и сл. ЗЗД. По силата на договора за
възлагане на управление на търговско дружество ищецът, като член на Съвета на
директорите и в качеството си на довереник, се е задължил срещу възнаграждение
да извърша от името и за сметка на ответника – доверител действия по
управлението и представителство на ответното дружество.
С оглед събраните по делото съдът приема, че в периода
от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г. ищецът е изпълнявал своите задължения, като е
извършвал правни и фактически действия във връзка с управлението и
представителството на ответното дружество по сключения между страните договорът за възлагане на управление. При това
следва и насрещната страна по договора да изпълни своето задължение по него и
да заплати уговореното и дължимо възнаграждение в размер на 18 000 лв., както е
заявена претенцията, след приспадане на съответните удръжки. Доказателства за
плащане н дължимата сума по делото не са представени, поради което и искът за
това, като основателен следва да бъде уважен.
С оглед на наведените възражения в тази връзка следва
да се отбележи, че ответникът не е поискал разваляне на договора, поради което дори
и да е налице някакво неточно изпълнение в хода на изпълнението на поръчката от
страна на ищеца, не отпада задължението на ответника за заплащане на
договореното възнаграждение.
По отношение на иска за заплащане на мораторна лихва и
след като съобрази, че задължението за възнаграждение по договор за поръчка
няма определен в закона срок за изпълнение, като такъв не е определен и в
устава и в решението за изплащането му, съдът намира, че изискуемостта му
настъпва от покана до длъжника. Липсват доказателства такава да е отправяна
преди образуването на делото, поради което и се явява неоснователна претенцията
за сборна мораторна лихва върху главниците в размер на търсената сума от
3 785. 12 лв.
Основателна е претенцията за законна лихва върху
търсената главница от датата на депозиране на исковата молба, която играе
ролята на покана за плащане на търсената сума, до окончателното й изплащане.
Съдът констатира, че по делото не е внесена изцяло
дължимата държавна такса в размер на 871. 40 лв., която е била неправилно
определена и са внесени само 435. 70 лв. С оглед изхода на спора следва да се
осъди ответното дружество да заплати част от нея в размер на 284. 30 лв., а
другата дължима част от 151. 40 лв. следва да се поеме от ищеца, с оглед
отхвърлянето на иска му за мораторна лихва.
При този изход на спора, частично основателни са
претенциите на страните за присъждане на разноските по делото и следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 179 лв., съобразно уважената част на исковете за вече заплатена
държавна такса в размер на 435. 70 лв. и част от адвокатското възнаграждение в
размер на 743. 62 лв.. Следва и ищеца да заплати на ответника сумата от 277
лв., част от адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „ПСФК
Ч.” АД с ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, ж.к. „Л.”, спортен комплекс „Л.”
представлявано от П.К.К. да заплати на
А.Л.П. с ЕГН **********,*** сумата от
18 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от
01.01.2011 г. до 31.08.2011 г., след приспадане на необходимите удръжки, в
качеството му на член на съвета на директорите на дружеството, ведно със законната лихва за забава върху горната
сума от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2013 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в
размер на 1 179 лв. /хиляда сто
седемдесет и девет лева/.
Отхвърля иска
на А.Л.П. с ЕГН **********,*** против „ПСФК
Ч.” АД с ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, ж.к. „Л.”, спортен комплекс „Л.”
представлявано от П.К.К. за заплащане на
мораторна лихва в размер на
3 785. 12 лв. върху сумата от 18 000 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за периода от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г., в качеството му на
член на съвета на директорите на дружеството.
Осъжда А.Л.П.
с ЕГН **********,*** да заплати на
„ПСФК Ч.” АД с ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, ж.к. „Л.”, спортен комплекс
„Л.” представлявано от П.К.К. сумата от 277
лв. /двеста седемдесет и седем лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда А.Л.П.
с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по сметка на Бургаския
районен съд в размер на 151. 40 лв.
/сто петдесет и един лева и 40 ст./.
Осъжда „ПСФК
Ч.” АД с ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, ж.к. „Л.”, спортен комплекс „Л.”
представлявано от П.К.К. да заплати по
сметка на Бургаския районен съд държава
такса в размер на 284. 30 лв.
/двеста осемдесет и четири лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.