№ 1461
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110202549 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Г. Б. И. срещу НП № 23-4332-009981 от 05.06.2023 г., издадено от Д. Д. Д., началник-
сектор в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП
(пункт 1 от постановлението) и на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДвП (пункт 2 от
постановлението) на основание съответно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева
(по пункт 1) и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
(по пункт 2). От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се
твърдят конкретни нарушения на процесуалните правила и недоказване на авторството на
съответната деятелност. Наказващият орган депозира писмено становище (с искане за
потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение), но след срока за
писмено възразяване съгласно 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, поради което същото
становище не следва да бъде обсъждано по същество.
От обясненията на жалбоподателя пред съда – отчасти (виж по-долу!), от показанията
на разпитания в съдебно заседание свидетел, от писмените доказателствени материали и
приложените към доказателствената съвкупност снимки (приобщените въз основа на
определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и въз основа на
нарочни определения по приемането и прилагането им като доказателства, книжа и снимки)
– с изключение отчасти на декларацията на нарушителя, депозирана по преписката (виж по-
долу!) – и от заключението на назначената от съда експертиза, респективно от изложеното
от вещото лице по нея при разпита му в съдебно заседание - освен оправомощаването на
актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП, респективно оправомощаването на
конкретния наказващ орган за издаване на НП по ЗДвП, с писмена заповед на министъра на
1
вътрешните работи към датите на съставяне/издаване съответно на процесните АУАН и НП,
освен това, че към датата на процесния инцидент въззивникът работел като професионален
шофьор (и именно в тази връзка управлявал товарния автомобил), както и освен това, че
срещу жалбоподателя (роден през 1971 г.) към процесната дата 13.03.2023 г. имало 6 влезли
в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието
спазване се осъществява от органите на МВР (но за последно такова НП било влязло в сила
през 2012 г.) - еднозначно се установява описаната в процесния АУАН фактическа
обстановка, към която съдът препраща (по този начин съдът като инстанция по фактите
излага установената от него фактическа обстановка, препращайки към съдържание, налично
по делото и с което страните са запознати /очевидно е, че така не може да има каквато и да
било неяснота относно това какво приема съдът от фактическа страна и щом е така, то няма
никакво правно и житейско обяснение виждането в смисъл, че подобно препращане е
недопустимо/), както и (се установява още), че по управлявания от въззивника товарен
автомобил не е имало видими следи (увреждания) от процесния инцидент, а механичните
увреждания, причинени от същия инцидент по лекия автомобил марка „Ф.“, при всяко
положение не били на стойност (справедлива пазарна цена за възстановяване) над 1000 лева.
Версията на въззивника, изложена в обясненията му пред съда и в депозираната по
преписката от негова страна декларация, в смисъл, че удар (досег) между съответните две
превозни средства не е имало, не следва да бъде кредитирана, за сметка на която вяра следва
да се даде на показанията на св. О., дадени в хода на съдебното следствие, съответно на
декларираното от него писмено по преписката, а и на изложеното в АУАН (в който е
намерила отражение именно версията на визирания свидетел). Причина за този извод на
съда е обективното, логично, научно обосновано и защитено (пояснено) в съдебно заседание
заключение на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие експертиза,
подкрепящо именно версията на св. Г. О., както и това, че в самата версия на жалбоподателя
се съдържат косвени данни в подкрепа на версията на г-н О., а именно във връзка с
поведението на водача на лекия автомобил, който – както сочи г-н И. – му е подавал звуков
сигнал по начин, който логически съответства именно на опит за привличане на внимание
във връзка с настъпил инцидент – досег между двата автомобила. Това, че евентуално (както
сочи И.) водачът на лекия автомобил и неговата спътница са се смеели или пък не са
отправили на водача на товарния автомобил (въззивника) някакъв друг сигнал (с жестове и
пр.) освен чрез клаксон съвсем не означава, че процесният инцидент не се е състоял.
Напълно логично е впрочем, имайки предвид и разликата в габаритите на двете превозни
средства и практически липсата на поражения върху товарния автомобил, водачът на
последния дори изобщо да не е усетил допира с леката кола (такава възможност сочи и
вещото лице по назначената от съда експертиза). Що се отнася до въпроса за авторството,
засегнат с жалбата, то от обясненията на самия жалбоподател пред съда и депозираната от
него декларация по преписката, съпоставени с останалата релевантна доказателствена
съвкупност (най-вече показанията на св. О. и писмената му декларация по преписката,
респективно изложеното в процесния АУАН), липсва каквото и да било съмнение, че именно
въззивникът г-н И. е бил водачът на съответния товарен автомобил при процесната
ситуация.
При това положение законът е приложен правилно от наказващия орган, включително
като наложените наказания съответстват напълно на принципа на пропорционалността - на
тежестта на административните нарушения - и въобще на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от
ЗАНН. Липсват такива нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН (в
това число що се отнася до непълнотата на правната квалификация на нарушението по
пункт 1 от обвинението, където не е посочена приложимата точка от ал. 1 на чл. 123 от
ЗДвП), които да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и изобщо такива
нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335,
ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН (включително такива,
2
които да могат да доведат в крайна сметка до каквато и да било неяснота на обвинението и
до ограничаване в тази връзка на възможността за упражняване на процесуалното право на
защита по същество). Изрично следва да се посочи, че съдът не изхожда при решаване на
делото от каквато и да било презумпция от рода на тази по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Несъвършенството при формулиране на НП („…ПТП с материални щети.След което не
изчаква пристигането им“…) в крайна сметка не води до неяснота на обвинението,
доколкото освен че се препраща към АУАН, в който обвинението от фактическа страна е
напълно ясно изложено, е налице и ясна формулировка досежно това, че участникът в ПТП
(т. е. нарушителят) не е уведомил компетентната служба на МВР (г-н И. не отрича това по
никакъв начин, твърдейки, че сблъсък между двете МПС не е имало).
Изрично следва да се уточни, че не са причинени такива имуществени вреди, че да е
налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 343, ал. 1, буква „а“ вр. чл. 342, ал. 3, буква
„а“ вр. ал. 1 от НК.
Дори водачът И. да не е разбрал за контакта между двата автомобила, то той
несъмнено (при проявено достатъчно внимание) е могъл да разбере за това, а е бил и длъжен
да го стори (по силата именно на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДвП), поради което при
всяко положение и това административно нарушение е извършено виновно – най-малкото
при непредпазливост, разновидност небрежност – чл. 11, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11
вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН (при каквито условия несъмнено е извършено
административното нарушение по пункт 1 от НП – няма съмнение на база на цялата
релевантна доказателствена съвкупност, визирана по-горе, за това, че нарушителят И. не е
предвиждал контакта между двете превозни средства).
При извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и служебна
проверка съдът не установява основания за отмяна или за изменение на НП, поради което
същото на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото изначално не могат да са налице законови
основания за присъждане на каквито и да било разноски в полза на жалбоподателя, а що се
отнася до исканото присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то – както вече стана
дума – съответното писмено становище е депозирано след законовия срок за това (виж по-
горе!) и няма как на база на това нарушаване на закона да се черпят права. Налице е, обаче,
основание за присъждане на направените за сметка на съда (именно поради това съдът в
това отношение се явява съответната бюджетна организация по смисъла на чл. 121, ал. 1 от
Закона за публичните финанси) разноски във връзка с назначената в хода на съдебното
следствие експертиза в тежест на въззивника – съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-009981 от 05.06.2023 г., издадено от Д.
Д. Д., началник-сектор в ОПП - СДВР.
Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя и в полза на СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на Софийския районен съд сумата
от 482,84 лева – разноски по делото за назначената в хода на съдебното производство
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4