Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1285 12.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На
двадесет и шести май две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 6047/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Ф.
С, ЕГН * адрес: гр. Бургас, ж. к.
Зорница, бл. 32, ет. 10, ап. 55, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.
Кукуш № 1,
представлявано от А.В.Д.и М.М, за да развали договор от 18.09.2018 г. за абонат с тел. *за продажба на
телефонен апарат Alkatel U3 2018 black mat 10, като съдът осъди ответника да му възстанови заплатената сума в размер на
89,99 лева, да му бъдат възстановени платени по договора месечни такси в размер
на 99,90 лева, считано от 13.09.2018 г. до 25.07.2019 г. (10 месеца по 9,99
лева), сумата 23,73 лева обезщетение
за претърпени вреди за периода
13.09.2018 г. до 25.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 25.07.2019 г. до окончателното плащане на главницата.
Ствърди, че между страните е сключен договор „услуга №
**********“ на 18.09.2018 г., като ищецът е закупил от ответника телефонен
апарат Alkatel U3 2018 black mat 10 без упътване на български език. Това препятства
възможността на ищеца да използва пълноценно апарата. На 21.09.2018 г. Сподал
рекламация до ответника с искане за разваляне на договора, както и жалба до
КЗП, но без резултат.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не се е възползвала от правото си
на писмен отговор по исковата молба. В съдебно заседание се е явил представител
на дружеството, взел становище за недопустимост на иска, тъй като договорите за
услуги не могат да се развалят по съдебен ред. Евентуално са изложени аргументи
за неоснователност на претенцията, тъй като ищецът е получил инструкция на
български език за телефонния апарат.
Моли се съда да отхвърли предявените искове и присъди съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 113, ал. 3 и ал. 5 ЗЗП.
В тежест на
ищеца по делото бе да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по повод покупка-продажба на телефонен апарат Alkatel
U3 2018 black mat 10, по което е изпълнил задълженията си точно и е
платил сумата от 89,99 лева, че е заплащал месечни такси по договора за периода 13.09.2018 г. до
25.07.2019 г. В тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил
задължението си за предоставяне на инструкция на български език към телефона,
закупен от ищеца.
Между
страните не е спорно, че ищецът е закупил телефонния апарат на посочената дата
и че е заплатил цена за него в размер на 89,99 лева, както и че е заплащал
месечни такси за периода 13.09.2018 г. до 25.07.2019 г. Обстоятелството, че Се
закупил телефонния апарат, се установява и от приложения приемо-предавателен
протокол от 18.09.2018 г. Поради това е установено качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 ДР
на ЗЗП на ищеца по договор за продажба на гореописания мобилен
апарат. Съдът счита, че с исковата молба и уточненията към нея, връчени на
ответника на 14.01.2020 г., ищецът надлежно е упражнил правото си на разваляне
на договора (посочил е, че иска “анулиране“) за закупуване на мобилния апарат,
уредено в хипотезата на чл. 113, ал.
3 ЗЗП и чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП, които регламентират възможност на
потребителя при неудовлетворяване на рекламация на потребителска стока да му се
върне даденото по развален потребителски договор.
В случая е установено от приложените по делото писмени доказателства, че
ищецът е направил рекламация с вх. № 137А214/21.09.2018 г., т. е. няколко дни
след закупуването на телефонния апарат. В рекламацията се сочи, че е невъзможна
употребата му поради липса на пълна и ясна инструкция за конкретния мобилен
апарат на български език. В чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗП изрично е посочено, че „търговецът е длъжен да предостави на потребителя по
ясен и разбираем начин … инструкция
за използване, комплектовка и поддръжка“. В чл. 5 ЗЗП е предвидено, че „търговецът
е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или
по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато
се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на
български език … Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема“. Ищецът твърди, че такава ясна и разбираема инструкция на български език
за конкретния телефонен апарат не му е предоставена, а е приложено след
рекламацията „кратко начално ръководство“, което не му е послужило, за да може
безпроблемно да борави с апарата. Съдът е указал изрично на ответното
дружество, че негова е тежестта да установи, че е изпълнил задължението си за предоставяне на инструкция на български
език към телефона, закупен от ищеца, но това не е сторено. Отговорите
на Комисията за защита на потребителите нямат никаква доказателствена стойност
за установяване на посоченото обстоятелство. Поради това съдът счита, че
закупеният от ищеца телефонен апарат не съответства на договора за продажба,
защото, неприлагайки към апарата ясна и пълна инструкция на български език,
съответстваща на повелите на чл. 4 и чл. 5 ЗЗП, търговецът е лишил от
възможност ищеца да използва апарата по предназначение.
Съгласно чл. 113, ал.
2 ЗЗП привеждането на потребителската стока в съответствие с
договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламация от потребителя. След изтичането на срока по ал. 1
потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока.
Съдът счита, че не е доказано ответникът да е изпълнил задължението си и да е
окомплектовал апарата с упътване на български език за конкретния телефонен
апарат, поради което ищецът надлежно е упражнил правото си на разваляне на
договора чрез подадената искова молба, което изявление е стигнало до ответника
на 14.01.2020 г. – датата на получаване на исковата молба. Ето защо и договорът
е развален, поради което Сима право да иска връщане на заплатената сума в
размер на 89,99 лева на основание чл. 113, ал.
3, пр. 1 ЗЗП. Ето защо и искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Респективно за ищеца съществува и задължението да върне закупената
стока, но същото задължение не е предмет на настоящото производство, поради
което не следва да бъде обсъждано.
Съдът намира за основателен и предявеният иск за заплащане на сумата 23,73 лева обезщетение за претърпени вреди. В чл.
113, ал. 5 ЗЗП е предвидено, че потребителят
може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди, като в
случая ищецът е определил по своя преценка размера на вредите, които е
претърпял вследствие невъзможността да използва всички функции на мобилния
телефон. В Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по тълк. д. №
4/2012 г. на ОСГКТ на ВКС е застъпено, че няма пречка от договорни отношения да
настъпят неимуществени вреди, като такава отговорност е предвидена в специалния
закон. Както се установи по делото, на ищецът е продаден телефонен апарат, който
не съответства на договора за продажба. Съществен факт е, че към момента на
сключване на договора ищецът е бил на 84 години, с прекарани 8 инсулта и други
заболявания. След закупуването на апарата са му създадени са трудности,
свързани при използване на телефона и провеждане на разговори, наложило се е Смногократно
да посещава офиси на ответното дружество за подаване на рекламации, депозирал е
няколко жалби в КЗП. Поради това съдът намира за доказано по делото, че ищецът
е претърпял конкретни неимуществени вреди, които са в причинна връзка с
посоченото несъответствие, изразяващи се в стрес и безпокойство от липсата на
възможност да използва пълната функционалност на телефона. След като съдът
констатира, че по делото са доказани претърпени от ищеца вреди следва да бъде
определен и техният размер. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане се определя по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът
счита, че справедливото обезщетение за преживения от ищеца дискомфорт е в
размер на 100 лева. Тъй като предявеният иск е в този размер, следва да бъде
изцяло уважен.
Следващият предявен иск – за връщане на платените месечни такси за по
договор за предоставяне на услуги в размер на 99,90 лева, считано от 13.09.2018 г. до 25.07.2019 г. (10
месеца по 9,99 лева), съдът счита за неоснователен. Закон за защита на
потребителите регламентира възможност потребител да развали договор за продажба
на потребителска стока, като му бъде върната от търговеца стойността, която е
заплатил за тази стока. В случая обаче се иска връщане на месечни такси за
предоставяни телекомуникационни услуги, като няма данни такива да не са
предоставяни на потребителя или да са били в крайно лошо качество, което да
ангажира отговорността на ответника за връщане на платеното по договора за
услуги. Посочените по-горе разпоредби от ЗЗП защитават потребителя в случай на
сключен договор за продажба на потребителска стока, а в случая се иска връщане
на дадено по друг договор – договор за предоставяне на телекомуникационни услуги,
сключен между страните, за който няма данни да е развален и съответно да са
неоснователно плащани месечни такси по него. Съдът счита, че няма правно основание
да се иска връщане на платените месечни такси за предоставени услуги, поради
което искът следва да бъде отхвърлен.
На ищеца се дължат сторените в производството разноски съразмерно на
уважената част от претенциите в размер на 53,23 лева за заплатена държавна
такса.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство в размер на минимума от 100 лева, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 46,77 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.
Кукуш № 1,
представлявано от А.В.Д.и М.М, да
заплати на Д.Ф. С, ЕГН * адрес: гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 32,
ет. 10, ап. 55, сума в размер на 89,99 лева (осемдесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща продажна цена по развален договор от 18.09.2018 г. за
продажба на телефонен апарат Alkatel U3 2018 black mat
10, сумата 23,73 лева (двадесет и три
лева и седемдесет и три стотинки) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба - 25.07.2019 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на
ответника да възстанови на ищеца платени по договор за услуги месечни такси в
размер на 99,90 лева, считано от 13.09.2018 г. до 25.07.2019 г. (10 месеца по
9,99 лева).
ОСЪЖДА „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М,
да заплати на Д.Ф.
С, ЕГН * адрес: гр. Бургас, ж.
к. Зорница, бл. 32, ет. 10, ап. 55 сума в размер на 53,23 лева (петдесет и три
лева и двадесет и три стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.Ф. С, ЕГН * адрес: гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 32,
ет. 10, ап. 55, да заплати на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М,
сума в размер на 46,77 лева (четиридесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева