№ 172
гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500105 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се
явява юрк. Р. редовно упълномощен.
Ответникът И. П. М. не се явява редовно призован. За него се явява адв.
Д. редовно упълномощена.
Юрк.Р.: - Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №1559 от 09.12.2024г.
постановено по гр.д.№20235220101084 по описа на същия съд за 2023г. , ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ от И. П. М., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„П.Щ.“№8, обл. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на
1
наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, искове за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2256.79 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 270.29 лева,
представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда:
Е ОСЪДЕН ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. М., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„П.Щ.“№8, обл. Пазарджик, дължимото му допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до
24.03.2023 г. в общ размер на 1179,69 лева, както и обезщетение за забава в
размер на 141,86 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху
всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в
съда /24.03.2023г./ , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като
СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани исковете за главница
над присъдената сума в размер на 1179,69 лева до претендирания размер от
2256.79 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение
за забава над присъдената сума в размер на 141,86лв до претендирания размер
от 270.29лв.
ОСЪДЕН е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град
София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в
размер на 418,40лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪДЕН е ищеца И. П. М., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр.
П., ул. „П.Щ.“№8, обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул.„Генерал Николай Г. Столетов”
№ 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,40 лева.
ОСЪДЕН Е ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
2
град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна
такса в размер на 100.00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
183,05 лева. Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, чрез
пълномощника си юрисконсулт Р. Т. Р. в Затвора Пазарджик, , надлежно
упълномощен да представлява ГДИН, с въззивна жалба с вх.№31591 от
16.12.2024г. с доводи за порочност на решението като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост в обжалваните му
осъдителни части. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд в
конкретния случай с стигнал до погрешни изводи, не е съобразил
действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства
както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на
правния спор. На първо място въззивният съд следвало разширено и
глобално да се занимае с поставения пред първата инстанция проблем,
доколкото през 2023г. пред РС Пазарджик били депозирани първоначално 91
искови молби от надзиратели, работещи в Затвора Пазарджик, с предмет
положен допълнително труд над установеното работно време за наряди от 12
и 24 часа, от които частично оттеглени 8, като останалите 83-ма служители
продължили съдебната битка, като предвид изхода на делото работодателят
издал заповед за заплащане допълнително 30минути към отработено за 12 и
24 часови наряди.Счита, че обжалваното решение е порочно защото при
постановяването му съдът нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването на акта.
Акцентира се, че освен в Затвора гр.София, във всички останали затвори и
арести в: страната допълнителното време е 30 минути и за процесния период
в конкретния случай, същото е заплащано не само на ищеца И. М., а и на
останалите 82 ищци по дела със същия предмет.
Излагат се доводи, за подобни искови производства в РС-Бургас и ролята
на въззивната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика. Счита, че
Окръжен съд Пазарджик трябва да се съобрази с трайно установената
практика из цялата страна с подобен род дела касаеща ,че допълнителните
30минути заплащани от работодателя са достатъчни и съответстват на
3
допълнително отработеното врече за всеки един надзирател. Акцентира се ,че
съдът не е взел под внимание показанията па свидетеля на ответника Ф., а са
взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца-Б., като не се споделя
изложеният в тази връзка аргумент на съда като неясен и необоснован.
Коментира се, че в съдебното решение, съдът определя, че свидетелят Ф.
имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал
ръководна длъжност при ответника и дал превес на показанията на свидетеля
Б.. Изтъква, че в същност втория свидетел е заинтересован защото също водел
дело срещу ГДИН на същото основание/гр.д.№1080/2023г. по описа на РС
Пазарджик/. Исковият съд неоснователно и необосновано не дал кредит на
доверие на представените от затвора видеозаписи, предвид тяхната
надеждност и невъзможност да бъдат манипулирани, въпреки обратното
твърдяно от пълномощника на ищеца. Моли съдът да изследва проблема
отначало, да съпостави събраните доказателства и съобрази съдебната
практика в останалите съдилища която била трайно установена.
На трето място, от особено значение за разкрИ.е на обективната истина
жалбоподателят счита за необходимо преглеждането на предоставените
видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен
адвокатски прийом, за оспорване достоверността им, като въпреки прегледа
им от районния съдия, не ставало ясно защо се дава доверие на свидетелските
показания на свидетеля Б.. Твърди се, че Първоинстанционният съд направил
заключения,че в предвид направеното от ищцовата страна оспорване
достоверността на видеозаписите и доколкото въпреки дадените в тази насока
указания ГДИН, не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице
експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието им. И,
че съдът също не е счел за необходимо да се ангажира такъв специалист.
Акцентира, че представените видеофайлове са с налична сигнатура и лесно
могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани.
В случая, според жалбоподателя, именно видеофайловете
потвърждавали свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и директно
опровергавали показанията на свидетеля Е. Б., като в случая от съда е
отхвърлено основно обективно доказателство по делото, водещо към
необосновано решение .Допълва жалбоподателя, че претенцията на ищеца е за
2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови
смени, което счита за необективна ищцова претенция. “
Допълва, че първоинстанционния съд заключил, че в ОИМ ответникът
признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава
4
да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята
за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на
района на Затвора - гр.Пазарджик. И не се отрича, че в установения период от
време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства
на мястото определено от работодателя, като на съда било детайлно
разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята
за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми, и 'това са час'' от всички дейности относно инструктажа, приемане,
сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307,311 и 314 от ППЗИНЗС
,които се зачитат за работно време съгласно заповед №Л-2271 от 13.05.2019г.
на ГД на ГДИН.
Според жалбоподателя, от съда е направено необосновано заключение,
което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната
реалност. Коментират се въпросите при приемането на първото заключение по
назначената ССчЕ за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни
заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от
ищеца за последното тримесечие, поради несъвпадане на края на исковия
период с края на отчетния период, отчитана от администрацията на затвора
Пазарджик при което се получавало разлика от 8дни, и че по този проблем
исковият съд не се е произнесъл с решението си.
Като неправилно се отчита възприетата от съда и приложена към
решението допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която отчитала
извънреден труд от 30-минути, респективно един час извънреден труд за всеки
наряд, което било в нарушение на предписанията за отчитане и сумиране на
извънредния труд за тримесечие съгласно чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС, при
положение, че първите 30 минути са били вече смятани към отработеното
време спрямо положените наряди, което означавало, че те са признати за
отработени и сумирано отчетени и остава единствено да се зачитат само
допълнителните 30-минути, които не са били отчетени и че в случая не следва
да се изплаща признат извънреден труд от 1-час за всеки положен наряд, а
само извънреден труд от 30-минути за наряд.
В обобщение жалбоподателят поддържа, че показанията на свидетеля Б.,
сочещи че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат
повече от 30минути, а именно повече от 1 час не се подкрепят
доказателствата и такова доказване не е проведено от ищеца. Според
жалбоподателя, свидетелите и на двете страни потвърдили че на територията
на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите
5
идват сутрин на работа могат да закусват и пият своето кафе след като
преминат бариерата, но с това не започва тяхното работно време и че
работното време на служителите започва съгласно заповедите за работното
време в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля Е. Б., който
също бил ищец по граждански дела срещу ответната ГДИН и че идването с 30,
45 или повече минути по-рано на работа не задължава ответника да плаща
допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или
нормативен акт, който да го задължава да прави това и че в чл.305 ал.2 от
ППЗИНЗС е посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
В заключение жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение,
съдът дава предимство на неверните показания на свидетеля Б., според който
времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф.,
според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в
затвора е в рамките на 30 минути; че показанията на св.Б. не кореспондират с
обективната истина и че твърдените от ищеца действия извършвани преди и
след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не са му вменени в задължение, и не е налице волеизявление на
работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.
Акцентира, че факта, че служителят се явява по собствена инициатива на
работното си място във време, което той самият е определил, не е основание
да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд. И че
определяйки си сам времето за явяване в затвора, служителят би могъл да се
явява и два часа по-рано и да претендира за заплащане и на това време.
Допълва, че записите от камерите е следвало да бъдат прегледани в съдебно
заседание и да се отхвърли оспорването за достоверност, вместо да се вменява
във вина на ответника, че не е проявил инициатива да възложи на вещо лице
експертна проверка на носителя на видеозаписите. И че на видеозаписите ясно
се вижда се вижда, в колко часа идват и в колко часа си тръгват от работа
служителите, назначени в наряд! Моли да се отмени решението в обжалваните
му осъдителни части, да се потвърди решението в отхвърлените части.
Направено е доказателствено искане по реда на чл.266 от ГПК да бъдат
прегледани представените видеофайлове с цел, да бъде установена
обективната истина относно реалната продължителност на работно време, на
6
служителите в Затвора-Пазарджик, и с кои свидетелски показания резонира
истината. Претендира присъждане на разноски като юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
по спора страна ищеца И. П. М., ЕГН-********** чрез пълномощника си
адв.А. Д., с вх.№3107 от 31.01.2025г., в който жалбата се квалифицира като
неоснователна по същество. Твърди се, че в първата част на подадената
въззивна жалба не са посочени конкретни основания за обжалване, нито
конкретни възражения за неправилност на първоинстанционното решение, а
се прави анализ на други 83 висящи дела, заведени пред РС Пазарджик, като
се правят според ответника по жалбата излишни и нелогични предположения
за причините за образуването им и оттеглянето на някои от тях, което било
недопустимо. Въззиваемата страна счита, че в тази част жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, тъй като в противен случай съдът би излязъл
извън предмета на правния спор, с който е сезиран. На следващо място се
поддържа, че с така подадената въззивна жалба, се иска от Окръжен съд
Пазарджик да се съобрази с трайно установената съдебна практика в страната,
каквато обаче до този момент липсва, доколкото посочените от ответника
решения на ОС Бургас касаят съвсем различен период, като отделно от това за
различните затвори действат различни Заповеди на началниците им предвид
спецификата на всеки един затвор и че същевременно има съществени
разминавания в предявените изначално искови претенции на надзирателите от
Затвора Бургас и надзирателите от Затвора Пазарджик, което не можело да
обоснове постановяване на еднородни съдебни решения. Оспорва се
твърдението на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд не
взел под внимание показанията на свидетелят Ф. като се сочи, че в същност
съдът в решението си на стр.7 изрично е посочил, че кредитира с доверие
показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като
констатира едно единствено противоречие относно края на работното време
на ищеца. Като логични се определят изводите на исковия съд , че когато
противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес
да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Акцентира се още, че свидетелят, който е служител в редовна смяна,
какъвто е инсп. Гр. Ф., приключва всеки ден работа по едно и също време в
16:45ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21 ч. ,
7
или неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и
непосредствени, поради което съдът извел правилно своите правни изводи.
Оспорват се и възраженията на жалбоподателя, че с отказа на
първостепенният съд да вземе предвид предоставените видеозаписи при
формиране на своите изводи по съществото на спора, са погазени принципите
за безпристрастност и равнопоставеност между страните. Изтъква се, че
първоинстанционният съд е уважил всички искания на ответника в тази
посока, като в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един
свидетел, е възпроизвел и прегледал предоставените 2 броя дискове, с всички
обективни трудности случили се при възпроизвеждането им и
идентифициране на отделните помещения от затвора за които се отнасят и
почти невъзможно да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъства на самия
запис. Посочва, че използването на звукозаписи и видеозаписи като
доказателствени средства в гражданския процес е допустимо, но преди съдът
да ги приеме, е необходимо извършването на експертиза от определено от
съда вещо лице (чл. 195 ГПК), като целта на тази експертиза била да докаже
автентичността на записа. Допълва, че съгласно практиката на ВКС е
възможно приемането на това доказателство в процеса и без експертиза, но
само в случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било
направено от страна на ищеца, но в същото време ответната страна не се
възползва от предоставената законова възможност и не поиска назначаване на
видео-техническа експертиза, въпреки че съдебният състав в съдебно
заседание подсказал на ответника, че по негова преценка може да поиска
назначаване на специалист със специални знания и умения. Според
въззиваемата страна, няма как съда да задължи която и да е от страните да
направи или не конкретно доказателствено искане, поради което няма как да
се търси отговорност на съда, че не е дал указания в тази връзка и още повече
да се търси порочност на съдебното решение на това основание. Посочва от
друга страна, че от гледна точка на доказателствената стойност на
видеозаписите от КПП1, че същите могат да докажат единствено и само кога
започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства
които са безспорни по делото и от тези записи няма как да се придобие
представа за началото и края на работната смяна на ищеца. Изведен е правния
извод, че от събраните по делото свидетелски показания (и на двамата
свидетели) ставало ясно, че началото на работното време започва още преди
8
служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през
бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през
бариерата и че въпреки, че там са разположени камери за видеонаблюдение, от
там не са представени и видеозаписи, като единствено от тях би могло да се
придобие ясна представа за точното време на пристигане на служителя и
точното време на тръгване. Предвид гореизложеното, счита, че и съобразно с
задължителната съдебна практика на ВКС, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд не е ценил видеозаписите като годно доказателство
в полза на ответника.
Въззиваемата страна изрично се противопоставя на твърденията на
ответника, че ищецът по свое желание се явява на работното си място по-рано
и си тръгва по-късно и че от съвкупната преценка на всички представени по
делото доказателства, станало ясно както на страните, така и на съда, че
определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки
наряд са недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички
необходими съпътстващи постовата дейност действия и че именно поради
тази причина при нарядите по време на празничните дни, на служителите се
зачита и заплаща допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни,
според свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични
дейности, различни от делничните дни. Моли да отхвърли въззивната жалба
на ответника и да се потвърди изцяло решението на РС-гр.Пазарджик като
правилно и законосъобразно и бъдат присъдени направените разноски в тази
инстанция, а именно адвокатски хонорар, съобразен с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция от
въззиваемата страна.
Юрк. Р.: - Поддържам въззивна жалба. Поддържам искането за
разглеждане на видеофайловете направено във въззивната жалба.
Адв. Д.: - Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор на
въззивната жалба. Няма да соча нови доказателства. Противопоставям се на
доказателственото искане на колегата да бъде извършен повторен оглед на
представените видеофайлове, считам, че такъв беше извършен от
първоинстанционният съд и не са налице основания за допускане на това
доказателство пред въззивния съд.
9
Съдът намира, че искането отправено до въззивната инстанция за
преглед на видеофайловете в съдебно заседание не следва да бъде уважавано.
Касае се за веществени доказателства, които са приобщени по делото с
извършения оглед от първоинстанционния съд и не е необходимо въззивната
инстанция да потвърждава тези действия, но няма пречка тя да се ползва от
тези доказателства, за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено във въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк. Р.: - Считам, че така предявената искова претенция от И. П. М. за
неоснователна и остана недоказана. Считам, че в първоинстанционното
решение е допусната е грешка по отношение необсъждането на
видеофайловете, тъй като те са представени от ГДИН Затвора Пазарджик като
част от изпълнителната власт. За началника на затвора - Пазарджик има
заплаха от най-строга наказателна отговорност ако представи неистински
файлове. В случая по време на преглеждане на файловете не беше установено
опит за манипулиране, те самите са със сигнатура, което не позволява такова
манипулиране. Адвокат Д. твърди, че видеозаписите са неистински и ги
оспорва и трябваше по правилата на гражданското право този който твърди,
той да докаже, което не беше направено от тях, поради което следваше
районният съд да обсъди видеофайловете, защото именно те показват
реалната положителност на работното време на служителите, тъй като записът
от КПП 1 е мястото, където служителите си представят пропуските. Няма
такова отработване каквото е заложено в исковата претенция близо 2 часа на
всеки наряд. Самата искова претенция в случая е необоснована и не
контактува с обективната истина. На записа се вижда как служителите влизат
в период от време от 8 до 8 и 11 часа, на групи, което показва, че няма
задължение и нормативни актове, които ги задължават да влизат по-рано на
работа. Следващата част от решението, където считаме, че е неправилно по
отношение на кредита на доверие, който се дава на свидетеля на ищеца, който
не само, че има собствено заведено дело на също основание в РС-Пазарджик е
и Председател на Синдиката на служителите на затвора – Пазарджик, който
10
има пряк интерес от заведените дела. Заведените дела бяха отговор на
синдиката за преминаване от 24 на 12 часов наряд. От това беше провокирана
тази лавина от дела. Твърденията, записани в първоинстанционното дело за
продължаване над 40 минути само издаването на постовете не кореспондира с
обективната истина. Следва да се имат предвид тези неща и
първоинстанционния съд след като имаше противопоставяне на свидетелските
показания да не кредитира и едните и другите за да има справедливост и
тогава нещата щяха да се обосновават единствено на правните норми и
заповедите, в случая заповедите ясно регламентират колко следва да
продължава работното време, защото всяко оставане извън работно време е
нарушение на заповед. По отношение на твърдяното порочно отчитане на
работното време моля съдът да вземе предвид, че в сочения от колегата
чл.16д, ясно е посочено, че работното време се изчислява и отчита на едно,
защото не можеш да изчислиш нещо ако не се отчете, затова е сложено на
едно. Това е така защото естеството на работа в ЗМВР при полицаите и
ЗИНЗС е много различно. В случая ЗМВР урежда служебните
правоотношения на служителите спрямо държавата. А естеството на работа
урежда ЗИНЗС. Затова работното време и графика е различно от това по
ЗМВР. Тъй като ЗИНЗС посочва как трябва да се изчисляват, причината за
това нещо е, че нарядът е много специфичен, служителите работят 24 часа и
почиват 3 или 4 дена след това, на отработени на един месец примерно 8
наряда по 24 часа на следващия ще са 7, на следващия може да са 8 или 7, и
ако се влезе в хипотезата на отработване на тримесечие, над определената
норма за работната смята от 504 часа, тогава се изплаща извънреден труд или
ако има такова отработване задължително се дава компенсация и той не идва
на наряда не идва на допълнителните, които са по 8 и 10 часа да доработят или
да не доработят , поради което считаме, че отчисляването е правилно и няма
пропуск в това изчисляване. Поддържам претенцията считам, че изчисленията
бяха неправилно направени, не се взеха предвид фактите, че отчетният период
не отговаря на исковия период, което дава проблем и в началото на
изчислението, първото тримесечие и в третото тримесечие, защото има
хипотеза, аз зададох въпроса на вещото лице ако служителят е бил в
компенсация и не е бил на работа последните 7 отчетни дни ще има ли
отработване или не, той не можа да отговори. Считам, че цялото изчисление в
този аспект е изначално погрешно и неправилно. Вещото лице можеше да
11
намери начин да компенсира това в изчисленията. Моля да отхвърлите
първоинстанционното решение в осъдителната част, да потвърдите решението
в частта, в която се отхвърля претенцията. За всичко останало моля да
приемете писмени бележки, които представям. Моля да ми бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и адвокатският хонорар да бъде намален до
размера на осъденото.
Адв. Д.: - Моля да потвърдите постановеното първоинстанционно
решение в цялост, като правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
синхрон с всички събрани по делото доказателства, които бяха подробно
анализирани и ценени в тяхната съвкупност. От друга страна в хода на
настоящото производство не бяха събрани доказателства в подкрепа на
възраженията на ГДИН, поради което считам, че не са налице правни
основания за изменение на постановеното решение, още повече, че искане за
изменение на същото не е направено, а се иска единствено отмяна на
постановеното решение в уважената част. По отношение на приложимата
съдебна практиката, считам, че следва да бъдат приложени влезлите в сила
решения на ОС- Пазарджик и РС – Пазарджик, които съвсем наскоро
разглеждаха дела със същият предмет. По отношение и на практиката на РС –
Пазарджик бяха постановени повече от 20 съдебни решения на същия съдебен
състав, които влязоха в законна сила и не бяха обжалвани от ГДИН, поради
което считам, че всички изложени в настоящата въззивна жалба основания
противоречат на техните действия до този момент. По отношение на
разноските представлявам клиента си безплатно, за това моля да ми бъде
присъдено адвокатското възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Представям списък на разноските ведно с договор за правна
помощ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок- 19.04.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10
часа.
12
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13