Решение по дело №699/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1058
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180700699
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 1058

 

гр. Пловдив,  25 май 2021 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 699 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба на подадена от “ТОНИ - К” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.В.К., чрез пълномощника си адвокат Г.П., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-56-0081928/19.02.2021 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството – жалбоподател, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – комплекс „СИЛА“ – КАСА ФИТНЕС 2, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 50, стопанисван от “ТОНИ - К” ЕООД, за срок от 14 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до същия и е указано наличните стоки в този обект да бъдат отстранени от лицето.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт в посочената част и се иска отмяна на наложената ПАМ. Твърди се най-общо, че констатираните нарушения са отстранени незабавно, не са довели до отклонение от данъчното облагане и в този смисъл е налице неправилно приложение на чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Претендират се сторените в производството разноски

3. Ответникът по жалбата – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. За допустимостта:

 

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите:

 

5. С оспорената заповед, на “ТОНИ - К” ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект (по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС) - комплекс „СИЛА“ – КАСА ФИТНЕС 2, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 50, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като наличните стоки в този обект се отстранят от лицето, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена след извършена проверка на 11.02.2021 г. в 11:45 часа, приключила с издавеното на Протокол за извършена проверка сер, АА, № 0081928/11.02.2021 г., в хода на която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричан по-долу за краткост Наредбата или Наредба Н-18/13.12.2006 г.), е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е използвало фискално устройство (ФУ) от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

По-конкретно, установено е, че в описания по-горе търговски обект стопанисван от жалбоподателя, е въведено в експлоатация и работещо ФУ – Фискален принтер (ФПр), модел TREMOL FP с ИН на ФУ ZK119130 и ИН на ФП 50143902, с рег. № 3842036. Използва се софтуер за управление на продажбите в търговски обект /СУПТО/, свързан с описания ФПр. След легитимация, от проверяващия екип е изведен дневен финансов „х“ отчет с № 004310, при което е установено, че за 11.02.2021 г. към момента на проверката във ФУ е регистриран оборот в размер на 271,00 лв.

Изведен е контролен бон с № 004311/11.02.2021 г. на стойност 15,00 лв., от който е констатирано, че същият не съдържа двумерен баркод /QR код/ съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, който е задължителен реквизит съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.

Извършена е проверка в ИС на НАП - модул „Фискални устройства с дистанционна връзка“, при която е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП съгласно Приложение № 17 към чл. 10, ал. 10 и чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ.

На органите по приходите е представено Свидетелство за регистрация на гореописаното ФУ от дата 04.08.2017 г., от което е установено, че ФУ е одобрено със свидетелство на БИМ № 674 от 02.05.2017 г. В тази връзка обаче, ответният административен орган се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, която предвижда, че Свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на закон, а съгласно ал. 2 на чл. 12 след изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип не са от одобрен тип. При това положение е формиран извод, че в настоящия случай използваното в обекта ФУ е от тип, който е одобрен преди изменението на Наредбата, респ. до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ.

За обезпечаване на доказателствата е съставен протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0024787/11.02.2021 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставен от В.А.А., на длъжност инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който от органите по приходите са иззели ФПр, модел TREMOL FP с ИН на ФУ ZK119130 и ИН на ФП 50143902, с рег. № 3842036, Свидетелство за регистрация на ФУ от дата 04.08.2017 г., Паспорт на ФУ, Договор за техническо обслужване и ремонт № 769.

При тези данни е формиран крайният извод, че “ТОНИ – К“ ЕООД, не използва фискално устройство, което да отговаря на изискванията за одобрен тип и да е одобрено от Българския институт по метрология, което представлява нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с в § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а това от своя страна е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 186, ал. 2 от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и отнемане на използваното ФУ от органа по приходите в полза на държавата и унищожаване.

6. Конкретните мотиви относно продължителността на срока се свеждат до следното:

Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.

При определяне продължителността на мярката се взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - използването на фискално устройство,  което не отговаря на изискванията за одобрен тип, препятства извършването на данъчната проверка и не позволява да се определят реализираните от лицето приходи. Взето е още под внимание местоположението на търговския обект - на оживено и комуникативно място в гр. Пловдив, вида и големината на обекта - каса фитнес 2, намиращ се в Комплекс „СИЛА", който е с висока посещаемост, множество потенциални клиенти, с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид работното време на обекта - от 07:00 ч. до 22:00 ч., без почивен ден, търсенето и широката гама от конкурентни услуги и цени, и предлаганото комплексно обслужване в търговския обект.

От изложеното е прието, че се налага да бъде приложена ПАМ, за да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще да осъществява търговска дейност с фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на изискванията съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а не както към момента на извършване на проверката - без наличието на такова, водещо до липса на всякаква отчетност на приходите.

Отчетен е и фактът, че с настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и спазване на изискванията в данъчното законодателство. Използването на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип и да са одобрени от Българския институт по метрология, издаването на съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, въвеждането в експлоатация и регистрация в НАП на ФУ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Така извършеното деяние според ответния административен орган, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

При определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от лицето. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

7. От данните по делото (Потвърждение за регистрация от 12.02.2021 г. на ФУ с номер ZK 154444, номер на свидетелство 769.01, по подадено искане на 11.02.2021 г. в 19:19: 05 часа – лист 27-29 по делото) установява, ча още в деня на проверката от страна на жалбоподателя са предприети незабавни действия за отстраняване на така констатираното нарушение, изразяващи се в покупка и регистрация на ФУ, отговарящо на всички законови изисквания, факт, който не се оспорва от ответния административен орган, но не е съобразен при издаването на процесната ЗНПАМ на 19.02.2021 г.

 

ІV. За правото:

 

8. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките то да бъде нарушено, било като преустановят деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Очевидно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само административният акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на елементарната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.

9. Каза се, правното основание за налагане на процесната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, според която запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Съответно, фактическото основание за нейното налагане е обстоятелството, че на 11.02.2021 г. в 11:45 часа дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -18/13.12.2006 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е използвало фискално устройство (ФУ) от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, което е квалифицирано именно като нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с в § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

10. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение фискалните устройства да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1. С изменението на цитираното приложение (ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), са въведени промени във функционалните изисквания на ФУ, като в § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., е определен срок до 31 декември 2020 г., в който задължените лица трябва да приведат дейността си с всички изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства.

Неизпълнението на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, води до санкционните последици, предвидени в чл. 185 от ЗДДС. В случаите посочени в ал. 1 и 2 на чл. 186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка. Втората хипотеза, тази на т. 2 на ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС, има предвид нарушаване на нормативно установените технически и функционални изисквания при използване на типовете фискални устройства

11. Действително, използваното от дружеството ФУ към момента на извършената му проверка не отговаря на изискванията за одобрен тип и не е одобрено от Българския институт по метрология, което се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните.

Съществено в случая е, че още на 11.02.2021 г. (непосредствено след извършената в същия ден проверка от органите по приходите) констатираното от органите по приходите нарушение е било отстранено от дружеството – закупено е и е регистрирано по нормативно установения ред ФУ, отговарящо на всички законови изисквания, факт, който каза се не се оспорва от ответния административен орган, но не е съобразен при издаването на процесната ЗНПАМ на 19.02.2021 г. В тази връзка от страна на жалбоподателя по делото е представено Потвърждение за регистрация от 12.02.2021 г. на ФУ с номер ZK 154444, номер на свидетелство 769.01, по подадено от „ТОНИ – К“ ЕОДД искане на 11.02.2021 г. в 19:19: 05 часа (лист 27-29 по делото).

Впрочем доколкото административното нарушение, въз основа на което е приложена административната принуда е преустановено окончателно, крайната цел, изрично посочена в процесната ЗНПАМ, а именно „…промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска…“ е постигната. Това обстоятелство за съжаление не само не е съобразено от административния орган, но дори не е обсъдено в постановения от него акт.

12. Ръководейки се от нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, несъмнено отстраняването на констатираното от приходна администрация нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, е факт, който следва да бъде съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт.

На първо място, не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна административна държавна принуда, поради което (с оглед цитирания по-горе принцип на съразмерност регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК) преценката за съответствието й с целта на закона следва да се извършва във всеки един момент (а не само към момента на издаване на ЗНПАМ) и за всеки конкретен случай, така че да се избегне възможността налагането й да ограничи правата на субектите в степен надхвърляща преследваната от закона цел. Както вече бе казано, принудителните административни мерки биват: превантивни - предназначени да предотвратят извършването на правонарушения и вредните последици от тях; преустановителни - предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения; възстановителни - насочени към отстраняване на вредните последици от правонарушения.

В казуса, налагането на принудителна административна мярка за вече отстранено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. на МФ, изразяваща се в запечатване на търговския обект, не съответства на нито една от целите на ПАМ посочени в закона (чл. 22 от ЗАНН). В конкретния случай това не би довело нито до предотвратяване, нито до преустановяване на нарушение (каза се още към 11.02.2021 г. констатираното от органите по приходите нарушение е било отстранено от дружеството, за което по делото са представени доказателства – Потвърждение за регистрация на ФУ лист 27 и сл.), още по-малко може да доведе до отстраняване на вредните последици от правонарушението, доколкото по делото нито се твърди, нито се установява такива да са настъпили.

Очевидно при това положение е, че прилагането на процесната ПАМ, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява търговска дейност за определен срок, още повече, че се касае за търговска дейност с бързо развалящи се стоки.

Все в тази насока е необходимо да се добави, че характерът на процесното нарушение е такъв, че веднъж преустановено, много малка е вероятността то да бъде извършено повторно (евентуално в случай че въпросните функционални изисквания бъдат отново променени от законодателя), доколкото отстраняването му е свързано именно с промяна на функционалните параметри на използвания в търговския обект ЕКАФП в съответствие с приложение № 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Ето защо, евентуалната възможност лицето да извърши повторно същото нарушение не може да обоснове превантивен характер на разглежданата ПАМ към настоящия момент, тъй като опасността от правонарушение не е (а трябва да е): явна и несъмнена, което означава, че изводът за нейната наличност следва да се гради на положително установени факти на обективната действителност, каквито в случая не се констатират; реална и конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема; непосредствена – с достатъчна степен на вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по време и с малка степен на вероятност).

Крайният извод на съда е, че с отстраняване на установеното от приходна администрация нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. на МФ от страна на жалбоподателя, необходимостта от налагане на обсъжданата ПАМ е отпаднала, защото нейните цели напрактика са постигнати преди налагането й.

Това означава, че процесната принудителна административна мярка е фактически необоснована и следователно несъразмерна. 

Казано с други думи, при тези обстоятелства налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС - запечатване на търговски обект за срок от 14 дни и забрана достъпа до него не съответства на целта на закона - чл. 22 ЗАНН. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя.

В този смисъл е Решение № 4745 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 389/2021 г., I о., Решение № 4227/01.04.2021 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. дело № 11824/2020 г., и др.

13. Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че оспорената ЗНПАМ № ФК-56-0081928/19.02.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразна в оспорената й част, която ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските:

 

14. Констатираната основателност на жалбата, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 550.00 лв. – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-56-0081928/19.02.2021 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в частта с която на “ТОНИ - К” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.В.К., на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – комплекс „СИЛА“ – КАСА ФИТНЕС 2, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 50, стопанисван от “ТОНИ - К” ЕООД, за срок от 14 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до същия и е указано наличните стоки в този обект да бъдат отстранени от лицето.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “ТОНИ - К” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.В.К., сумата в размер на 550 лв., представляваща сторените в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: