РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330108221 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
„Строймаш“ ЕООД – гр. Пловдив против „Интерстейт“ ООД – гр. Пловдив, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.372, ал.1 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
11588,72 лв., представляваща дължимо превозно възнаграждение по договор
за извършване на автомобилен превоз на строителни машини и инертни
материали, за което е издадена фактура № **** г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че
между страните са налице трайни търговски отношения във връзка с
извършване на автомобилни превози на товари, по силата на които ищецът
извършвал превозни курсове на строителни машини и инертни материали от
и до посочени от ответника местоназначения, срещу заплащане на превозно
възнаграждение. Ищецът твърди, че били извършени общо 24 превоза, за
което били съставени 24 товарителници, подробно описани в уточнителна
молба вх. № **** г. Сочи, че е изпълнил точно задълженията си по провозния
договор, а при приемането на товарите не били констатирани никакви
нередности за липси или повреди. За извършените превози била издадена
фактура № **** г. на стойност 11588,72 лв. с ДДС. Ответникът не заплатил
дължимата сума, въпреки опитите за доброволно уреждане на спора. Поради
изложените твърдения предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
1
„Интерстейт“ ООД – гр. Пловдив.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена фактура № *** г., с посочен издател ищцовото
дружество и получател – ответното дружество, за сума в размер на 11588,72
лева с ДДС, платима по банков път, представляваща стойността на извършен
транспорт на машини и инертни материали с дата на данъчното събитие ****
год.
От приобщените по делото товарителници, експедиционни бележки и
пътни листове, се установява, че в периода от месец април 2018 год. до месец
септемри 2019 год. от ищцовото дружество е извършен превоз на машини и
инертни материали до различни точки в страната. Три от товарителниците са
с посочен получател „Интерстейт“ ООД, а останалите 21 с получател
„Инжстрой механизация“ ООД.
Видно от покана за доброволно изпълнение, връчена на *** год. на
представител на ответното дружество, последното е поканено да заплати на
ищеца сумите по три фактури, сред които и процесната № *** г. на стойност
11588.72 лева с ДДС.
С определение № *** год., постановено по ч.гр-дело *** год. по описа
РС *** в полза на ищцовото дружество е допуснато обезпечение на бъдещ иск
на ищеца срещу ответника до размера на сумата 11588,72 лева и е издадена
обезпечителна заповед № * от *** год.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите Е. А. и Г. Е..
От показанията на св. А. се установява, че двете дружества – ищец и
ответник са били в търговски отношения, като по искане на ответника от
ищцовото дружество са извършвали превоз на инертни материали и машини,
включително през 2018 год. и 2019 год. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Ангелова като обективни, логични и подкрепени от събрания
писмен доказателствен материал.
От показанията на св. Г. Е. се установява, че същият работи и е
съдружник във фирма „Инжстрой Механизация“ ООД, която е в търговски
отношения с ответното и с ищцовото дружество, като последното е
превозвало машини собственост на „Инжстрой механизация“ ООД. В тази им
част съдът кредитира показанията, тъй като кореспондират с писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че не е давал съгласие
транспортът извършен от ищцовото дружество на машини на Инжстрой
механизация ООД да бъде фактуриран и заплатен от ответното дружество и е
станала грешка при фактурирането, тъй като от една страна тези изявления
противоречат на събрания доказателствен материал и заключението на
изготвената съдебно-счеводна експретиза, а и от друга страна се констатираха
индииции, че е налице заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,
2
доколкото от показанията му се установи, че съдружникът му в Инжстрой
механизация ООД е *** на *** на ответното дружество – Интерстейт ООД.
От заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна
експретиза се установя, че в дневника за покупките на „Интерстейт" ООД за
данъчен период месец септември 2019 г. са отразени превозите, описани в
процесната фактура под номер №*** г. с обща стойност 1 1 588,72 лв. с
данъчна основа в размер на 9 657,27 лв., ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1 931,45 лв. и вид на стоката /услугата: „Транспорт".
Установява се, че в счетоводството на „Интерстейт" ООД е регистрирано
задължение за плащане към „Строймаш" ЕООД по фактура №*** г. в размер
на 11 588,72 лв. Превозите, описани в процесната фактура №***г. са отразени
в дневника за покупките на ответника за месец септември 2019 г. под фактура
с №*** г. и дружеството е ползвало ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1931,45 лева през съответния период с подадената справка -
декларация по ЗДДС. Установява се още, че по процесната фактура не са
извършвани плащания към „Строймаш" ЕООД., като непогасените
к
задължения на „Интерстейт' ООД към 31.12.2019 г. са в общ размер па 23
098,71 лв. – фактура №****г.–9767.35 лева, фактура **** г.-1742.64 лева и
фактура №*** г. - 11588.72 лева. Установява се, че в счетоводството на
ответника освен процесната фактура, отразена под №*** от *** г. не са
налични други документи за извършените транспортни услуги от
„Строймаш" ЕООД. От представените по делото товарителници и
експедиционни бележки от страна на „Строймаш" ЕООД, следните
документи са издадени на „Интерстейт" ООД: Товарителница №*** г. и
експедиционна бележка №**** г. за транспорт на фракция 21,300 тона.
Товарителница №*** г. и експедиционна бележка №**** г. за транспорт
на фракция 25,300 тона. Товарителница №*** г. и експедиционна бележка
№*** г. за транспорт на фракция 22,100 тона и експедиционна бележка №***
г за фракция 4/11 23 тона. При извършена проверка в счетоводството на
„Строймаш" ЕООД вещото лице е констатирало, че за 2018 г. са издадени
фактури за транспорт на фракция за „Интерстейт" ООД, както следва: №*** г.
на стойност 3 407,64 лв. №*** г. на стойност 2 400,01 лв. №***г. на стойност
2 000,00 лв. №*** г. на стойност 2 000,04 лв. №*** г. на стойност 2000,00 лв.
През 2019 г. към ответното дружество са издадени фактури транспорт на
инертни материали и машини, както следва: №*** г. на стойност 9 767,35 лв.
№*** г. на стойност 1 742,64 лв. №***г. на стойност 11588,72 лв.
Вещото лице сочи, че всички посочени фактури са включени в
дневниците за продажбите на „Строймаш" ЕООД през месеците,
съответстващи на издаването им и са отразени като вземане от клиент
„Интерстейт" ООД. При извършената проверка на дневниците за продажби на
дружеството — ищец за 2018 г. и 2019 г. вещото лизе не установява да са
издадени фактури за продажба към „Инжстрой механизация" ООД, ЕИК
*********. От заключението на изготвената експретиза се установява, че в
счетоводството на „Строймаш" НООД към 31.12.2019 г. е налично вземане от
клиента „Интерстейт" ООД в общ размер на 23 098,71 лв
Съдът кредитира заключението по назначената съдебно счетоводна
експретиза като изготвено от вещо лице в чиято компетентност и
3
безпристрастност няма основание да се съмнява. Същото не е оспорено и от
страните.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието, на което да са задълженията на ищеца да извърши възложен
му превоз на товар срещу насрещно задължение на ответника да заплати
превозно възнаграждение; изпълнение на задълженията на превозвача,
настъпила изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
престиране на превозно възнаграждение.
Съдът намира, че по делото се установи по безспорен начин, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по силата на
договор за превоз, съгласно който ищецът - превозвач се е задължил срещу
възнаграждение да превози до определено място определени товари –
строителни машини и инертни материали и който договор е обективиран в
процесната фактура № *** от *** год. Последната отразява съществените
елементи на договора за превоз – страни /които съвпадат със страните по
делото/, цена на услугата, вид и количество на извършената услуга, дата на
данъчното събитие, начин на плащане – по банков път.
Доколкото обаче представената от ищцовото дружество фактура не носи
подписа на представител на ответното дружество, по отношение на него тя
няма материална доказателствена сила и подлежи на доказване на общо
основание.
В конкретния казус, по искане на ищцовото дружество е допусната и
изготвена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото
лице, което както съдът по-горе посочи кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните в дневника за покупките на
„Интерстейт“ ООД за данъчен период месец септември 2019 г. са отразени
превозите, описани в процесната фактура под номер № *** г. с обща стойност
11588.72 лева. В счетоводството на „Интерстейт“ ООД е регистрирано
задължение за плащане към „Строймаш“ ЕООД по фактура №*** г. в размер
на 11588.72 лева и превозите, описани в процесната фактура №*** г. са
отразени в дневника за покупките на ответника за месец септември 2019 г.
под фактура с №*** г., като дружеството е ползвало ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1931.45 лева през съответния период с подадената
справка - декларация по ЗДДС. Фактът на осчетоводяване на фактурата,
вписването й в дневниците за продажби, отразяването на стойността й в
справката декларация по ЗДДС и ползването на данъчен кредит,
представляват извънсъдебно признание на ответника, че правоотношението
по нея със соченото съдържание е възникнало, поради което и съдът приема
за доказано, че между страните е сключен договор за превоз със соченото по
4
него вземането в полза на ищеца. /в този смисъл Решение 185 от 10.02.2016 г.
по т. д. 2928/2014 г. на първо т.о. на ВКС, както и цитираните в него решение
№ 46 от 27.03.2009г. по т. д. №546/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96
от 26.11.2009г. по т. д. №380/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 42 от
19.04.2010г. по т. д. №593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166 от
26.10.2010г. по т. д. №991/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23 от
07.02.2011г. по т. д. №588/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№211/30.01.2012г. по т.д. №1120/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение
№20/25.03.2013г. по т.д. №206/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение
№114/26.07.2013г. по т.д. №255/2012г. на ВКС, ТК, I т.о./.
В подкрепа на горното са и представените по делото товарителници,
които макар и в голямата си част да сочат на извършен превоз за едно трето за
спора лице – „Инжстрой механизация“ ООД, не могат да разколебаят извода
на съда за възникване на вземане от ищеца спрямо ответника, предвид и
разпоредбата на чл. 372, ал.2 от ТЗ. Представените пътни листове също
потвърждават извършените превози.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че няма качеството
на товародател относно машините доставени на Инжстрой механизация ООД
и е следвало процесната фактура да бъде сторнирана и да бъде издадена нова,
коректна такава, обхващаща само доставката на инертни материали, тъй като
заявеното не кореспондира с последващото поведение на дружеството
ответник, а именно да осчетоводи процесната фактура, както и да ползва
данъчен кредит по нея. Ако действително беше налице грешка при
фактурирането, така както се твърди от ответника, то не би следвало тази
фактура да бъде използвана, за да се усвои данъчен кредит по нея.
Не се оспорва от ответника, а и от заключението на изготвената
експретиза се установи, че плащане по процесната фактура, което е следвало
да бъде извъшено на 30.09.2019 год. не е сторено от ответното дружество.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявения иск по чл. 372 от
ТЗ доказан не само по основание, но и по размер.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищеца. Видно от представения списък на
разноските и представените доказателства за направени такива по настоящото
дело, по ч.гр.дело образувано пред РС *** и по изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадената срещу ответника обезпечителна заповед
и като взе предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на
дружеството ищец следните суми – в исковото производство -сумата от
877.66 лева адвокатско възнаграждение /предвид правилото на чл. 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните адв.възнаграждения в
приложимата редакция от 31.07.2020 год./, 150 лева платен депозит за вещо
лице, 463.55 лева платена държавна такса; в производството по обезпечение
на бъдещ иск – сумата от 40 лева, платена държавна такса и сумата от 619.72
лева адвокатско възнаграждение /предвид правилото на чл. 7, ал.7, вр. ал.2,
5
т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните адв.възнаграждения в
приложимата редакция от 31.07.2020 год./ и в изпълнителното производство –
сумата от 132.00 лева такси, 4 лева разноски и 438.83 лева /предвид
правилото на чл. 10, т.3, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните адв.възнаграждения в приложимата редакция от 31.07.2020
год./. Или общо сумата от 2725.76 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал.1 от ТЗ,
„ИНТЕРСТЕЙТ“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на СТРОЙМАШ
ЕООД с ЕИК ********* сума в размер на 11588.72 лева, представляваща
дължимо превозно възнаграждение по договор за извършване на автомобилен
превоз на машини и инертни материали, за което е издадена фактура № *** г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
19.05.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ИНТЕРСТЕЙТ ООД с
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на СТРОЙМАШ ЕООД с ЕИК *********
сума в размер на 2725.76 лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/________________
6