РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.а
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. К. и Д. П. К. против Решение №
4061/02.12.2022г., пост. по гр.д.№ 7324/2021, ПдРС, с което жалбоподателите са осъдени да
преустановят неоснователните си действия по отношение на собствения на ищцата Н. И. С.
недвижим имот – апартамент №***, с административен адрес ***, състоящ се от входно
антре, спалня, дневна- трапезария-кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса, със застроена
площ от 61 кв.м., ведно с 1,404% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при
граници: североизток -асансьор и общи части; от югоизток - ап.***; от югозапад - двор; от
северозапад - двор; отдолу - ап.***; отгоре - ап. ***и покрив, като прекратят ползването на
предвидения по архитектурен проект плосък покрив с площ от 13 кв.м., преустроен и
приобщен като тераса към собственото им жилище - апартамент №*** , находящ се в
същата сграда и възстановят покрива в състоянието на обща част на сградата с
предвидената хидроизолация, съобразно строителния проект и строителната документация
на сградата, като по този начин отстранят причините за настъпване на течове в жилището на
ищцата; - осъдени са да заплатят на Н. И. С. сумата 2527,14лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, предизвикани в следствие на извършените от тях действия по
преустройство на общата част покрив, разположен над жилището на ищцата и
приобщаването му като тераса към собственото си жилище №***, предизвикали течове в
1
апартамент №*** собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 13.04.2021г. до окончателното заплащане, ведно с разноски в производството.
Жалбоподателите К. са обжалвали изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Развиват доводи, че съдът неправилно е ценил събраните
доказателства и е достигнал до неправилния извод, че са извършили фактически действия,
довели до вредите в жилището на ищцата. Излагат собствената си интерпретация на
събраните по делото доказателства, като поддържат извода че липсва причинно-следствена
връзка между извършените ремонтни дейности и процесните вреди. Поддържат и че според
доказателствата, причината за теча в жилището на ищцата е лошото изпълнение на тераса,
обща част на сградата, както и че след приключване на съдебното дирене в първата
инстанция е извършен ремонт от страна на новия собственик на жилището, при което се
установило и проблема довел до настъпване на вредите – спукана вертикална тръба. Молят
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърлят двата
иска като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Н. И. С. е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Оспорва възможността съдът да
вземе предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след приключване на съдебното
дирене, като счита, че страните са имали възможност да искат отмяна на хода по същество.
Отделно поддържа, че изложените факти са неверни. Счита, че извършеното разпореждане
на жалбоподателите със собственото им жилище цели единствено да затрудни процеса. По
същество поддържа, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
основателността на предявените искове. Твърди, че извършените преустройства от страна на
жалбоподателите съставляват незаконно строителство и да довели до вредите в собственото
й жилище. Счита, че предпоставките за уважаване и на двата обективно съединени иска са
доказани, при което исковете са доказани по основание ,а искът за вреди е доказан и по
размер. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ответници, останали недоволни с атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Пред районния съд са предявени субективно и обективно съединени искове от Н. С.
против Д. и Д. К. за преустановяване на неправомерното им поведение, с което й пречат да
упражнява правото си на собственост върху собствения си апартамент , като им се забрани
да ползват за тераса към тяхното собствено жилище неизползваемата част от плосък покрив
на сградата, бъдат осъдени да й заплатят обезщетение за имуществени вреди съставляващи
стойността на необходимия ремонт на собственото й жилище от причинените течове от
незаконосъобразно усвоената тераса.
По отношение на исковете за преустановяване на неправомерното ползване на част от
2
плоския покрив на сградата, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно посочената норма
собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви
неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно
правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата молба, с
което се формира и обема и вида на търсената защита./виж Р № 57/30.04.2009 г., гр. д. №
6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгл. което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да бъде уважен,
само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие
или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои
неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво
се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според
нейното предназначение; Р№ 57/26.03.2013 г.,гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС, както и др.
по чл.290 от ГПК/. Така активно легитимирана страна по този иск е лицето, което
претендира да е собственик, а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се
твърди да извършва неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи
търсената защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на
собственост и на извършването на неоснователни действия по отношение на неговата
собственост.
По отношение легитимацията на страните, същата се установява по делото от
представените документи за собственост на ищцата. Този въпрос не е и спорен по делото.
Според съда безспорно се установява от представените съдебни решение по адм.д.
№1406/2017, ПдАдмС и адм.д.№3516/2018ВАС, на които и самите страни се позовават, че
плоският покрив над апартамента на ищцата С. е бил усвоен като тераса от собствениците
на апартамента над нея – сем. К.. В решението си ВАС също изрично посочва, че
реконструкцията на плоския покрив, който е обща част по смисъла на закона в тераса към
самостоятелен обект, следва да бъде извършено след снабдяване със съответни строителни
книжа и даване на съгласие от етажните собственици, като доколкото тези документи
липсват, построеното съставлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Поради пропуски в констативния акт за установяване на незаконен строеж, е приел, че е
налице съществено нарушение във формата на акта, поради което е и отменил заповедта на
кмета на р. *** , гр.*** за премахване на незаконния строеж. В настоящето производство не
са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод, че е давано съгласие от
етажните собственици за промяна на предназначението на процесната част от покрива на
сградата. Несъмнено покрива е обща част на сградата на осн. чл.38 от ЗС и принадлежи на
всички етажни собственици. При етажна съсобственост всеки един от етажните
съсобственици може да предяви иск за защита на общата съсобственост от посегателства,
включително и против друг етажен съсобственик. Страните по иска са етажни
съсобственици, установява се, че обща вещ е преустроена от покрив в тераса от единия
етажен съсобственик-ответниците по делото. Ето защо искът на другия етажен собственик
за преустановяване на ползването би се явил основателен дори и от това преустройство да
3
не бяха настъпили вреди в собствения на ищеца имот. В случая от приетата СТЕ, изготвена
от в.л. Р. се установява категорично, че в жилището на ищцата Н. С. е налице влага, мухъл,
подкожушени стени и мокър паркет. За доказване на причинените вреди по делото са
събирани и гласни доказателства.
Свидетелката М.П.К. твърдии, че живее в същата сграда и е съсед на страните.
Известно й е, че между страните има конфликт по повод течове от апартамента на сем. К..
Той датирал още от момента, в който Д. К. трябвало да се нанася в своя апартамент – преди
10-11г. Преустройствата на покрива датирали от този период. Тогава Н. я поканила в своя
апартамент, за да види следите от течове. Първоначално същите били по-малки, но сега са
се увеличили. Имало влага по стените в почти всички стаи на Н.. Паркетът също бил
наводнен.На общите събрания на етажната собственост Н. е повдигала проблема, но не се е
стигало до решаването му. Свидетелката твърди, че преди една година етажната собственост
е правила цялостен ремонт на покрива на сградата, но това не е решило проблема с течовете
и влагата в апартамента на Н..
Свидетелят В.Д. твърди, че е познат на сем. К.. През 2011г. правили ремонт в
жилището си и закупували материали от него. В този период е посещавал жилището 5-
6пъти. Знае, че на откритата тераса положили плочки, хидроизолация, парапети,
отводняване, сифони . не е забелязал да има нарушения на покритието, или да има
компрометирани участъци.
Пред настоящата инстанция са събирани нови гласни доказателства във връзка с
твърдението на жалбоподателите, че при извършен ремонт на терасата се установила
причината за течовете, а именно спукана вертикална отводнителна тръба.
С. П., който е новият собственик на имота на сем. К. твърди, че след закупуване на
жилището е правил ремонт, включително и на процесната открита тераса. Той твърди, че
фирма е извършвала ремонта и че не знае да е констатирана спукана вертикална тръба.
Свидетелката В.С., майка на С.П. , твърди, че след като синът й закупил апартамента
започнали ремонт. Тя била по-свободна, затова присъствала на работата на майсторите.
Първият от тях направил оглед на терасата и замазал с течна гума около сифоните. Това ,
обаче, не решило проблема и затова наели ремонтна фирма, която да извърши
необходимото. Фирмата изкъртила старото покритие, направила хидроизолация, ревизирала
сифоните, положила нови плочки. Тя разбрала, че проблемът идва от лошата хидроизолация
и проблем със сифоните.
Свидетелят З. Р. е собственик на дружеството , извършило ремонт на процесната
тераса. Твърди, че при ремонта открили спукана воронка / съединителният елемент между
сифона на терасата и отводнителната тръба/, нарушена била и хидроизолацията. Твърди, че
след ремонта, който извършили течовете били преустановени.
При съпоставяне на СТЕ със свидетелските показания и най-вече тези на свидетелите
М. П. и З. Р. може да се направи категоричния извод, че вредите са причинени от
некачествено поставената и компрометирана хидроизолация на откритата тераса и спуканата
4
воронка на единия от сифоните. В подкрепа на този извод е и констатацията на свидетеля Р.,
че след извършване на ремонта от неговата фирма течовете са преустановени.
Следователно се установява както извършване на незаконосъобразно действие от
страна на ответниците – преустойство на обща част в тераса, така и произтекли вреди в
имота на ищцата от тези действия – влага, мухъл, течове. Доказва се и причинната връзка
помежду им. Ето защо предявеният иск по чл.109 от ЗС се явява доказан по основание и
следва да бъде уважен.
По отношение на исковете за заплащане на обезщетение:
В исковата молба е претендирана репарация на имуществени вреди, подробно
описани и предизвикани от теч от реконструирания в тераса покрив. Основанията, на които
се претендира обезщетението от С. е непозволено увреждане от противоправни действия на
ответниците , които са извършили преустройството. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки следва да
отстрани щетите, които виновно е нанесъл на другиго. Фактическият състав на тези норма
включва четири елемента – вреда, противоправно поведение, причинна връзка между
поведението и вредата и вина у извършителя. Законодателят е въвел законна презумпция за
вината, при което за успешното провеждане на иск с това правно основание ищецът ще
следва да проведе пълно и главно доказване на първите три елемента – вредата,
противоправното деяние и причинната връзка.
По отношение на вредите вече бе коментирано, че приетите основна и допълнителна
СТЕ с в.л. Р., както и свидетелските показания на свидетелката М. П. установяват същите.
Експертизите установяват, че в жилището на С. е налице влага, мухъл, обрушване на
мазилка на стени, подкожушване, компрометиране на ламиниран паркет от влага, които
идват от горния етаж. Остойностени са СМР, необходими за отстраняване на вредите.
От показанията най-вече на свидетеля Р., който е извършил и лично ремонта
възложен от новия собственик на апартамента на ответниците К., се установява, че течовете
са преустановени , както и че причина за това е некачествено положена хидроизолация на
откритата тераса и спукана воронка на сифона.
Така, с оглед на посочените доказателства, съдът намира за безспорно установено по
делото нанасянето на щети в жилището на С. – влага по стените и пода, а стойността за
отстраняване на същите е дадена в приетата СТЕ - в размер на 2527,14лв. Така се
установява наличието на вреда. От гласните доказателства – показанията на свидетелите П.
и Р. се установява, че течът идва от откритата тераса на ответниците, т.е. установява се и
противоправното им поведение – извършили са преустройство на обща вещ , като при това
са допуснали от това преустройство да произтекат вреди. Като пак от тези показания се
установява и причинната връзка между вредите и източника на същите – причините за теча.
При това положение съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за вреди е доказан по
основание и по размер и претендираната сума следва да бъде присъдена изцяло.
Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
5
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят на въззиваемата страна
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв. , заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4061/02.12.2022г., пост. по гр.д.№ 7324/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН ********** да заплатят на Н. И.
С., ЕГН **********, сумата от общо 600лв. разноски във въззивното производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните в частта по иска по чл.109 от ЗС, а в частта по иска по чл.45 от
ЗЗД е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6