РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Разград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500056 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 35 от 23.01.2023 г. постановено по гражданско дело №
20223330100520 по описа за 2022 година на Районен съд - Разград, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. И. с ЕГН ********** от град ***,
улица ********, В. И. Й. с ЕГН********** от град ***, ул. ******** и М. И.
В. с ЕГН ********** от град ***, улица ***, чрез процесуалния им
представител адвокат А. С. Ч. при ***, гр. ***, булевард ***, срещу Б. А. Д.
(Б. А. Д.) с ЕГН ********** и Л. М. Д. (Л. М. Д.) с ЕГН ********, и двамата
от село ***, Община ***, улица ******, иск с правно основание по чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване в отношенията между страните, че И. В. И., В. И.
Й. и М. И. В. са собственици на сграда № 2 със застроена площ 74
(седемдесет и четири) кв. метра, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********* с площ 452 кв. метра в землището на село ***,
община ***, област *****, ул. ***, при съседи: *********,********,
**********, *********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищците по предявения насрещен иск Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с
ЕГН ******** са собственици на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 425
1
кв.м. в землището на с. ***, при съседи: *********, ********, **********,
*********, придобита чрез договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** от 23.10.1996 г. на Разградски
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в частта
му, с която се иска ищците Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. да бъдат
признати за собственици на същата сграда по давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК И. В. И. с ЕГН ********** от
град ***, улица ********, В. И. Й. с ЕГН********** от град ***, ул.
******** и М. И. В. с ЕГН ********** от град ***, улица ***, да заплатят
на Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН ********, направените от
последните деловодни разноски в размер на 650,00 (шестстотин и
петдесет) лева.
Недоволни от това решение, с изключение на частта, с която
насрещния положителен установителен иск е отхвърлен, останали ищците по
първоначалния иск И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., които го обжалват чрез
пълномощника си адвокат А. С. Ч. от ***.
В подадената жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваните части, по съображения
изложени в жалбата. Правят искане за неговата отмяна и постановяване на
друго по същество на спора, с което предявения иск от ищците първоначален
отрицателен установителен иск да бъде уважен и съответно отхвърлен изцяло
насрещния положителен установителен иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещните по жалбата страни - Б. А.
Д. и Л. М. Д., всички действащи чрез пълномощника си адвокат Д. Б. от АК-
****, депозират отговор на жалбата. Оспорват жалбата. Молят решение в
обжалваните части да бъде потвърдено и претендират разноски. Излагат
подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат А. С. Ч. от
***, който поддържа жалбата, излага подробни съображения и представя
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивамите се явяват лично и пълномощника им адвокат Д. Б. от АК – ****.
Поддържат отговора на жалбата, излагат подробни съображения и представят
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
2
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно. В частта, с която
е отхвърлен насрещния положителен установителен иск, решението е влязло
в сила като необжалвано.
При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд
приема, че в обжалваната част решението е недопустимо поради следните
съображения:
В частта на решението относно произнасянето по първоначалния
иск.
В случая съдът е сезиран с първоначален отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Въпреки така приетият за разглеждане и докладван отрицателен
установителен иск за собственост на недвижим имот по чл. 124, ал.1 ГПК /за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не
са собственици на спорния имот/, с обжалваното решение
първоинстанционният съд не се е произнесъл по този иск, а се е произнесъл
по иск, който не е бил предявен – по положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на
делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано
от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт,
субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда
в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на
иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в
рамките на заявените факти и на искането, като решението следва да обвърже
субектите на спорното правоотношение. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, по
непредявен иск, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на
който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба.
Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира
чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл. 127 ГПК/.
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и
формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната
квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с
решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 270, ал. 3 изр. 3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск,
решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Както е посочено в решение №
389/13.05.2015 г. по гр. д. № 6626/2013 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, правомощието на въззивния съд да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата
на чл. 270, ал. 3 изр. 3 ГПК, следва да се съобрази с трайната практиката на
ВКС, както и с дадените в т. 1 и т. 9 ППВС № 1/10.11.1985 г. на ВС, т. 4 ТР №
1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2/29.02.2012 г.
по т д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни указания за съдилищата.
В същите е прието, че основанието на чл. 270, ал. 3 изр. 3 ГПК е налице само
при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е
произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита, т. е. по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
По тези съображения се налага извод, че районният съд се е
произнесъл извън надлежно очертания с първоначалната искова молба
предмет на спора, поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
първоинстанционното решение, относно произнасянето по първоначалния
иск, следва да бъде обезсилено в тази част, а делото – върнато на друг състав
на районния съд за произнасяне по действително предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В частта на решението относно произнасянето по насрещния иск, с
която този иск е уважен.
В частта, в която е уважен насрещния положителен установителен иск,
решението е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3,
изр.1 от ГПК и делото в тази част следва да бъде прекратено, като
недопустимо. Когато е предявен отрицателен установителен иск за
собственост, е недопустим насрещен положителен иск за собственост,
предявен от ответника, защото двата иска имат за предмет едно и също
субективно материално право - това на ответника. Така и постановеното в
производството по чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 211 от 29.11.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3011/2019 г., I г. о., ГК.
По разноските:
При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта за разноските. Вж. и Решение № 262786 от 28.04.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 16912/2019 г., Решение № 12 от 19.01.2022 г. на ОС - Стара
Загора по в. т. д. № 1295/2021 г.
По предявения първоначален иск, производството по който
4
продължава.
По въпроса относно присъждането на разноските в хипотезата, в която
въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, е налице
непротиворечива практика на ВКС - определение № 45/21.01.2013 г. по ч. т. д.
№ 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 491/27.06.2011 г. по ч. т. д.
№ 288/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 55 от 31.01.2017 г. по ч. т.
д. № 2175/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. Отговорността на страните за
направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на
чл. 78, ал. 1 - ал. 11 от ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е
необхоД. същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл. 81 от ГПК
регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т. е. с
постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по
съществото на правния спор. Въззивното решение, с което се обезсилва
първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество,
поради което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК -
за ищеца и чл. 78, ал. 3 от ГПК - за ответника. Когато първоинстанционното
решение е обезсилено от въззивния съд поради произнасяне по непредявен
иск и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от
друг състав, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд
следва да се произнесе по разноските, направени от страните в
първоинстанционното и във въззивното производство, съгласно разпоредбата
на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК. Така и Определение № 673 от
14.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2686/2017 г., II т. о., ТК.
По предявения насрещен иск, производство по който се прекратява.
На осн. чл. 78, ал.4 във вр. чл. 81, във вр. чл.273 ГПК, ищците по
насрещния иск Б. А. Д. (Б. А. Д.) и Л. М. Д., следва да заплатят на
ответниците по насрещния иск И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. разноските за
защитата по насрещния иск. Същите са в размер на 550 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция /л. 80 РС/; 250 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, което е 1/2
от сумата 500 лв. за заплатено възнаграждение за защита по двата иска –
първоначален и насрещен /л. 29 ОС /; 25 лв., представляваща разноски за
заплатена държавна такса за въззивната жалба /л. 8 ОС/ подадена срещу
решението в частта му относно произнасянето по насрещния иск, с която този
иск е уважен. Т.е. за двете инстанции в полза на ответниците по насрещния
иск следва да се присъдят разноски в общ размер на 825 лв.
С оглед изхода на делото по насрещния иск, ищците по насрещния иск
нямат право на разноски направени по производството по насрещния иск.
Воден от горните мотиви, съдът, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК,
РЕШИ:
5
ОБЕЗСИЛВА Решение № 35 от 23.01.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20223330100520 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград, В ЧАСТТА, в която е съдът е постановил, че: ОТХВЪРЛЯ предявения
от И. В. И. с ЕГН ********** от град ***, улица ********, В. И. Й. с
ЕГН********** от град ***, ул. ******** и М. И. В. с ЕГН ********** от
град ***, улица ***, чрез процесуалния им представител адвокат А. С. Ч. при
***, гр. ***, булевард ***, срещу Б. А. Д. (Б. А. Д.) с ЕГН ********** и Л. М.
Д. (Л. М. Д.) с ЕГН ********, и двамата от село ***, Община ***, улица
„***“ № 10, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване в
отношенията между страните, че И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. са
собственици на сграда № 2 със застроена площ 74 (седемдесет и четири)
кв. метра, разположена в поземлен имот с идентификатор ********* с
площ 452 кв. метра в землището на село ***, община ***, област Разград,
ул. ***, при съседи: *********,********, **********, *********, като
неоснователен и ВРЪЩА делото на Районен съд – Разград за ново
разглеждане в тази част от друг съдебен състав на действително предявения
първоначален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК съобразно мотивната
част на настоящото решение.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 35 от 23.01.2023 г. постановено по
гражданско дело № 20223330100520 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград, В ЧАСТТА, в която е съдът е постановил, че: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищците по предявения
насрещен иск Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН ******** са
собственици на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 425 кв.м. в землището
на с. ***, при съседи: *********, ********, **********, *********,
придобита чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № ***, том ***, дело № *** от 23.10.1996 г. на Разградски районен съд,
и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по този иск като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 35 от 23.01.2023 г. постановено по гражданско
дело № 20223330100520 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, в
ЧАСТТА, в която, са осъдени И. В. И. с ЕГН ********** от град ***, улица
********, В. И. Й. с ЕГН ********** от град ***, ул. ******** и М. И. В. с
ЕГН ********** от град ***, улица ***, да заплатят на Б. А. Д. с ЕГН
********** и Л. М. Д. с ЕГН ********, направените от последните деловодни
разноски в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева.
Решение № 35 от 23.01.2023 г. постановено по гражданско дело №
20223330100520 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен насрещния положителен установителен иск, е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН ******** и
двамата с адрес обл. ****, общ. ***, с. ***, ул. *** № 10 да заплатят на И. В.
И. с ЕГН ********** от град ***, улица ********, ап. 52, В. И. Й. с
6
ЕГН********** от град ***, ул. ********, ет. 6, ап. 16 и М. И. В. с ЕГН
********** от град ***, улица ***, ет. 2, ап. 7, сумата от 825.00 лева
/осемстотин двадесет и пет лева/ представляващи разноски за първата и
въззивната инстанция в производството по насрещния иск, на осн. чл. 78, ал.4
във вр. чл. 81, във вр. чл.273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7