Определение по дело №47/2023 на Административен съд - Ловеч

 

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е

 

гр.Ловеч, 22.02.2023 год.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Христов адм.дело № 47/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази :

 

Административното дело е образувано по озаглавена като „Искова молба“, с характер на Жалба с вх.№ 29910/12.08.2022 г. (на АССГ), подадена от Г.В.В., ЕГН : **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ***, срещу ГДИН към МП, представлявана от Главния директор, за обявяване на нищожност на документ – Писмо № 13260/22.12.2021 г., издадено от Ц.Ц. – зам.главен директор на ГДИН към МП. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, във връзка с чл.62, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС.

Първоначално исковата молба е подадена в Административен съд – София град, който с Определение № 6545/24.08.2022 г. е изпратил искането по подсъдност на Административен съд гр.Ловеч. Поради отводи на съдиите от Административен съд гр.Ловеч (при кадровата му обезпеченост към този момент), с Определение № 808/27.09.2022 г. по образуваното пред него адм.дело № 312/2022 г. е било прекратено и изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният административен съд с Определение № 9420/26.10.2022 г., постановено по адм.д.№ 9261/2022 г. е изпратил делото за разглеждане на Административен съд гр.Габрово. Поради отстраняване на съдиите от Административен съд гр.Габрово, с Определение № 1070 от 21.11.2022 г. по образуваното пред него адм.дело № 215/2022 г. е било прекратено и изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният административен съд с Определение № 11110/05.12.2022 г., по образуваното пред него адм.дело № 11116/2022 г. е постановил на основание чл.133, ал.6 от АПК делото да се изпрати на Административен съд гр.Враца. Пред този съд е било образувано адм.дело № 738/2022 г., по което след отводи на съдиите от АдмС Враца, с определение № 784 от 29.12.2022 г. делото е било прекратено и изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.  Върховният административен съд, с Определение № 622/19.01.2023 г., по образуваното пред него адм.дело № 94/2023 г. е постановил на основание чл.133, ал.6, т.2 от АПК делото да се изпрати за разглеждане на Административен съд гр. Ловеч, с указания за изпълнение на процедурата по чл.227, ал.3 от Закона за съдебната власт в случай, че съдът не може да формира състав за разглеждане на делото.

          Делото е разпределено чрез електронната система за случайно разпределение на делата на настоящия съдия на 21.02.2023 г., след отстраняване на съдия Даниела Радева.

         Настоящият съдия-докладчик, като се запозна с приложените по делото документи, счита, че подадената жалба е недопустима и са налице основания за прекратяване на съдебното производство по делото.

На първо място съдът счита, че е сезиран с жалба, а не с искова молба, против Писмо рег.№ 13260/22.12.2021 г., издадено и подписано от Зам.главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието старши комисар Ц.Ц. С това писмо се уведомява Началника на Затвора гр.Плевен, че л.св. Г.В.В. е преместен от Затвора гр.Ловеч в Затвора гр.Плевен, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, със Заповед № Л-5320 от 20.12.2018 г., издадена от Главния директор на ГДИН. Отразено е също така в писмото, че л.св.Вълов е бил запознат с реда и сроковете за оспорване на посочената заповед и в случай, че осъденият се е възползвал от това си право, при постановяване на съдебен акт същият ще бъде изпълнен своевременно.

С оглед на това, съдът намира, че обжалваното от Г.В.В. Писмо рег.№ 13260/22.12.2021 г., издадено от старши комисар Ц.Ц. – Зам.главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е необжалваем акт. Разпоредбата на чл.128, ал.1 от АПК посочва какви искания са  подведомствени на административните съдилища. Въпросното обжалвано от Г.В.В. писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт, попадащ в някоя от хипотезите по чл.128, ал.1 от АПК, поради което съдът счита, че не подлежи на оспорване. С въпросното Писмо № 13260/22.12.2021 г., издадено от старши комисар Ц.Ц. не са създадени права или задължения на л.св.Г.В., нито пък непосредствено са му били засегнати права, свободи или законни интереси. С писмото не са се разрешили никакви казуси или въпроси, касаещи мястото на изтърпяване на наложено на Г.В.В. наказание лишаване от свобода. Писмото е кореспонденция между зам.главният директор на ГДИН с началника на Затвора гр.Плевен относно преместването на В. ***, като е уточнено, че това е станало със Заповед № Л-5320 от 20.12.2018 г., с която В. е бил запознат, както и с реда и сроковете за оспорването ѝ, а също и че в случай на оспорване от негова страна ще се изпълни своевременно решението на съда. Категорично в случая не са налице нито предпоставките на чл.173, ал.2 от АПК, нито пък тези по чл.62, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, посочени от жалбоподателя като правно основание на жалбата. Иначе казано - Писмо № 13260/22.12.2021 г., издадено от старши комисар Ц.Ц. не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи самостоятелно на оспорване пред съд. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. В конкретният случай, както става ясно от съдържанието на писмото, такава заповед е била тази с № Л-5320 от 20.12.2018 г., която В. е имал възможност да оспори пред съд, но не с това е сезиран съдебния състав по настоящето дело. Обжалвано е писмо, което обаче не представлява заповед за преместване или отказ за преместване, за да подлежи на оспорване.

Предвид изложеното съдът счита, че подадената жалба от Г.В.В. (озаглавена като „искова молба“) е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено на основание чл.159, ал.1, т.1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.159, ал.1, т.1 и чл.160, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав

 

          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „Искова молба“ с характер на Жалба вх.№ 29910/12.08.2022 г. (на АССГ) и вх.№ 342/01.02.2023 г. на АдмС Ловеч, подадена от Г.В.В., ЕГН : **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ***, срещу ГДИН към МП, представлявана от Главния директор, за обявяване на нищожност на документ – Писмо № 13260/22.12.2021 г., издадено от старши комисар Ц.Ц. – зам.главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, с правно основание чл.173, ал.2 от АПК, във връзка с чл.62, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производство по административно дело № 47/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч.

 

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.Ловеч.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя Г.В.В..

                                                             

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :