Р Е Ш Е Н И
Е № 261403
гр. Пловдив, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7183 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Теленор България”
ЕАД - гр. София е предявило установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Г.М.Т., че последният дължи
на ищцовото дружество сумата от 405,50 лева, представляваща стойността на
незаплатени далекосъобщителни услуги за номера *** и ***, лизингова вноска за
мобилно устройство Tablet Prestigio Wize 3508
4G 8 и Sumsung Galaxy Trend Plus
Black, неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за двата номера, като всички
задължения са обеквтивирани в фактури № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г.
Ищцовото
дружество твърди, че съгласно сключения между страните договор за мобилни
услуги от *** г. ответникът бил абонат титуляр на мобилен номер ***. На *** г.
между страните било подписано допълнително споразумение по програма „Заедно”,
по силата на което за посочения мобилен номер влиза в сила нов тарифен план. С
Допълнително споразумение към договора и договор за лизинг от *** г., за
посочения мобилен номер влиза в сила нов абонаментен план, като на ответника
бил предоставен мобилен телефонен апарат Sumsung Galaxy Trend Plus
Black, като било договорено, че общата
цена на лизинговата вещ възлиза на 137,77 лева с вкл. ДДС, а ответникът следва
да изплати същата на двадесет и три месечни вноски от по 5,99 лева. На *** г. и
*** г. били подписани отново споразумения между страните, по силата на които за
посочения номер влиза нов абонаментен план. С договор за мобилни услуги и
договор за лизинг от *** г., сключени между страните, на ответника били
предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G 8. Било договорено, че общата стойност на лизинговата вещ
възлиза на 67,67 лева с включено ДДС, като за ползването й ответникът следвало
да заплати първоначална вноска в размер на 15,00 лева и двадесет и три вноски
от по 2,29 лева. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на ответника да заплати
стойността на потребени и фактурирани услуги в размер на 207,24 лв., мобилният
оператор прекратил едностранно договорите за мобилни услуги, поради което била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,
както следва: за номер *** – сумата в размер на 74,97 лева, и за номер *** –
сумата в размер на 77,49 лева. С оглед прекратяване на процесния договор от
ответника, били изискуеми и незаплатените лизингови вноски за Tablet Prestigio
Wize 3508 4G 8 в размер на 45,80 лева, като за посочените задължения била
издадена фактура в общ размер на 198,26 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника. В
депозираното по ч. гр. д. № 1325/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив
възражение, ответникът възразява, че не дължи вземането по издадената заповед
за изпълнение. Посочва, че трите фактури с начислени задължения за мобилни
услуги е заплатил своевременно, а след едностранно завишаване на месечните
такси, които е заплащал, е заявил, че се отказва от услугите на ищеца. Поради
големия период от време, излага съображения, че не съхранява касов бон и
останалата документация.
В
открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. Б., с
пълномощно по делото. По същество поддържа изложеното във възражението по ч.
гр. д. № 1325/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1325/2019 г. на Районен съд Пловдив, I бр.с., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в
заявлението/. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:
От представения на лист 11 договор се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по силата на договор от *** г., съгласно което операторът е предоставил мобилен
номер ***. С допълнително споразумение по програма „Заедно” от *** г., сключено
между страните /л.13/, абонаментния план за посочения мобилен номер бил
променен.
Видно от представеното допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги за посочения номер от *** г. /л.**-**/
и договор за лизинг /л.**/, абонаментният план е бил променен, като ответникът
е получил мобилен телефонен апарат Sumsung Galaxy
Trend Plus Black, като било договорено,
че общата цена на лизинговата вещ възлиза на 1377,77 лева с вкл. ДДС, а
ответникът следва да изплати същата на двадесет и три месечни вноски от по 5,99
лева.
На *** г. и *** г. били подписани отново
споразумения между страните, по силата на които за посочения номер влиза нов
абонаментен план, което се установява от приложените по делото Допълнителни
споразумения към договора за мобилни услуги /л.**-**/.
От приобщените договор за мобилни услуги
от *** г. /л.**-**/ и договор за лизинг /л.**/, се установява, че на ответника
е предоставен нов мобилен номер – ***, и мобилно устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G 8. Било договорено, че общата стойност на лизинговата вещ
възлиза на 67,67 лева с включено ДДС, като за ползването й ответникът следвало
да заплати първоначална вноска в размер на 15,00 лева и двадесет и три вноски
от по 2,29 лева.
От представените по делото четири броя
фактури /л.**-**/ и от приобщеното по делото заключение по съдебносчетоводна
експертиза /л.***-***, което съдът кредитира като компетентно изготвено, с
необходимите знания и умения, се установява, че за ползваните от ответника
мобилни услуги са издадени и осчетоводени при ищеца следните фактури: фактура № ***/*** г. на стойност 193,10 лева
с ДДС, фактура № ***/*** г. на стойност 58,33 лева, фактура № ***/*** г. на
стойност 44,39 лева, и фактура № ***/***
г. на стойност 1285,63 лева. От приетата по делото експертиза се установява
още, че първите три фактури касаят заплащане на далекосъобщителни услуги и
вноски по договор за лизинг, а последната – неустойка и предсрочно изискуема
вноска по лизинг за Tablet Prestigio Wize 3508
4G 8 в размер на 45,80 лева. От
представените фактури се установява, че дължимите суми за далекосъобщителни
услуги за периода 20.10.2016 г. – 19.11.2016 г. възлиза на 194,38 лева,
дължимите лизингови вноски за Sumsung Galaxy Trend Plus Black възлизат на 5,99 лева, и дължимата сума по договора
за лизинг за Tablet Prestigio Wize 3508
4G 8 – на 52,67 лева.
Видно от представените договори, между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато
с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията
за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието
им с нормата на чл. 228 от ЗЕС,
като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
По отношение на излолзваните
далекосъобщите услуги и дължимите вноски за лизинг, от ответника не се установи
плащане на посочените суми. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в
тежест на същия е да установи извършеното плащане, то доколкото не са
представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на процесните задължения.
Поради всичко изложено и предявеният иск
се явява основателен като доказан, както по основание, така и по размер.
По
иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В чл. 4,
раздел III на допълнителното споразумение от *** г. /л.**/ и т.11 от Договора
за мобилни услуги от *** г. /л.**/,
страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване
поради неизпълнение. Подобни клаузи противоречат на добрите нрави и като такива
са нищожни.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се
гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва
и санкционната функция, която се извлича от възможността неустойката да бъде
единствено намалена. В конкретния случай, уговореният размер всъщност е
равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този
начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че
след прекратяването не предоставя услугата.
Клаузата за дължимостта
й изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за
неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката,
като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването /така Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при уговарянето,
следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част правоотношението изобщо не е породило правно действие. Отсъствието
на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до отхвърляне на
иска.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл.
80 ГПК /л.** гръб / и доказателства за сторени такива от 25 лева – платена ДТ, 360
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие, и 150 лева – депозит за ССчЕ. Съразмерно на уважената част от иска,
на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 333,85 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Ответникът е направил
искане за заплащане на разноски, а именно: заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева съобразно представения договор за правна
защита и съдействие. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 112,79 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил
доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и 360
лева – адвокатско възнаграждение, като на същия следва да се присъдят разноски
съразмерно уважената част от иска, а именно сумата в размер на 240,25 лева.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 360
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като на същия следва да бъде
присъдена сумата в размер на 135,35 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.М.Т., ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 194,38 лева – главница, представляваща сбор от предоставени
далекосъобщителни услуги за периода 20.10.2016 г. – 19.11.2016 г. за мобилни
номера *** и *** по договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения,
сключени между страните, 5,99 лева –
дължима лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Sumsung Galaxy Trend Plus
Black по договор за лизинг от *** г.; 52,67 лева - дължимата сума по договора
за лизинг за Tablet Prestigio Wize 3508
4G 8 от *** г., ведно със законната лихва
върху посочените суми от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК в съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за
установяване дължимост на сумата от 152,46
лева – неустойки по чл. 4, раздел III на допълнителното споразумение от ***
г. и т.11 от Договора за мобилни услуги от *** г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч. гр. д. № 1325/2019 г. на Районен съд Пловдив, I бр.с. в общ размер на 405,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Г.М.Т., ЕГН **********,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: общо 240,25 лева - разноски по съразмерност за заповедното производство по 1325/2019
г. на Районен съд Пловдив, I бр.с., и общо 333,85 лева - разноски по съразмерност
за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на Г.М.Т., ЕГН **********, следните суми: общо 135,35 лева - разноски по съразмерност за заповедното производство по 1325/2019
г. на Районен съд Пловдив, I бр.с., и общо 112,79 лева - разноски по съразмерност
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К.Боева
Вярно
с оригинала.
М.К.