Решение по дело №6676/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5088
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20181100106676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 24.08.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

на  двадесет и осми юли                                                                       година 2020                                                                                    В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Х. - Коюмджиева 

 

секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6676  по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422 от  ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с пр.основание чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал.1, предл. първо  ЗЗД.

            Производството е образувано по предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.И.Г., иск с правно основание чл.422  ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 31 761.07 лв., представляваща изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 18.02.2008г., сумата 1 587,72 лева - договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 08.08.2017 г., сумата 18,00 лева, представляващи наказателна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 08.08.2017 г., сумата 929, 70 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г., както и сторените разноски в заповедното производство, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№  1952/2017г. по описа на Районен съд Хасково. Претендира и разноските сторени в исковото производство.

            Ищецът обосновава правния си интерес от проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1952/2017г. по описа на районен съд Хасково, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, и дадени от заповедния съд указания по реда  на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

            В исковата молба се твърди, че вземането на Банката произтича от отпуснат кредит на ответната страна, по Договор за ипотечен кредит от 18.02.2008 година, по силата на който е предоставен кредит в размер на 35 000 лева, за срок от 360 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите на договора. За обезпечаване вземането на Банката за главница, лихви, такси и други е учредена договорна ипотека в полза на „Б.Д.” ЕАД върху следния недвижим имот, а именно: Жилище № 109, находящо се в жилищна сграда блок № ***, вход А на VII етаж, построена върху държавна земя парцел № I, квартал №***, ул. „Г. Грозев“ по док. за собственост, а по скица ул. „******в гр. Хасково, състоящ се от две стаи и кухня на 56, 48 кв. м. застроена площ заедно с приспадащото се избено помещение № 109 и 0, 979 % ИЧОЧ на сградата при съответни граници.

      Твърди, че банката е изпълнила задълженията си по Договор за ипотечен кредит от 30.10.2006 г. и е предоставила кредит на М.Г., в размер на 35 000 лева, като същият е усвоен на 21.02.2008г. Твърди се, че последната заплатена сума по кредита е внесена на 02.08.2017 г. и е в размер на 180,00 лева, като с внесената сума е погасена частично погасителна вноска за м. 01. 2017 г. Заявява, че с нотариална покана per. № 1090, Том I, Акт 143/12.05.2017 г. по описа на нотариус Х.К., per. № 081 на НК, редовно връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, ответната страна е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение на 28.06.2017 г. Сочи, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 07.08.2017 г. от страна на кредитополучателя не са погасени общо 7 броя погасителни вноски:

15.01.2017 г.-45, 28 лева

15.02.2017 г.-275, 85 лева

15.03.2017 г.-275, 85 лева

15.04.2017 г. - 275, 85 лева

15.05.2017 г. - 275, 85 лева

15.06.2017 г. - 275, 85 лева

15.07.2017 г. - 275, 85 лева.

Наведен е довод, че съгласно уговореното в т.20.2 на раздел VII “Отговорности и санкции”, от Общите условия, след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 09.08.2017 г. кредитното задължение на ответника М.Г., което е отразено и в извлечението от счетоводните книги, е било както следва: 31 761, 07 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г.; 1 587,72 лева - договорна лихва, начислена за периода от 15.01.2017 г. до 08.08.2017 г.; 18,00 лева - наказателна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 08.08.2017г.; 929,70 лева - начислени заемни такси. Сочи се, че претендираните от Банката заемни такси, в размер на 685,13 лева, включват: 422,90 лева - такса управление; 386,80 лева - такса застраховка; 120 лева - такса изискуемост.

            В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения по реда на чл.47 ГПК особен представител - адв. М. С. -САК. В отговора исковата претенция е оспорена, като неосноваелна. Оспорено е обстоятелството да е възникнало правото кредитополучателя да обяви вземането предсрочно изискуемо, както и ответната страна да е уведомена за това. Оспорва разписката, с която е удостоверено връчването на наториалната покана. Оспорва представения договор за кредит, като твърди, че същият не е подписан от ответната страна. Оспорва и обстоятелството, че кредитът е усвоен от М.Г.. Възразява по отношение на дължимостта и размера на лихвите.

          В съдебно заседание ищцовата банка в писмено становище поддържа предявените искове. Представя списък на разноските.

         Ответникът М.Г., чрез назначения особен представител адв. С. оспорва предявените искове.

 

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК,  вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено от фактическа страна следното:

             

         От приложеното ч.гр.д.№ 1952/2017г., по описа на РС - Хасково, се установява, че по заявление на „Б.Д.” ЕАД, с приложено извлечение от счетоводните книги на банката, на 10.08.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника М.И.Г. /ответник в исковия процес/ да заплати на кредитора /ищец в исковия процес/ сумата от 31 761.07 лева главница, 1 587.72 лева договорна лихва от 15.01.2017г. до 08.08.2017г., наказателна лихва – 18 лева от 16.01.2017г. до 08.08.2017г., заемни такси в размер на 929.70 лева, ведно с направените по делото разноски в размер на 685.93 лева - заплатена държавна такса, юрискосултско възнаграждение в размер на 50 лева и законната лихва върху главницата от 09.08.2017г.  Отразено е в ЗНИ, че вземането произтича по договор за кредит от 18.02.2008г., изискуем от 07.08.2017г., за което длъжникът е уведомен с нотариална покана от 14.06.2017г. по реда на чл. 47 ГПК и извлечение от счетоводни книги. На 15.08.2017г. е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника. /л.33 от ч.гр.д. № 1952/2017г./. Длъжникът М.И.Г. е уведомена за издадената заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 47 ГПК.  Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 30.03.2018 г. е дал указания на заявителя по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок ищецът е подал настоящата искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1952/2017г. по описа на РС – Хасково. 

       По делото е приет в оригинал договор за ипотечен кредит от 18.02.2008г., съгласно който „Б.Д.“ ЕАД в качеството й на кредитор е отпуснала на М.И.Г., в качеството й на кредитополучател сума в размер на 35 000 лева, със срок на издължаване – 360 месеца./л.208- л.209 от делото/  В клаузата на чл.3 и чл.4 от договора за кредит е уговорено, че кредитът се усвоява еднократно по разплащателна сметка № 8449687, както и по същата сметка се погасяват месечните вноски. Съгласно чл.8 от договора банковият кредит е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя, а именно: жилище № 109, находящо се в жилищна сграда блок № 19, вход А на VІІ етаж, построена върху държавна земя парцел № І, квартал № ***, ул. „Г. Грозев“  по документ за собственост, а по скица ул. „********в гр. Хасково, състоящо се от две стаи и кухня на 56.48 кв.м. застроена площ, заедно с припадащото се избено помещение № 109 и 0.979% идеални части от общите части на сградата при съответни граници. /лист 208-209 от делото на СГС/

            С Нотариална покана с рег. № 2110 от 04.05.2017г. на нотариус М. Е. с рег. № 627 на НК, банката е уведомила М.Г., че поради забава в погасяване на задълженията по сключения между страните договор за ипотечен кредит, банката обявява кредитът за предсрочно изискуем. М.Г. е уведомена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като по делото е представен и протокол от 03.07.2017г. на нотариус Х.К. с рег. № 081 на НК. /лист 210-211 от делото на СГС/

            Не се спори, като е видно от приложеното ч.гр.д.№ 1952/2017г., по описа на РС - Хасково че на 08.08.2017г. „Б.Д.“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя – М.И.Г. за сумата от 31 761.07 лева главница, заемни такси в размер на 929.70 лева, 1 587.72 лева договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 08.08.2017г., 18 лева представляваща санкционна лихва за периода от 16.01.2017г. до 08.08.2017г., ведно със законната лихва от 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като се претендират и сторените по делото разноски, от които: 685.93 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 1952/2017г. по описа на РС – Хасково и е издадена заповед № 1028 от 10.08.2017г. и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми, по договор за ипотечен кредит от 18.02.2008г.

Съобразно чл. 415, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т .2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

            От прието по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х. се установява, че по договор за кредит в размер на 35 000 лева е усвоен еднократно на 21.02.2008 г. по разплащателна сметка № (02) ************ /1BAN: ************7/ с титуляр М.И.Г., открита в Б. „Д.“ ЕАД, Финансов център - Хасково. На 21.02.2008 г. разплащателната сметка е кредитирана (заверена) със сума в размер на 35 000 лв. срещу дебитиране (задължаване) на заемна сметка на ответницата № (17) ************ със сумата 35 000 лв. Основанието на счетоводната операция е: „Усвояване на ипотечен кредит“. Вещото лице посочва, че усвоеният на 21.02.2008 г. кредит в размер на 35 000 лева е разсрочен за погасяване на 36 месечни анюитетни вноски с включени главница и лихва, с краен срок за погасяване 21.02.2038 г.  Падежът за плащане на месечната вноска е всяко 15-то число като първата падежна дата е 15.03.2008 г. На 15-то число на месец февруари ежегодно е начислявана такса за управление на кредита в размер на 0,4% върху остатъка от главница. Погасяването на задълженията по кредита е извършвано от посочената по-горе левов разплащателна сметка с аналитичен № (02) ************ на М.И.Г.. Сметката захранвана от получени суми от НОИ с основание „пенсия - за съответен месец“ и касово, с внасяни брой суми на каса в банката с вносител ответницата. Експертизата посочва, че последното постъпление по сметката преди 09.08.2017г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК) е на 07.08.2017 г. от вноска в размер на 180,00 лева, с които са погасени следните задължения по кредита: част от вноска за главница с падеж 15.01.2017 г.       - 36,25 лева (цялата в размер на 41,75 лева), част от вноска за редовна лихва с падеж 15.01.2017 г. - 143,05 лева (до пълния й размер от 234,12 лева), санкционираща лихва, начислена до 06.08. 2017 г. - 0,70  лева

От заключението на ССчЕ, се установяа, че към 09.08.2017 г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК) постъпилите суми по сметката, с които са погасявани задължения по кредита, са общо в размер на 30 062,76 лева. С тях са погасени:

-          главница 3 238,93 лева - 106 вноски до падеж 15.12.2016 г. вкл. и част от вноската на 15.01.2017 г.

-          редовна лихва 26 030,12 лева – 107 вноски до падеж 15.01.2017 г. вкл.

-          санкционираща лихва 14,08 лева - част от начислените до 06.08.2017 г. вкл. с 3% годишен лихвен процент върху просрочени главници

-          годишна такса за управление 779,63 лева – 2009 – 2014 и част от таксата за 2015г. Вещото лице Ю.Х. сочи, редовното погасяване на кредита е преустановено считано от падежна дата 15.01.2017 г. Поради допусната забава в плащанията повече от 90 дни, на 07.08.2015 г. кредитът е отнесен счетоводно като предсрочно изискуем. Забавата в плащанията на месечни анюитетни вноски е, както следва:

-          за периода от 15.01.2017 г. до 06.08.2017 г. вкл. (към дата на предсрочна изискуемост 07.08.2017 г.) забавата е 202 дни

-          за периода от 07.08.2017 г. до 08.08.2017 г. вкл. (дата на заявлението 09.08.2017 г.) забавата е 2 дни. Забава от 204 дни общо към дата на заявлението по чл. 417 на ГПК - 09.08.2017 г. Счетоводното записване на „Б.Д.“ ЕАД за отнасяне на дълга по главница по процесния договор, включително на главницата с ненастъпил падеж за плащане като предсрочно изискуем, е на 07.08.2017 г. Вещото лице сочи, че към 09.08.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417, т.2 от ГПК), непогасеното вземане за главница по процесния договор за кредит е 31 761,07 лева, в т.ч.:

Просрочена главница 259,31 лева

Просрочени 7 падежирали вноски до 07.08.2017 г. (предсрочна изискуемост): част от вноската с падеж 15.01.2017г.            - 5,50  лева

с падеж 15.02.2017г.  - 41.83 лева

с падеж 15.03.2017г.  - 42,05 лева

с падеж 15.04.2017г.  - 42,14 лева

с падеж 15.05.2017г.  - 42,41 лева

с падеж 15.06.2017г.  - 42,65 лева

с падеж 15.07.2017г.  - 42.73 лева

Остатък редовна (предсрочно изискуема) главница 31 501,76 лева. Непадежирали 254 вноски за главница с падежи 15.01.2017 г. - 15.02.2038 г. Посочва, че към 09.08.2017 г. (дата на подаване на заявлението по чл. 417 на ГПК) дължимите договорни лихви са в размер на 1 587,72 лева, текуща лихва 15.07.2017г. - 08.08.2017г. – 186.31 лева. Дължимата лихва за забава е в размер на 17,64 лева, начислена с наказателен 10% годишен лихвен процент за 2 дни - от датата на предсрочна изискуемост - 07.08.2017 г. до датата на заявлението по чл. 417 на ГПК - 09.08.2017 г. (2 дни) върху остатъчната главница 31 761,07 лева (31 761,07 х 10%/360 х 2).            Към 09.08.2017 г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК) дължимите санкциониращи лихви са в размер на 0,36 лева, представляващи непогасена част от начисляваните до датата на предсрочна изискуемост - 07.08.2017 г. санкциониращи лихви с 3% годишен лихвен процент върху просрочените вноски за главница.

      Начислени санкциониращи лихви до 07.08.2017 г. общо в размер на 14,44 лева. Погасени санкциониращи лихви до 07.08.2017 г. общо в размер на 14,08 лева – разлика 0.36 лева. Вещото лице Х. сочи още, че към 09.08.2017 г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК) не са погасени 7 (седем) падежирали месечни анюитетни погасителни вноски, както следва:

част от вноската с падеж 15.01.2017г. - 5,50 лв., в т.ч.: редовна лихва 0,0 лв., главница 5.50 лева;

 с падеж 15.02.2017г. - 275,87 лв., в т.ч.: редовна лихва 234.04 лева, главница 41.83 лева;

с падеж 15.03.2017г. - 275,87 лв., в т.ч.: редовна лихва 233.82 лева, главница 42.05 лева;

с падеж 15.04.2017г. - 275,87 лв., в т.ч.: редовна лихва 233.73 лева, главница 42.14 лева;

с падеж 15.05.2017г. - 275,87 лв., в т.ч.: редовна лихва 233.46 лева, главница 42.41 лева;

с падеж 15.06.2017г. - 275,87 лв., в т.ч.: редовна лихва 233.22 лева, главница 42.65 лева;

с падеж 15.07.2017г. - 275,87 лв., в т.ч.: редовна лихва 233.14 лева, главница 42.73 лева.

     В експертизата е обоснован извод, че към 09.08.2017г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК) начислените и непогасени такси по процесния кредит са, както следва:

-такси за управление на кредита, начислявани ежегодно на всяко 15-то число на месец февруари с 0,4% върху остатъка от главница, общо в размер на 422,90 лева. Сочи се, че годишни премийни вноски застраховка имущество, общо в размер на 386,81 лева. Такса предсрочна изискуемост в размер на 120,00 лева, начислена на 07.08.2017г. Непогасени такси общо в размер на 929,70 лева (422,90 лв. плюс 386,81 лв. плюс 120,00 лв.).

            В о.с.з. проведено на 28.07.2020г. вещото лице допълва, че лихвеният процент е променян. Договореният лихвен процент за първите две вноски, е именно 7,29 %. от 02.04.2008 г. става 7,79 %. От 31.10.2008 г. е 8,79 %. Т.е лихвата се вдига от 7,29 % до 8,79 %.

Приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

 

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявените в настоящето производство обективно съединени искове по реда чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, имат за предмет установяване дължимост на посочените суми в издадените по реда на чл.417 ГПК заповеди за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същите се явяват процесуално допустими.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

По предсрочна изискуемост:

Съгласно т.18 от ТР по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.417 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).  От доказателствата по делото, може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Съдът намира, че нотариалната покана, с която кредиторът уведомява длъжника и ответник по делото за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, е редовно връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Тази разпоредба е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани и в този смисъл има еднозначна съдебна практика. Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана от 04.05.2017г. и протокол от 03.07.2017г. към нея, /представени в оригинал на лист 210-211 от делото на СГС/ се установява връчване на поканата, с която Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея предсрочна  изискуемост, поради забава в погасяването на задълженията по договора, по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и доколкото нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и  правилата на исковото производство. В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на  ВКС, ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 47, ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.

В настоящия казус, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по посочения ред е направено от нотариуса с представения по делото протокол. В него е посочено изрично, че връчителите към нотариус Х.К. с рег. № 081, са отразили три посещения на адреса на длъжника и залепване на уведомление. Освен това следва да се посочи, че още при първото посещение на адреса – на 15.05.2017г. връчителят е събрал данни от съсед, че лицето от няколко години живее на вилата си. При това положение, съгл. разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. четвърто от ГПК не се е налагало извършването на три посещения на адреса. Следва да се посочи и че адреса, на който е връчена по реда на чл.47 от ГПК нотариалната покана е единственият посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника – кредитополучател и освен това е и регистрираният в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на длъжника, видно от справката, извършена от заповедния и исковия съд. С оглед изложеното, съдът намира, че нотариалната покана е връчена редовно на длъжника, удостоверено от нотариуса по надлежния ред и по този начин длъжникът е бил надлежно уведомен за обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита, поради забава в плащанията на уговорените вноски с връчването на нотариалната покана по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът  намира за неоснователно възражението на ответника за липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита.

 

             По същество:                                                                                                      

             В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

            Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

            Цитираната разпоредба очертава рамката на сключения от ищеца „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и длъжник М.Г. договора за ипотечен кредит от 18.02.2008г., като банков, доколкото кредитор по него е банка, но не предвижда различие с договора за заем, който е реален договор и се сключва с предаване на паричната сума. Исковете по чл. 422 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, поради което са допустими. Техен предмет е установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на паричните вземания по издадените заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

            В случая, съдът намира че се установи по безспорен начин от събраните в производството писмени доказателства и приетото неоспорено заключение на ССчЕ, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за ипотечен кредит от 18.02.2008г., по който банката е изпълнила задълженията си да предостави в заем договорената сума на кредитополучателя. Установи се, че при изпълнение на своите задължения да върне заетата сума в уговорените срокове по одобрения между страните погасителен план ответникът, като задължено лице е изпаднал в забава. Установи се, чрез събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ, че размерът на дължимите вноски за главница, договорна лихва и лихва за просрочие са били определени според договора за кредит.

            Съдът намира, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК от "Б.Д.“ ЕАД са основателни и следва да се уважат в претендираните размери, тъй като по делото се установи посредством приетата в производството ССчЕ идентичност на дължимото от тях вземане със заявеното от кредитора и уважено от съда в заповедното производство вземане, за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.08.2017 г. по ч.гр. д. № 1952/2017 г. по описа на районен съд - Хасково. Както бе посочено, чрез приетата в производството ССчЕ се установи в производството, че към момента на подаване на заявленията по чл. 417 ГПК – 09.08.2017 г. е налице забава в плащанията съобразно одобрения погасителен план по договора за ипотечен кредит от 18.02.2008г. Поради това вземането по договор за ипотечен кредит следва да се признае за съществуващо в размер на установените задължения: сумата от 31 761.07 лева главница, заедно с договорна лихва в размер на 1 587.72 лв., за периода от 15.01.2017 г. до 08.08.2017 г., 18 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 08.08.2017 г., както и дължими такси в размер на 929.70 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането.

             

              По разноските:

                Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Такива са присъдени в размер на 735.93 лв., по заповедното производство, от които 685.93 лева заплатена държавна такса и 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото производство такива се следват в размер на 2 059.55 лв., от които 799.55 лева заплатена държавна такса в исковото производство, 760 лева – платен хонорар за особен представител, 400 лева депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 214 от делото/.

По изложените съображения, съдът  

                           

 

                                       Р    Е    Ш    И :

 

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание 422 ГПК, че М.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи  на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.430, ал.1 ТЗ във вр.чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД,  сумата от 31 761.07 лева, представляваща изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 18.02.2008г., договорна лихва в размер на 1 587.72 лв., за периода от 15.01.2017 г. до 08.08.2017 г.,  сумата 18.00 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 08.08.2017 г., както и заемни такси в размер на 929.70 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1952/2017г. по описа на  РС Хасково.

ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** да заплати  на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените пред СГС разноски в размер на 2 059.55 лв.  

   ОСЪЖДА М.И.Г. ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 685.93 лв.- разноски за държавна такса и сумата от 50.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1952/2017 г. по описа на РС Хасково, съобразно т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: