Решение по дело №575/2023 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 6
Дата: 18 януари 2024 г.
Съдия: Владимир Йорданов Минчев
Дело: 20232220200575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Нова Загора, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20232220200575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. П. Б. от *********, чрез адв. М., против НП № 8164 от
09.05.2023 г. издадено Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2 т. 1
б. „а“ от ЗП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
съществени процесуални нарушения при неговото издаване.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., която
поддържа жалбата. Счита, че не е установено мястото на извършване на нарушението, което
представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на обжалваното НП.
Алтернативно моли да се измени размера на определената глоба в законоустановения
минимум.
Ответникът – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез юрк. Т., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и представя писмена защита.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.04.2023 г. в 11.42 часа, на път II-66, км. 14, в посока гр. Сливен - гр. Нова
Загора, К. П. Б. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляеми оси марка Мерцедес с peг. № ****. При направената проверка е установено, че
водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
1
При направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на
маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/ (5 м), е
констатирано, че измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 27.650 т при максимално допустимо натоварване на оста
19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 8.650 т.
Според проверяващите измерените параметри на превозното средство показват, че
същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради който са издали АУАН № 009404 от
06.04.2023 г. за нарушение на 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП № 8164 от 09.05.2023 г.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите М. и И., относящи
се до извършване на проверката тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна
информация за елементите от състава на нарушението. Съдът кредитира и показанията на
св. И..
По делото са приети и Заявление за проверка от Български институт по метрология
№ 000029-34253/20.06.2022 г. за извършване на периодична проверка на везна тип PW-10
№1383(л. 30 по дело 298/2023), Протокол за проведено обучение на Т. М. за работа с
мобилни везни. (л.40 по дело 298/2023), Заповеди за компетентност (л-17-20 по 298/2023),
шест броя снимки с координати на мястото, което е описано като място на нарушението ( л.
40-46 по дело 1238/2023).
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това.
Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са
нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да
бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата
процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението, поради
което доводите на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни.
Мястото е описано точно и ясно като път II-66, км. 14, в посока гр. Сливен - гр. Нова
Загора. Следва да се отчетат колебливите показания на актосъставителя, който не може по
безспорен начин да уточни мястото дали е на 14 или 24 км, тъй като е използвал GPS
координати.
2
Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна,
обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с
факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото
установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност
върху така извършената санкционна дейност. Видно от приложената по делото Заповед №
РД-11-247 от 31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ главен инспектор Т. М. може да
извършва проверки и издава АУАН, като компетентността му е за цялата страна по
републиканската пътна мрежа (л.17 по дело 298/2023). Нарушението е извършено на
републикански път II-66, в посока гр. Сливен - гр. Нова Загора и дори да се приеме, че е
налице неяснота относно мястото, а именно дали е 14 или 24 км, това процесуално
нарушение не би се явило съществено, тъй като компетентността на наказващите органи е за
цялата страна. Мястото е определено и от приложеното по делото снимки на GPS
координати, от които се установява мястото, което не се различава от посоченото в АУАН и
НП.
На следващо място, към момента, когато е приет ЗАНН (обн. ДВ бр. 92 от 28.11.1969
г.) нивото на развитие на науката и техниката е било такова, че законодателят не е могъл да
предвиди напредъка на информационните технологии в днешния им вид и определяне на
място чрез използване на GPS система. Обстоятелство, което обаче не компрометира духа на
същия закон, който следва да бъде прилаган съответно на настъпилите в обществото
промени. Буквата на закона изисква да бъде посочено "място на извършване на
нарушението" - чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Целта на ЗАНН, чрез императивно изискуемите
реквизити, предвидени в чл. 57, вклч. т. 5 от ЗАНН е насочен към това чрез пълно, точно и
ясно описание на нарушението да бъде осигурена възможност на привлеченото към
отговорност лице да реализира правото си на защита, като разбере в какво е обвинен и в
тази връзка да има възможност да сочи и представя доказателства. Тези изисквания на
ЗАНН в настоящия случай са изпълнени.
Несъмнено мястото на извършване на нарушението е част от обстоятелствата, при
които е извършено, т.е. описание на нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), защото е
определящо в много аспекти, вклч. подсъдност, доказване и др.
Видно от съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП
се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без специално разрешение.
Казано с други думи, ползване на пътища без специално разрешително от тежки
пътни превозни средства се забранява и генериране на точния километър от специална GPS
система, не е съществено процесуално нарушение, доколкото нарушителят е спрян на път от
републиканската пътна мрежа без нужното разрешително.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че формално погледнато дори да се
приеме, че при описание на мястото на извършване на нарушението е налице процесуално
нарушение, то не е съществено. Отменително основание обаче, е не всяко нарушение на
процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, а само такова,
ограничаващо правото на защита на нарушителя. Аргумент за това се извлича от
разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за
какво е привлечен да оТ.ря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП
съответно по чл. 42, т. 3 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай, въпреки
предполагаемо неточното посочване на мястото на извършване на претендираното
нарушение, в процесните АУАН и наказателно постановление същото е в достатъчна степен
индивидуализирано чрез посочване на останалите признаци от неговия състав по начин, че
да няма съмнение какъв е той. В този смисъл в АУАН и НП се съдържат в достатъчна степен
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, за да е
3
налице спазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Ето защо не може да се приеме, че правото на защита на наказаното лице е
нарушено, като на последния явно е било известно точно на кое място е бил спрян без
разрешително, както и фактическите основания за ангажиране на отговорността му, особено
при положение, че извършената на място проверка е извършена в негово присъствие. От
този момент той безспорно е знаел в какво точно се изразява нарушението му и срещу какво
да се защити. (В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ 14.07.2017 Г. ПО А. Н. Д. № 10156/2017 Г.
НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО; РЕШЕНИЕ № 667 ОТ 07.08.2023 Г.
ПО А. Н. Д. № 560/2023 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО; РЕШЕНИЕ № 23
ОТ 22.03.2023 Г. ПО А. Н. Д. № 2/2023 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ).
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото. Според Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на
председателя на УС на АПИ главен инспектор Т. М. може да извършва проверки и издава
АУАН, като компетентността му е за цялата страна по републиканската пътна мрежа (л.17
по дело 298/2023). Със Заповед № ИА-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ
Виолета Богданска - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ е
определена за компетентно лице да издава наказателни постановления (л.18-19 по дело
298/2023). Измерването е извършено от калибрирани уреди, видно то Заявление за проверка
от Български институт по метрология № 000029-34253/20.06.2022 г. за извършване на
периодична проверка на везна тип PW-10 №1383(л. 30 по дело 298/2023) и от лице, което е
компетентно да извършва измерването, според протокол за проведено обучение на Т. М. за
работа с мобилни везни. (л.40 по дело 298/2023).
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните
категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за
участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП, е необходимо ППС да е "извънгабаритно" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. или "тежко" по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се
установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е
по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му
максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6,
или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по
чл. 3.
В конкретния случай е безспорно установено, че ППС, което е управлявал
жалбоподателя в деня на проверката, е било "извънгабаритно" с оглед констатираните след
измерване стойности на допустимата му максимална маса и натоварването на осите.
Съгласно § 1, т. 8 пр. първо от ДР на ЗП, "Специално ползване на пътищата" е използването
на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната
разпоредба на закона движението на извънгабаритно ППС представлява специално ползване
на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, се наказват физическите лица, които извършат или наредят
4
да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя
По отношение наложеното административно наказание глоба в размер на 2500 лева,
настоящата касационна инстанция приема, че при определянето му наказващият орган не е
спазил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За осъщественото от дееца нарушение
законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000
лева. В административнонаказателната преписка липсват данни за предишни нарушения на
водача по Закона за пътищата, а в НП е посочено, че нарушението е първи път, но липсват
мотиви на АНО за определяне конкретния размер на административното наказание.
В жалбата пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност и
необоснованост на размера на наложеното административно наказание. Предвид
изложеното, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е
първо за водача, поради което определеният размер на глобата от 2500 лева е явно
несправедлив и следва да бъде намален до законовия минимум, който се възприема като
съразмерен и адекватен на санкционираната деятелност.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на 64д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определен по реда на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Тъй като обжалваното наказателно постановление е
изменено и размерът на наложената санкция е намален от 2500 на 1000 лева, то и размера на
възнаграждението, който следва да плати жалбоподателят на АПИ следва да бъде
определен, съобразно уважената част, а именно 30 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 8164 от 09.05.2023 г. издадено Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) на К. П. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500
лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание на 1000 ( хиляда) лева.
ОСЪЖДА К. П. Б. от ********* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
сумата от 30 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5