Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 04.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело №15148 по описа за 2018
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 31863 от 08.05.2018 г. на
СРС, IІ-ро Гражданско отделение, 53-ти състав са уважени
в една част предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. "*******искове с посочена правна квалификация чл. 57, ал. 2,
изр. второ, вр. с чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, вр. с чл.89, изр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 605, ал. 2, предл.
второ от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лева., представляваща дължимата
парична равностойност на вложените на основание сключен договор за банков сейф
ценности, противозаконно отнети от трети лица, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 03.06.2015г. до окончателното изплащане, като за
разликата до 12 000 лева същите са отхвърлени като неоснователни; отхвърлени са
предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, искове
с посочено основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляващи неимуществени вреди, причинени в следствие недобросъвестно поведение
на служители на ответника; осъдена е „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******да заплати на
Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от
875 лева разноски по делото; осъдена е „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******да
заплати на адвокат В.Б. и адвокат Р.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
890 лева възнаграждение; осъдена е Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, ул. "*******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 16,67 лева разноски по делото.
Срещу постановеното решение, в частта, с
която са отхвърлени предявените искове по чл.49 ЗЗД е подадена въззивна жалба
от ищеца, в която се излага, че решението на СРС е недопустимо, доколкото съдът
се е произнесъл по непредявен иск. По изложени в исковата молба твърдения,
банката не е осигурила надеждна защита и сигурност, не е осигурила
неприкосновеност на сейфа и съответно – на съхраняваните в него ценности.
Според жалбоподателя, по образуваното досъдебно производство е било установено,
че за времето от 18.00 часа на 03.12.2010 г. до 05.07 часа на 05.12.2010 г. в
БЦ „Христо Ботев“ на Банка ДСК ЕАД в трезора е имало само алармена инсталация,
но не и физическа охрана /Постановление от 24.02.2015 г. по ДП № 602/2010 г. на
СГП/. С оглед така установеното, неправилно с постановеното решение СРС е
приел, че в случая е налице „непреодолима сила“ по см. на чл.306, ал.2 ТЗ, като
е приел, че „грабежа“ от трезора на банковия център е събитие от извънреден
характер и изключва вината на ответника. Напротив, последния не е изпълнил
задължението си по договора за наем на банков сейф № 6441 от 26.03.2010 г. да
предотврати подобно незаконно проникване, не е проявил дължимата грижа на
добрия търговец по см. на чл.302 ТЗ и дължи обезщетяване на причинените на
ищцата вреди. Изразява становище, че претенцията й за заплащане на
неимуществени вреди се основава именно на неизпълнение на задълженията на
ответника по договора, чрез неговите служители, тъй като същият е допуснал
кражбата на ценностите от банковия сейф, в които ищцата е инвестирала всички свои
парични средства, всички свои приходи, като това е довело до причиняване на
описаните неимуществени вреди – сериозен стрес, влошено психо-емоционално
състояние, влошаване на здравословното състояние.
Излага доводи, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Отправя искане за уважаване на претенцията й за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на задълженията по договора от страна на
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба.
Срещу постановеното
решение, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна
жалба от ответника, в която се излагат доводи за недопустимост, при условията
на евентуалност за неправилност на постановеното решение.
Изложени са правни
и фактически доводи, че с постановеното решение, съдът е дал нова правна
квалификация на претенциите, която не кореспондира с предявените от ищеца
искове и със събраните по делото доказателства. Изложените в исковата молба
обстоятелства сочат, че основанието на претенциите е неизпълнение на задължения
по сключения договор за наем на сейф, в който случай не следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника на деликтно
основание. Последното от своя страна води до неправилно приложение на института
на погасителната давност с оглед своевременно релевираното
възражение от ответника. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за
вреди от неизпълнение на договор срокът на погасителната давност за предявените
искове е тригодишен, а не петгодишен. С оглед това, исковете следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност. Изразява становище, че съдът се е произнесъл
по непредявен иск без съобразяване отправеното до съда искане, определена
правна квалификация с доклада по делото и събраните доказателства. С подадената
искова молба ищецът не твърди и не доказва, че по договора за наем на сейф с
необявено съдържание е предоставил на ответника определени вещи за съхранение,
които следва да му бъдат върнати, а ако са погинали, да търси тяхната парична
равностойност. В образуваното производство не са изложени твърдения и не е
проведено доказване, за това че ответникът е отчуждил вещите или се е
възползвал от тях, както и че ги е получил на отпаднало основание и следва да
върне същите. Поради това произнасянето на съда по искове с посочена правна
квалификация чл.57, ал. 2, изр. второ, вр. с чл. 55,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр.
с чл.89, изр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 605, ал. 2, предл. второ от ТЗ е неправилно, според ответника.
Произнасяйки се по иск на посоченото правно основание и присъждайки сумата
10000.00 лв. като парична равностойност на ценности на основание различно от
претендираното, съдът е достигнал до неправилни правни изводи и до неправилно
приложение на петгодишна погасителна давност, а не тригодишна. Без някоя от
страните да се е позовала на „непреодолима сила“ неправилно съдът е изложил
мотиви за наличие на такава в случая, поради което е изложил мотиви за изключване
вината на ответника. Това от своя страна е довело до погрешен извод, че
договорът за наем на сейф е развален по право и се дължи връщане на паричната
равностойност на съхраняваните вложени вещи. Възразява срещу изводите на съда,
че в производството е установено от събраните доказателства, че описаните вещи
са били в сейфа към момента на кражбата, както и че тяхната стойност възлиза на
посочената сума. Не било обсъдено възражението на ответника, че сред
представените сертификати за закупуване на ювелирни изделия са налице такива,
носещи дата след последното посещение на ищцата в трезора – 06.01.2009 г. В
част от сертификатите освен това липсва съдържание, което по несъмнен начин да
установява кой е техният купувач. Въпреки това, общата стойност на вещите,
която може да се изведе от представените пред първата инстанция сертификати е
много по-малка от претендираната. Чрез приетата в
производството пред СРС съдебно-оценителна експертиза се установява, че видът
на вещите съхранявани по твърдение на ищеца в сейфа, както и техният грамаж е
определен по данни на ищцата, като в производството не са събрани
доказателства, които по категоричен начин да установяват констатациите на
експерта.
Отправя искане за обезсилване
на постановеното решение, при условията на евентуалност – за отмяна на
решението на СРС в посочената част и постановяване на друго, с което исковете
се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.2 от ГПК,
от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет,
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
По валидността на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
По допустимостта на обжалваното решение.
С подадената
искова молба ищецът е предявил искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
12000.00 лв. – загуба вследствие на неизпълнение на задължения по договор за
наем на сейф от банката - ответник, която загуба е съизмерена с паричната
равностойност на вложените по твърдения, вещи в банковия сейф, както и за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000.00 лв. на
същото основание, изразяващи се в стрес и перманентно безпокойство, довели до
хипертония и цялостно влошаване на здравословното състояние на ищцата.
Съгласно Решение №
33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема:
"Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е
сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала." В настоящия случай не се касае до
недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е
разгледал други факти, различни от заявените от страните, предвид което се е
произнесъл именно в параметрите, очертани от страните по спора, макар
същевременно да е дал неправилна правна квалификация. Съгласно Решение №
306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по описа за 2008 г., на II ГО, ВКС
въззивният съд следва да прави разлика между случаите на произнасяне по
непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В тези случаи той
е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество.
В случая изложените
от ищеца факти и отправено до съда искане сочат, че претендираното обезщетение,
съизмеримо с равностойността на липсващите от сейфа вещи, се претендира от
ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл.605, ал.2, пр. второ ТЗ вследствие договорното
неизпълнение на ответника - наемодател на сейфа. Искането на ищеца не е за
заплащане на равностойност на вещите, които са били обект на извършената кражба
и са били съхранявани в банковия сейф в какъвто смисъл е налице произнасяне от
страна на първата инстанция. Претенцията не се основава на виновното поведение
на трети лица – причинители на вредоносния резултат и същевременно извършители
на престъпното деяние – кражба.
По изложените
съображения и предвид произнасянето на СРС и по тези фактически обстоятелства,
съдът намира, че следва да се произнесе по същество на спора по предявения иск
с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл.605, ал.2, пр. второ ТЗ. Постановеното решение е
допустимо и изложените доводи в обратен смисъл в подадените въззивни
жалби са неоснователни.
По правилността на
постановеното решение:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 605 ТЗ за заплащане на обезщетение за
вреди от договорно неизпълнение по договор № 6441/26.03.2010 г. за наем на сейф
№ 00331, находящ се в Банка ДСК ЕАД - Финансов център
"Христо Ботев", вследствие извършена в периода от 18.00 часа на
03.12.2010 г. до 05.07 часа на 05.12.2010 г., кражба на трезора, вкл. и на процесния сейф. Ето защо всички доводи относно наличието
или липсата на застрахователно правоотношение между банката и трето по делото
лице - застраховател, са ирелевантни за спора.
По делото не е
спорен факта, че страните са били обвързани от договор № 6441/26.03.2010 г. за
наем на сейф № 00331, сключен при Общи условия, по време на действието на който
е извършена взломна кражба и са отнети противозаконно
съхраняваните в процесния сейф вещи. Договорът е
сключен без обявена стойност на вложените в сейфа ценности - т. 3 от Общи
условия.
За основателността
на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 605 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже неизпълнение
от страна на ответника на договорното задължение по сключен договор за наем на
банков сейф да осигури неприкосновеността на сейфа и вложеното в него
съдържание, от което са произтекли вреди: имуществени, изразяващи се лишаване
от възможността за държание на вложените вещи и които вреди са съизмерими с равностойността
на липсващите от сейфа вещи и неимуществени, изразяващи се в стрес и
перманентно безпокойство, довели до хипертония и цялостно влошаване на
здравословното състояние на ищцата.
Както беше посочено
по -горе, фактът на сключване на договора за наем на сейф и действието му към
сочената дата на установяване липса на съдържанието му е безспорен между
страните. По изложените вече съображения съдът намира, че част от договорните
задължения на наемодателя по сключения договор за наем на сейф са задълженията
по осигуряване неприкосновеността на сейфа и неговото съдържание.
Спорен между
страните въпрос е относно наличието на неизпълнение от страна на банката на
посоченото договорно задължение, както и фактът на настъпване на вреди –
имуществени и неимуществени за наемателя на сейфа - ищеца по делото.
В случая, чрез
събраните пред първата инстанция доказателства, съдът намира за установено, че е налице
неизпълнение от страна на банката-наемодател на основното й задължение по чл.
605, ал. 1 ТЗ да предостави на наемателя-ищец ползването на сейфа, до
съдържанието на който достъп да има само наемателят. Доводите в жалбата в тази
връзка са основателни. Според общите принципи на облигационното и търговското
право, длъжникът винаги отговаря за неизпълнението, освен ако докаже, че
невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени
във вина, като при търговските сделки подобна оневиняваща причина може да бъде
само непреодолима сила. Съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключване на договора. Критерий за предвидимост и
предотвратимост е дължимата грижа, която длъжникът
следва да полага при изпълнение на договорните си задължения. Доколкото процесният договор е търговска сделка за ответната банка,
то същият следва да изпълнява задълженията си по нея с грижата на добър търговец
по смисъла на чл. 302 ТЗ. Поради изложеното, процесното незаконно посегателство
от трето лице върху наетия от ищеца сейф не представлява непреодолима сила.
Ответникът е бил длъжен да предвиди подобно незаконно проникване в трезора,
поради което да вземе всички необходими охранителни мерки, за да го
предотврати. Смисълът от сключване на договор за наем на сейф е осигуряването
на сигурна защита на наетия сейф, в който обичайно се съхраняват ценности и
важни документи за наемателя. Ето защо наемодателят е длъжен да осигури такава
защита, която да изключи всяка възможност от незаконно проникване в трезора.
Начинът на осигуряване на тази защита е без значение /чрез физическа охрана
през цялото денонощие в трезора или чрез съответните технически средства за
наблюдение и известяване/, а е важен единствено крайният резултат - достъп до
сейфа да има само наемателя. Ответникът е бил длъжен да предвиди възможността
от незаконно проникване в трезора и да предотврати подобно незаконно
проникване, което не е било направено. Ето защо ответникът носи отговорност за
неизпълненото си договорно задължение, което поражда правото на ищеца да
претендира обезщетение на вредите, причинени от това неизпълнение.
В конкретния казус
от страна на ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, съдът
намира за установено по делото настъпването на процесните
вреди- имуществени и неимуществени. Незаконно отнетото съдържание на сейфа
представлява вреда във формата на претърпяна загуба за наемателя на сейфа. Тази
вреда обаче не се предполага, а следва да бъде доказана по делото при условията
на пълно и главно доказване, което в случая е направено. Макар сключения
договор за процесният сейф да е бил с необявено пред
банката съдържание по смисъла на чл. 605, ал. 2 ТЗ чрез събраните в
производството доказателства пред първата инстанция е установено какви вещи са
били вложени в наетия сейф и каква е тяхната стойност. Така, чрез представеният
пред СРС констативен протокол от 20.12.2010 г., в който ищцата е декларирал
пред ответника, че в сейфа са съхранявани сребърни и златни бижута, подробно
описани като вид и количество, представените сертификати за извършени
покупки на сребърни и златни бижута и показанията на свидетелите Николова, Дудев
и Веселинова се установява по несъмнен начин, че в наетия сейф са били
съхранявани именно посочените вещи, чиято стойност според приетата пред първата
инстанция СОЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК възлиза
на сумата 12325.50 лв. Отговорността на наемодателя е от неизпълнение на
сключен договор, и е без значение обстоятелството чия собственост са вещите в
наетата касета.
След като е налице
липса на вложеното в сейфа съдържание, наемателят-ищец по делото е лишен от
правото на държане на вещи с определена и доказана стойност по причини, за
които отговорност носи наемодателят, поради което за него е налице и правен
интерес да установи горните обстоятелства, което му дава и материално-правната
легитимация, оспорвана от ответника. При така изложеното след като банката не е
проявила дължимата грижа по съхранението и опазването на касетите, в т.ч. и на процесната, от неоторизиран достъп и е налице неизпълнение
на задължения по сключения договор, същата дължи обезщетение по чл.79, ал.1,
пр.второ ЗЗД. Претендираното обезщетението на основание
чл. 82, ал. 1 ЗЗД е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на това
задължение, при което исковата претенция за сумата от 12000.00 лв. се явява
основателна и доказана и като такава следва да се уважи. За обосноваване на
сочения извод съдът съобрази и изразената от банката изрично изявление с
характер на признание на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди по основание и размер – до посочената застрахователна стойност
формулирано в изпратеното до ищцата писмо
с изх. № 02-00-01-1840/18.02.2011 г. За определяне размера на понесената загуба
от ищцата, съдът намира за релевантен размера на действително претърпяната
вреда посочен от експерта по приетата съдебно-оценителна експертиза, която е
обоснована чрез приложените по делото протоколи за разпит по досъдебното
производство събрани от първата инстанция. Според изразеното от експерта
становище в с.з. на 07.02.2018 г. макар грамажът за златните бижута да е бил
посочен от ищцата, същият е в рамките на нормалното, поради това че няма
никакво значимо несъответствие. Доводите на ответника в подадената въззивна
жалба в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Както е посочено в
цитираното писмо, банката е заявила изрично, че ще покрие паричната
равностойност на декларирани като липсващи от сейфа вещи на ищцата, до размера
на застрахователната стойност, уговорена в договора, но не повече от
декларираното с констативния протокол и с проведения пред органите на
досъдебното производство разпит на ищцата.
Претенцията на
ищцата за заплащане на сумата 10000.00 лв. като обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от неизпълнение на задълженията на банката ответник по
сключения договор, съдът намира за основателна.
Според дадените
разяснения с ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д. №
4/2012 г., ОСГТК на ВКС, при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието
на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени
вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени
вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да
се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените
вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение)
на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани с вида на нематериалните вреди, начин на
настъпването им, наличие на остатъчни поражения, прогноза за в бъдеще, възраст
на пострадалия и пр.
В случая с оглед
установеното в производството чрез показанията на свидетеля Н.дадени пред
първата инстанция се установява, че след като е узнала от медиите за
извършената кражба във финансовия център, в който е била наела банков сейф
ищцата е била силно разтревожена и разплакана, имала нужда от успокоение. След
това ищцата била много обезверена, започнала да вдига кръвно, променила се и
започнала да пълнее, била зле; пиела успокоителни. Същите обстоятелства се
установяват и чрез дадените пред СРС показания от свидетеля Дудев,
който сочи, че ищцата се разболяла от този инцидент свързан с кражбата на
ценностите й от сейфа. Успокоявала се с негова помощ за това, че вещите са
застраховани.
С оглед горното, при съобразяване
установеното в първата инстанция чрез събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.и Д., съдът намира че неправилно с постановеното решение е отхвърлена
претенцията за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Отчитайки всички претърпени от ищцата негативни
емоции, тяхната продължителност и интензитет, съдът намира за
справедлив размер за обезщетяването им, сумата от
1500.00 лв. до който предявеният иск следва да бъде уважен. За
разликата над посочената сума до предявения размер 10000.00 лв. претенцията
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По горните
съображения искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 605 ТЗ за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди от неизпълнение на договора за наем на банков
сейф от ответника следва да бъде уважен за сумата 12000.00 лв., като първоинстанционното
решение бъде отменено в частта, с която претенцията е била отхвърлена за
разликата над присъдената сума 10000.00 лв. до предявения размер 12000.00 лв. с
посочване на вярната правна квалификация.
Искът по чл. 79,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр.
чл. 605 ТЗ вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди от неизпълнение на договора за наем на
банков сейф от ответника следва да бъде уважен за сумата 1500.00 лв., като
първоинстанционното решение бъде отменено в посочената част и потвърдено в
частта на отхвърляне на претенцията до размер на сумата 10000.00 лв.
По релевираното от ответника възражение за погасяване по
давност на вземанията:
Съгласно чл. 111 б.
"б. " ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки за неизпълнен договор. Давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
ако е изискуемо след покана - от възникването му, а в случая - с настъпване
факта на неизпълнението и настъпване на вредите. В случая това е момента на
кражбата от сейфа, която е настъпила в периода за времето от 18.00 часа на
03.12.2010 г. до 05.07 часа на 05.12.2010 г. в БЦ „Христо Ботев“ на Банка ДСК
ЕАД. Ищцата е изразила становище, че при обсъждане релевираното
правопогасяващо възражение следва да се вземе предвид отговора на банката
ответник от 18.02.2011 г. по цитираното по-горе писмо отговор във връзка с
извършената кражба от трезора на посочения финансов център. При съобразяване и
двете дати – на извършената кражба и на признанието на ответника с оглед
датата, на която е входирана исковата молба –
03.06.2015 г. съдът съобрази с оглед чл. 72, ал. 1 ЗЗД, че посочената
тригодишна давност е била изтекла към момента на образуване на настоящето производство.
Липсват данни по делото досежно наличие на основания за спиране или прекъсване
на давността, поради което настоящият състав намира, че към предявяване на иска
/03.06.2015 г./ вземанията са погасени по давност.
В допълнение съдът
намира че следва да изложи и следните съображения:
Давността започва
да тече от откриването на дееца само за вземания от непозволено увреждане, но в
случая са предявени вземания на договорно основание - обезщетения от неизпълнен
договор за наем на банкова касета. С ТР № 5/05.04.2006 г. по ТД № 5/2005 г. на
ОСГТК на ВКС се прие, че "ако не е предявен граждански иск, висящият
наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство,
включително когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или споразумение,
не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е
основание за спиране на погасителната давност". Следователно в случая, не
може да се счита, че наказателното дело от общ характер /по което не е
постановена осъдителна присъда/ има каквото и да било отношение във връзка с
течащата погасителна давност за вземанията на ищцата спрямо банката,
произтичащи от неизпълнен договор за наем на банкова касетка.
В заключение,
възражението за погасяване по давност на вземанията на ищцата се явява
основателно. Претенциите на ищцата следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, а постановеното решение – отменено в частта, в която е уважен
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
По разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски във въззивното производство в размер
на 676.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част от исковете съобразно представения списък на разноски.
С оглед изхода на
спора, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, в която на ищцата
са били присъдени сторените разноски пред първата инстанция, както следва: в
размер на 875.00 лв. –сторени разноски и в размер на 890.00 лв.-присъдено
възнаграждение за адвокат по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. Б. и адв.К. за
производството пред СРС.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдена и сумата 33.33 лв. –възнаграждение за юрисконсулт пред първата
инстанция освен присъдените с решението 16.67 лв.
На основание чл.
280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 31863 от 08.05.2018 г. на СРС, IІ-ро
Гражданско отделение, 53-ти състав, В
ЧАСТТА в която са уважени предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, ул. "*******искове с посочена правна квалификация чл.
57, ал. 2, изр. второ, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл.89,
изр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 605, ал. 2, предл. второ от ТЗ и вярна правна квалификация чл.79, ал.1,
пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД вр.
чл.605, ал.2, пр. второ ТЗ за заплащане на
сумата от 10 000 лева., представляваща дължимата парична равностойност на
вложените на основание сключен договор за банков сейф ценности, противозаконно
отнети от трети лица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
на 03.06.2015г. до окончателното изплащане; осъдена е „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******да
заплати на Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал. 1 ГПК
сумата от 875 лева разноски по делото; осъдена е „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******да
заплати на адвокат В.Б. и адвокат Р.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
890.00 лева възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. "*******искове с вярна правна квалификация чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл.605, ал.2,
пр. второ ТЗ за заплащане на сумата от 10 000
лева., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди– загуба
вследствие на неизпълнение от страна на Банка ДСК ЕАД на задължения по договор
за наем № 6441/26.03.2010 г. за сейф № 00331, находящ
се в Банка ДСК ЕАД - Финансов център "Христо Ботев", в резултат на
което била извършена в периода от 18.00 часа на 03.12.2010 г. до 05.07 часа на
05.12.2010 г., кражба на трезора, вкл. и на процесния
сейф, която загуба е съизмерена с паричната равностойност на вложените вещи в
банковия сейф – ценности - сребърни и златни бижута и документи, описани в констативен
протокол от 20.12.2010 г., поради погасяване по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 31863 от 08.05.2018 г. на СРС, IІ-ро Гражданско
отделение, 53-ти състав, В ЧАСТТА в
която са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******искове с вярна правна
квалификация чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл.605, ал.2, пр. второ ТЗ за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на задължения от страна на Банка ДСК ЕАД по
договор за наем № 6441/26.03.2010 г. за сейф № 00331, находящ
се в Банка ДСК ЕАД - Финансов център "Христо Ботев" за разликата над
сумата 10000.00 лв. до сумата 12000.00 лв., както и в частта, в която
предявените от Е.Г.И., ЕГН ********** срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, искове
с вярна правна квалификация чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.
82 ЗЗД вр. чл.605, ал.2, пр. второ ТЗ вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10000.00 лв. на същото основание / вследствие на неизпълнение
от страна на Банка ДСК ЕАД на задължения по договор за наем № 6441/26.03.2010
г. за сейф № 00331, находящ се в Банка ДСК ЕАД -
Финансов център "Христо Ботев"/, изразяващи се в стрес и перманентно
безпокойство, довели до хипертония и цялостно влошаване на здравословното
състояние на ищцата са отхвърлени като неоснователни, както и в частта в която Е.Г.И.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ******* на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 16.67 лв.-разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА Е.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 33.33 лв. –възнаграждение за юрисконсулт пред първата
инстанция освен присъдените с решението 16.67 лв., както и сумата 676.00 лв. –
разноски за държавна такса пред въззивната инстанция и 100.00 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.