№ 101
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503474 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на адв. К.Р. срещу решение
№260292/14.09.2020г., постановено по гр. Дело №10258/2019г., по описа на
ВРС, 20-ти състав, с което е осъдена да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 7000,00 лв. представляваща претърпяна имуществена
вреда вследствие бездействието на ответницата в качеството на процесуален
представител по гр.д. № 10075/2014 г. на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.07.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 51 от ЗА. Жалбоподателят счита
решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
несправедливо, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че съдът
неправилно е възприел, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение съгласно Договор за правна помощ и съдействие. Излага, че
този договор се отнася единствено и само до входиране на молба с приложено
б.б. за внесена сума в размер на 7000 лв., представляваща обезпечение във
връзка с искане за спиране на изп. дело № 20158080400027 на ЧСИ З.Д..
Твърди, че ищецът е бил предварително уведомен, че тя не поема ангажимент
нито по внасяне на сумата, нито по нейното теглене. Сочи, че първ. Съд
неправилно е вменил ангажименти, които са извън поетите от нея такива по
предмета на гр.д. №2572/2014г. по описа на ВОС. Излага, че действието по
1
подаване на молба за спиране на изпълнението няма отношение към поетия
от нея ангажимент за водене и процесуално представителство по гр. дeло
№2572/2014г. Отделно от това, при приключване на същото дело, твърди, че
няколкократно напомняла на ищеца да поиска връщане на сумата, внесена
като гаранция. На следващо място излага, че била поискала от ищеца да
предостави банкова сметка, на която да му преведе сумата от 7000 лв. в
случай, че приеме съдействието, но той отказал тя да поиска възстановяване
на сумата от 7000 лв., тъй като не искал тя да му бъде възстановена по банков
път. Отделно от това твърди, че възстановяване на сумата не е правно
действие, което изисква специални знания и умения, за да бъдат
задължително извършени от адвокат. Счита също, че „бездействието", сочено
от съда като основание за осъждането да плати на „Б." ЕООД сумата в размер
на 7000 лв., ведно с лихвите не е нейно бездействие, а на ищеца поради
горепосочените възможности, които е имал, но не е предприел необходимите
действия. Отделно от това, ищецът признава, че „пълномощията са
предоставени до приключване на делото", което е станало на 22.12.2016г., а
претендира извършване на действия, след този момент, което съдът не е взел
предвид при постановяване на решението си. На следващо място твърди, че
вземането на ищеца е погасено с изтичането на 3 годишна давност започнала
да тече, считано от 22.12.2016г., съответно изтекла на 22.12.2019г., т.е. преди
узнаването от нейна страна –през 2020г. Счита, че отговорността по
възстановяване на сума в размер на 7000 лв.- гаранция по искане за спиране
на изп.дело №27/2015г. би била нейна ако е била изрично упълномощена да
представлява ищцовото дружество за точно определени действия в тази
връзка, но договор за правна помощ в този смисъл липсва. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място
да бъде постановено друго, с което предявеният срещу нея иск бъде
отхвърлен като неоснователен
Ответникът не е представил писмен отговор. Оспова въззивната жалба
чрез депозирано писмено становище вх. №26066/14.12.2020г. Моли за
отхвърляне на същата, потвърждаване на първ. решение и присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 51 от
Закона за адвокатурата, предявен от „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
128, срещу К.Р., ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 7000,00 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда
вследствие бездействието на ответницата в качеството на процесуален
представител по гр.д. № 10075/2014 г. на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба – 02.07.2019 г. до
2
окончателното изплащане. Ищцовото дружество излага, че на 23.10.2014г. е
упълномощило с адвокатско пълномощно адв.К.Р. да го представлява в
производството по гр.дело №10075/2014г. по описа на ВРС и в. гр.дело
№2572/2014г. по описа на ВОС. Дружеството поискало налагане на
обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнително дело №27/2015r. по описа
на ЧСИ 3ахари Д., като първоначално постановеният отказ, обективиран в
Определение № 397/03.02.2015г. бил отменен от Апелативен съд - гр.Варна с
Определение № 173/09.03.2015г. Обезпечението било допуснато при
гаранция в размер на 7000,00 лв., внесена на 01.05.2015 г. Производството по
делото приключило с влязъл сила съдебен акт на 22.12.2016г., а за
освобождаване на внесената гаранция на 27.07.2018г. била депозирана молба.
С постановеното по молбата Определение №390/05.02.2019 г. било отказано
освобождаване на гаранцията доколкото същата била подадена след изтичане
на срока по чл. 82 от ГПК. Отказът бил потвърден с Определение
№295/03.05.2019 г. на Апелативен съд- гр.Варна. Според ищеца, ответницата
не е положила дължимата грижа като негов процесуален представител, като в
законоустановения едногодишен срок не е депозирала искане за връщане на
внесената гаранция, макар същата да е имала пълномощия до приключване на
делото, а дължимият адвокатски хонорар да е бил заплатен. Твърди, че по
този начин за дружеството са произтекли преки вреди от противоправното
бездействие на ответницата в размер на 7000 лв., представляваща размера на
имуществената вреда, която дружеството е понесло от задържаната парична
гаранция. По изложение съображения моли така предявеният иск да бъде
уважен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Чрез депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор
ответницата К.Р. оспорва искът като неоснователен. Не оспорва, че е била
упълномощен защитник на ищеца по гр.д. № 2572/2014 г. на ВОС, но изразява
несъгласието си с останалите твърдения на ищеца. Твърди, че действителната
цел на поисканата обезпечителна мярка била спиране на изпълнителното
дело, по което била обявена публична продан на жилище, в което живеел П.Б.
и неговата съпруга Б. Б., но излага, че задълженията били да забави
проданта, които действия не били част от задълженията по гр.д.№ 2572/14 г.
Твърди, че след приключване на делото е разяснила на ищеца възможността
да поиска от съда възстановяване на платената гаранция от 7000,00 лв.,
включително че за това необходимо нотариално заверено пълномощно и
банкова сметка на дружеството за превеждане на сумата. Ищецът отговорил,
че не може да изготви пълномощно тъй като личните документите на
управителя П.Б. били с изтекъл срок и подновени едва през лятото на 2018 г.,
наред с което кредитор наложил запор на банковата му сметка и преводът по
нея на сумата от 7000,00 лв. би послужил за погасяване на част от
задължението. Ответницата разяснила на управителя, че дори и да получи
сумата по своя сметка следва да я преведе по банков ред на дружеството, тъй
като няма друг начин да докаже, че я е предоставила на клиента. Тогава
семейство Б. заявили, че ще възложат възстановяване на гаранцията на
3
другия си адвокат М.К., която имала и нотариално заверено пълномощно за
представителство. Ответницата обяснила на семейство Б., че последното
позволява на адвоката да получи гаранцията и да им предаде сумата в брой.
Поддържа, че доколкото П.Б. не владеел и не ползвал български език
ответницата водила разговорите със съпругата му Б. Б., украинска гражданка,
която не владеела добре български език. Сочи, че отношенията с клиента
П.Б. продължили и след този разговор, до 2018 г., включително последният
възложил на адвоката представителство по гр.д. № 17626/2015 г. на Районен
съд – Пловдив. Вземането си по това дело от 28000,00 лв. същият прехвърлил
на съпругата си с договор за цесия, тъй като не желаел да получава пари по
банковата си сметка поради наложения запор. Ответницата излага, че не е
била и изрично упълномощена да получи парични суми. Сочи, че
упълномощаването по гр.д. № 2572/2014 г. на ВОС е за воденето на делото
и са изпълнени с приключването му, а не и за отклоненията от него каквото
представлявало спирането производството по изпълнителното дело за
продажба на жилищния имот на ищеца. Твърди, че извършените процесуални
действия по обезпечаване на иска по гр.д. № 2572/14 г. на ВОС били
симулативни, а действителната цел била спиране на изпълнително дело №
27/15 г. на ЧСИ З. Д.. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска, като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните е безспорно, че въззивницата в качеството си на
адвокат е представлявала ищцовото дружество по гр. дело №2572/2014 г. на
ВОС. Това обстоятелство се установява и от приложените на л. 32 и 46 от
гр.д. № 10075/2014 г. на ВРС, впоследствие преобразувано в гр.дело
№2572/2014г. на ВОС/стр. 279/, общи адвокатски пълномощни обективирани
на гърба на типови договори за правна защита и съдействие от дата
21.07.2014 г. и 23.10.2014г.
Видно от текста на пълномощните, управителят на ищцовото
дружество П. Ф. Б. е упълномощил адв. К.Р. да води гр.д. № 10075/2014 г. на
ВРС до приключването му пред ВКС, както и в производства по отмяна и
възобновяване, да извършва всички съдопроизводствени действия
включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
Изрично адвокатът е упълномощен с правата по чл. 34, ал.2 и ал.3 от ГПК за
сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за
признаване исканията на другата страна, за получаване на пари или на други
ценности, за действия представляващи разпореждане с предмета на делото,
както и да предявява искове за гражданско състояние, включително и брачни
4
искове и да изменя исканията, в хода на делото, както и да сключва
помирения.
Безспорно е също, че в хода на висящото производство по гр. дело
№10075/2014г. на ВРС, преобразувано в гр. дело №2572/2014г. по описа на
ВОС, с влязло в сила определение №173/09.03.2015г., постановено по гр. дело
№ 109/2015г. по описа на ВАп Съд по молба на ицщовото дружество, чрез
адв. Р. е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез спиране на
изпълнението по изп. дело №27 по описа на ЧСИ с рег. 808 при внесена
гаранция от 7000.00лв. Гаранцията от 7000лв. е внесена, като на ищеца е
издадена обезпечителна заповед.
Установява се също от приложените дела, че с влязло в сила на
22.12.2016г. решение по гр. дело №2572/2014 г. на ВОС, потвърдено с
решение по в. гр.д. № 447/2017г. на Апелативен съд – Варна, и недопуснато
до касационно обжалване с определение от 22.12.2016г. постановено по гр.д.
№ 993/2015 г. на ВКС, IV г.о., предявените от „Б.“ ЕООД искове са
отхвърлени като неоснователни.
Не е спорно, че с влязло в законна сила определение от 05.02.2019 г.
по гр.д. № 2572/2014г. на ВОС на ищеца е отказано връщането на внесената
гаранция от 7000,00 лв., поискано чрез адв. М.К. с молба от 27.07.2018 г.,
поради изтичане на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
5
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно чл.51 от Закона за адвокатурата, адвокатът отговаря за
причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на
Висшия адвокатски съвет.
Адвокатската професия е конституционно установена дейност за
подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните
права и законни интереси /чл. 2 от ЗАдв./. Тя се осъществява чрез устни и
писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа -
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента
работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на
съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между
адвоката и клиента възнаграждение. Адвокатът представлява своя клиент
пред органите на съдебната власт въз основа на писмено или устно
упълномощаване, както и след определянето му за представител на страна, на
която е предоставена правна помощ, както е в настоящия случай. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.1 и следващите от ЗАдв., адвокатът е длъжен да
упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното
упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията
доверие и уважение, като при упражняване на професията адвокатът се
ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми
своя клиент за неговите права и задължения.
Отговорност на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое
процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна
процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако
е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички
подходящи законни средства за защита по най-добрия начин /Решение №
227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
Настоящият състав намира, че с оглед съдържанието на приложените
бланкови пълномощни и договори за правна защита и съдействие с дати
21.07.2014 г. и 23.10.2014г., ангажирането на адв. Р. по този договор е било до
приключване на гр. дело №10075/2014г. на ВРС, впоследствие гр. дело
№2572/2014г. на ВОС/стр. 279/, което е станало с влизането в сила на
решението гр. дело №2572/2014 г. на ВОС, а именно на 22.12.2016г.
При така извършеното упълномощаване, настоящият състав счита, че
ответницата е изпълнила поетите задължения по договора. Договорът следва
да се счита прекратен с неговото изпълнение, приключило с влизане в сила на
6
решението по предявените искове, за което е всъщност било
упълномощаването. Задължението по мандатния договор от страна на
довереникът е изпълнено, за което последният се е отчел на доверителя, и с
това взаимоотношенията между страните по него са приключили. / в този см.
решение 953/18.01.2020г. на ВКС по гр. дело 1867/2008г./ Ответницата не е
била упълномощена да участва по-нататък в производството по отмяна на
допуснатата обезпечителна мярка и възстановяване на гаранцията. Адв. Р. не
е била упълномощена с друг договор да продължава да представлява
ищцовото дружество във връзка с тези последвали действия. Напротив,
установява, че ищецът е ангажирал друг адвокат- адв. М.К., която е и
депозирала молба вх. № 22680/27.07.2018г. за освобождаване на внесената
гаранция. Това налага изводът, че адвокат Р. в качеството си на довереник е
изпълнила своите задължения по мандатния договор и не дължи обезщетение
за претендираните от доверителя вреди. Отделно от това следва да се
отбележи, че молба за освобождаване на внесената гаранция може да бъде
подадена и от самата страна с посочване на банковата сметка, на която да
бъде възстановена, без за това да са необходими специални знания.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания
за ангажиране на нейната отговорност, с оглед на което предявеният иск с
правно осн. чл. 51 Закона за адвокатурата следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
ВРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а негово място
да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззивницата има
право да бъдат присъдени разноски, но доколкото тя не претендира такива,
не представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства, то и съдът не ги
присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260292/14.09.2020г., постановено по гр. дело
№10258/2019 г. по описа на ВРС, 20-ти състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 128, Oфис 1,
представлявано от П. Йохан Пийтер Ф. Б. срещу К. Ж. Р. , ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Радецки“ № 9 за заплащане на сумата от
7
7000,00 лв. представляваща претърпяна имуществена вреда вследствие
бездействието на ответницата в качеството на процесуален представител по
гр.д. № 10075/2014 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба – 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 51 от ЗА.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8