РЕШЕНИЕ
№ 4438
гр. Пловдив, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330105625 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД - гр. София моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
последната му дължи сумата 1 292, 29 лева – предсрочно изискуема главница,
считано от **************** г.; сумата 36, 44 лева – договорна лихва за
периода от ************** г. до ************** г.; сумата 85, 76 лева –
обезщетение за забава за периода от *************** г. до **************
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на Заявлението в съда - ************** г. до окончателното
погасяване, които суми, дължими по сключен между „Аксес Файнанс“ ООД –
гр. София и ответницата в гр. П. Договор за кредит „А1 Карта“ №
**********/************ г., вземанията по който са били прехвърлени от
„Аксес Файнанс“ ООД на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД) с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от *********** г. и Приложение № **/************* г.
към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № *************/********* г., издадена по
частно гр. дело № 16691/2020 г. по описа на ПРС – ІХ гр. състав, по изложените в исковата
1
молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително
и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на особения представител на ответницата.
Ответницата Н. С. Р. от гр. П., чрез особения си представител адв. Т. К., оспорва иска
като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли, по изложените в
отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № ********/********* г., издадена по частно гр. дело № 16691/2020 г. по описа на
ПРС – ІХ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на праводателя на
дружеството-ищец („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД )
сумата 1 292, 29 лева – предсрочно изискуема главница, считано от
************* г.; сумата 36, 44 лева – договорна лихва за периода от
************** г. до ************** г.; сумата 85, 76 лева – обезщетение за
забава за периода от ************ г. до ************ г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в
съда - ************* г. до окончателното погасяване , дължими по сключен
между „Аксес Файнанс“ ООД – гр. София и ответницата в гр. П. Договор за
кредит „А1 Карта“ № **********/********** г., вземанията по който са били
прехвърлени от „Аксес Файнанс“ ООД на праводателя на ищеца („Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от ******** г. и Приложение №
**/************* г. към него, както и разноските по делото в размер на 28, 29 лева за
държавна такса и 45, 09 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл.415 от
ГПК той е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на
която искова молба е било образувано настоящето дело.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението от ********* г. на вещото лице по *** М. М., действително между „Аксес
Файнанс“ ООД – гр. София и ответницата в гр. П. Договор за кредит „А1
Карта“ № ********/********** г., по силата на който тази банка е отпуснала
на ответницата револвиращ кредит в максимален размер на 1 300 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
2
кредитна карта с визия (дизайн) А1, вземанията по който Договор са били
прехвърлени от правоприемника на Кредитодателя („Аксес Файнанс“ ООД)
на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД) с с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
********* г. и Приложение № */********* г. към него, като към момента на
подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и на
исковата молба, ответницата е дължала на ищеца сумата 1 292, 29 лева –
главница; сумата 36, 44 лева – договорна лихваи сумата 85, 76 лева –
обезщетение за забава, като до приключване на устните състезания по делото
ответницата или нейни особен представител не са ангажирали каквито и да е
доказателства, от които да се установява, че тя е изплатила на ищеца сумите,
които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение.
Ответницата следва да се счита за редовно уведомена чрез особения си
представител за извършеното прехвърляне на вземанията на Кредитодателя
по Договора за кредит на праводателя на ищеца с получаването на преписа от
исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът намира за
неоснователни наведените от особения представител на ответницата доводи
за недопустимост на иска поради ненадлежно уведомяване на ответницата за
цесията.
От страна на ищеца са представени и Рамковия договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия), и Приложение № 1 към него – с което е било
прехвърлено на праводателя му конкретното вземане, поради което съдът
намира за неоснователни наведените от особения представител на
ответницата доводи за неоснователност и недоказаност на иска поради
липсата на доказателства за прехвърляне на конкретното вземане.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че сумите, които ответницата дължи на ищеца съвпадат с тези,
които е било разпоредено да заплати на праводателя му със Заповедта за изпълнение, съдът
намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените
разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 677, 61
лева – платени ДТ и депозити за назначаване на особен представител на ответницата и за
ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение за двете дела в размер общо на 145, 09 лева
(45, 09 лева за частното гр. дело и 100 лева за настоящето дело).
На особения представител на ответника адв. Т. К. следва да бъде издаден РКО за
3
осъщественото особено представителство в размер на 329 лева – като с оглед фактическата
и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на
ответницата се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Н. С. Р., ЕГН
**********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул.
„************“ № ***, ет.***, ап.***, представлявана от особения представител
адвокат Т. В. К. - Д., със служебен адрес: гр. П., ул. “*********” № ***, ет.** , ЧЕ ТЯ
ДЪЛЖИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3,
представлявано от ************ Я. Б. Я., сумата 1 292, 29 лева – предсрочно
изискуема главница, считано от ****** г.; сумата 36, 44 лева – договорна
лихва за периода от ****** г. до ****** г.; сумата 85, 76 лева – обезщетение
за забава за периода от ******* г. до ****** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда -
****** г. до окончателното погасяване , които суми, дължими по сключен
между „Аксес Файнанс“ ООД – гр. София и ответницата в гр. П. Договор за
кредит „А1 Карта“ № *******/*********** г., вземанията по който са били
прехвърлени от „Аксес Файнанс“ ООД на праводателя на ищеца („Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от ******** г. и Приложение № */**********
г. към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***********/******* г., издадена
по частно гр. дело № 16691/2020 г. по описа на ПРС – ІХ гр. състав.
ОСЪЖДА Н. С. Р., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен
представител И служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело №
16691/2020 г. по описа на ПРС – ІХ гр. състав В РАЗМЕР НА 677, 61 лева, КАКТО И
юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 145, 09 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІХ гр. състав частно гр.
дело № 16691/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Т. В. К. -
Драгоева, с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за
възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 329
лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5