Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 374
01.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при
секретаря Мария Койнова, в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от Окръжна
прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева адм. д. №243 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по жалба на К.К.К. ***, подадена чрез
адв. Б.Г.Б., против чл.20, т.17, чл.20, т.18 – в частта „наемателят е длъжен да
не огражда мерите и пасищата, обект на договора“ и чл.21, т.10 от Наредба №28
за ползване на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на територията
на община Димитровград /Наредбата/, приета с Решение №672 по Протокол
№17/28.02.2013г. на Общински съвет – Димитровград, изменена и допълнена с
Решение №1713 по Протокол №46/28.05.2015г. на Общински съвет - Димитровград.
Жалбоподателят счита атакуваните текстове на Наредбата
за незаконосъобразни, на първо място с доводи за допуснати в хода на приемането
на разпоредбите процесуални нарушения – неспазване на чл.26 и чл.28 от ЗНА. На
следващо място твърди, че чл.20, т.17 от Наредбата противоречи на норми от
Закона за задълженията и договорите. С оспорения нормативен текст се
предвиждало наемателят, въпреки предоставеното му право на ползване, да се
задължи да търпи ползването на вещта – пасище, мера, от всички животни,
отглеждани в населеното място. По този начин договорът за наем се обезсмислял.
Нормативният текст бил неясен и внасял объркване в отношенията между
собствениците на животни в дадено населено място, тъй като била възможна
хипотезата едно лице да заплаща наем, за да ползва пасище, мера, а всички
останали имали право да ползват същите, без да заплащат за това. Поради това
нормата чл.20, т.17 от Наредбата, като неясна и противоречаща
на нормативен акт от по-висока степен – ЗЗД, следвало да се отмени. Разпоредбата
на чл.20, т.18 от Наредбата също противоречала на нормативен акт от по-висока
степен, а именно на чл.47м, ал.3, т.1 от Правилника за приложение на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, в който се предвиждала
възможност наемателите на мери и ливади да могат да изграждат в имотите огради
и електропастири. Вместо това, в текста на чл.20, т.18 от Наредбата се въвеждала
забрана за ограждането на имотите, предмет на договора за наем. Предвид
посоченото нормативният текст се счита за нищожен, приет от орган, който нямал
компетенция за това – Общински съвет Димитровград, и по въпрос, по който имало
разпоредба на акт от по-висока степен. На последно място се твърди, че разпоредбата
на чл.21, т.10 от Наредбата била неясна и лишена от смисъл. В същата била
предвидена възможността наемодателят да прекрати договора за наем преди изтичането
на срока му при нарушаване на Правилата за ползване на мери и пасища на
територията на община Димитровград. Нормата препращала към Правила за ползване
на мери и пасища на територията на община Димитровград, каквито нито били
приемани, нито публикувани по съответния законов ред от Общински съвет –
Димитровград.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващия. Претендират се разноски по делото. Допълнителни
доводи в насока допуснати процесуални нарушения в хода на приемане на
оспорените текстове се излагат в писмени бележки.
Ответникът, Общински съвет – Димитровград, изразява
писмено становище за неоснователност на оспорването. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, явяващо се част претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
жалбата за основателна. Предлага да бъде уважена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Докладна записка с рег.индекс
ОбС-07-127/15.02.2013г. (л.58), на основание чл.37и – 37п от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл.14, ал.7 от Закона
за общинската собственост (ЗОС) кметът на община Димитровград предложил на
Общински съвет – Димитровград за приеме Наредба за ползване на пасища, мери и
ливади от общинския поземлен фонд на територията на община Димитровград. В
докладната записка кметът на община Димитровград изложил подробни мотиви,
обосноваващи необходимост от приемане на наредбата.
Видно от представената по делото разпечатка от
електронен регистър „Регистрация на инициативна входяща преписка“ (л.71),
Докладна записка с рег.индекс ОбС-07-127/15.02.2013г. е била обект на
разглеждане от Постоянната комисия по законност и обществен ред, Постоянната
комисия по търговия, общински пазари тържища и Постоянната комисия по аграрна
политика и земеделие, всички към Общински съвет – Димитровград, като същите са
изразили положително становище.
Докладна записка с рег.индекс ОбС-07-127/15.02.2013г.
е била оповестена чрез официалната интернет страница на Община Димитровград на
13.02.2013г. (л.72).
С Решение №672/28.02.2013г. (л.47) на Общински съвет – Димитровград, прието на
заседание на съвета на 28.02.2013г., отразено в протокол №17 от същата дата, на
основание чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) и чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е
била приета Наредба №28 за ползване на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен фонд на територията на община Димитровград. Решението е прието с 27
гласа „за“, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“.
Приетата от Общински съвет – Димитровград Наредба за
ползване на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на територията на
община Димитровград (Наредбата) е била изменена и допълнена с Решение №1713 от
28.05.2015г. на Общински съвет – Димитровград (л.103, 130), прието на заседание
на Съвета на 28.05.2015г., отразено в Протокол №46 от същата дата. Решението е
прието с 28 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържали се“. С цитираното
решение в наредбата са били допълнени оспорените текстове – чл.20, т.17 и т.18
и чл.21, т.10.
Изменението и допълнението на Наредбата са били приети
от Общински съвет - Димитровград по предложение на кмета на община Димитровград,
направено с Докладна записка с рег.индекс ОбС-07-181/18.05.2015г. на Общински
съвет – Димитровград /рег.индекс РД-28-308/15.05.2015г. на Община Димитровград/
(л.111), като предложението е обосновано с изменения на ЗСПЗЗ.
Докладна записка с рег.индекс ОбС-07-181/18.05.2015г.
е била оповестена чрез официалната интернет страница на Община Димитровград на
13.05.2015г., видно от приложената по делото разпечатка (л.120).
Предложените от кмета на община Димитровград изменение
и допълнение на Наредбата за ползване на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен фонд на територията на община Димитровград са били обект на
разглеждане от Постоянната комисия по аграрна политика и земеделие и
Постоянната комисия по законност и обществен ред (л.119), и двете към Общински
съвет – Димитровград, които за изразили положителни становища.
След
проверка на оспорения акт, съобразно чл.
168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорването
е допустимо. Съгласно
чл.186, ал.1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения.
Жалбата е подадена от К.К.К. ***, който, видно от
представените по делото доказателства (л.171-176) е бил в договорни отношения с
Община Димитровград относно наем на общински мери и пасища. На 08.04.2016г.
между него и Община Димитровград е сключен Договор за наем на общински мери и
пасища от общински поземлен фонд (ОПФ) рег.№Дог-ОС-475/23.06.2016г. (л.172) за
имоти в с.Я., подробно описани в договора. Със Заповед №РД-06-1057/05.07.2019г.
на кмета на община Димитровград (л.175) е разпоредено цитираният договор да се
прекрати с мотиви, че К. е нарушил Правилата за ползване на мери и пасища на
територията на община Димитровград, като ограничил преминаването на други
животни през пасища, стопанисвани от него, не осигурил свободен достъп до
пасищата, обект на договора, на всички тревопасни животни, отглеждани в
населеното място, оградил пасищата, обект на договора с елекропастир и
извършвал паша без пастир. С молба вх. № 2071/25.03.2021г. по делото е
представено писмо изх. № ПД – 447/24.04.2020г. от РИОСВ- Хасково,
удостоверяващо започната процедура за изграждане на електропастир и обособяване
на навес с хранилки и бокс за лекуване
на животни в имот с идентификатор 87076.187.1 по КК на с. Я., общ. Д.,
последният предмет на Договор за наем на общински мери и пасища от общински поземлен
фонд (ОПФ) рег.№Дог-ОС-475/23.06.2016г. (л.172). Предвид изложеното, съдът намира, че за жалбоподателя
съществува правен интерес от оспорването на чл.20, т.17, чл.20, т.18 – в частта
„наемателят е длъжен да не огражда мерите и пасищата, обект на договора“ и
чл.21, т.10 от Наредба №28 за ползване на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен фонд на територията на община Димитровград, доколкото неговите права
са били засегнати от текстовете на Наредбата.
Наред с горното, разпоредбата на чл.187 ал.1 от АПК
изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни
актове, т.е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната наредба е приета от компетентен орган и в
предвидената от закона писмена форма. Общинският съвет е орган на местното
самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във
връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други
дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.2
от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. Съгласно чл. 37о, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ Общински съвет
определя с решение, правила за ползване на мерите, пасищата и ливадите за общо
и индивидуално ползване от Общинския поземлен фонд. Разпоредбите на на чл.20, т.17, чл.20, т.18 и чл.21, т.10 от Наредба
№28 за ползване на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на
територията на община Димитровград, представляват именно такива правила,
предвид което са приети от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград.
Не се установява при приемане на оспорените текстове
от Наредбата да са били допуснати процесуални нарушения, поради което възраженията
в тази насока се явяват неоснователни.
Според действаща към момента на приемане на Решение №1713 от 28.05.2015г. на Общински съвет – Димитровград за
измененията и допълненията на Наредбата разпоредба на чл.26, ал.2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), преди внасянето на проект на нормативен акт за
издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите,
съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко
14-дневен срок за предложения и становища по проекта. От представената по
делото разпечатка от официалната интернет страница на Община Димитровград
(л.120) е видно, че на 13.05.2015г.
Докладна записка с рег.индекс ОбС-07-181/18.05.2015г. по описа на Общински
съвет – Димитровград /рег.индекс РД-28-308/15.05.2015г. на Община Димитровград/
(л.111), с която е предложено на общински съвет – Димитровград да допълни и
измени Наредбата, е била публично оповестена. Направеното от кмета на общината
предложение за изменение и допълнение е и обосновано в докладната записка с
изменения на ЗСПЗЗ и съдържа подробни мотиви в тази насока. Освен това, на
заинтересованите лица е бил предоставен 14-дневен срок за предложения и
становища по проекта, предвид публикуването
на докладната записка на официалната интернет страница на Община
Димитровград на 13.05.2015г. и приемане на решенето на Общински съвет
– Димитровград за допълнение и промяна на Наредбата, включващо и оспорените
пред съда текстове, на 28.05.2015г.
Ето защо съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата твърдение за
допуснато от органа нарушение на чл.28, ал.2 от ЗНА /в относимата редакция/.
Останалите твърдения за допуснати от органа нарушения на разпоредбата на чл.
26, ал.4 от ЗНА са неотносими към настоящото производство доколкото и
първоначалния текст на наредбата и оспорените текстове са приети преди влизане
в сила на посочената разпоредба.
Съдът намира
обжалваните разпоредби за съответни и на материалния закон.
Същите са
приети въз основа на разпоредбите на чл.37о, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в изпълнение на изискванията
на чл.37и от ЗСПЗЗ.
Не се споделят изложените в жалбата възражения за
противоречие разпоредбата на чл.20, т.17
от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен, в това число и с посочения
от жалбоподателя Закон за задълженията и договорите. Текста на цитираната
норма, задължава „наемателя да осигурява свободен
достъп до пасищата и мерите, обект на договора на всички тревопасни
животни, отглеждани в населеното място, независимо от техния вид и възраст“. С
осигуряването на свободен достъп до пасищата и мерите, обект на договора се
дава възможност на всички тревопасни животни, отглеждани в населеното място,
независимо от техния вид и възраст, да преминат през този имот за да достигнат
до други имоти. Въведеното задължение не ограничава възможността за ползване на
имота от наемателя по договора за наем по основното му предназначение – паша,
нито предоставя права на други стопани да използват имота по същото
предназначение. Пропускане свободното преминаване през наетите имоти на всички тревопасни животни, отглеждани в населеното място, независимо от
техния вид и възраст, не води до извод за изпразване от съдържание наемното
правоотношение между наемателя на процесното пасище и Общината, доколкото
последното не лишава наемателя от правото му да използва имота според
предназначенито му по договор. Ето защо, съдът намира, че с преминаването на
животните през наетите имоти на жалбоподателя няма да се стигне до ограничаване
на ползването в степен, която би могла да се определи като лишаване от
ползването на имотите, предмет на договор за наем. Осигуряването на
коментирания достъп има краткотраен и инцидентен характер и в същността си не
може да се определи като форма на същинско ползване на нает имот по смисъла на
ЗЗД. По така изложените аргументи, твърденията за неяснота и противоречие на
разпоредбата на чл.20, т.17 от Наредбата се явяват неоснователни.
Не са налице и
основания за отмяна на разпоредбата на чл.20, т.18 от Наредбата, в частта „наемателят
е длъжен да не огражда мерите и пасищата, обект на договора“. Ясно е, че
ограждането на имотите, предмет на договор за наем, би довело да липса на
възможност за свободно преминаване на тревопасните животни, отглеждани в
населеното място. Именно предотвратяването на такова фактическо положение е
била целта на колективния орган при приемане на оспорения нормативен текст.
Неоснователно е твърдението, че разпоредбата на чл.20,
т.18 от Наредбата противоречи на чл.47м, ал.3, т.1 от Правилника за прилагане
на ЗСПЗЗ. Съгласно последната, „лицата, които са сключили договори за ползване
под наем или аренда на имоти от държавния поземлен фонд, отдадени за създаване
и отглеждане на трайни насаждения или за ползване на пасища и мери, след
изразено писмено съгласие на министъра на земеделието, храните и горите могат
да изграждат в имотите: т.1. огради или електропастири, системи за
противоградова защита и преместваеми спомагателни постройки за обслужване на
имота“. Видно от съдържанието на нормативния текст, същият касае имоти от държавния поземлен фонд, докато
имотите, обект на правна регламентация с оспорения текст на чл.20, т.18 от
Наредбата, представляват такива от общинския
поземлен фонд. Ето защо същите не са в обхвата на регулацията по чл.47м,
ал.3, т.1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ.
Не се споделят доводите за отмяна на разпоредбата на
чл.21, т.10 от Наредбата, съгласно която „договорите за наем за индивидуално
стопанисване и ползване могат да се прекратяват преди изтичането на срока при
нарушаване на Правилата за ползване на мери и пасища на територията на Община
Димитровград“. Следва да се има предвид, че изложените твърдения за липса на приети от
Общински съвет Димитровград Правила за ползване на мерите, пасищата и
ливадите за общо и за индивидуално ползване, могат да представляват основание за
отмяна на акта за прекратяване този договор за наем въз основа на правила, за
които се претендира да не съществуват, но същите не са основание за приемане незаконосъобразност
на разпоредбата предвиждаща такава възможност, доколкото същата не противоречи
на който и да било акт от по- висока степен, нито се явява неясна.
Условията, при които общините управляват собствеността
си, са нормирани със Закона за общинската собственост и общинските наредби по
чл.8, ал.2 от същия закон, вкл. и с разпоредбите на чл. 37и- чл. 37о ЗСПЗЗ.
Поради това, следва да се приеме, че определянето на условията и начина на
ползване на пасищата за индивидуално и за общо ползване е израз на оперативната
самостоятелност на общинските съвети в тази област, като същата е съобразена с регулацията
от чл. 4, ал.2 и чл. 6 АПК, както и специалната нормативна уредба в ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. В случая, съобразявайки специалната регламентация в ЗСПЗЗ,
Общински съвет – Димитровград с решение е приел оспорените текстове, като
същите не противоречат на материалния закон, поради което не подлежат на отмяна
и на това основание.
Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К.
*** против чл.20, т.17, чл.20, т.18 – в частта „наемателят е длъжен да не
огражда мерите и пасищата, обект на договора“ и чл.21, т.10 от Наредба №28 за
ползване на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на територията на
община Димитровград, приета с Решение №672 по Протокол №17/28.02.2013г. на
Общински съвет – Димитровград, изменена и допълнена с Решение №1713 по Протокол
№46/28.05.2015г. на Общински съвет - Димитровград.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
При неподаване на касационна жалба или протест, или
ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.
Председател: Членове: 1.
2.