О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 260221
гр.Пловдив, 31.08.2021 година
П.ският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито заседание на тридесет и първи август две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното
от съдия Костадинова въззивно търговско дело № 214 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 214/2021 година има постановено съдебно решение №
260194 от 05.07.2021 година, съобщено на ответницата Р.Т. Р.
чрез процесуалния й представител адвокат
Е.И. на 02.08.2021 година.
Адвокат Е.И. в качеството си на пълномощник на Р.Т.Р.
е подала по делото молба вх. № 264804/02.08.2021 година. Молбата съдържа искане
за допълване на постановеното решение в частта за разноските за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете. В
молбата се твърди, че с диспозитива на решението си въззивният съд не се е
произнесъл за разноските в първоинстанционното производство, а само за тези във
въззивното.
Препис от молбата за допълване на решението в частта
за разноските е изпратен на другата страна
- „Ю.Б.“ АД на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК с указания за представяне
на писмен отговор в едноседмичен срок. В
този срок не е постъпил писмен отговор.
Апелативният съд
намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима.
Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението
или допълнението му в частта за
разноските, е изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата
е спазен срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Вярно е, че в диспозитива на съдебното решение,
постановено от въззивната инстанция под
№ 260194 от 05.07.2021 година няма нарочно произнасяне за осъждане на „Ю.Б.“ АД да заплати на
ответницата Р.Т.Р. разноски за първата инстанция съобразно отхвърлената част от
исковете. Въззивният съд обаче е изразил воля по този въпрос както в мотивите, така и в
диспозитива си. На стр. 15, абзац 3 от решението на въззивната инстанция са
изложени мотиви за общия размер на
направените от Р.Р. разноски пред първата инстанция, а именно 550 лева, както и
за това, че с оглед отхвърлената част от
исковете тя има право на разноски в размер на 82,56 лева. Изрично е записано , че първоинстанционното решение,
изменено с определението по чл. 248 от ГПК в частта за разноските, следва да
бъде отменено в частта, с която банката е осъдена да заплати на Р.Р. разноски
над размера от 82,56 лева до 550 лева. В
диспозитива на решението е посочено, че решението на ОС се отменя в частта за разноските над 82,56 лева до 550
лева и се потвърждава в останалата част,
включително досежно разноските до
размера от 82,56 лева за първата
инстанция, които банката дължи на ответницата Р.Р. съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед на това съдът намира, че не са налице
основания за допълване на решението в частта за разноските.
Ето защо П.ският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 264804/02.08.2021 година, подадена от
адвокат Е.И. в качеството й на пълномощник на Р.Т.Р., за допълване на решение № 260194 от 05.07.2021 година, постановено по
в.т. дело № 214/2021 година по описа на АС – П.
в частта за разноските.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.