№ 17057
гр. С, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110168532 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответното дружество „Б БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „ЧВ“ № 25А, ет. 5, да заплати на Т. Г. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С, ул. „БК“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на
честта, достойнството и доброто име на ищеца, в резултат от публикувана на 22.11.2022 г. в
интернет сайта на електронна медия „Бъ“ – www.banker.bg, статия със заглавие „Странно
мълчание за проверките на летище „С“, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. в интернет сайта на електронна медия „Бъ“ –
www.banker.bg, е публикувана статия със заглавие „Странно мълчание за проверките на
летище „С“ с посочен автор БЦ, с която се запознал в деня на публикуването . Поддържа,
че ответникът е собственик на електронната медия и възложител на работата на автора на
статията. Сочи, че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди в
резултат от следните изрази, поместени в процесната статия: „…На този фон, още по-
странно изглежда опитите на някои хора да прехвърлят цялата вина за неприятните
резултати от първата проверка върху ГД ГВА, транспортното министерство и
президентството. Или, както казва народът – от болната глава на здравата, като за целта бяха
атакувани главният директор на ГВА ХЩ, вицепремиерът ХА, началникът на кабинета му и
дори държавният глава РР. Дали пък това не е опит да се прехвърли отговорността на
чуждестранния концесионер на летище С върху българската страна в лицето на ГД ГВА и на
неговата "шапка" – Министерството на транспорта? И оттам – и върху президентът РР,
който лично е назначил (и то за втори път) служебния министър на транспорта и
съобщенията ХА? Може и така да е, тъй като след първата проверка, която показа
негативните резултати на летище С, се появиха писания, в които за вицепремиера за
президента беше написано, че "мълчат като …" Когато обаче резултатите са подобрени,
никой дори и зъб не обелва по въпроса. Според добре осведомени люде, зад тези писания
отпреди месец се крият двама души: един бивш директор на дирекция и по-късно –
1
пропаднал кандидат за шеф на ГД ГВА, и един настоящ директор на останалото с малко
активи и почти без дейност Държавно предприятие "Летище С" ЕАД….“; „…Та ето какви
хора плюят по ГД ГВА, министъра на транспорта и дори по президента, влизайки в ролята на
главния герой в народната поговорка "Крадецът вика – дръжте крадеца!"…“; „…Бившият
директор на дирекция и неуспял кандидат за шеф на ГД ГВА пък се оказа, че в продължение
на месеци съвместява две длъжности – държавен служител и шеф в частна авиокомпания. С
две думи – чист конфликт на интереси, с който обаче никой не се занимава. На 25 юли 2018
г. ГД ГВА издава Свидетелство за авиационен оператор на италианската авиокомпания „ТД“
ЕАД. В него на две ръководни длъжности – "Ръководител летателна експлоатация" и
"Ръководител обучение", е вписан Т. П.. След по-малко от 4 месеца – на 12 ноември 2018 г.,
тогавашният шеф на ГД ГВА СЛ го назначава за директор на Дирекция "Летателни
стандарти", след което П. съвместява двете "служби" цели 7 месеца – до 26 юни 2019 г.,
когато официално е заменен в "ТД" от КН….”.
Поддържа, че изложените в статията твърдения са неверни и позорящи. Посочва, че
според текста на статията Т. П. и ПС (настоящият директор на „Летище С" ЕАД) „плюят по
ГД ГВА, министъра на транспорта и дори по президента, влизайки в ролята на главния герой
в народната поговорка "Крадецът вика - дръжте крадеца!", с което се внушава на
обществото, че действията на ищеца са престъпни, като той дори е наречен крадец. Твърди,
че не се е намирал в конфликт на интереси, както се посочва в статията, тъй като за периода
от 09.01.2018 г. до 07.09.2018 г. е изпълнявал длъжността „Директор „Летателна
експлоатация““ при работодателя „ТД“ ЕАД, за периода от 13.11.2018 г. до 11.02.2019 г. е
бил държавен служител на длъжността „Директор на дирекция „Летателни стандарти“, ранг
II младши, а на 09.07.2020 г. е постъпил на работа при „ТД“ ЕАД на длъжността
„Ръководител обучение“ до 20.07.2020 г., когато трудовото правоотношение е било
прекратено.
Сочи, че в резултат от възприемането на изложените недостоверни и клеветнически
твърдения, засягащи негативно честта, достойнството и доброто му име, претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционални страдания в житейски и
професионален план, раздразнителност, стрес, тревога, чувство за унижение, срам и
несигурност. Ищецът изпитвал притеснения в работната си среда, като се тревожел, че
неверните твърдения за наличие на конфликт на интереси ще доведе до иницииране на
проверки от различни вътрешни и външни органи, което щяло да създаде съмнения в
професионалната му репутация, чувствал срам и унижение и сред колегите си. Изнесените в
статията твърдения оказали негативно влияние върху ищеца и в семейния и приятелския му
кръг – поведението му се променило, проявявал силно раздразнение, стрес, безпокойство,
тревога и отделял значително време и енергия, за да обясни ситуацията пред близки,
роднини и колеги. Сочи, че за претърпените от него неимуществени вреди отговорност носи
издателят, респ. собственикът на печатната или разпространяваната в интернет
пространството медия в качеството си на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на печатни материали в съответните издания. Ето защо намира, че именно
ответникът следва да репарира претърпените от ищеца вреди. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е процесуално
легитимиран да отговаря по предявената срещу него претенция, тъй като не е издател на
електронното издание banker.bg, не е и негов собственик, съответно не е възложител на
работата на авторите в него. Счита, че представеният с исковата молба констативен протокол
№ 48, том III, рег. № 9430/06.12.2022 г. на МТ – помощник – нотариус по заместване при
нотариус АЩ е нищожен. Сочи, че нотариусът не разполага с правомощие да удостоверява
съдържанието на интернет страница към определен момент. Оспорва настъпването на
твърдяните с исковата молба вреди, наличието на пряка причинна връзка между последните
2
и поведението на лица, на които ответникът е възложил извършването на работа,
противоправното поведение и вината на тези лица. Сочи, че не се установява дали ищецът се
позовава на наличието на обидни или на клеветнически твърдения в процесната статия.
Счита, че в случай на невярно твърдение за конфликт на интереси евентуалните проверки в
тази връзка не следва да водят до тревожност и притеснение у ищеца. Посочва, че статията
не е от естество да доведе до посочените в исковата молба вреди и доколкото същата не се
отнася до ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че не е заемал едновременно длъжности в
държавна структура и в търговско дружество – частен превозвач. Счита, че с изложеното в
статията не се достига до създаване на внушения, каквито ищецът твърди, като написаното
от автора представлява коментар на общозначима тема. Оспорва да е възложил изготвянето
на процесната статия, както и размера на твърдяните вреди. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
От приложената по делото разпечатка към Констативен протокол , Акт 48, том III, общ.
Регл № 9430 от 06.12.2022 г. на МТ, помощник – нотариус по заместване при нотариус АШ
се установява, че на 06.12.2022г. в 14.40 при изписване в търсачка Google на текст както
следва “Странно мълчание за проверките на летище „С“ е установено, че на интернет адрес
www.banker.bg е общодостъпно текстово съдържание с посоченото заглавие, като е
приложена разпечатка от отворения адрес от търсенето в интернет пространството.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че на интернет
сайт с домейн www.banker.bg на адрес: https://banker.bg/2022/11/22/stranno-mulchanie-za-
proverkite-na-letishte-sofiia/ е публикувана статия с дата 22.11.2022 ., 12.00 ч. със заглавие
„Странно мълчание за проверките на летище „С“ с посочено в края на същата име „БЦ“.
Установява се, че статията е идентична с приложената към исковата молба разпечатка, като в
същата е налице процесното съдържание, а именно „…На този фон, още по-странно
изглежда опитите на някои хора да прехвърлят цялата вина за неприятните резултати от
първата проверка върху ГД ГВА, транспортното министерство и президентството. Или,
както казва народът – от болната глава на здравата, като за целта бяха атакувани главният
директор на ГВА ХЩ, вицепремиерът ХА, началникът на кабинета му и дори държавният
глава РР. Дали пък това не е опит да се прехвърли отговорността на чуждестранния
концесионер на летище С върху българската страна в лицето на ГД ГВА и на неговата
"шапка" – Министерството на транспорта? И оттам – и върху президентът РР, който лично е
назначил (и то за втори път) служебния министър на транспорта и съобщенията ХА? Може и
така да е, тъй като след първата проверка, която показа негативните резултати на летище С,
се появиха писания, в които за вицепремиера за президента беше написано, че "мълчат като
…" Когато обаче резултатите са подобрени, никой дори и зъб не обелва по въпроса. Според
добре осведомени люде, зад тези писания отпреди месец се крият двама души: един бивш
директор на дирекция и по-късно – пропаднал кандидат за шеф на ГД ГВА, и един настоящ
директор на останалото с малко активи и почти без дейност Държавно предприятие "Летище
С" ЕАД….“; „…Та ето какви хора плюят по ГД ГВА, министъра на транспорта и дори по
президента, влизайки в ролята на главния герой в народната поговорка "Крадецът вика –
дръжте крадеца!"…“; „…Бившият директор на дирекция и неуспял кандидат за шеф на ГД
ГВА пък се оказа, че в продължение на месеци съвместява две длъжности – държавен
служител и шеф в частна авиокомпания. С две думи – чист конфликт на интереси, с който
обаче никой не се занимава. На 25 юли 2018 г. ГД ГВА издава Свидетелство за авиационен
оператор на италианската авиокомпания „ТД“ ЕАД. В него на две ръководни длъжности –
"Ръководител летателна експлоатация" и "Ръководител обучение", е вписан Т. П.. След по-
малко от 4 месеца – на 12 ноември 2018 г., тогавашният шеф на ГД ГВА СЛ го назначава за
директор на Дирекция "Летателни стандарти", след което П. съвместява двете "служби"
цели 7 месеца – до 26 юни 2019 г., когато официално е заменен в "ТД" от КН…”
3
Вещото лице е установило публикуваното съдържание и на адреси
https://banker.bg/общи -условия/ и https://banker.bg/контакти, като на първия е поместено
съдържание на „Общи условия“ за използване на услугите на който и да е от сайтовете на Б
БГ ООД, а на втория - Контакти с посочване „С 1421,бул.”ЧВ” №25А, НВС, e-mail:
****@******.**, централа: 02 440 9 440,Основател Б Г.а Д.
Видно от представената от ищеца разпечатка на хартиен носител от Регистър на
подадените през 2022 г. декларации по ЗЗДПДПОРДМУ, чл. 7а, ал. 3 от доставчици на
медийни услуги ответникът е подал декларация чл. 7а, ал. 3 от закона като е декларирал
медийна услуга – онлайн новинарско издание „Бъ“ и действителен собственик на
доставчика на медийната услуга – Б Г.а Д и ВСЧ. Видно от писмо от Дирекция „Авторско
право и сродните му права“ /л.90/ в информационната система на МК относно подаването и
регистрирането на декларации от разпространителите на медийни услуги по чл. 7а
ЗЗДПДПОРДМУ налице са постъпили декларации от ответника за 2022 и 2023 г., касаещи
собствеността върху онлайн новинарско издание „Бъ“.
Видно от Справка, постъпила от „Регистър.бг“ ООД, на 16.05.2000 г. е извършена
регистрация на домейна banker.bg в полза на заявителя „ФИА“ ЕООД с ЕИК ****, а на
30.09.2015 г. правото на ползване и управление на домейна е прехвърлено на „И-Г“ ЕООД с
ЕИК **** с адрес за кореспонденция: гр. С, п.к. 1421, бул. ЧВ № 25А, ет. 5, тел. *********,
e-mail: ****@******.**., като поддръжката му е заплатена до 16.05.2025 г.
Видно от Писмо изх. № 2—53-00-269/21.03.2024 г. от ТД на НАП – С /л. 89/ не се
установява в информационната система на НАП да има записвания за сключени трудови
договор между ответника и лице БЦ и няма данни за подадени справки по чл. 73, ал. 1
ЗДДФЛ за получени суми по извънтрудови правоотношения от ответника за това лице.
Представен е препис от трудова книжка на ищеца, издадена на 19.04.2017 г. от летище
С ЕАД, в която е направено отбелязване, че ищецът е изпълнявал длъжности Ръководител
аварийно-спасителна служба, заместник-директор на Дирекция АСС и Директор на
Дирекция ЛСП общо в периода от 28.03.2017 г. до 19.05.2017 г. при Летище С ЕАД.
Установява се и записване на трудов стаж като Директор „Летателна експлоатация“ за
периода от 09.01.2018 г. до 07.09.2018 г. и Ръководител Обучение за периода от 09.07.2020 г.
до 20.07.2020 г. и от 22.07.2020 г. до 01.10.2020 г. при работодател ТД ЕАД с ЕИК
*********.
Установява се от публично достъпната информация от ТРРЮЛНЦ, че от 15.11.2023 г.
фирмата на дружеството с ЕИК ********* – „ТД“ е променена на „ВИАЛ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ“.
Представени от ответника са два документа Допълнение към спецификациите на
операциите за оператора ТД ЕАД, като в издадения на 25.07.2018 г. /л.68/ като ръководител
на Летателни операции (самолети) е посочен Т. П., а в този, издаден на 26.06.2019г. /л.66/ -
КН. Видно от Доклад от Юлиан Милушев, инспектор в отдел ЛЕ и ЛАП, от „ТД“ ЕАД е
подадено заявление с вх. № 55-01-01/03.04.2019 г. за промяна в ръководния състав на
оператора като в т.1 и 2 е посочено като Ръководител Летателна експлоатация и като
Ръководител Обучение да се впише КН вместо Т. П..
Представена е Заповед № 45-55-54/12.11.2018 г. на Главен директор на ГД ГВА, с която
ищецът е назначен на длъжност „Директор на дирекция“ в дирекция „Летателни стандарти“
считано от 13.11.2018 г. Представена и Заповед № 45-55-11/07.02.2019 г. на Главен директор
на ГД ГВА, с която е прекратено служебното правоотношение с ищеца считано от 11.02.2019
г.
От Писмо изх. № 14 24-10-222-5/01.03.2024 г. на ТД на НАП С – Изток и представената
информация за декларирани обстоятелства се установява наличие на внесени осигурителни
вноски от „Виал интернационал“ ЕАД с ЕИК ********* за фонд „Пенсии“, за фонд
„Безработица“ и за фонд „ТЗПБ“ за периода от 01.2018 г. до 09.2018 г., а от „Гражданска
4
въздухоплавателна администрация“ с ЕИК ********* за фонд „Пенсии“ за периода от
11.2018 г. до 12.2019 г., съответно за фонд „Безработица“ и за фонд „ТЗПБ“ за периода от
11.2018 г. до м. 02.2019 г. Представена е и справка от ТД на НАП С – изток за осигурителния
и облагаемия доход на ищеца, приложена към писмо от 29.02.2024 г. /л. 113/.
Събрани по искане на ищеца са гласни доказателства чрез разпита на ЖПС и АВМ.
Свидетелят ЖПС посочва, че е работил като Ръководител на наземни операции за
безопасност от януари 2019 г. до 01.2021 г. в ТД Според свидетеля ищецът работел в също в
ТД като Ръковподител на полети и операции, но в периода от януари 2018 г. до септември
2018 г., когато напуснал компанията и отишъл да работи като ръководител на стандартни
полети в ГДГВА за няколко месеца – до февруари 2019 г., когато се върнал в ТД като
консултант на граждански договор. Според свидетеля докато е бил в ГДГВА свидетелят не е
имал трудов договор с ТД и не е работил на две места, както пише в статията. Според
свидетеля ищецът се чувствал зле от статията, смятал, че колегите му гледат на него като на
престъпник , продължавал да говори за нея. Установява се , че свидетелят и ищеца се
познават от 20 години, като според свидетеля ищецът имал проблеми със сърцето, бил пилот
и инструктор.
От показанията на свидетеля АВМ се установява, че след като прочел статията ищецът
се чувствал зле, тъй като в нея пишело, че е работил на две места, бил депресиран и
чувствал потиснатост и болка от неправдата и охулването на доброто му име, тъй като бил
експерт в авиацията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За
основателността на предявената претенция се налага кумулативното наличие на следните
елементи на фактическия състав: 1/ възлагане на работа от ответника в качеството му на
възложител, 2/ осъществен деликт от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3/ причиняването на вредите да
е реализирано от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца с публикуването на статия, съдържаща неверни и позорящи фактически
твърдения. Отговорност за вреди от публикации в печатно издание носи този, който е
възложил извършването на работата на основание чл. 49 от ЗЗД, т. е. издателят на вестника в
който са публикувани твърденията. Издателят носи отговорност за верността на написаното,
както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата
на словото се разпростира до пределите, след които засяга други конституционни ценности,
каквито са доброто име и правата на други граждани. (в този смисъл е константната съдебна
практика, част от която - решение № 147/18.03.2011 г. по гр. д. № 1640/2010 г. на ВКС, ІV-то
г. о. и решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.)
Ищецът твърди, че издател на вестник „Бъ“, разпространяван в електронна форма на
адрес: www.banker.bg, е именно ответното дружество, поради което и отправя претенцията
си за обезщетяване на вреди към него. Съвкупната преценка на събраните доказателства –
справка от Регистър на подадените през 2022 г. декларации по ЗЗДПДПОРДМУ по чл. 7а, ал.
3 от доставчици на медийни услуги и заключението на вещото лице, вкл. приобщените
Общи условия за използване на интернет сайта на адрес: www.banker.bg и цялостната визия
и съдържание на материалите, води до извод, че ответникът е издател на електронното
издание на вестник Бъ и че същият се разпространява и е общо достъпен на посочения
5
интернет адрес, като на 22.11.2022 г. в изданието е публикувана процесната статия.
Възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни, тъй като се опровергават от
извънсъдебното му изявление, направено чрез подаване на декларация чл. 7а, ал. 3
ЗЗДПДПОРДМУ. Декларираната медийна услуга – онлайн новинарско издание „Бъ“ не се
твърди и не се установява да се разпространява на друг адрес, различен от едноименния и с
фирмата на търговското дружество домейн banker.bg. Обстоятелството, че домейнът е
регистриран от друго юридическо лице, преценено с оглед описаните доказателства и
обстоятелства не обуславя извод за липса на материалноправна легитимация на ответника
като издател на съдържанието, публикувано на този адрес. Следва да се посочи и че от
партидата на ТД, регистрирало домейна - И-Г“ ЕООД с ЕИК ****, е видно, че до 06.07.2023
г. вписан едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е била Б Г.а Д –
управител и един от съдружниците, вписани в партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ към
датата на процесната статия.
Следователно ответното дружество като издател на електронното издание определя
характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на
работа и носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени при изпълнението на тази
работа.
Прочита на процесната статия и конкретно посочените от ищеца, вкл. с уточнителна
молба с вх. № 88059 от 30.03.2023 г., нейни части, води до извод, че същата съдържа, освен
коментари и оценки на автора, и твърдения за факти, поради което последните съставляват
основание за ангажиране на отговорността на ответника, ако са неверни и позорни.
Доказателствената тежест да установи истинността на твърдените факти носи ответникът.
В статията е изнесено фактическо твърдение, че ищецът е съвместявал „две служби“ за
7 месеца, като същото е изведено от текста и удебелено с по-тъмен шрифт. Същото очевидно
съставлява акцент от статията, като както начина на представянето му, така и съдържанието
му води до привличане на вниманието върху личността на ищеца. Заключението на автора е
направено като извод на изложената в статия фактология, а именно: „На 25 юли 2018 г. ГД
ГВА издава Свидетелство за авиационен оператор на италианската авиокомпания „ТД“ ЕАД.
В него на две ръководни длъжности – “Ръководител летателна експлоатация” и
“Ръководител обучение”, е вписан Т. П.. След по-малко от 4 месеца – на 12 ноември 2018 г.,
тогавашният шеф на ГД ГВА СЛ го назначава за директор на Дирекция “Летателни
стандарти”, след което П. съвместява двете “служби” цели 7 месеца – до 26 юни 2019 г.,
когато официално е заменен в “ТД” от КН.“. Видно от представените с отговора
доказателства в Свидетелство за авиационен оператор, издадено на 25 юли 2018 г. ГД ГВА
на „ТД“ ЕАД като авиационен оператор действително ищецът е бил обявен като част от
управлението - като ръководител Летателни операции (самолети) и Обучение на екипажа
(Самолети), а замяната му в Допълнение към спецификациите на операциите с КН е
направена на 26.06.2019 г. по заявление на оператора от 03.04. 2019 г. Видно обаче от
трудовата книжка на ищеца и от информацията от ТД на НАП С – Изток трудовото
правоотношение между ищеца и ТД е съществувало от 09.01.2018 г. до 07.09.2018 г. От
представените от ищеца заповеди на Главния директор на ГД ГВА и от информацията,
постъпила от ТД на НАП С – Изток е видно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с
ГД ГВА в периода от 13.11.2018 г. до 11.02.2019 г.
6
Следователно установява се производството, че твърдението, изнесено в статията, че
ищецът е съвместявал ръководни длъжности като държавен служител и в частна
авиокомпания за седем месеца, е невярно. Същото е направено в контекста на представяне
на ищеца като едно от лицата, които се твърди, че „плюят по ГД ГВА, министъра на
транспорта и дори по президента, влизайки в ролята на главния герой в народната поговорка
“Крадецът вика – дръжте крадеца!”“ и очевидно цели да обрисува ищеца като лице, което не
спазва установените норми за изпълнение на длъжността държавен служител и наложените
морални и етични стандарти. Използваната поговорка от друга страна не е твърдение, както
се сочи в исковата молба, че ищецът е крадец, но създава ясно внушение за извършени от
него неправомерни и несъответни на обществения морал действия и обективно е насочена,
респ. би могла да създаде отрицателно мнение на широк кръг от лица за ищеца. Не се
доказва от друга страна ищецът да е извършил действията по опетняване името на други
лица или по дискредитиране на държавата, респ. на ГД ГВА по някакъв начин, поради което
и в тази част твърденията в статията са неверни и чрез тях се създава внушение за липса на
добросъвестност и морал у ищеца.
При обсъждане вината и противоправността на деянието, следва да се обсъди дали
когато журналист е изнесъл засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, е
проверил тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за
другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да
ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма.
Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника, които източници обаче трябва да са
достоверни, т.е. трябва същите обективно да могат да гарантират истинността й. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й,
фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се
изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му
поведение. Изключение от правилото за добросъвестна проверка е случая, в който се цитира
вече публикувана в друго издание информация./ в този смисъл Решение № 85 от 23.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., Решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2022 г., II г. о., ГК и др./.
В случая не се установява никое от посочените обстоятелства, които да изключват
виновността и противоправността на деянието. Изнесеното твърдение за съвместяване на
„две служби“ не е надлежно проверено, тъй като не е събрана информация за
действителното съществуване в един и същи периода на трудово и на служебно
правоотношения. Вписванията на ищеца в информацията за оператора „ТД“ ЕАД е следвало
да бъдат проверени, доколкото същите не са доказателство за съществуване на
правоотношение, а както се установява от приложения от ответника доклад от инспектор в
отдел ЛЕ и ЛАП резултат от действията на трети лица. На проверка е подлежал и фактът
дали и кога е прекратено служебното правоотношение на ищеца, тъй като е изнесена само
информация кога е назначен, но не и кога е освободен от длъжността. Следва за яснота да се
посочи, че добросъвестното представяне на информацията в случая би било възможно като
се изнесат само общодостъпните факти, без да се навежда твърдение, че е налице конфликт
на интереси и че са съвместявани двете длъжности. Напротив в случая въз основа на
известните обстоятелства – назначението на ищеца в ГД ГВА и вписванията в състава на
оператора „ТД“ ЕАД авторът е направил собствен фактически извод /а не оценка/ и е
оповестил фактическо твърдение, че са съвместявани за период от 7 месеца две длъжности,
7
без да провери дали това твърдение отговаря на действителното фактическо и правно
положение. Неразбирането и евентуално незнание на автора по отношение на фактическия
състав, обуславящ наличие на служебно, трудово или друго правоотношение между две
лица, също не е би могло да е обстоятелство, изключващо виновността на поведението му,
тъй като добросъвестното изпълнение на работата му изисква проверка чрез консултация с
компетентно лице или извършване на официална справка именно за изнесеното твърдение за
съвместителство на две правоотношения.
В допълнение тази информация очевидно е представена в контекста на цялостното
съдържание на статията, целящо да изнесе твърдения за наличие на целенасочени действия
от страна на ищеца и други лица, съставляващи опит „да прехвърлят цялата вина за
неприятните резултати от първата проверка върху ГД ГВА, транспортното министерство и
президентството.“. Не се установява ищецът да е автор или да е разпространявал твърдените
в статията „писания, в които за вицепремиера за президента беше написано, че “мълчат като
…”“, които според автора били „опит да се прехвърли отговорността на чуждестранния
концесионер на летище С върху българската страна“. Тези „писания“ не са конкретно
посочени в статията, не се установяват и в производството. Споменаването им и
твърденията, че „зад“ тях стои и ищецът, съставлява ясно и съзнателно изнесена позоряща
името на ищеца информация, която не се установява да е истина.
В обобщение на изложеното съдът намира, че използваните в статията изразни
средства и наведените неверни фактически констатации на автора, изнесени и представени
като обективна истина, имат явно позорящ характер, поради което и доказано е реализирано
виновно противоправно поведение от лице, на което ответникът е възложил работа, а
именно съставяне и публикуване на електронен материал, съдържащи непроверени неверни
твърдения за ищеца. Отговорността на ответното дружество е по чл. 49 ЗЗД и е
обезпечителна, тъй като не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на
лица, които са причинили вредите при и по повод възложената им работа.
Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от
21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. №
1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение №
63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. №
777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение №
96 от 25.11.2020 г. по т. д. № 1881/2019 г., ІІ т. о., Решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 1890/2022 г., II г. о., ГК) е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в
чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В понятието "неимуществени вреди" се включват телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и
негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства.
Справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди,
причинени на ищеца, съдът намира, че представлява сума в размер на 1000 лева.
Обезщетение в посочения размер се явява съответно на вида, интензитета и
продължителността на конкретните вреди, поради което и предявеният иск следва да се
уважи до този размер, а за разликата над него до пълния предявен размер от 4000 лева -
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска, а
8
именно в размер на 340 лв. от общо сторени разноски в размер на 1360 лева /160 лв –
държавна такса , 800 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за вещо лице/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 2250 лева от общо сторени разноски – 3000 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД „Б БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „ЧВ“ № 25А, ет. 5 да заплати на Т. Г. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С, ул. „БК“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на
честта, достойнството и доброто име на ищеца, в резултат от публикувана на 22.11.2022 г. в
електронна медия „Бъ“ на адрес www.banker.bg, статия със заглавие „Странно мълчание за
проверките на летище „С“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 4000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "Б БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „ЧВ“ № 25А, ет. 5 да заплати на Т. Г. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С, ул. „БК“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 сума в размер на 340 лева –
разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С, ул. „БК“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 да заплати на Б БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „ЧВ“ № 25А, ет. 5 сума в размер на 2250 лева – разноски за
производството.
Присъдените в полза на Т. Г. П. суми следва да се заплатят по банкова сметка с IBAN:
BG62BUIN95615100586962, BIC: BUINBGSF, открита на осн. чл. 39 от Закона за
адвокатурата с титуляр адвокат С. П. П..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9