Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../26.05.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито
съдебно заседание, проведено на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
15828 по описа
за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Н.Л.С. срещу П.на РБ, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 12950 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – накърняване доброто име в обществото, здравословни
проблеми, обремененост, тревожност, загуба на работно
място, всичките претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца обвинение за тежко
умишлено престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна
присъда, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда –
11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Твърди се, че в хода на досъдебно производство № ****/**** г. по
отношение на ищеца на 06.07.2004 г. след разпит е повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление от общ характер и е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция. Посочва се, че на 18.10.2010 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт
в съда и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди се, че на
11.01.2011 г. е извършено предявяване на разследването, на 21.02.2011 г. същото
е отново предявено. Поддържа се, че наказателното производство е било в съдебна
фаза в периода от 12.04.2011 г. до 23.2018 г., в рамките на който са проведени
общо четиридесет открити съдебни заседания в присъствието на ищеца, последното
от които е приключило с оправдателна присъда. Твърди се, че в този период
ищецът е изпитвал постоянен страх от това, че поради грешка може да бъде осъден,
да му бъде конфискувано имуществото и да бъде осъден да заплати големи суми на
държавата. Изложено е, че в периода на обвинението правата на ищеца са били
значително ограничени, като авторитетът му в обществото и пред неговите близки
е бил невъзвратимо уронен. Твърди се, че ищецът неколкократно
е започвал работа в чужбина, но я е губел поради ограниченията налагани му
вследствие на обвинението.
Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Претендира се
присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище
за неоснователност на предявения иск. Исковата претенция се оспорва като
недоказана, както и причинната връзка между твърдяните
неимуществени вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Оспорва се
размерът на претенцията, като се поддържа, че предишните осъждания на ищеца
обуславят по – малък интензитет на вредите, за които са наведени твърдения в
исковата молба.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност - присъждане на обезщетение в по - нисък размер.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа отговора на
исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено е по делото ДП № ****/****г. по описа на Първо РУ при ОД - МВР – Варна. От
материалите по досъдебното производство е видно, че на 18.10.2010 г. на ищеца,
в присъствието на защитник, е предявено постановление за привличане на обвиняем
в престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал.
2, вр. ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5, вр.
чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК /л. 308 ДП Том
2/ и същият е разпитан в качеството му на обвиняем /л. 309 ДП Том 2/. По
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и „Парична гаранция“.
На 29.10.2010 г. ищецът е повторно разпитан в качеството му на обвиняем /л. 316
ДП Том 2/, а на 11.01.2011 г. му е предявено разследването /л. 395 ДП Том 2/. На
18.02.2011 г. ищецът е повторно привлечен в качество на обвиняем и е извършен
нов разпит и ново предявяване на разследването /л. 402 – л. 405 ДП Том 2/.
Приобщено е по делото е НОХД № ****/**** г. на РС Варна. От материалите на
съдебното производство е видно, че за повдигнатото срещу ищеца обвинение,
ответникът е внесъл обвинителен акт в съда, като на 20.04.2011 г. е проведено
първото съдебно заседание с лично явяване на ищеца /л. 23 съдебно производство
(СП) Том 1/. След него са проведени още тридесет и едно съдебни заседания с
лично явяване на ищеца, както следва – на 20.05.2011 г. /л. 38 съдебно
производство (СП) Том 1/, на 23.06.2011 г. /л. 44 съдебно производство (СП) Том
1/, на 03.11.2011 г. /л. 229 (СП) Том 1/, на 31.01.2012 г. /л. 276 (СП) Том 1/,
на 06.06.2012 г., на 30.10.2012 г. /л. 581 (СП) Том
2/, на 30.05.2013 г. /л. 735 (СП) Том 2/, на 03.12.2013 г. /л. 831 (СП) Том 2/,
на 11.02.2014 г. /л. 905 (СП) Том 3/, на 15.04.2014 г. /л. 939 (СП)
Том 3/, на 10.06.2014 г. /л. 954 (СП) Том 3/, на 23.09.2014 г. /л. 1006 (СП) Том 3/, на 25.11.2014 г. /л. 1025 (СП)
Том 3/, на 05.05.2015 г. /л. 1117 (СП) Том 3/, на
11.06.2015 г. /л. 1136 (СП) Том 3/, на 10.09.2015 г. /л. 1156 (СП) Том 3/, на
27.10.2015 г. /л. 1186 (СП) Том 3/, на 20.01.2016 г. /л. 1272 (СП) Том
3/, на 29.03.2016 г. /л. 1299 (СП) Том 3/, на 26.04.2016 г. /л. 1302 (СП) Том
3/, на 31.05.2016 г. /л. 1317 (СП) Том 3/, на 27.09.2016 г. /л. 1349 (СП)
Том 3/, на 24.01.2017 г. /л. 1371 (СП) Том 4/, на 09.05.2017 г. /л. 1431 (СП)
Том 4/, на 30.06.2017 г. /л. 1446 (СП) Том 4/, на 10.04.2018 г. /л. 1532 (СП)
Том 4/, на 05.06.2018 г. /л. 1566 (СП) Том 4/, на 10.07.2017 г. /л. 1574 (СП)
Том 4/, на 30.06.2018 г. /л. 1580 (СП) Том 4/, на 05.10.2018 г. /л. 1613 (СП)
Том 4/ и на 23.11.2018 г. /л. 1728 (СП) Том 5/.
На 23.11.2018
г. е постановена присъда /л. 1731 (СП) Том 5/, с която ищецът е оправдан по
повдигнатото обвинение.
По делото е
приложено свидетелство за съдимост на ищеца, актуално към 11.01.2021 г. от
което се установява, че същият е осъждан за престъпление по 150 от НК, за което
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, изтърпяно на 11.08.2002 г. и на
12.08.2012 г. е настъпила реабилитация по чл. 88а ал. 1 от НК.
Ищецът е ангажирал
гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С. В., който е
заявил, че е запознат с обстоятелството, че срещу ищецът е водено продължително
дело 14 – 15 години, което е множество пъти спирано и възобновявано. През
цялото време, в което е траело делото ищецът е бил силно притеснен, че ако бъде
лишен от свобода детето му ще остане без баща. Близки и познати са започнали да
отбягват ищеца, като по предположение на свидетеля това се дължи на
непрекъснатото призоваване от дома на ищеца за явяване по делото. Ищецът е имал
финансови проблеми, отчасти породени от заплащането на адвокатски
възнаграждения за защита по делото и отчасти поради това, че е загубил работата
си в чужбина, вследствие системното призоваване по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани
от разследващите
органи, П.и
съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени
вреди, които да са резултат
от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това, както и твърдените
обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже
при условията на пълно и главно
доказване: кой е субектът на извършеното
деяние като надлежен правозащитен
орган и материалноправно отговорен по предявените
искове за обезвреда; фактът на деянието, което
в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване
на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; че от тези действия на длъжностни лица
на ответника за него са произтекли конкретните неимуществени вреди по вид и
размер. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва
да доказва вината при вредоносните
действия на правозащитните органи.
По
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Не е спорна по
делото изложената в исковата молба фактическа обстановка, която се установява и
от приобщените досъдебно и съдебно производство и приложени към исковата молба
писмени доказателства относно образуването, движението и приключването на
наказателното производство.
Изхождайки от разпоредбата
на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно П.на Република България е
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
иска, доколкото и действията на органите на разследването се извършват под
ръководството на съответната прокуратура, и съда при внесен обвинителен акт не
може да откаже да образува съдебно производство.
Съгласно чл. 51 ал. 1 изр. 1 от
ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие
с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52
ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността и интензитета на незаконно предприетото наказателно преследване; характерът
и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето
е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните
за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки
и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както
на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди,
така че доколкото
е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел, се установи, че вследствие
на воденото наказателно производство ищецът е търпял логични морални страдания.
Неминуемо е повдигнато наказателно обвинение да се отрази негативно на
цялостното състояние на обвиняемото лице в посока на отнемане на спокойствието
му, вследствие на постоянно премисляне на случващото се и възможните последици
при постановяване на осъдителна присъда. Извън обичайните притеснения се
установи, че ищецът е изпитвал допълнително притеснения за развитието на детето
си при евентуалното му лишаване от свобода. Освен това се установи, че ищецът е
изпаднал във финансови затруднения вследствие на освобождаването му от работа,
поради необходимостта от чести отсъствия за явяване в съдебните заседания. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като логични и пълни, с изключение на
частта в която свидетелят е заявил, че вследствие на честите призовавания за
съдебно заседание близките на ищеца са се отчуждили от него. Последното макар и
вероятно е основано на предположение на свидетеля. Дадената положителна оценка
на свидетелските показания не се разколебава от неспособността на свидетеля да
индивидуализира воденото срещу ищеца дело, доколкото от очертаните белези на делото
/продължителност, спиране, възобновяване, период в който е осъществено и
прочее/ и при липса на данни за водени срещу ищеца други дела в същия период е
видно, че се касае до същото ДП
№ ****/****г. по описа на Първо РУ при ОД - МВР – Варна и НОХД № ****/****
г. на РС Варна.
Съобразявайки
всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца освен логичните и обичайни
морални болки и страдания, са произтекли и допълнителни предвид загубата на
работа и наличието на семейство, които следва да бъдат репарирани от ответника.
Освен описаните
обстоятелства, допълнително е увеличен интензитета на негативните преживявания
у ищеца вследствие наложените му ограничения от личен и имуществен характер
чрез взетите по отношение на него мерки за неотклонение – „Подписка“ и „Парична
гаранция“.
Негативните
преживявания са допълнително увеличени предвид тежестта на престъплението, за
което е повдигнато обвинение. Тежестта на последното се преценява в зависимост
от размера на предвиденото наказание, което
за престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195
ал. 2, вр. ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал.
1 от НК е лишаване от свобода от три до петнадесет години. При квалификация
опасен рецидив и наличие на множество квалифициращи обстоятелства по чл. 195
ал. 2, вр. ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, наказанието
би било ефективно и определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства,
над средния предел към максимума предвиден в закона.
Значителен
принос за количественото натрупване на негативните емоции у ищеца има
продължилото извън разумния срок наказателно преследване. За определяне
продължителността на незаконосъобразното наказателно преследване следва да се
прецени кога е неговото начало и край. Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) е имал възможност да се произнесе по въпросите за разумния срок, от
които обаче може да се съди и за началото и края на наказателното преследване,
които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди претърпени от незаконосъобразно обвинение. ЕСПЧ приема, че начало е
момента, в който съответното лице е узнало, че срещу него има обвинение, защото
от този момент това лице започва да живее със страха, притесненията и
неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е
момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – Решение
от 27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A
8, р. 41. Като край се сочи моментът, в който
се поставя край на несигурността
в правното положение
на лицето, което е обвинено, а това е влизане в сила на съдебен акт или
прекратяване на наказателното производство – Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103.
В конкретния случай по делото бе установено, че постановлението за
привличане на обвиняем е предявено на ищеца на 18.10.2010 г., а наказателното
производство срещу него е окончателно приключило в края на 2018 г. Ищецът е незаконосъобразно
наказателно преследван в продължение на осем години, през които са извършени
общо около тридесет и девет действия по разследване и съдебно следствени
действия. Независимо, че делото е представлявало, както фактическа сложност –
разпитани са множество свидетели и са извършени редица действия по разследване
и съдебно следствени действия, така и правна сложеност
– разследвана е усложнена престъпна дейност във връзка с квалификацията по чл.
26 от НК, то разумният срок в случая не е спазен.
Не без значение
е, че видно от мотивите на присъдата /в том 5 от НОХД/, ищецът е оправдан
поради липса на каквито и да било доказателства за вината му в извършване на
престъплението, в което е обвинен, т.е. оправдан е на реабилитиращо основание.
Оправдаването на ищеца на реабилитиращо основание допълнително оказва влияние
върху размера на дължимото от ответника обезщетение, тъй като при наличие на
такова основание е безспорно, че обвиняемият, респ. подсъдимият не е бил
виновен, за разлика например от нереабилитиращите основания /например давност/,
при които са събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимия, но
преследването е преустановено поради изтекла погасителна давност.
Независимо от
изложеното, по делото не бяха ангажирани доказателства за установяване на
редица твърдения на ищеца. Не се установиха твърденията му, че обвинението е
повлияло отрицателно върху здравословното състояние на ищеца. Не се установи и
че принос за отрицателните изживявания на ищеца е имало обстоятелството, че
евентуалното му осъждане ще доведе до конфискуване на имуществото му, тъй като
НК не предвижда каквато и да е санкция с имуществен характер за престъплението,
за което е бил обвинен ищецът. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че
вследствие незаконното обвинение е уронено доброто му име в обществото и пред
близките му. Обратно, при наличие на данни за предходни осъждания за тежки
умишлени престъпления, не би могло да се направи обоснован извод, че
предполагаемото уронване на авторитета на ищеца се дължи единствено на процесното обвинение.
Като прецени
всички изложени по - горе обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
определя, че справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение е в
размер от 8000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над този размер отхвърлен.
По отношение на
акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва:
Според дадените
задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство,
респ. на оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат в
забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В
случая постановената присъда е влязла в сила на 11.12.2018 г., поради което
обезщетенията за неимуществени вреди, следва да бъдат присъдено, ведно със
законната лихва, счита от влизане в сила на присъдата, до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските в
процеса:
С оглед изхода
на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете, на осн. чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ. Внесена е държавна такса в размер от 10 лева и е представен договор за
правна помощ, от който е видно, че ищецът е заплатил в брой 1500 лева за
адвокатско възнаграждение. Съобразно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г., постановено по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС представения договор за правна помощ има характера на
разписка за заплатеното възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от иска
в размер от 932,82 лева, от които 6,18 лева за държавна такса и 926,64 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Република България, гр. С., ул. ...., представлявана от Главния
прокурор на РБ да заплати на Н.Л.С. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 8000 лева /осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
накърняване доброто име в обществото, обремененост,
тревожност, загуба на работно място, всички вреди претърпени в резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на престъпление от общ
характер по чл.313,
ал.1 НК, по което е
образувано ДП № ****/****г. по описа на Първо РУ при ОД - МВР - Варна, както и
НОХД № ****/**** г. на РС Варна, последното
прекратено поради това, че
обвинението не
е доказано по несъмнен начин, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.12.2018 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените
8000 лева, до предявения размер от 12950 лева, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.на Република
България, гр. С., ул. ....,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Н.Л.С. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 932,82 лева
/деветстотин тридесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :