№ 57
гр. Кюстендил, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
„Адамант и Ко“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №50,
вх.А, ет.4, представлявано от А.К.и, действащ чрез пълномощника адв. В.В. от САК,
обжалва Решение №260196 от 23.04.2021г. на Районен съд – гр. Дупница, постановено по
гр.д.№4/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение районният съд е осъдил „Адамант и Ко“ ЕООД да
заплати на „НДТ консулт“ ООД, сумата от 17 700 лева – получена от ответника на
отпаднало основание, както и сумата от 1958 лева - сторени в производството деловодни
разноски.
Въззивното дружество обжалва изцяло постановеното от районния съд решение,
приемайки го за неправилно, поради немотивирането му и несъобразяването със събрания
доказателствен материал. Иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. Претендира деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
На първо място се оспорва дадената от съда правна квалификация на предявения
иск и съответно погрешно разпределената доказателствена тежест като последица от
посочения порок. Счита се, че в тежест на ищеца е следвало да бъде възложено да докаже
сключен ли е бил договор и респ. неговия вид. За погрешен се приема извода на решаващия
съд, че между страните бил сключен договор за изработка, както и че същият бил развален
1
при условията на чл.265, ал.2 ЗЗД. Като последица от формираните погрешни изводи на
районния съд е приетото и, че е налице отпаднало основание за получаване на сумата в
размер на 17 700 лева. Подържа се становище за коректно изпълнение на договора,
доколкото доставената вещ била именно поръчаната от ищеца, при което не можело да се
говори за обогатяване, респ. обедняване на страните по спора. Оспорва се и изводът на
районния съд, че между страните бил сключен договор за монтаж. Приема се, че от
представената по делото и оспорена от ответното дружество кореспонденция между
страните, не се установявало това. В тази насока се възразява и срещу кредитирането на
свидетелските показания, целящи установяване на факти, свързани с постигнатите уговорки
между страните. Счита се, че доколкото по делото не е установено каква именно дейност
изпълнява дружеството ответник, не може да се приеме, че същото не е положило грижата
на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ. От друга страна било пренебрегнато от съда
обстоятелството, че ищцовото дружество също е търговец и следвало да разполага с
достатъчно знания и да положи дължимата грижа при поръчване на процесната спирачна
система.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, чрез който се оспорва основателността й. Възразява се срещу аргумента на
въззивника за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса.
Въведените с въззивната жалба възражения за недоказаност на обстоятелството, че
договорът е развален в законоустановения шестмесечен срок и неизследването от страна на
съда кога същият е сключен се приемат за преклудирани. Анализирайки установеното от
фактическа страна и съпоставените спрямо него правни изводи на районния съд се
заключава, че обжалваното решение е правилно, като обосновано и постановено в
съответствие със събраната в хода на производството доказателствена съвкупност. Искането
е за потвърждаването му и присъждане на сторените в производството разноски.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както
и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по подадена от „НТД
Консулт“ ООД срещу „Адамант и Ко“ ЕООД искова молба, по силата на която е предявен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сума в размер на 17 700 лева - получена от ответника сума на отпаднало
основание, при развален в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД договор за изработка.
В исковата молба е конкретизирано, че в края на 2019 г. ищецът сключил с
ответника устен договор, предмет на който бил доставка и монтаж на спирачна система
„TAROX“ /включваща дискове, апарати и накладки/ за автомобил марка „Инфинити Q60“ с
рег. № ***. В изпълнение на договора поръчващият заплатил на изпълнителя общо сума в
размер на 17 700 лева, за което били издадени и три броя фактури. Плащането станало на
три етапа, както следва:
2
на 23.10.2019 г. – плащане по фактура №**********/23.10.2019 г. на сумата от 3 000
лева с ДДС – аванс за спирачна система „TAROX“;
на 01.11.2019 г. – плащане по фактура №**********/01.11.2019 г. на сумата от 8 000
лева с ДДС – аванс за спирачна система „TAROX“;
на 26.11.2019 г. – плащане по фактура №**********/26.11.2019 г. на сумата от 6 700
лева с ДДС – доплащане за спирачна система „TAROX“.
Автомобилът бил откаран в сервиз на ответника за извършване на монтажа, като
през месец януари 2020 г. е взет от сервиза на изпълнителя без издаден за същия документ
за качество и гаранция на монтажа и спирачната система.
След пробег на автомобила от около 2 000 км. предните и задни спирачни дискове
на автомобила започнали да вибрират при спиране, дори когато били студени. При загрети
спирачни доскове вибрациите се увеличавали многократно. Ищцовото дружество се
свързало с ответника, но последният отказал да поеме отговорност за качеството на
спирачната система.
След проверка на автомобила в специализиран сервиз за ремонт на спирачни
системи, били установени сериозни кривини по спирачните дискове на автомобила. Ищецът
ангажирал и експертно мнение на технически специалист, от заключението на който е
видно, че монтираната спирачна система се произвежда без предпазни машони на буталата,
а липсата на такива води до скъсяване на експлоатационния живот на спирачната система.
Посочено е, че тези спирачни системи не са за ежедневна употреба, а предимно за
състезателни автомобили.
Ищецът провел няколко разговора с представители на ответното дружество, при
които заявил, че монтираната спирачна система е с толкова съществени недостатъци, че е
негодна за употреба, поради което разваля договора и иска да му бъде върната платената
цена. Ответникът не отговорил на тези изявления.
С изложените доводи ищецът мотивира интереса си от предявяване на исковата
претенция, намираща правното си основание в нормата на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответното дружество
„Адамант и Ко“ ЕООД, в който отговор се изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Акцентира се на липсата на доказателства за сключен между страните
договор за монтаж на цитираната спирачна система. Оспорват се твърденията за лошо
качество на същата, както и за установени кривини по спирачните дискове. Не било
установено в кой сервиз е извършен монтажът, при което рискът от неправилен монтаж
следвало да се понесе от ищеца.
По делото не е спорно, а и първоинстанционният съд с доклада по делото е приел
за безспорно получаването от ответника на сумата от 17 700 лева, което се потвърждава и от
представените по делото три броя фактури.
От заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза се установява, че доставената спирачна система за предните колела на
3
автомобила е предназначена за сходен модел на друг производител – „БМВ М4“, но
сравнявайки мощността на двата автомобила, тяхната маса, размер на гуми, отношение
тегло/мощност, вещото лице достига до извод за несъвместимост на спирачната система за
предните колела на „БМВ М4“ и „Инфинити Q60“. Спирачната система за задния мост била
за състезателен автомобил, като било нецелесъобразно такава да се монтира за туристически
автомобил. При огледа на автомобила спирачната система била демонтирана, но по
означенията върху спирачните апарати и специфичните остъргвания на дисковете и
накладките вещото лице е установило, че това е спирачната система „TAROX“, доставена
от ответника. Вещото лице също така е конкретизирало, че няма универсални спирачни
системи, че ако проблемът на процесната бил при монтажа, то автомобила би бил аварирал
още в първите 100 – 200 км.
От показанията на свидетеля Томов – служител в ищцовото дружество, се
установява, че последният участвал в преговорите за закупуването на спирачната система. С
ответното дружество уговорили монтажа да бъде извършен в сервиз, посочен от
изпълнителя. Оставили автомобила лично на А.К.и, с когото поддържали връзка по
телефона и посредством интернет приложението „Вайбър“. По същите начини уведомили
няколко пъти Копривенски за дефектите на спирачната система, а в последствие с ищеца
заявили, че развалят договора и искат връщане на дадените пари.
От представената от ищеца разпечатка от електронна кореспонденция с
представител на ответното дружество, се установява, че са обсъждали проявите се
недостатъци на спирачната система, като поръчващият е поискал връщане на заплатените
пари за доставката и монтажа на спирачната система.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд е приел иска с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за основателен и доказан. Констатирал е
неоспореното от ответника по иска получаване на сумата от 17 700 лева. По спорния въпрос
дали сключеният между страните договор има характера на договор за покупка или за
изработка, районният съд се е позовал на показания на свид. Томов и разменената между
страните електронна кореспонденция, като е формирал извод за наличие на уговорка между
страните за монтаж на спирачната система в сервиз, посочен от ответника, както и
предаването на автомобила за този монтаж на А.К.и. Акцентирал е върху установеното от
вещото лице, че конкретните недостатъци на спирачната система не се дължат на грешка
при нейния монтаж, при което е заключил, че дори и сключеният между страните договор да
е бил само за доставка, несъмнено дължимата от ответника грижа на добър търговец по
смисъла на чл.302 ТЗ е изисквала последния да достави подходяща за автомобила на ищеца
спирачна система. При установената от вещото лице непригодност на спирачната система за
автомобила на ищеца районният съд е признал за налично и приел за доказано упражненото
от ищеца право да развали договора по реда на чл.87 ЗЗД. Породеното като последица от
развалянето на договора неоснователно разместване на имуществени блага, довело до
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, е отчетено от съда, при което предявеният
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД е приет за основателен и доказан с
4
обжалваното решение.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е
в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Настоящият въззивен състав не споделя довода на въззивното дружество, че е
налице неправилна квалификация на предявения от ищеца иск с последица неправилно
разпределение на доказателствената тежест между страните.
Институтът на неоснователното обогатяване има за цел защита на правата и
интересите на правните субекти при получаване, придобиване или спестяване на имущество
за чужда сметка, когато такива фактически действия са лишени от правно основание.
Съдържанието на породеното от неоснователно обогатяване облигационно отношение
обхваща от една страна, правото на обеднялото лице да иска връщане на даденото без
основание, а от друга, задължението на обогатилото се лице да върне неоснователно
полученото имущество.
Както трайно и непротиворечиво се разрешава от съставите на Върховния
касационен съд, предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни,
правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-
санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след
отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени
искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма,
било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е
квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които
извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда.
Ето защо, съдът, когато изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на
5
исковата молба, квалифицира искането и по този начин прилага правните норми.
В случая изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеният
петитум субсидират правния спор под нормата на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Цитираната
правна разпоредба урежда едни от т. нар. кондикционни претенции, характерно за които е
прякото престиране на едно имуществено благо при наличие на правно основание, като
впоследствие, в резултат на упражняване на потестативно право, в настоящата хипотеза на
разваляне на договор, то е отпаднало с обратна сила и е заличило правните последици от
момента на тяхното възникване.
Въззивният съд също намира, че квалификацията на исковата претенция е такава
по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД , с оглед н което е разпределена между страните и
доказателствената тежест, респ. ищецът следва да докаже, че ответникът е получил
претендираната сума, като основанието за получаване впоследствие е отпаднало поради
разваляне на договора между тях.
Макар в мотивите на обжалвания съдебен акт районният съд да е обследвал
въпроса какъв конкретно договор е бил сключен между страните, този въпрос с оглед
предявената искова претенция е ирелевантен, доколкото ответникът е страната, която следва
да докаже наличието на съществуваща договорна връзка и изпълнение на своята престация
по нея, изключващи връщането на даденото (срвн.Решение №26 /28.02.2013г.по т.д.
№2972012г.на II ТО на ВКС; Решение №138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК,
Второ т.о., в които се застъпва трайното становище на ВКС, че в случаите на предявена
искова претенция за връщане на платената на основание развален впоследствие договор
цена, основана на правилото на чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД, е достатъчно ищецът да докаже
плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието да задържи
търсената като платена в качеството на насрещна престация сума, които представляват
факти, изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи
връщане на даденото, съгласно чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД и като факти от това естество са в
доказателствена тежест на самия ответник, което следва от общото правило на чл.154 ал.1
ГПК. ).
В този аспект първоинстанционното решение се явява правилно. В доклада по делото
първоинстанционният съд правилно е указал доказателствената тежест на страните като е
възложил в тежест на ищеца да установи получаването от ответника на исковата сума, както
и последващото отпадане на основанието за престирането й, а на ответника е указано, че
следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си във връзка с
получаването на сумата.
С оглед ангажираните в процеса доказателства безспорно се доказва, че ищецът е
заплатил на ответното дружество сума в размер на 7 700 лева, за което били издадени и три
броя фактури. Плащането станало на три етапа, както следва: на 23.10.2019 г. – плащане по
фактура №**********/23.10.2019 г. на сумата от 3 000 лева с ДДС – аванс за спирачна
система „TAROX“; на 01.11.2019 г. – плащане по фактура №**********/01.11.2019 г. на
сумата от 8 000 лева с ДДС – аванс за спирачна система „TAROX“; на 26.11.2019 г. –
6
плащане по фактура №**********/26.11.2019 г. на сумата от 6 700 лева с ДДС – доплащане
за спирачна система „TAROX“. От страна на ответника не се доказва наличие на основание
да задържи тази сума, а именно съществуващо между страните договорно правоотношение и
изпълнение от страна на последния на своята насрещна престация по него, като
обстоятелства, изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора по реда на
чл.87, ал.1 ЗЗД и като следствие да иска връщане на дадената сума на основание чл.55, ал.1
ЗЗД. От неоспореното и прието пред районния съд експертно заключение по назначената
съдебно – техническа експертиза се установява, че доставената и монтирана спирачна
система за предните колела е предназначена за сходен модел на друг производител – „БМВ
М4“, но предвид разликите между моделите не е съвместима с процесния лек автомобил
„Инфинити Q60“, а спирачната система за задния мост е предназначена за състезателен
автомобил и не е подходяща за туристически, какъвто е процесният автомобил. Вещото лице
също установява, че негодността на спирачната система не е следствие от грешки при
монтажа, доколкото в такъв случай автомобилът би аварирал в първите 100-200 км. след
монтажа. Несъмнено в случая ответникът е доставил вещ, която е изначало негодна за
ползване по предназначение за конкретния автомобил, при което безспорно за ищеца е
възникнало правото да развали едностранно договора в хипотезата на чл.87 ЗЗД, в каквато
насока са показанията на разпитания по делото свидетел и разпечатките от електронната
кореспонденция между страните. За пълнота настоящият състав следва да отбележи, че дори
това обстоятелство да не е доказано в процеса, в каквато насока са изложени доводи във
въззивната жалба, в практиката на ВКС е прието становището, че в исковата молба, с която
се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа и
волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на насрещната
страна, при което и този фактически състав е реализиран към момента на постановяване на
процесното решение. Несъстоятелно също така е оспорването на извода на районният съд,
че договорът за доставка на спирачна система задължава ответника по иска при изпълнение
на дължимата грижа на добър търговец да достави подходяща за автомобила на ищеца
спирачна система. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-
голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид на
обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на
дейност по занятие. Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база
търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията. От
справка в Търговския регистър към АВ, където се съдържа публична информация, се
установява, че дейността на дружеството „Адамант и Ко“ ЕООД е свързана с търговия на
едро и дребно с авточасти, внос и износ, реклама, обучение, консултантски услуги и всяка
друга, незабранена от закона дейност. Извършвайки дейност по занятие, ответникът е
следвало да положи грижата на добрия търговец и да достави подходяща за автомобила на
ищеца спирачна система.
При това положение е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и искът се явява
7
основателен и доказан до пълния предявен размер. Поради съвпадане изводите на районната
и въззвината инстанции обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При тази изход на производството на въззиваемото дружество „НДТ Консулт“
ООД се дължат сторените във въззивното производство деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева, доказани като сторен разход с
приложение Договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260196 от 23.04.2021г. на Районен съд – гр.
Дупница, постановено по гр.д.№4/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Адамант и Ко“ ЕООД, ЕИК ***, да
заплати на „НТД Консулт“ ООД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 1250 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8