Р Е Ш Е Н
И Е № 260054
20. 05. 2021
год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На 17. 05.
2021 год.
В публично
заседание в състав:
Председател:
ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 286 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55ал.1 предл.1 от ЗЗД и
цена на иска 3000.00лв.
Настоящото
производство е образувано по ИМ на В.Д.З.
чрез адв. Т.В.З. от САК против Б.Л.И.
*** и с правно основание чл. 55ал.1 предл.1 от ЗЗД и
цена на иска 3000.00лв.
Твърди се в исковата
молба, че на 13.08.2019 г. ищецът извършил банков превод на
сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева от личната си банкова сметка ***: **в банка „Уникредит Булбанк" АД по банкова
сметка *** Б.Л.И., ЕГН **********, с IB AN: **в банка „Уникредит Булбанк" АД. Преводът бил изпълнен чрез
българската система за електронни плащания ePay.bg.
Банковият превод бил извършен без правно
основание, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД Б.И. следвало да му възстанови преведената сума.
Предвид гореизложеното с покана, изпратена чрез ЧСИ И.
Д., per. № 922 от КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поканил
ответницата да му възстанови доброволно сумата от 3 000 лева. Поканата била
изпратена до известния му адрес на Б.И.,***. ЧСИ И. Д. не успяла да връчи
поканата, тъй като по сведение на съседи на горепосочения апартамент, Б.И.
живяла там под наем и вече не обитавала това жилище. Впоследствие опитал да
връчи поканата до Б.И. и чрез работодателя й „ВИП СЕКЮРИТИ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „М“, бул. „Ц“ №
**, откъдето отказали да получат същата.
Твърди се още, че на 13.12.2019 г. ищецът изпратил покана
до ответницата да му възстанови доброволно сумата от 3 000 лева и до постоянния
и настоящ адрес ***. Поканата изпратил чрез услугата „телепоща"
на „Български пощи" ЕАД. Поканата му била върната в цялост с отбелязване,
че адресатът е преместен.
Счита, че за него възникнал правен интерес да предяви
срещу Б.Л.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева, представляваща извършен банков
превод без правно основание.
Моли съда да постанови Решение, с което да осъди
ответницата Б.Л.И., ЕГН **********, да заплати на В.Д.З., ЕГН **********,
сумата от 3 000,00 лева, представляваща извършен на 13.08.2019 г. банков превод
без правно основание.
Моли също да осъди ответницата да му заплати законната
лихва върху стойността на главницата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски, за
държавни такси, съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника в която твърди, че искът е допустим, но неоснователен, като излага
подробни съображения за това. Ответната страна твърди в отговора си, че между
ищеца и привлеченото в производството трето лице помагач на ответната страна Р.Р.Д. бил сключен неформален договор за извършването на СМР като договоращите
се страни се били договорили претендираната сума в
размер на 3000, 00 лв. да бъде заплатена по банков път, а именно били заплатени
на банкова сметка *** Б.Л.И..
Страните редовно призовани. Явява
се ищеца лично и с адв. Т.З. и заявява,
че поддържа иска. Ответникът изпраща представител – адв. Д., който взема становище
искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Третото лице помагач се явява лично и взема становище да се
отхвърли иска.
От събраните по делото писмени,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и становищата страните и
обясненията на ищцовата страна и на третото лице
помагач, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В
хода на производството и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата
страна направи искане съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът, въз основа на доказателствата и
закона, приема от фактическа и правна страна, следното.
Основателността на кондикционния
иск по чл. 55 от ЗЗД
се обуславя от следните кумулативно изискуеми елементи: 1. / наличие на
имуществено разместване, осъществило се пряко в отношенията между ищеца-солвенс и ответника-акципиенс,
2. / имущественото разместване да е настъпило без правно основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, 3. / имущественото разместване да е
довело до увеличаване на имуществото на ответника и едновременно с това до
обедняване, настъпило в патримониума на ищеца.
Не се спори, а и от представените в тази
връзка писмени доказателства се установява, че на 13.08.2019 г. ищецът е
трансферирал чрез банков превод сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева от личната си
банкова сметка ***: **в банка „Уникредит
Булбанк" АД по банкова сметка *** Б.Л.И., ЕГН **********, с IB AN: **в банка „Уникредит Булбанк" АД. Преводът
бил изпълнен чрез българската система за електронни плащания ePay.bg. Други доказателства,
извън тези, въз основа на които съдът формира горните си фактически
констатации, не са ангажирани.
Предявеният кондикционен
иск се явява основателен.
Според мотивите на Решение № 29/28.03.2012
г. по гр. д. 1144/2010 г. на IV г. о. на ВКС, постановено при условията на
действащия ГПК (чл. 290),
искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
е един /не са налице три отделни иска/, като при всички случаи в тежест на
ищеца първоначално е да установи единствено имущественото разместване
/преминаването на блага от неговия патримониум пряко
в патримониума на ответника/, в който случай за
ответника винаги възниква доказателствената тежест за
установяване наличие на правно основание /на конкретно правоотношение/,
оправдаващо имущественото разместване, независимо в коя от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
се води делото; едва при доказано основание за имущественото разместване,
ищецът носи тежест да докаже фактите, от които извежда репликата си за
нищожност на основанието, съответно – да докаже репликата си, че престацията се е осъществила с оглед на едно бъдещо основание
(в който случай в тежест на ответника е да докаже, че фактическият състав на
бъдещото основание се е осъществил, и то – в цялост), съответно – че са
настъпили факти, водещи до отпадането на правоотношението, оправдало
имущественото разместване, с обратна сила. В цитираното касационно решение се
посочва, че "в обстоятелствената част на исковата молба, с която се
предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи
единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание....
В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени
възражения от ответника".
В случая ищеца, следва да установи, че той
(ищецът) ефективно е превел по личната банкова сметка ***ба
дата, сумата от 3000,00 лв., а на ответника – тежи да установи, че е получил от
ищеца процесната сума въз основа на възникнало и
съществуващо между него (ответника) и ищеца правоотношение, произтичащо от
договорка между страните по делото, по силата на която ответникът се е задължил
да получи и да предаде процесната сума на третото
лице помагач, за осъществяване от него на СМР в имота.
Дори и да се приеме,макар че не бяха
събрани конкретни доказателства в тази посока, че в случая е било възникнало правоотношение
по осъществяване на СМР със страни ищецът и третото лице, (съответно като
възложител и като изпълнител), то това правоотношение не е със страни ищецът и
ответникът.
Вменената на ищеца доказателствена
тежест се явява успешно удовлетворена, доколкото е безспорно между страните, а
и се установява от приетите писмени доказателства, че той е превел процесната сума по банков път на ответника на посочената в
исковата молба дата и по цитираната там банкова сметка ***, тоест –
имущественото разместване между страните безспорно е налице. По делото от
страна на ответника обаче не бе предприета – въпреки изрично дадените му от
съда процесуална възможност да представи твърдяния
писмен договор между ищеца и третото лице помагач. Такъв до приключване на
делото не бе предтавен, въпреки обясненията дадени от
третото лице при условията на чл.176, ал.2 от ГПК.
Отделно от гореизложеното следва да бъде
подчертано, че в настоящото производство не бяха събрани доказателства за
установяване, че между ответника и ищеца е съществувало правоотношение, по
силата на което ищецът да е бил длъжен да изплати на ответника исковата сума
въз основа на правоотношение, произтичащо от договорка между страните по
делото, по силата на която ответникът да се е задължил да получи и да предаде
впоследствие процесната сума на наето от ищеца трето
лице помагач, за осъществяване от негова страна на ремонт в имота,
правоотношението по осъществяването на който ремонт да е било със страни ищецът
и третото лице (съответно като възложител и като изпълнител), а не със страни
ищецът и ответникът. Отсъства нужната доказателствена
основа, а то няма и такива твърдения по същество от ответника, че между него и
ищеца е имало уговорка (договор), ищеца да трансферира на ответницата процесната сума, която впоследствие да преведе / да плати /
с нея на ангажираното от ищеца трето лице помагач за осъществяване от негова
страна на ремонт в полза на ищеца, поради което съдът приема тези твърдения на
ответника за недоказани, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Не е и не може да бъде доказателствена
основа за установяване истиността на цитираните
твърдения на ответника записаното в самото Платежно нареждане 13.08.2019 г., че
сумата от 3000,00 лв. е преведена с оглед „ ремонт СМР", и това е така,
тъй като само по себе си коментираното записване на основанието за извършване
на паричния превод в самото преводно нареждане не може да замести, и оттам – и
да бъде годен доказателствен субститут,
на необходимите в тази връзка доказателства за това, че между страните наистина
е имало договорка, сумата от 3000,00 лв. да бъде трансферирана от ищеца на
ответника предвид на поет ангажимент от страна на ответника да осигури
извършване на ремонтна дейност в полза на ищеца посредством възмездяване / последващо превеждане / на изпълнителя- третото лице
помагач с преведената сума. Вписването в платежния документ на конкретно
основание за имущественото разместване, каквото и да е от естеството и
съдържанието на самото номинално вписано основание, само по себе си не е
доказателство за действителното съществуване на номинално вписаното разходооправдателно основание (тоест – на правоотношението,
което оправдава имущественото разместване). Затова съдът приема, че такова
правоотношение изначално не е съществувало.
И тъй като между страните е безспорно, че процесната сума е била трансферирана от ищеца на ответника,
а не се установява от занитересованата по делото
страна наличие на правоотношение, което да оправдава настъпилото имуществено
разместване, ответникът се явява получател на исковата сума при начална липса
на правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
и поради това дължи да я върне.
По разноските.
При този изход на спора, уважима в пълен размер е претенцията на ищеца за разноски,
за което той представя списък по чл. 80 ГПК.
В случая следва ответната страна да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат Т.В.З. с ЕГН ********** *** по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
440,00 лв..
Водим
от всичко гореизложено на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл. 235 от ГПК, чл.
259 ал. 1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.Л.И. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на В.Д.З., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Т.В.З., ЕГН **********,
съгласно адв. пълномощно, със съдебен адрес;***, сумата 3000.00 /
три хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея считано от 08.06.2020г.
до окончателно изплащане на цялата сума, както и направените по делото разноски в размер на 247,95 лева.
ОСЪЖДА Б.Л.И. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на адвокат Т.В.З. с ЕГН **********
*** адвокатско възнаграждение в размер на 440, 00 лв.
Делото е разгледано и решено при участието на третото лице помагач – Р.Р.Д., с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: