Р Е
Ш Е Н И Е
№ 182 19.09.2016г.
град Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
дванадесети септември
две хиляди и
шестнадесета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.
при
секретаря Л.С.
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-С.
административно
дело № 69 по описа за 2016г. на съда
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12, ал.4 и
чл.13, ал.3 /ред. ДВ, бр.15/2010г./ от ЗСП.
Н.Х.Н.
**** обжалва заповед №Н-390/25.11.2015г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ /ДСП/ Кюстендил, потвърдена с решение №РК-10-09/29.01.2016г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ Кюстендил, с
която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2015-2016г. Претендира се материална незаконосъобразност на оспорения акт и се
моли за неговата отмяна.
В писмени бележки с
вх.№3662/08.09.2016г. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и
претендира деловодни разноски.
В с.з. ответния директор на ДСП
Кюстендил оспорва жалбата.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
От приложената по делото административна
преписка е видно, че с молба-декларация №Н-390/25.10.2015г. Н. е поискал
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Същият е бил семеен.
Декларирал е, че с жена му са пенсионери, здрави, със собствено жилище, без
наличие на пречките за отпускане на помощта по чл.10 и чл.11 от ППЗСП. От
приложените 6бр. декларации е видно, че доходите на семейството за 6 месеца назад
са в размер на 1364.28лв. и че Н. е собственик на ½ ид.ч. от недвижими
имоти в гр.К., ул.“****“ №8 и в кв.“****“ №3А, а съпругата му е собственик на
останалата ½ от имота на ул.“****“. В изготвения на 20.11.2015г.
социален доклад е констатирано, че семейното жилище се състои от 2 стаи, като
освен декларираните имоти Н. притежава и ½ ид.ч. от земя в с.С.. Изводът
от социалната анкета е, че имотът на ул.“****“ може да бъде източник на
допълнителен доход, поради което въпреки, че средномесечния доход на
семейството през предходните 6 месеца е по-нискък от диференциарания минимален
доход за отопление /227.38лв. срещу 242.94лв./ е предложено да се изготви отказ
за отпускане на исканата социална помощ на основание чл.2, ал.1 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. във вр. с чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от ППЗСП.
С оспорената заповед на основание чл.13,
ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4, чл.3, ал.4 от Наредба №РД-07-5/2008г. и заповед №РД
01-780/05.11.2014г. на министъра на труда и социалната политика ответникът е
отказал отпускане на помощта, т.к. молителят не отговаря на условията на чл.2,
ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г. във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. заповедта
е оспорена от Н. пред съда, като с определение №673/30.12.2015г. по
адм.д.№413/2015г. по описа на КАС съдът е оставил жалбата без разглеждане,
прекратил е съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на
директора на РДСП Кюстендил във вр. с правилото на чл.13, ал.5 от ЗСП. С
решение №РК-10-09/29.01.2016г. директорът на РДСП Кюстендил е потвърдил
оспорената заповед, споделяйки констатациите в социалния доклад. Решението е
връчено на адресата на 08.02.2016г., а жалбата е подадена с писмо по пощата на
22.02.2016г.
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза на вещо лице Н.И.Г. се установява, че:
1/имота на ул.“****“ №8 в гр.Кюстендил е
съсобствен между Н. и други лица. Същия е с идентификатор по КККР на
гр.Кюстендил №41112.505.12.15 с обща квадратура 465кв.м., със стар
идентификатор УПИ XI,
пл.№4517 в кв.283 по рег.план на централната градска част от 1993г. На място
съществува едноетажна жилищна сграда на калкан с граничната линия и сградата в
УПИ X, пл.№4516 в кв.283.
По предвижданията в рег. план има възможност за изграждане на втора сграда -
нискоетажно застрояване до три етажа и надстройка на съществуващата сграда,
видно от скицата към заключението, където предвиждането е показано със зелен
цвят. Състоянието на имота е такова, че доходи от него не се добиват. В имота
не се наблюдава инвестиционно намерение и подготовка за строителство.
2/имота в кв.“****“, бл.3А представлява
едностаен апартамент №45 на V жилищен
етаж с изложение север-юг, обща застроена площ 41.65кв.м. и мазе с площ
3.35кв.м. Жилището е необитаемо и се нуждае от основен ремонт. Сградата е
построена около 1978г. Няма съгласие между собствениците за управление на
имота, същият не може да се ползва поотделно от двама обитатели, а обзавеждането
е почти неизползваемо. Вещото лице сочи, че трудно биха се реализирали доходи
от апартамента, т.к. следва да се извърши основен ремонт, за който липсва
съгласие на другия съсобственик. Според експерта, дори да са налице посочените
условия, съществува риск от незаетост на жилището ако се отдава под наем.
заключението на вещото лице съдът намира за
обективно и достоверно. Същото не е оспорено от страните по делото.
В съдебното производство е представено
препис-извлечение от акт за смърт на съпругата на жалбоподателя Роза Христова
Николова, видно от което Николова е починала на 08.02.2016г.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва от посочените доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен
субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за
разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.149, ал.3 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК заповедта на директора на ДСП е издадена от оправомощен
орган в пределите на неговата материална, териториална и времева компетентност
по см. на чл.13, ал.2 от ЗСП /ред. ДВ, бр.15/2010г./
Спазена е изискуемата се писмена
мотивирана форма съгласно правилото на чл.13, ал.3 от ЗСП. заповедта съдържа
правни основания за нейното издаване, а фактическите се съдържат в решението на
директора на РДСП Кюстендил и социалния доклад съгласно възможността, указана в
ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС.
заповедта е издадена при спазване на
законовата процедура и приетата по делегацията от чл.12, ал.4 от ЗСП Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление /обн. ДВ, бр.49/27.05.2008г., изм./ Административната преписка е
образувана с подаване на молбата-декларация от Н. по реда на чл.4 и чл.5 от
Наредбата, последвана от изготвения социален доклад по чл.27 от ППЗСП с
мотивирано предложение за отказ на целевата помощ. Волеизявлението на органа се
основава на констатациите от доклада и приложените от молителя документи.
заповедта обаче е издадена в нарушение на
материалния закон.
Исканата социална помощ е целева по
см. на чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП. Предпоставките за уважаване на молбата са
уредени в чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. Правото на помощта се
реализира при наличие на две кумулативни условия. Първото е семейството на Н.
да има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
молбата-декларация, който е по-нисък или равен на диференцирания минимален
доход за отопление. Второто условие е молителят да отговаря на условията по
чл.10 и чл.11 от ППЗСП.
Между страните няма спор за
наличието на първото условие. От съдържанието на документите към
молбата-декларация и съдържанието на социалния доклад е видно, че
средномесечния доход на семейството за посочения по-горе период е в размер на
1364.28лв. или месечно от 227.38лв. Диференцирания минимален доход за отопление
/ДМДО/ се определя в процент от гарантирания минимален доход /ГМД/ по см. на
чл.2, ал.4 във вр. с ал.3 от Наредбата в зависимост от критериите по §3 от ДР
на Наредбата. ГМД е 65лв. за семейството на Н. са приложими критериите по чл.2,
ал.4, т.5 и т.12 от Наредбата, сборът от които е 373,76%. Така, ДМДО е в размер
на 242.94лв. Изчисленията сочат, че средномесечния доход на семейството на Н. е
по-малък от ДМДО. Смъртта на съпругата на Н. е обстоятелство, следващо
постановяването на акта и не влияе върху формираните изчисления, т.к. помощта
касае минал отоплителен сезон.
Спорът по делото е по отношение
наличието на второто условие. Нормата на чл.10 от ППЗСП въвежда допълнителни
изисквания за отпускане на помощта, а тази на чл.11 съдържа забраните за това.
В случая, спорна е преценката на органа за липсата на условието по чл.10, ал.1,
т.4 от ППЗСП. Органът е приел, че имотите на Н. **** могат да бъдат източник на
доходи. Тази преценка е неправилна. Видно от заключението на вещото лице
имотите са в състояние, което ги прави негодни за придобиване на доходи от
продажба или наем. Имотите са съсобствени и няма съгласие на собствениците за
тяхното общо управление или разпореждане. Имотите са и в състояние, което ги
прави негодни за обитаване, респ. отдаване по наем без допълнителни ремонтни
работи, за които липсва общо съгласие. Имотите в този им вид не могат и да
бъдат продадени. Притежаването на съсобственост в имотите само по себе си не е
пречка за отпускане на помощта. Нормата изисква имотите да не могат да бъдат
източник на доходи. Това е така, т.к. по см. на чл.2, ал.3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради независещи от тях причини не могат сами чрез
доходите, реализирани от притежаваното от тях имущество да осигурят задоволяване
на основните си жизнени потребности. А размерът на доходите от движима или
недвижима собственост служи за основа за определяне на правото са социална
помощ съгласно чл.9 от ППЗСП. Следователно, налице е и второто условие за
отпускане на помощта.
Изложеното налага извод за незаконосъобразност
на оспорената заповед. С оглед естеството на въпроса, по реда на чл.173, ал.2
от АПК преписката ще се изпрати на административния орган за постановяване на
нова заповед по молбата-декларация на жалбоподателя за отпускане на целева
помощ за отопление съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
На основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК ДСП Кюстендил дължи заплащане на съда на разноските за вещо лице
в размер на 125лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №Н-390/25.11.2015г. на директора на ДСП Кюстендил, потвърдена с
решение №РК-10-09/29.01.2016г. на директора на РДСП Кюстендил, с която е отказано
на Н.Х.Н. отпускане на социална целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2015-1016г.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на ДСП Кюстендил за постановяване на нов
административен акт по молбата-декларация на Н. №Н-390/28.10.2015г. за
отпускане на целевата помощ при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ КЮСТЕНДИЛ да заплати на Н.Х.Н. деловодни разноски в размер на 300лв.
/триста лева/.
ОСЪЖДА
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ КЮСТЕНДИЛ да заплати по сметка на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД КЮСТЕНДИЛ разноски за
вещо лице в размер на 125лв. /сто двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето
му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: