Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
26.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 32/2018 г., намери следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на Ф.Б. ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност срещу Ф.
ЕООД поради невъзможност за погасяване на изискуеми парични задължения
произтичащи от търговска сделка в резултат на неплатежоспособност, а евентуално
– поради свръхзадълженост. С определение от
14.09.2018 г. производството по молбата на Ф.Б. ЕООД е прекратено поради оттеглянето й.
На 19.03.2018 г. съдът е конституирал като присъединен
кредитор Национална агенция за приходите
(стр. 14) при твърдение за наличие на непогасени изискуеми публични задължения
за данъци съгласно Ревизионен акт № Р-22222514002364-091-001/20.03.2015 г.,
издаден от ТД на НАП-София. Молителят поддържа, че е налице състояние на
неплатежоспособност за ответника и моли съда да открие производство по
несъстоятелност на това основание. Не претендира разноски.
На 25.04.2018 г. като присъединен кредитор е конституиран
молителят ТБ В.ЕАД съгласно молба от
19.04.2018 г. (л. 66), в която се твърди, че ответникът има изискуеми и
непогасени парични задължения, произтичащи от договор за банков кредит №
1101-13/12.12.2013 г. В хода на производството в
резултат от осъществено преобразуване чрез вливане като правоприемник на
молителя ТБ В.ЕАД е конституирано дружеството И.АД. Поради постигнато споразумение с длъжника към момента на
устните състезания този кредитор поддържа, че вече не е налице състояние на
неплатежоспособност. Претендира разноски.
На 08.06.2018 г. като присъединен кредитор е конституиран
молителят С.С.
ЕООД (л. 337), който се легитимира като кредитор на ответника с вземания,
произтичащи от търговска продажба и от договор за наем. На 10.01.2019 г. от
този кредитор е постъпила молба за оттегляне, по която съдът по грешка не се е
произнесъл, приемайки че дружеството не е конституирано. Ето защо по отношение
на този кредитор производството следва да бъде прекратено с решението.
На 27.06.2018 г. като присъединен кредитор е конституиран
молителят Райфайзенбанк (България) ЕАД
съгласно молба от 13.06.2018 г. (л. 454), в която са изложени твърдения за
наличие на непогасени изискуеми парични задължения, произтичащи от договор за факторинг от 25.04.2014 г. (трансформирани в задължения по
неразрешен овърдрфатен кредит). С определение от
27.03.2019 г. производството по молбата на Райфайзенбанк (България) ЕАД е прекратено поради оттеглянето й.
На 27.06.2018 г. е конституиран и молителят Д. ЕООД съгласно молба от 26.06.2018 г.
(л. 510), в която се твърди, че ответникът не е изпълнил свое изискуемо
вземане, произтичащо от споразумение с трето лице (относно заем на процесната сума), което молителят е придобил по силата на
договор за цесия. Ето защо молителят желае да бъде открито производство по
несъстоятелност срещу ответника на основание неплатежоспособност, а евентуално свръхзадълженост (според очертания с молбата на
първоначалния кредитор петитум). Не претендира
разноски.
Ответникът Ф. ЕООД оспорва кредиторовото
качество на НАП, като твърди, че е обжалвал издадения ДРА. Не оспорва кредиторовото качество на И.АД, като поддържа, че в хода на
процеса е постигнал споразумение за разсрочване на дълга. Поддържа, че тежкото
финансово състояние, в което е бил, е преодоляно от средата на 2016 г. и към
настоящия момент осъществява търговска дейност, от която реализира приходи и
погасява редовно задълженията си. Ето защо моли съда да отхвърли молбите на присъединените
кредитори за откриване на производство по несъстоятелност. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно активната
легитимация на молителите:
Към момента на устните състезания производството е висящо
по молбите по чл. 625 вр. чл. 629, ал. 4 ТЗ на НАП, Д.
ЕООД и И.АД. Ето защо първата предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност е да се установи кредиторово качество
у поне едно от тези лица.
От поддържаните от ответника твърдения може да се
заключи, че той не оспорва възникването
на кредиторовото качество на горепосочените молители
– по отношение на НАП в жалбата срещу ревизионния акт са изложени твърдения за
неправилно определяне на данъчното задължение по размер, но не се твърди липса
на какъвто и да е дълг; качеството на кредитор на Д. ЕООД не е оспорено в
предоставения от съда срок за становище по молбата за присъединяване; с
кредитора И.АД е сключено в хода на настоящия процес извънсъдебно споразумение,
с което по същество се признава съществуването на дълга. Наред с това,
възникването на задълженията на ответника към търговските дружества се
установява и от приетите по делото писмени доказателства – споразумение от
15.10.2015 г., договор за цесия от 23.02.2018 г. и уведомление (относно Д.
ЕООД) и договор за банков кредит № 1101-13/12.12.2013
г. и анексите съм него (относно И.АД в качеството му на правоприемник на ТБ В.ЕАД).
Освен възникнали, задълженията следва да са и изискуеми.
С постигнатото на 25.07.2019 г. извънсъдебно споразумение между кредитора И.АД
и ответника е договорено разсрочване на задълженията по договора за кредит на
месечни вноски, първата от които дължима на 26.07.2019 г. Не се твърди първата
вноска да не е погасена, а към датата на последното заседание (14.08.2019 г.)
не е настъпил падежът на следващата. Ето защо към момента на устните състезания
задълженията към кредитора И.АД, макар и непогасени, не са били изискуеми по смисъла на чл. 608 ТЗ. Налице обаче е изискуемост
на задълженията към другия молител-търговско дружество (а и към НАП, тъй като
съгласно чл. 153, ал. 1 ДОПК жалбата срещу ДРА не спира неговото изпълнение), поради
което следва да се разгледа втората предпоставка за уважаване на молбата, а
именно – налице ли е несъстояние на неплатежоспособност.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението.
Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника.
За установяване на финансовите показатели на
дружеството са изслушани основна и две допълнителни заключения на СИЕ. Съгласно основното заключение (л. 558 и сл.) ответникът развива търговска дейност (като
разполага с материална база – цех, машини и оборудване, и наети лица) и събира
текущите си вземания; работи с аванси за производството на арматурна заготовка,
армопакети и други изделия от метал и така намалява
риска от възникване на трудно събираеми вземания. Налице е нарастваща тенденция
в реализирането на оборот, като през първите четири месеца на 2018 г. са
постигнати около 60 % от оборота за предходната година; през април 2018 г. е
сключен договор за производство и доставка на стойност от приблизително 3
млн.лв. Наред с това голяма част от задълженията към доставчици и заемодатели,
а също и данъчни и осигурителни задължения, се погасяват изцяло или частично и
разсрочено, а друга част от задълженията съставляват предплатени суми за аванси,
които след предаване на стоката се отчитат в приход. За периода януари-април
2018 г. дружеството е осчетоводило погасяване на 2,5 млн. лв. задължения по
фактури към клиенти и 2 млн. лв. задължения към доставчици. Изследваните към
този момент коефициенти на обща ликвидност (като основен показател на
платежоспособността) са малко под референтната стойност за 2016 г. и над нея за периода 2017 г. – април 2018 г. (коефициентите са на база
коригирани от вещото лице стойности с оглед приетите от експерта за релевантни
фактори – вж. стр. 36 на СИЕ). Налице е тенденция
към подобряване на финансовото състояние, което се дължи на намаляване на
краткосрочните задължения със средства от банков кредит. Наред с това
дружеството има постоянен поток от вземания и задължения, свързани с покупката
и продажбата на метал, арматурна заготовка, метални конструкции, армопакети и др. Повишаването на ликвидността и
намаляването на риска от „банкрут“ е изчислено от вещото лице и въз основа на двуфакторния модел на Едуард Алтмън,
като е заключено, че финансовите
затруднения, които изпитва дружеството, имат временен характер (л. 585).
Положителната тенденция се запазва и до момента на
устните състезания, за което сочат заключенията на двете допълнителни СИЕ.
Съгласно първото допълнително заключение (л. 706) при отчитане на данните от
обявения ГФО за 2018 г. коефициентът за
обща ликвидност за 2018 г. е 1,3439, а показанията за автономност сочат, че
„дружеството е финансово стабилно, платежоспособно и не изпитва никакви рискове
от посрещане на задълженията си.“ Към
30.04.2019 г. коефициентът на обща ликвидност вече възлиза на 1,6711. При
изготвяне на второто допълнително заключение на СИЕ вещото лице е отчето и
разсрочването на задълженията към И.АД, в резултат от което коефициентът за обща ликвидност е нараснал
до 1,7246. С реализираната печалба дружеството погасява текущи задължения
към доставчици и финансови институции, както и стари непогасени задължения. Продължава осъществяването на търговска
дейност, вкл. по големи търговски проекти (напр. изграждане на армировка за
разширение на метрото).
От изложения икономически анализ може да се направи
категорично заключение, че ответното дружество е имало финансови затруднения,
които към настоящия момент са преодолени, и в резултат от продължаващата
търговска дейност ответникът реализира приход, служещ за погасяване на текущите
му задължения. Ето защо презумпциите за
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 и 3 ТЗ са оборени и молбите за
откриване на производство по несъстоятелност на това основание следва да бъдат
отхвърлени. От коефициентите за финансова автономност съгласно първото
допълнително заключение пък е видно, че не е налице и свръхзадълженост
(същите са над референтните стойности) и поради това не може да бъде открито
производство по несъстоятелност и на основание чл. 607а, ал. 2 ТЗ.
По
разноските:
Ответникът не претендира разноски.
НАП и Д. ЕООД не претендират разноски.
И.АД претендира разноски, но такива не следва да се
присъждат, тъй като молбата за откриване на производство по несъстоятелност е
отхвърлена, а не се установи ответникът да е дал повод за присъединяване на
този кредитор към висящото производство (състоянието на платежоспособност към
момента на присъединяването, установено от СИЕ, сочи, че и преди разсрочването
на задълженията с този кредитор затрудненията на ответника са имали временен
характер и поради това не може да се приеме, че същият е бил повод за подаване
на молба по чл. 625 ТЗ).
Така мотивиран и на основание чл. 631 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадените от Национална агенция по приходите, Д. ЕООД,
ЕИК *******, и И.АД, ЕИК *******, молби за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на Ф. ЕООД, ЕИК *******.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по молбата на С.С. ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на Ф. ЕООД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок
от връчването му на страните, а определението за прекратяване – в едноседмичен
срок от връчването му на С.С. ЕООД.
СЪДИЯ: