Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.04.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и първи април две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря
И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12 705 по описа за
2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.).
Ищцата С.П.П., представлявана от законен представител П.К.П., твърди, че на
20.07.2013 г. в с. Т., пострадала при пътен инцидент, причинен от И. В. Х.,
водач на л.а Фолксваген Поло, рег. № ********, който нямал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Х. бил признат за виновен с влязла в сила присъда на
наказателен съд. Ищцата получила тежка контузия на мозъка с излив на кръв в
мозъчните стомахчета, изпаднала в кома, развила посттравматична епилепсия,
левостранна хемипареза, която довела до загрозяващо увреждане и пареза на лицев
нерв, ляв долен крайник, счупване на таза и лявата бедрена кост,
разкъсно-контузни рани на лявата подбедрица (с белези) и на гърба, почти пълно
обездвижване на лявата й ръка, хематом, който се превърнал в киста в мозъка и
създавал постоянна опасност за живота й. Посочено е, че ТЕЛК е определил 75 %
степен на увреждане с чужда помощ до 2017 г. Всички тези увреди довели до
умствено и психическо изоставане на детето, намалена възможност за адаптация,
чести главоболия, припадъци. Ответникът изплатил като обезщетение сумата от 150
000 лв., но ищцата претендира изплащане допълнително и на сумата от 150 000
лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП и разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника И.Д.Х. не взема становище по
иска.
Ответникът „Г. Ф.” оспорва иска, като не оспорва факта, че е заплатил
обезщетение от 150 000 лв. в полза на ищцата. Намира иска за завишен по размер.
Оспорва претенцията за лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С присъда № 120 от 3.06.2014 г., по НОХД № 1623/14 г., РС Плевен, е
признал И.Д.Х. за виновен в това, че на 20.07.2013 г. в
с. Т., при управление на водач на л.а Фолксваген Поло, рег. № ********, в пияно
състояние и без да има необходимата правоспособност, нарушил чл. 5, ал. 1, т.
1, ал. 2, т. 2 ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП,
като с деянието си причинил средна телесна повреда на ищцата С.П., изразяваща
се в тежка контузия на мозъка с излив на кръв в мозъчните стомахчета, счупване
на таза и лявата бедрена кост, разкъсно-контузна рана и чуждо тяло в меките
тъкани на лявата подбедрица, които довели до трайно затрудняване движението на
снагата и долните крайници, трайно затруднявана на движението на левите крайници
– повече на лявата ръка и разстройство на здравето временно опасно за живота –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“. Присъдата е влязла в сила на 11.07.2014
г.
С решение от 16.04.2015 г. ответникът е взел становище по щета образувана
при него на 1.04.2015 г., като е приел, че на ищцата се следва обезщетение на
неимуществените вреди в размер на 150 000 лв., като не се спори, че сумата
е изплатена в полза на пострадалото дете.
В приетата СМЕ, изготвена от вещо лице ортопед, е посочено, че С.П. е
получила от процесното ПТП счупване на срамната кост на таза, на големия
трохантер на лявата бедрена кост, разкъсно-контузни рани с чужди тела на лявата
мишница, лявата подбедрица и на гърба, които са характерни за произшествия с
пешеходци. Детето е било прието в болница в кома, назначени са изследвания и е
предприето консервативно лечение. Счупените кости на таза са зараснали за срок
от около 45 дни, а на левия крак – около 35 дни, като след втория месец
пострадалата е можела да се придвижва с помощта на патерици с натоварване и на
двата крака. Общо лечебния и възстановителния период само на ортопедичните
увреждания е продължил около 3 месеца. През този период са търпени болки и
страдания, интензивни през първите 2 месеца, след което те са били периодични при
преумора или промяна на времето. Първите 2 месеца ищцата е била на строг
постелен режим с нужда от чужда помощ. Установената левостранна вяла пареза е
резултат от усложнение на черепно-мозъчната травма. Констатирано е, че детето
се придвижва с леко накуцваща походка на ляво, има леки смущения с боравене с
предмети с лявата ръка, а вещото лице е описало белези в областта на лявото
рамо, лявата подбедрица и на гръба. Счупените кости са зараснали изцяло, но
ищцата трудно кляка и трудно изкачва стълби. Бъдещи негативни последици от
уврежданията на опорно-двигателния апарат не се очакват от ортопедична гледна
точка.
Приетата комплексна СМЕ, с вещо лице неврохирург, невролог, и психиатър, са
констатирали тежката-черепно мозъчна травма настъпила при ищцата, протекла с
коматозно състояние, с опасност за живота, последвано от психомоторна възбуда.
Посочено е, че обичайният период за възстановяване от тежки черепно-мозъчни
травми е от 3 до 5 години, като е възможно настъпване на усложнения. При С. са
установени последици като епилептини пристъпи, слабост на левите крайници,
паметови нарушения, пространствена дезориентация. Процесът на развитие на
травмената болест на мозъка още не е завършен, а предизвикания от травмата
хематом се е развил в киста с размери от 25/10 мм. Посттравматичната епилепсия се
характеризира с пристъпи в дясната ръка от Джаксънов тип (пояснено в о.з. –
пристъп без загуба на съзнание, с движение на глава или крайник с различна
продължителност), с последваща унесеност и сънливост. Проведеното лечение е
оценено като адекватно, като е необходимо същото да се продължи системно и
упорито. Констатирано е също наличие на психоорганичен синдром с изразено
снижение на когнитивните функции, емоционални и поведенчески нарушения, данни
за промяна на личностновите й характеристики от органичен тип. Получените
увреждания оказват влияние върху адаптивните й възможности, което води до
нарушено лично и социално функциониране. Вероятността за пълно излекуване на
пострадалото дете и възвръщане на състоянието й преди ПТП е определена от
експертите като нищожна, като е посочено, че качеството на живот ще бъда трайно
и значително влошено.
Приетата СПсЕ, изготвена от вещо лице психолог, е дала становище, че към
момента на изследване, С. (на 12г. и 4 мес.) е със значително снижение на
когнитивните и интелектуални възможности. Отчитат се сериозни дефицити на памет
и внимание, които повлияват негативно училищното й функциониране, практическите
умения и самостоятелност. Получените увреждания след претърпяното ПТП са
повлияли и емоционалното състояние, отчита се повишена депресивност и
тревожност. Установени са снижени емоционални и социални умения и възможности,
което отговаря на по-малка възраст от календарната, на която е С..
Интелектуалните й възможности са в граничен вариант на лека степен на умствено
изоставане. Очакването е, че с порастването, с повишаването на трудностите на
училищния материал и изискванията, които ще имат към нея за справяне и цялостно
функциониране, да се увеличава разликата между вече реалните възможности на С.
и тези на другите деца. Направеното изследване показва значителни паметови
дефицити, които засягат близка и далечна памет и затрудняват възможностите и за
научаване в училищен и практически план. Поради последващите заболявания, С. се
нуждае от непрекъснат контрол и подкрепа, което води до ограничаване на
автономността и социални контакти. Невъзможността свободно и самостоятелно да
участва в различни социални събития, вкл. и тези които не са свързани с
училище, водят до социална изолация и самота, които повлияват и емоционалното й
състояние. Тя е емоционално нестабилна, при фрустрация реагира или с повишена
раздразнителност или с оттегляне и потиснатост. Претърпяното ПТП и последващите
заболявания са засегнали необратимо всички тези сфери на памет, внимание,
комуникативност, поведение, интелект, емоционална и социална зрялост и пр.
Установено е, че детето дълго време не е имала спомени за събитията около ПТП.
Тя споделя предимно за спомени с негативен характер, разказва с чувство за малоценност
и за свой лош характер, за оглупяването си, но това нейно изявление е по-скоро
като отговор и обратна връзка на социалното обкръжение. Тя се натъжава, когато
е обект на подигравки и отхвърляне от страна на съучениците, когато не успява
добре да се справи с елементарни практически задачи, но това не е израз на
тежко и постоянно депресивно състояние. Зависимостта от непрекъснат
специализиран контрол и лечение, водят до ограничаване на ежедневни, социални и
други дейности, които задълбочават социалната изолация на С., правят я зависима
в голяма степен от чужда помощ и подкрепа. Отсъствията от училище затрудняват
още повече усвояването на учебния материал, подчертават и засилват разликата,
която съществува между нея и другите деца. Въпреки добрите грижи от страна на
семейството и друго обкръжение, сериозността на заболяването, вследствие
претърпяното ПТП, е довело да трайна загуба на добрите очакванията за бъдещото
емоционално и личностно развитие на С..
В о.з. вещото лице М. е разяснила, че в бъдеще е необходима и задължителна
подкрепа от специалист психиатър, като при детето по-страшното бъдеще е
свързано с личноствота промяна, която ще засегне поведението, емоциите, интелектуалните
възможности, което на свой ред може да я направи по-агресивна, раздразнителна и
гневна.
Разпитана св. Снежанка Крумова Николаева, класен ръководител на ищцата в
периода 1-4 клас, разказва, че при първата й среща със С. в началото на
септември 2013 г. детето не я разпознало, като казвало, че не помни също и
децата и какво са правили. Свидетелката описва детето като променено, с празен
поглед, отговарящо с една думичка и много забавено, не можела да ходи добре, а
когато учителката я гушкала и целувала,
тя стояла безчувствена, което било съвсем различно от преди. Учителката описва С.
преди инцидента като много ученолюбиво и старателно дете, овладявала материала
по всички предмети отлично, пишела прекрасно, тетрадките й били за образец,
жизнерадостно, умно, весело, подвижно и красиво дете-мечта, обичано от другите
в класа с много приятели. С. рисувала, пеела и танцувала хубаво, участвала
активно в различни проекти. След инцидента децата й пращали подаръци за деня на
приятелството, но с времето отношението към нея се променило, тъй като я
приемали като по-различна, дори я тормозели. В 4-ти клас детето било на
индивидуална форма на обучение, като учителите я посещавали в дома й. Процесът
на обучение започнал от начало – събиране, изваждане, таблица, и вървял много
бавно с много повторения и почивки, като майката на детето съдействала много.
Сега С. на пръв поглед изглеждала нормално дете, но свидетелката сочи, че вече
не била същата като преди, била с празен поглед, трудно отговаряла на
въпросите, предимно с „да“ и „не“ и трудно разговаряла, понастоящем не се
справяла добре с учебния процес, не можела да разказва уроците, дори имала и
слаби оценки, което св. Николаева разбрала от колегите си. Свидетелката сочи,
че според нея като учител, при С. е налице отклонение в мисловния процес и има
изоставане. От преподавателите и съучениците свидетелката знае, че на моменти
детето сякаш изключва, че когато е ядосана тича и нарочно се удря в стената.
Майката на ищцата – св. Д.С. П., разказва, че когато видяла дъщеря си в
„спешното“, тя била в безсъзнание, лекарите й казали, че била в кома, а след
изследвания се установила, че има много тежка черепно мозъчна травма с хематом
и кръвоизлив. След като била 12 дни в кома при пострадалата се установило, че
трябва да започне рехабилитация, тъй като левите й крайници и лявата част от
лицето са парализирани. Свидетелката сочи, че първоначално детето имало
световъртежи и ползвало болкоуспокояващи, след преустановяването, на които
започнало ежедневно главоболие, което се проявява често и до днес. Налагало се
поради това главоболие майката да прибира С. от училище при обаждане от
сестрата. Детето изпитвало също болки и в таза и крака, особено при промяна на
времето. Св. П. разказва, че на детето било изписано лекарство Конвулекс, като
след около година се появил първия пристъп с втренчване и загуба на съзнание, а
в последствие започнали и тремори на дясната ръка. Дозата на лекарството била
увеличена, а в последствие бил включен и друг медикамент. Треморът се случвал
винаги в училище, продължавал около час и половина – два, и се изразявал в
хаотично движение с голяма амплитуда, ръката не можела да се използва, детето
ставало неадекватно, а после заспивало. При пострадалата първоначално била
провеждана ежедневна рехабилитация насочена към възстановяване на дейността на
лявата ръка, левия крак, лицевата област, като не бил постигнат 100 % резултат,
детето ползвало повече дясната ръка, кракът отичал, тя го чувствала по-тежък,
особено при продължително ходене или стоене. Св. П. сочи, че С. има затруднения
при запаметяване на учебния материал, проблеми при придвижване, поради
нарушение на ориентацията, което на свой ред налагало винаги да е с
придружител. Това ограничено придвижване създавало проблем и при контактите й с
връстниците й, които били мобилни, а тя не можела да се включва в тяхното
ежедневие. Самата С. в тази връзка имала занижена самооценка. Като цяло
преживявала нещата по свой начин и се била примирила със ситуацията.
Св. П. потвърждава, че след инцидента при детето настъпила коренна промяна,
тъй като тя била отличен ученик, подготвяла се самостоятелно, без чужда помощ,
любознателна, активна, с участие в много мероприятия, контактна и
жизнерадостна, а сега не проявява интерес, нямала спомен за много от предходните
събития. Наблюдавани са много затруднения при усвояване на разказвателните
предмети (по история имала двойка за първия срок), при математиката нивото на
успеваемост било различно в различни моменти, но творческите неща усвоявала
малко по-добре. Като цяло детето трудно възпроизвеждало преживявания,
необходими били насочващи въпроси, нуждаещи се от кратки отговори.
Според свидетелката П. детето изпитвало неин страх при пресичане и не
можела да пресече улицата сама ако някой не й помогне.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Не се спори и от посочената по-горе влязла в сила присъда се
установява, че от настъпило ПТП, по вина на водач, нямащ валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на ищцата са причинени увреждания от различен характер.
Основния спорен въпрос по делото е относно размера на претендираното
обезщетение, тъй като ответникът вече е заплатил в полза на ищцата сумата от
150 000 лв.
Настоящият състав приема, че в хода на процеса от
събраните доказателства се установява, че ищцата е претърпял изключително тежки
увреждания, които от една страна са засегнали опорно двигателния й апарат
(фрактурите на таза и левия крайник), а от друга страна са променили изцяло
психо-емоционалния и интелектуалния й статус (като резултат от
черепно-мозъчната травма). На първо място травматичните увреди са застрашили
временно живота на ищцата и са създали за нея значителни затруднения, тъй като
тя е била поставена за определен период на постелен режим, било е наложително съдействие
и чужда помощ, оздравителния процес е бил съпроводен с ползване на патерици, а
понастоящем е констатирана остатъчна левостранна пареза и накуцвяща походка.
Безспорно периодът на възстановяване е бил съпроводен с търпене на болки и
страдания, които са били интензивни в първите два месеца след събитията и са
обусловили ползване на медикаменти.
Установява се, че тежката черепно-мозъчна травма
(предизвикала образуване на киста в мозъка) е довела до изключително тежки последици
както за физическия, така и до интелектуално-психическия статус на детето. Всички
събрани по делото доказателства (експертизи, свидетелски показания) сочат, че
преди инцидента С. е била жизнено, активно, инициативно дете, с отлични
резултат в обучителния процес и комуникативни умения. След произшествието при
ищцата е настъпила коренна промяна, която драматично се е отразила както на
физическото й състояние, така и на интелектуалното, психическо, емоционално и
социално развитие. Капацитетът на детето е бил изключително снижен, процесът на
обучени е започнал от нива, които вече са били постигнати преди ПТП, темпът, с
който се е развивало обучението е бил забавен и затруднен. Констатирано е
забавено развитие и засягане на всички сфери на живота на пострадалата. Ежедневието
на детето е било изцяло променено, налагало се е използване на схема за
индивидуално обучение, преустановено е участие в часовете по физическо
възпитание. Установената невъзможност за пространствена ориентация допълнително
е усложнила ежедневния ритъм на живот на ищцата, тъй като е била
възпрепятствана възможността й за самостоятелно придвижване и участие в
мероприятия на връстници. Поради настъпилите при ищцата умствени и физически
промени тя е била изолирана от обкръжаващите я деца, била е изложена на подигравки
и негативно отношение, което е повлияло на самооценката й.
Необходимо е да се изтъкне, че експертите по
комплексната СМЕ и вещото лице по СПсЕ са дали негативна, неблагоприятна и
песимистична прогноза за бъдещото развитие на ищцата в сферата на обучението,
комуникативните възможности, емоционалния статус, интелектуалното израстване.
Вероятността за пълно възстановяване е характеризирана като нищожна, при трайно
и значително влошаване на качеството на живот.
При така установените негативни последици, пряко
причинени от процесното ПТП, съдът приема, че общата сума, с която следва да се
обезщетят всички неимуществени вреди на пострадалата възлиза на 300 000
лв. За този извод съдът съобрази на първо място възрастта на увреденото дете,
драстичната и коренна промяна в психо-емоционалния статус на същото, забавеното
развитие с прогноза за влошаване в бъдеще, изключително неблагоприятната
прогноза по отношение на вероятността за възстановяване, трайната негативна
промяна на интелектуалната, емоционалната, социалната и комуникативна сфера на
ищцата, невъзможността за самостоятелно адекватно пространствено ориентиране, нуждата
от съдействие в ежедневието за базови дейности. От друга страна съдът съобрази
и физическите увреждания на пострадалата, отключената епилепсия с пристъпи, периодът,
в който същата е провела лечение, търпените болки и страдания, необходимостта
от чужда помощ при възстановяване, остатъчните затруднения в обслужването с
лявата ръка, накуцващата походка. Отчетени бяха и обичайната практика, времето
на настъпване на инцидента, застрахователните лимити, принципа на справедливост
в чл. 52 ЗЗД.
С оглед факта, че ответникът е заплатил вече сумата от
150 000 лв., на ищцата се следва остатъка от посочената сума, а именно - 150 000
лв., за която е предявен и разглеждания иск.
Върху посочената по-горе главница от 150 000 следва
да се начисли законна лихва, която при съблюдаване на правилото на чл. 288, ал.
7 КЗ том.) с оглед датата на молбата, депозирана пред Ф.а, следва да се начисли
от 1.07.2015 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се
следват разноски в размер на 1310 лв., а на процесуалният представител на
същата – 5000 лв. на основание чл. 38
ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сума в размер на 6000 лв. като дължима държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф. да
заплати на С.П.П., ЕГН **********, чрез
законният й представител П.К.П., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ (отм.) сумата от 150 000
лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.07.2013
г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 1.07.2015 г. до
окончателното изплащане, както и разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 1320 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф. да
заплати по сметка на СГС сумата от 6000 лв. като държавна такса на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф. да
заплати на адв. Е.Б. С.– К. от САК сумата от 5000 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Решението е постановено при участие в процеса на – И. В. Х. - трето
лице помагач на страната на ответника
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: