Решение по дело №407/2016 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2016 г. (в сила от 24 ноември 2016 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20163310100407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     Номер:365 20.10.2016г., гр.Исперих

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и девети септември през 2016 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Й.Т.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 407 по описа за 2016 година и за да се произнесе съобрази следното:

              Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

               Постъпила е искова молба вх.№ 2042/27.05.2016г. от Н. Ф К., ЕГН-********** от РТ, съдебен адрес: ***»В Л» №  /чрез адв.Св.Д.,***/ против И.М.К., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Желае след прекратяването на брака да запази брачното си фамилно име К.. Ищцата твърди, че от брака си имат родени три деца, навършили вече пълнолетие. В началото на брачния си живот имали добри отношения с ответника. Заживяли в дома на неговите родители в с.Л, имали разбирателство, отглеждали заедно децата си. От три години вече не живеели заедно. Понастоящем тя живеела и работела в Т, а съпругът й останал в Б. Не се чували и не се виждали, като всеки устроил живота си. Нямали желание да заживеят отново като семейство и нямало никакъв шанс това да се случи. Счита, че разстройството в брака им не може да бъде преодоляно, с което обосновава и искането си за допускане на развод между съпрузите.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът И.М.К., ЕГН-********** ***, не представя такъв, не заявява становище по иска, не прави искания и възражения, не сочи доказателства. 

              Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 0012/19.05.1979г. на Община-И. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си К. вместо предбрачно си фамилно име А

              От брака си страните имат родени три деца – пълнолетните вече А И. Д ЕГН-**********, М И. Т, ЕГН-********** и А И. Д, ЕГН-********** /представено Удостоверение за съпруга и родствени връзки по отношение на ищцата, изх.№ АОУ 1548/26.05.2016г. на Община-И/.

              Свидетелката А И. Д – първородната дъщеря на страните по делото, потвърждава пред съда обстоятелствата, описани в исковата молба относно брачните отношения между страните по делото. Твърди, че родителите й не се разбирали, докато това положение станало нетърпимо и в един момент не можели повече да живеят заедно. Не е имало физическо насилие между тях, но поводите за техните неразбирателства били различни и основно за това, че майката й работела повече, отколкото баща й. Вече три години и половина били разделени, като майката й заминала да работи в Т и се устроила там. Заживяла трайно в чужбина, като условията, при които живее били по-добри, отколкото тук в Б. Баща й останал в с.ЛПрез тези години на раздяла не са се търсили и прекъснали връзката помежду си. Не са поискали да се съберат, като в противен случай свидетелката твърди, че тя и сестрите й щели да направят всичко възможно това да стане, но така разделени родителите й се чувствали по-добре. Счита, че няма вероятност да се съберат заедно.

              Страните не са предявили претенции за направени по делото съдебни и деловодни разноски, поради което съдът счита за ненужно да ги обсъжда.

              Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла, в периода на която не са правили опити да заживеят отново заедно, не са поддържали каквито и да било контакти помежду си. По този начин съдът приема, че съпрузите са се отчуждили един от друг, вече не поддържат близки отношения, не са проявявали личен интерес, съпричастност и загриженост към проблемите на брачния партньор, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Очевидно нямат  желание да живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора. Същите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

              След прекратяването на брака и съобразно искането на ищцата, тя следва да запази и да продължи да носи брачно си фамилно име Карим, на което ответникът не се е противопоставил.

              При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2, предл. първо от ГПК, направените от страните съдебни и деловодни разноски следва да останат в тежест на всяка от тях, както са ги направили. Двете страни следва бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата от по 25.00 /двадесет и пет/ лева, всеки един от тях, дължима окончателна ДТ по производството, съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

              Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

              ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 0012/19.05.1979г. на Община-И, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н. Ф К., ЕГН-********** от РТ, съдебен адрес: ***»В Л» №  /чрез адв.Св.Д.,***/ и И.М.К., ЕГН-********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

              ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред ищцата Н. Ф К., ЕГН-********** запазва и ще носи БРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – К..

              ОСЪЖДА Н. Федаим К., ЕГН-********** и И.М.К., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-гр.Исперих сумата от по 25.00 /двадесет и пет/ лева, всеки един от тях поотделно, дължима окончателна ДТ по производството.

              Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: