№ 20
гр. Варна, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100502140 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№67451/22.08.2024г., подадена от А. И. К., чрез адв. Д. срещу решение
№2985/06.08.24г., постановено по гр.д.№8524/23г. на ВРС, с което са
отхвърлени предявения от ищцата / сега въззивник/ осъдителните искове
срещу „Емералд травел България" ООД, ЕИК ********* за сумата от 882,62
лв. (осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за неизпълнен договор за туристически пакет №
EE152718, настъпило по причина на неизпълнение на доставчик на
туристически услуги за хотел DJERBA AQUA RESORT 4*, по осигуряване
безопасното придвижване при почистване на пода на хотела, които вреди са
измерими с половината от стойността на заплатения туристически пакет и
сума в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева) - обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания от фрактура на голяма пръст на долен ляв крайник,
ведно със законната лихва от предявяване на иска -03.07.2023г. до
окончателното издължаване на сумите, на основание. чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал.
2 ЗТ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Твърди се, че по делото са установени всички
материални предпоставки за уважаване на иска. В производството безспорно е
доказано, че в периода 10.05.-13.05.2025г. ищцата не е ползвала в цялост
1
услугите по закупения туристически пакет поради инцидент и последващо
поведение на служители на доставчика на услугата, изразяващо в
неосигуряване на подходящо за състоянието на страната настаняване, и на
храна. Оспорва изводите на първата инстанция за това, че ищцата не
уведомила за инцидента застрахователя по застраховка „Помощ при пътуване
в чужбина“. Оспорва и становището на ВРС за наличие на противоречие в
доказателствения материал по дело относно мястото на инцидента. Не
споделя и изводите, че служителите на хотела са изпълнили задълженията си
по обезопасяване на мястото за почивка. Акцентира, че не е отчетено от съда
обстоятелството, че поставените в хотела обезопасителни ленти са
изключително изхабени и служат единствено за означение за края на
съответното стъпало, а не за преодоляване на подхлъзвания. Поставената
предупредителна табела “Внимание мокър под“ не е била указателна за
конкретен участък. Сочи, неправилно съдът е отказал да даде вяра на
показанията на водения от ищцата свидетел. В случая неговите показания са
непротиворечиви както вътрешно, така и с останалия материал по делото. Въз
основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Емералд Травел” ООД,
чрез адв. Д. депозира писмен отговор. Счита, че неправилно в жалбата
насрещната страна е очертала предмет на спора. Предметът на спора, вкл.
пред въззивната инстанция, се състои единствено в това дали е налице
неизпълнение на задълженията на туроператора, представляващо
несъответствие на предоставените туристически услуги с договорените,
съответно наличие е неизпълнение, което да е в причинна връзка с вредите.
Подкрепя изводите на съда относно значението на пропуска на ищеца да
уведоми застрахователя. Счита, че ищецът не е успял да докаже, че не е
получил договорената услуга. Въз основа на изложеното настоява за
потвърждаване на решението.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните, чрез процесуалните
си представители, поддържат становищата си. Претендират разноски.
Въззивникът представя писмени бележки, в които доразвива правните си
доводи по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Варненският районен съд е бил сезиран с обективно комулативно
съединени искове, предявени от А. И. К. срещу „Емералд травел България"
ООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата
от 882,62 лв. от липсата на съответствие на предложения туристически пакет с
2
договора, измерими с цената на закупения туристически пакет и сумата от
1000,00 лв. -обезщетение за неимуществени вреди от получена фрактура на
големия пръст на десния крак по време на ползване на туристическия пакет и
съпровождащите я болки и страдания, в резултат на неизпълнение на
задълженията на служителите на доставчика на туристическата услуга, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване на сумите.
Не е било спорно между страните пред първата инстанция, че между тях
е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за туристически
пакет № ЕЕ152718, включващ предоставяне на туристически услуги –
пътуване от София до остров Джерба, Република Тунис и настаняване в
DJERBA AQUA RESORT 4* за периода от 6.05.2023 г. до 13.05.2023 г. Не било
още спорно, че уговорената и заплатена от ищцата цена за пакетната
туристическа услуга за двама души възлиза на 1686,47 лева.
В исковата молба се поддържа, че на 10.05.2023 г., придвижвайки се от
хотелската си стая към рецепцията на хотела, ищцата се е подхлъзнала върху
мокрия под е паднала на стълбите. Върху покрият под не са били поставени
обезопасителни или указателни табели. Видимостта в участъка на стълбите
била ограничена. В резултат на падането А. получила фрактура на големия
пръст на левия крак. Позовава се на настъпили болки от травматичните
увреждания в резултат на инцидента, както на провалена почивка.
Наложило се ищцата да направи разходи за медицинско лечение.
До края на престоя си в хотела се наложило ищцата да остане в стаята
си. Тъй като стаята била разположена на третия етаж в хотела, който не
разполагал с асансьор, ищцата не могла да се храни в ресторанта на хотела и
да ползва другите му услуги. Налагало се съпругът й да закупува храната,
която да носи в стаята, тъй като им било отказано изнасянето на храна от
ресторанта. Сочи, че в резултат на инцидента не могла да ползва адекватно
услугите, включени в пакета.
Ответникът своевременно е навел следните възражения :
Противопоставя изключване на отговорността си по съображения, че ищцата е
следвало да се обърне към застраховател за покриване на медицинските
разходи. Позовава се, че процесният инцидент не е настъпил на посоченото от
ищеца място, а именно на стълбите на хотела, а действително инцидентът е
настъпил до басейна, както самата ищца е съобщила на рецепционистката и
лекаря. Сочи, че фрактурата би могла да се получи и на друго място.
За настъпване на инцидента са допринесли действия на ищцата, която е
следвало да предвиди по-голямата опасност от подхлъзване при ползването на
чехли/джапанки при движение в хотела около басейна. Сочи, че на мястото на
инцидента всички стъпала са маркирани с червени линии, служещи като знак
за внимание, а служителите са използвали предупредителни табели
„Внимание, мокър под" винаги по време на почистване на пода.
Поддържа, че съгласно ЗТ ответният туроператор би отговарял само за
3
липса на съответствие между договорените условия на туристическия пакет и
предложеното на туриста, а не са каквото и да било друго неизпълнение,
дължащо се на доставчика на туристическата услуга. В случая туроператорът
не е поел задължение да пази ищцата от злополуки. Съдействие
туроператорът дължи само след изпадане на потребителя в затруднение,
каквото съдействие е оказано от туроператора.
Настоява се за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно по критериите на Тълкувателно решение от 10.02.2012г.
по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, доколкото
произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявени от
пътуващо лице срещу туроператор претенции за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на
съответствие с договора за туристически пакет – чл. 91, ал. 2 от Закона за
туризма. Оплакванията относно правилността на решението се свеждат до
доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост. По тези
оплаквания съставът на въззивния съд съобразява следното:
Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за туризма урежда особен тип
гаранционна отговорност на туроператора за изпълнението на туристическите
услуги, когато изпълнението се осъществява от друг доставчик на услугата.
Разпоредбата, съдържаща се в глава седма, раздел II от закона е въведена в
изпълнение на Директива (ЕС) 2015/2302, която цели да създаде условия за
уреждане на отговорността на организаторите на пакетни туристически
пътувания, така че да не се налага пътуващия да трябва да претендира отделно
обезщетение от всички лица, осъществяващи отделно дейностите от
съдържанието на пакета.
Обхватът на отговорността на туроператора се урежда от разпоредбата
на чл. 91,ал. 2 и ал. 3 от ЗТ, според която туроператорът отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на
съответствие с договора за туристически пакет, освен ако вредите са
настъпили от дейността на трето, несвързано с предоставянето на включените
в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се
предвиди или да се предотврати.
4
От тази законодателна уредба съдът извежда, че туроператорът отговаря
за предвидимите вреди от дейността на онези трети лица, които пряко или
косвено е ангажирал за изпълнението на договора за туристическа услуга.
Извън специфичните правила, уреждащи гаранционната отговорност на
туроператора за дейността на трети лица, относно останалите правила за
гражданската отговорност намират приложение правилата на ЗЗД. Условието,
че туроператорът отговаря за несъответствието между предоставената услуга
и договореният пакет не предвижда нещо различно от общото правило на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, според което кредиторът отговаря за несъответствието между
договорената и реално осъществената престация.
В разглеждания случай, между ответният туроператор и потребителя е
налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва
задължение на предприятието да предостави пакетна услуга, включваща
транспорт, настаняване и хранене за срока на договора.
Туристическият пакет по смисъла на легалното определение по т.67 от
ЗД на ЗТ представлява комбинация от различни видове туристически услуги
за целите на едно и също пътуване или ваканция на туристите. От легалното
определение за „турист“ по т. 1 от ДП на ЗТ може да се изведе, че целта на
предоставяне на туристическата услуга е задоволяването на определен
нематериален интерес на пътуващия, свързан с отдих, спорт, лечебни
процедури и други. Този интерес би могъл да се задоволи само при
обезпечаване на съответни условия, вкл. такива за безопасност. Отдихът и
положителните преживявания са възможни само ако пътуващият се чувства
сигурен за по- съществени нематериални ценности като неговите живот и
здраве. Следователно не може да се приеме, че туроператорът не носи
отговорност за обезпечаване на безопасни условия в местата за настаняване,
съответно за вредите, настъпили в резултата на липсата им. Подобно
задължение е иманентно, вътрешно присъщо на договорната връзка с
туроператора, който и по изложените вече съображения отговаря за дейността
на други лица, които ангажира пряко или косвено с дейности по договора.
По арг. от разпоредбата на чл. 91, ал. 6 вр. ал. 5 от ЗТ отговорността на
организатора на туристическия пакет обхваща и вреди, свързани с телесни
увреждания. Ето защо не могат да се споделят аргументите на ответника, сега
въззиваем, че последният не носи отговорност за злополуки по време на
пътуването. Съдът приема, че ответникът отговаря изцяло за всички
предвидими вреди, за които би отговарял доставчика на услугата.
Следва да се отхвърлят с категоричност аргументите на ответника за
това, че пострадалото лице е било длъжно да предяви застрахователна
претенция, като с изплащане на застрахователното обезщетение би се
погасила отговорността на самият оператор. Подобен довод не почива на
закона. Пострадалото лице не е длъжно да предяви застрахователна
претенция, като необходимо предхождащо условие за реализиране
отговорността спрямо оператора. Отговорността между застрахователя и
5
туроператора е солидарна, поради което и на осн. чл. 122, ал.1 от ЗЗД, само от
преценката на правоимащото лице зависи срещу кое от отговорните лица ще
предяви иска си. Освен това, макар да са налице данни за сключена
застраховка помощ при пътуване, същата очевидно покрива единствено
медицински разходи, които не са предмет на делото.
От събраните по делото писмени доказателства- неоспорена електронна
кореспонденция, водена между страните/л. 28-л. 30/ “служебна бележка“ от
10.05.2023 г., издадена от поликлиниката Жерба Ла Дус/л. 32/, фактура от
същата дата, медицински доклад от 10. 05. 2023г./л. 42/, може да се направи
безспорно заключение, а този факт не е спорен между страните, че ищцата е
получила фрактура на дисталната фаланга на палеца на левия крак.
От показанията на свидетеля М.К., съпруг на ищцата, чиито поведения
съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, но същевременно отчита,
че същите са преки и непосредствени и не са оборени от останалия
доказателствен материал, се установява, че увреждането е настъпило докато
ищцата е слизала по мраморни стълби на хотела. Стълбището било мокро и
вероятно покрито с непочистен препарат. Не било осветено.
Потенциалната заинтересованост на свидетеля не изключва по
дефиниция кредитирането на неговите показания. В случая, освен, че са
преки, показанията на свидетеля не се опровергават от други данни по делото.
Тоест не да налице причини съдът да не им даде вяра. Ето защо, съдът приема,
че инцидентът е реализирал при придвижване по мокро стълбище.
Възраженията на ответника за това, че в хотела са били поставени указателни
табели не само не са доказани, но и се опровергават от приложената
електронна кореспонденция между страните/л. 28-29/, според която
предупредителни табели не са могли да бъдат поставени навсякъде поради
голямата площ на хотела.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, и неоспорено
от страните, се установява, че травматичното увреждане е резултат с или
върху тъп предмет и би могло да се получи по твърдяния начин, тоест при
падане по стълби. Счупването е довело до ограничение в движението на
долния ляв крайник в продължение на 20-25 дни.
Съставът на въззивния съд намира, че поведението на служители на
хотела, изразяващо се в пропуск за обезопасяване на мокро стълбище, покрива
хипотезата на неизпълнение на задължение за осигуряване на необходими
базисни условия за безопасността на почиващите, от което поведение са
настъпили вреди. Дали ищцата се е придвижвала с джапанки по коридорите
на хотела е без значение. Възражението за забава на ищцата като кредитор,
изразяващо се в липса на достатъчно внимание при придвижване, е бланкетно
и не е доказано.
Трайно е разбирането, че обезщетението за неимуществените вреди, без
да може да компенсира понесените болки, следва да овъзмезди пострадалия
6
като му предостави паричен еквивалент. В случая претендираното
обезщетение в размер 1000 лева е адекватно на понесените травматични
увреждания- счупване на палец на пръст на крака и на необходимия
възстановителен период.
В този смисъл съдът намира жалбата в тази част за основателна.
По отношение претeнцията за вреди, измерими със заплатената от
ищцата цена за туристическия пакет:
Ищцата, като се позовава, че не е могла да ползва услугите, за които е
заплатила, поради което претендира вреди, измерими с цената на закупения
туристически пакет.
Както се посочи по-горе туроператорът дължи обезщетение за вредите
от неизпълнението, на осн. чл. 91 от ЗТ. Въпросните вреди обаче не могат да
се измерят с цената за закупения пакет. Притезание за връщане на даденото по
договора би могло да възникне само при разваляне на договора, какъвто не е
настоящия случай. При несъответствие на предоставените услуги с договора
за туристическия пакет, пътуващият има право на подходящо намаление на
цената за времето през времето на несъответствие, съгласно чл.91, ал. 1 от ЗТ.
Пътуващият разполага с и с обезщетение, измеримо с цената на заместващата
дължимото изпълнение престация- например разходи за храна, за осигурено
друго настояване и т.н. В случая обаче такива искания не са предявени.
Ищцата не поискала намаляване на цената, като и не е провела надлежно
доказване услугите, които не ползвала по време на престоя си. Доколкото не
твърди да е развалила договора и не доказва да е претърпял вреди в размер на
цената на целия пакет, съдът намира вторият иск за неоснователен.
В тази част решението следва да се потвърди.
Първоинстанционното решение следва да се измени в частта за
разноските съобразно приетия за основателен от настоящата инстанция
материален интерес. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 531,17 лева за първата инстанция, а на ответника 375,06 лева.
С оглед изхода от спора на въззивника се следват разноски за въззивната
инстанция съобразно уважения материален интерес в размер на 451,49 лева за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
На насрещната страна също се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 375,06 лева за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2985/06.08.24г., постановено по гр.д.
№8524/23г. на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от А. И. К., ЕГН
********** срещу „Емералд травел България" ООД, ЕИК ********* иск за
сумата от 882,62 (осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и две
7
стотинки)лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнен договор за туристически пакет № EE152718, настъпило по
причина на неизпълнение на доставчик на туристически услуги за хотел
DJERBA AQUA RESORT 4*, по осигуряване безопасното придвижване при
почистване на пода на хотела, които вреди са измерими с половината от
стойността на заплатения туристически пакет, на осн. 91, ал. 2 от ЗТ.
ОТМЕНЯ решение №2985/06.08.24г., постановено по гр.д.№8524/23г.
на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от А. И. К., ЕГН **********
срещу „Емералд травел България" ООД, ЕИК ********* иск за сумата от
1000,00 лв. (хиляда лева), претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди за болки и страдания от фрактура на голям пръст на долен ляв крайник,
в резултат на неизпълнен договор за туристически пакет № EE152718, по
причина на неизпълнение от доставчик на туристически услуги за хотел
DJERBA AQUA RESORT 4*, по осигуряване безопасното придвижване при
почистване на пода на хотела, ведно със законната лихва от предявяване на
иска -03.07.2023г. до окончателното издължаване на сумата, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Емералд травел България" ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болки и страдания от
фрактура на голям пръст на долен ляв крайник, в резултат на неизпълнен
договор за туристически пакет № EE152718, по причина на неизпълнение на
доставчик на туристически услуги за хотел DJERBA AQUA RESORT 4*, по
осигуряване безопасното придвижване при почистване на пода на хотела,
ведно със законната лихва от предявяване на иска -03.07.2023г. до
окончателното издължаване на сумата, на осн. 91, ал. 2 от ЗТ
ИЗМЕНЯ решение №2985/06.08.24г., постановено по гр.д.№8524/23г. на
ВРС в частта за разноските, като следва:
ОСЪЖДА „Емералд травел България" ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН ********** сумата от 531,17лева,
представляваща разноски по делото пред първата инстанция за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и експертиза на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Емералд
травел България" ООД, ЕИК ********* сумата от 375,06 лева,
представляваща разноски по делото пред първата инстанция за адвокатско
възнаграждение на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Емералд травел България" ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН ********** сумата от 451,49 лева,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Емералд
травел България" ООД, ЕИК ********* сумата от 375,06 лева,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско
8
възнаграждение на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9