№ 168
гр. Кнежа, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100368 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2, вр.
чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес
Парк С., сграда **, вх.*, ет.*, представлявано от Кр. Щр., чрез адв. С. Н. Ш.,
САК, с адрес за призоваване: гр. С. 1303, ул. „М. Б.“ № *, АД „Ташева и
съдружници“, срещу С. Г. Й., с адрес: с. Ст., ул. „В. П.“ № *, с която се иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата
от 13 644.62 лв., формирана като сбор от дължимите суми по договор за
финансов лизинг с номер 15350 от 13.03.2017 год., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното погасяване на вземането.
В молбата се твърди, че основен предмет на дейност на ищцовото
дружество е отдаването на лизинг на фабрично нови леки автомобили,
предимно от марките Фолксваген и Ауди. Твърди се, че на 13.03.2017 год.
между ищеца и ответника бил сключен договор за финансов лизинг с номер
15350 за л.а. Фолксваген Туарег (VW Touareg V6 TDI BMT 4Motion) с рама №
WVGZZZ7PZCD037694, двигател № CRC 043896, за срок от 5 години.
1
Твърди се, че с подписването на договора лизингополучателят е приел
Общите условия на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, представляващи неразделна
част от него. Твърди се още, че в изпълнение на задълженията си по
лизинговия договор ищецът е закупил описания автомобил, за да го предаде
за ползване на лизингополучателя – ответник и е издал фактура №
**********/ 10.03.2017 год. за продажна цена в размер на 54 000 лв. с ДДС,
като автомобилът е бил регистриран като собственост ищцовото дружество.
Сочи се, че автомобилът е бил предаден на лизингополучателя с приемо-
предавателен протокол на 13.03.2017 год. Твърди се, че въз основа на
договора и ОУ ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечни
вноски за ползвания автомобил, съобразно предварително изготвен и приет
погасителен план. Твърди се още, че с лизинговия договор между страните
било уговорено заплащане от страна на лизингополучателя на застраховките
КАСКО и Гражданска отговорност на автомобила, такси за разсрочено
плащане на застрахователна премия, възстановяване на данъци, разходи за
предупреждение, други такси и разходи. Посочва се, че съгласно ОУ падежът
на лизинговите вноски е 15-то число на месеца, за който се дължат, след
което лизингополучателят изпада в забава и на същия се начислява лихва в
размер на 10% годишно плюс ОЛП.
Твърди се, че ответникът е заплащал лизинговите вноски по процесния
договор до м. април 2019 год. и че след всяко просрочване на дължимо
плащане ищецът е изпращал до него сметки за наказателни лихви за
просрочените плащания. Излагат се твърдения, че с покана за изпълнение и
предупреждение за разваляне на договора, връчена на 20.05.2020 год., ищецът
е предупредил лизингополучателя, че ако не изпълни задълженията си ще
прекрати едностранно договора. Твърди се още, че поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника лизинговият договор е бил прекратен на
25.05.2020 год. Сочи се, че в момента на прекратяването на договора ищецът
е начислил и не е получил плащане от лизингополучателя на сума в размер на
13 644.62 лв., от които: 7 747.56 лв. – месечни вноски (всяка от по 645.38 лв.)
за периода юни 2019 год. – май 2020 год.; 494.24 лв. – договорна наказателна
лихва за забава; 2 814.58 лв. – разходи за сключени застраховки; 109.84 лв. –
такса за разсрочено плащане на застрахователни премии; 792.18 лв. – разходи
за предупреждение; 246.24 лв. – пътен данък за 2019 год. и 283.18 лв. – пътен
данък за 2020 год., както и сумата от 1 156.80 лв., представляваща разходи
2
вследствие на предприемане на действия и мерки по установяване и
изземване на автомобила.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Д. Г. от АК-Пл., е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който не оспорва предявения иск по основание и размер.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се представлява от
адв. С. Ш. от САК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа исковата молба, позовава се на писмените
доказателства и с оглед липсата на оспорване от страна на ответника, моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, в о.с.з
не се представлява. С депозирана по делото писмена молба особеният
представител изразява становище за основателност на предявения иск и
доказаност на исковата претенция, предвид представените писмени
доказателства.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.03.2017 год. между ищеца, в качеството му на лизингодател и
ответника, като лизингополучател, е бил сключен договор за финансов лизинг
с номер 15350, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие
и предостави за ползване на лизингополучателя срещу уговорено в Договора
и Общите условия към него възнаграждение автомобил марка и модел VW
Touareg V6 TDI BMT 4MOTION. Видно от представеното свидетелство за
регистрация на МПС част І № ********* – т.а. Фолксваген Туарег с рег.№
********, ищецът е изпълнил задълженията си да придобие автомобила и на
13.03.2017 год. го е предоставил на ответника, видно от приемо-
предавателния протокол от същата дата. С подписването на договора,
ответникът се задължил да заплаща на ищеца месечни вноски за ползвания
автомобил, съобразно изготвен и приет погасителен план, както и да заплаща
застраховки КАСКО и Гражданска отговорност на автомобила, такси за
разсрочено плащане на застрахователната премия, възстановяване на данъци,
3
разходи за предупреждение, др. такси и разходи, съгласно Общите условия на
договора за лизинг.
Поради неизпълнение на задълженията по договора за лизинг ищецът е
изпратил на ответника покана за изпълнение и предупреждение за разваляне
на договора, получена от последния лично на 21.05.2020 год., в която го е
уведомил, че дължи сумата от 15 712.82 лв., включваща падежирали и
просрочени задължения към дата 18.05.2020 год. и му дал 3-дневен срок от
получаване на писмото за изплащане на дължимите суми. Указал е, че при
незаплащане доброволно на посочената сума в дадения срок, на основание чл.
12, предл. 1 от ОУ във вр. с чл. 87 от ЗЗД ще счита договора за лизинг за
прекратен (развален) от датата на изтичане на предоставения с поканата срок
за доброволно изпълнение.
Държането на т.а. Фолксваген Туарег е върнато на ищеца на 21.05.2020
год., видно от представената и приета по делото фактура № 594/ 21.05.2020
год.
От уговорките в договора се установява, че общата сума на лизинга е в
размер на 16 565.86 евро, за 60 месеца, съгласно погасителен план, в който
всяка вноска е посочена като дата на дължимост, размер и елементи – общ
размер на вноската, главница, лихви, застраховка, такса разсрочване, ДДС. В
договора за лизинг изрично е уговорен лихвен процент – 7.25% и начина за
определяне на променливия лихвен процент.
В ОУ към договора са посочени последиците от неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, включително и понасяне на разноските
за възстановяване на владението върху лизинговата вещ.
Представени са доказателства за заплащане на застраховки и данъци за
МПС за 2019 год. и 2020 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи:
Действително между страните е съществувало договорно отношение по
сключен договор за финансов лизинг с номер 15350 от 13.03.2020 год., който
поради неизпълнение от страна на ответника е бил надлежно прекратен чрез
разваляна от ищеца по реда на чл. 12 от ОУ към договора. Неизпълнението на
периодични задължения за заплащане на лизингови вноски от м. юни 2019
4
год. до м. май 2020 год. не се оспорва от ответника и по делото той не доказа
заплащане на сумите по тях, както и заплащане на застраховките и данък
МПС за 2019 год. и 2020 год. По делото не се събраха доказателства
ответникът да е бил изправна страна по договора към датата на получаване на
писменото предизвестие за неговото прекратяване – на 21.05.2020 год. Не са
налице доказателства и в дадения 3-дневен срок ответникът да е изпълнил
задълженията си към лизингодателя, поради което съдът приема, че поради
виновното неизпълнение от страна на лизингополучателя договорът между
страните е прекратил своето действие. Липсват доказателства за връщане на
автомобила доброволно от лизингополучателя, напротив – това, съобразно
представените доказателства, е станало чрез друго ю.л. и срещу заплащане от
страна на лизингодателя. При това положение лизингополучателят е длъжен
да възстанови заплатените разноски във връзка с възстановяване на
държането на автомобила. Размерът на тези разноски се доказа безспорно по
делото, от представената от ищеца фактура, издадена му от „Анализи и
информация“ ЕООД. Безспорно се доказа по делото и дължимостта на
платените от ищеца данък МПС за 2019 год. и 2020 год. и застраховки, които
съобразно уговорките по договора, са за сметка на лизингополучателя. От
представените сметки по фактури по договор 15350 на С. Г. Й. се доказаха
дължимите на ищеца суми, свързани с възстановяване владението на
автомобила. При тези констатации на съда – наличие на договор,
неизпълнение от страна на ответника, прекратяване на договора по
уговорения в него ред, уговорени задължения за заплащане на разходи и
липсата на доказателства за надлежно заплащане на дължимите суми, се
налага извода, че предявеният иск е основателен до пълния претендиран
размер. Договорът и ОУ към него са с ясно разписани задължения и за двете
страни.
Предвид изложеното, съдът намира, че така предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва за забава върху дължимата
сума, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените от него деловодни разноски общо в размер на 4 295.61 лв., от
които: 545.78 лв. – платена д.т., 939 лв. – за възнаграждение на особения
представител и 2 810.83 лв. – адвокатско възнаграждение.
5
Мотивиран от гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Ст.,
ул. „В. П.“ № *, общ. Иск., обл. Пл., да заплати на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл.
4“, Бизнес Парк С., сграда **, вх.*, ет.*, представлявано от Кр. Щр., чрез адв.
С. Н. Ш. от САК, сумата от 13 644.62 лв. (тринадесет хиляди шестстотин
четиридесет и четири лева и 62 ст.), формирана като сбор от дължимите суми
по договор за финансов лизинг с номер 15350 от 13.03.2017 год., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба (14.06.2022 год.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Ст.,
обл. Пл., ул. „В. П.“ № *, да заплати на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес
Парк С., сграда **, вх.*, ет.*, представлявано от Кр. Щр., сумата от 4 295.61
лв. (четири хиляди двеста деветдесет и пет лева и 61 ст.) – деловодни
разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG10RZBB91551060493617, BIC: RZBBBGSF – Райфайзенбанк
ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6