Р Е Ш Е Н И Е  

        

№

 

гр. Варна, 18.11.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :

        

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

                     ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                           

 

при секретаря С.Т.като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска гр. дело №  1685 по описа за 2011 год. , за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивни жалби от Я.С.Т. против решение № 115/14.01.2011г. по гр.д. № 17175/2010г.,поправено с решение №1962/05.05.2010г., на ВРС-XXVс. в частта, с която е изменен размерът на дължимата от въззивника в полза на детето В.Я.Т., чрез неговата Д.Ш. , издръжка от 80лв. на 160лв.Обжалва се и решението за поправка на ОФГ.

Подадена е и частната жалба от Д.Ш., като майка и законен представител на детето В.Я.Т., против решение №1962/05.05.2010г. на ВРС-XXVс. по гр.д. № 17175/2010г. на ВРС-XXVс. ,в частта за разноските.

Производството е образувано по искова молба от Д.Ш. , като майка и законен представител на малолетната В.Т. , р.2000г. срещу Я.Т. с искане за изменение на размера на определената по решение от 11.03.2003г. по гр.д. № 1693/02г. на ВРС- ХVІІс. Издръжка от 80лв. на 200лв. Навеждат се твърдения за изминал значителен период от време , през който нуждите на детето с оглед на възрастта му са нарастнали . От друга страна бащата също е във възможност да осигурява по-висок размер на издръжка, тъй като е в работоспособна възраст , работи на две места и е закупил недвижим имот.

    Ответникът оспорва основателността на иска. Твърди , че страда от заболяване и е безработен, а жилището го е закупил с кредит , който ежемесечно изплаща със значителни по размер вноски. Майката на детето също работи и грижи за него полагат основно бабата и дядото по майчина линия. Претендира заплащане на разноски.

    ВОС като съобрази становищата на страните и събраните доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    Видно от влязло в сила решение по гр.д. № 1693/02г. на ВРС- ХVІІс. в полза на детето В. е определен първоначален размер на дължима от баща му Я.Т. издръжка в размер на 80лв. Ирелевантно е обстоятелството дали към този момент това е най-високият размер на нормативно определена издръжка и мотивите, поради които бащата се е съгласил да го заплаща.

    От значение за спора е обстоятелството какви са нуждите на детето към настоящия момент, а те се определят от неговите специфични особености : възраст, здравословно състояние, проявени наклонности и пр.  и от конкретните социално–битови условия на живот – обичайни разходи за храна , консумативи, разходи за обществен транспорт и пр.

    Видно от представените писмени доказателства детето В. е навършило 11г. , ученичка в основно училище, с отличен успех и постижения в извънкласни форми на обучение. Здравословното състояние – очни заболявания и нужда от ортодонтско лечение , са в рамките на често срещаните сред децата на тази възраст , при същата организация и условия на живот . Следователно те могат да обосноват само нужда от средства за преодоляване на това временно състояние на организма ,без да се доказва изключителна потребност от повече средства за посрещане на разходи по тежка форма на заболяване.

    От друга страна бащата е представил споразумения за прекратяване на трудови правоотношения ,сключени на дати в непосредствена близост с датата на подаване на исковата молба, а както се отчита по начина на оформяне на първото до ответника съобщение, то е получено от съпруга с имена идентични на имената на работодателката Радостина Малчева в качеството й на ЕТ. Поради което съдът не може да изгради безпротиворечив извод , че ответникът не работи и не получава доходи от трудовата си дейност.

    С оглед представените епикризи – последна с дата от 2007г. очевидно , че Я.Т. е с поставена диагноза ЛИМФОМА МАЛИГНУМ НОН-ХОДЖКИН. Като съобразно лекарското заключение проведеното лечение е дало отличен ефект. Лицето временно е било неработоспособно , без да са налице доказателства за определена степен на инвалидност. Поради което се налага заключение , че той е във възможност да полага труд и да се издържа от него.

    Видно от НА № 98/2005г.Я.Т. е придобил недвижим имот като част от продажната цена е заплатил със заемни средства. Обстоятелството , че е длъжник по договор за кредит, няма предимство пред факта , че е баща и дължи издръжка на непълнолетното си дете.

    Майката Д.Ш. въпреки дадената й възможност да сочи доказателства относно трудовата й заетост  не ангажира такива , дори процесуалният й представител е в неизвестност какво работи тя. Писмото от НАП няма доказателствено значение, защото декларирането на сключен трудов договор е задължение на работодателя. Ако има сключен такъв , а работодателят не е изпълнил административното си задължение, то това неизпълнение не влече нищожност на трудовия договор. Още повече , че съобразно твърденията на ответника , е възможно работодател да се явява чуждестранно лице и договорът да е сключен на територията на друга държава. Всички тези факти съдът преценява като поведение на майката , което създава пречка за установява на обективната истина в процеса, поради което следва да се тълкува в смисъл на установеност , че Д.Ш. получава доходи от трудова дейност.

    Горното налага следните правни изводи:

    Безспорно в полза на малолетното дете по силата на закона и двамата родители дължи издръжка . От предходно определяне на размера са изминали близо 10г., през които детето вече е порастнало и е достигнало до възраст ,в която нуждите от средства за ежедневно съществуване / храна , консумативи/ , за обучение , здравеопазване , развитие на интереси и изграждане на личността, изискват осигуряване на такива в общ размер от 240лв. Детето се отглежда от майката, която работи и следователно може да осигурява 80лв. от тази издръжка. Бащата остава задължен за разликата или за заплащане на издръжка в размер на 160лв. месечно. Същата е съобразена както с нуждите на детето ,така и с реалните възможности на бащата.

    Следователно определената издръжка по решение от 2002г. следва да се измени от 80 лв. на 160лв. Като искът за изменение на издръжката над 160лв. до 200лв. е неоснователен и първоинстанционното решение следва да се потвърди с прецизиране на диспозитива в отхвърлителната му част.

    Тъй като искът е за изменение на размера на дължима издръжка , а не за първоначално определяне на такава, то правилно ВРС е поправил допуснатата в този  смисъл ОФГ в решение № 115/14.01.2011г. с решение по реда на чл.247 ГПК № 1962/05.05.2011г.

    С основното решение № 115/14.01.2011г. ВРС не се е произнесъл нито в мотивите ,нито в диспозитива по въпроса за дължимите от ищцата в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска. Липсва молба от ответника по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

    В процедура по чл.247 ГПК, инициирана от съда по повод на допусната ОФГ в диспозитива относно иска по чл.150 СК , е недопустимо да се поправя първоначалното решение в частта ,в която липсва произнасяне както в мотивите , така и в диспозитива по въпроса за дължимите на ответника разноски. Ето защо решение № 1962/05.05.2011г. на ВРС-ХХVс. в частта , с която Д.Ш. като майка и законен представител на В.Т.  е осъдена да заплати на Я.Т. сумата от 40лв. – разноски по спора следва да се обезсили и производството по делото в тази част – да се прекрати.

    Водим от горното, съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение № 115/14.01.2011г. по гр.д. № 17175/2010г. и решение по реда на чл.247 ГПК с № 1962/05.05.2010г. по с.гр.д. на ВРС-XXVс. в частта, с която е изменен размерът на дължимата от Я.Т. в полза на детето В.Я.Т., чрез неговата Д.Ш. , издръжка от 80лв. на 160лв.

    ОБЕЗСИЛВА    решение по реда на чл.247 ГПК с № 1962/05.05.2010г. по по гр.д. № 17175/2010г. на ВРС-XXVс. в частта , с която Д.Ш. като майка и законен представител на В.Т.  е осъдена да заплати на Я.Т. сумата от 40лв. – разноски по спора.

    ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17175/2010г. на ВРС-XXVс. И по в.гр.д. № 1685/11г. на ВОС в тази част.

    В останалата необжалвана част решение № 115/14.01.2011г. по гр.д. № 17175/2010г.,поправено с решение по реда на чл.247 ГПК с № 1962/05.05.2010г. по с.гр.д. на ВРС-XXVс. ,с която се отхвърля искът на Д.Ш., като майка и законен представител на В.Т., срещу Я.Т. за изменение на размера на дължимата от него в полза на детето В. издръжка над 160лв. до 200лв., е влязло в сила.

 

    Решението подлежи на обжалване само в частта , с която се обезсилва решение на ВРС по чл.247 ГПК в частта за разноските с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

    В останалата част решението на ВОС не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: