РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 252 / 7.4.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието
на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 153 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на А.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Д., с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №
81 от 30.12.2021 г., постановено по а.н.
дело № 20215210200451 по описа на Районен съд Велинград за 2021 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление №36-0000812 от 29.10.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”,
Пловдив, с което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на Министерство на транспорта, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, на А.С.Д., е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв.
Поддържа се, че деянието за което на д.
е наложено административно наказание не е съставомерно, защото в случая не е
извършван обществен превоз на товари, доколкото по делото не е доказано по несъмнен
начин заплащането на парична сума за превоза на товара.
Заявява се, че към датата на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателя
не е притежавал валидна карта за квалификация на водача, но към този момент не
е било нужно да притежава такава. Счита се, че административно наказващия орган
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства, надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
Подробни съображения в тази насока са развити в представените по делото писмени
бележки.
Иска се обжалваното съдебно решение
да бъде отменено, като се отмени процесното наказателно постановление.
3. Ответната Регионална дирекция
„Автомобилна администрация”, Пловдив, не взема конкретно становище по
касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи, че в
наказателното постановление не е посочено кое точно обстоятелство, свързано с
конкретната пътна обстановка не е било съобразено от В.. Според контролиращата
страна, данните по делото очертават наличието на друго административно
нарушение свързано със загубата на управление на МПС, но не и на това, за което
е наложено административно наказание.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Велинград е бил
сезиран с жалба, предявена от И. Ц. В., срещу НП №36-0000812 от 29.10.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация”, Пловдив, с което
за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на Министерство
на транспорта, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, нему е наложена глоба в
размер на 200 лв. Същото е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение № 293232 от
13.10.2021 г., съставен от Т. В. Г. на длъжност ст. инспектор в РД „Автомобилна
администрация“, Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На 13.10.2021 г., около 17:00 ч., на
разклона за с. Грашево, на път ІІІ-843, с посока на движение за гр. Велинград, А.С.Д.,
ЕГН **********, управлява собствен товарен автомобил Шкода MTC-24 с per. № ***
от категория N3G, като извършва обществен превоз на товари - дърва (бял бор) от
землище Бозьова до гр. Велинград, видно от превозни билети № 5261/00369/2HD8B20
от 13.10.2021 г. и превозен билет № 5261/00370/C303B30 от 13.10.2021 г. и
извършва следното нарушение: Водачът не отговаря на изискванията за квалификация
на водача и не притежава карта за квалификация на водача за съответната
категория „С“. Направена е справка в информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София от която е установено, че Д. не
притежава валидна карта за квалификация на водача.
Деянието е квалифицирано, като
нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на Министерство на транспорта. Акта е връчен на неговия адресат, който е
отбелязал, че няма възражения относно констатациите обективирани в него.
Това описание на противоправното
деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от
административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като
на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, е наложена процесната глоба в размер на
200 лв.
7. В хода на първоинстанционното
производство е представена Заповед № РД-08-80 от 24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията с която са определени
органите на които са делегирани правомощия да издават наказателни постановление
за нарушение на Регламентите на Европейския съюз, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите
актове по прилагането им.
Като свидетел е било разпитано
длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение и
посочения в него свидетел П.. В показанията си те са пояснили обстоятелствата
при които е било установено процесното административно нарушение.
8. За да постанови обжалвания в
настоящото производство резултат, районния съд е приел, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази насока е счетено, че са спазени разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в констативния акт и наказателното постановление
са посочени датата и мястото на извършване на нарушението; обстоятелствата, при
които е извършено; пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на Д. административно нарушение, позволяващо му да разбере в какво е
обвинен и срещу какви факти да се защитава.
В обжалваното решение,
първоинстанционния съд е изложил още следните съображения „….В процесния случай не се спори по делото, а и от събраните гласни
доказателства, чрез разпита на свид. Иван П., по несъмнен начин се установява,
че в превозните билети като получател на дървесината, транспортирана от
жалбоподателя, не е вписан жалбоподателя, а други трети лица, т.е. осъществявания
от жалбоподателя превоз е бил за чужда сметка. Това обстоятелство е достатъчно
да се квалифицира превоза като обществен. Съгласно актуалната редакция на § 1,
т. 1 от ЗАвПр, действаща към момента на извършване на нарушението, за да се
определи превоза като „обществен“ не е задължително извършването му да е срещу
заплащане и икономическа облага. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя, че след като не е доказано заплащането на парична сума за
превоза на товара, то не може да се направи извод, че извършваният превоз на
товари е бил обществен. ...“
V. За правото :
9. Съобразно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация(действащата понастоящем редакция), водачите на моторни превозни средства, за управлението на
които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ(курсива наш), трябва да отговарят на
изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на
водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари по шосе.
10. С оглед конкретиката на текущия
казус, следва да се констатира, че основния спорен между страните въпрос, който
е поддържан от жалбоподателя, както в първоинстанционното производство, така и
като касационно основание в на стоящия процес е дали превоза осъществен от Д.
на 13.10.2021 г. е обществен по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП или не
следва да бъде квалифициран като такъв, с оглед елементите възведени в последно
посочения нормативен текст.
В тази насока, както контролния орган
съставил акта за установяване на административно нарушение, така и
административно наказващия орган, издал наказателното постановление и решаващия
съд, постановил обжалваното решение са основали извода си, че транспортирането
на дърва – бял бор от землище Бозьова до гр. Велинград, осъществено от Д. на
13.10.2021 г. следва да бъде определено като „обществен превоз“ единствено въз
основа на данните съдържащи се в превозен билет № 5261/00369/2HD8B20 от
13.10.2021 г. и превозен билет № 5261/00370/C303B30 от 13.10.2021 г.
Какво е съдържанието на тези два
документа, не е описано в акта и в наказателното постановление. Едва в
съдебното решение на първоинстанционния съд е посочено, че „…в превозните билети като получател на дървесината, транспортирана от
жалбоподателя, не е вписан жалбоподателя, а други трети лица, т.е.
осъществявания от жалбоподателя превоз е бил за чужда сметка…..“.
Въпросните два документа или техни
заверени копия обаче, не са приобщени нито по административно наказателната
преписка, нито пък по делото образувано пред районния съд.
11. Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа, описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Това ще рече, че
доказателствата въз основа на които административно наказващия орган формира
своите изводи относно наличието на извършено административно нарушение, лицето
осъществило противоправното деяние и неговата вина, са част от административната
преписка и следва да се съдържат в същата.
Ето защо, в чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е
възведено императивното изискване, в
7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста наказващият орган, да ги
изпраща заедно с цялата преписка(курсива
наш) на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва
и доказателствата в подкрепа на обжалвания(курсива наш) или протестиран акт, както и електронен адрес, на
който да бъде призоваван.
Очевидно в случая, това задължение не
е било изпълнено от административно наказващия орган, което не е било
констатирано от районния съд и съответно не е била изискана пълната
административна преписка по издаване на наказателното постановление.
12. При това положение,
първоинстанционния съд е обосновал един от основните си изводи за разрешаване
на правния спор с който е сезиран, на писмени документи, които не са били
приложени по делото. Това е особено съществено нарушение на процесуалните
правила, което само по себе си е основание за отмяна на съдебния акт и връщането
за ново разглеждане от друг съдебен състав. Стореното от решаващия съд
позоваване на свидетелските показания на
П., за да се възпроизведе съдържанието на двата превозни билета, не само
не санира в никаква степен допуснатото нарушение на процесуалните правила, но е
пряко указание за неговото квалифициране, като особено съществено. В този
контекст, при новото разглеждане на делото, първата съдебна инстанция следва да
изиска пълната административна преписка по издаване на наказателното постановление
и въз основа на събраните доказателства, да разреши правния спор с който е
сезиран.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 81 от 30.12.2021 г., постановено
по а.н. дело № 20215210200451 по описа
на Районен съд Велинград за 2021 г.
ВРЪЩА делото
на Районен съд Велинград за ново разглеждане от друг състав на съда при
съблюдаване на указанията дадени в настоящото решение .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)