Разпореждане по дело №95/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение №58/26.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 43/2012 г., К. районен съд е отхвърлил предявения от Х. М. А., Х. М. К. и Н. М. А., всички от С., община Х., против Ф. И. Х. и Н. К. Х. от С., община К., иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и отстъпване владението на неурегулиран поземлен имот с площ от 669 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на село П., община К., област К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от по две стаи и салон на първия и втория етаж, с външно бетонно стълбище, при граници/съседи/ на имота – за НУПИ: НУПИ на А. М. от три страни, НУПИ на Община К. и път. Съдът е отхвърлил искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в Службата по вписвания при РС, гр. К. с вх.№ 316/30.09.2009 г., акт №60, т.ІІ, н.д.№190/2009 г. Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците направените от тях в произÔодството разноски в размер на 800 лв.

Недоволни от решението са останали ищците Х. М. А., Х. М. К. и Н. М. А., които го обжалват изцяло. Жалбодателите твърдят, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано. Излагат съображения, че при преценка на обстоятелството дали ответниците са владелци или държатели на имота, следвало първоинстанционният съд да изходи преди всичко от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношенията им със собственика на имота и то по повод на самия имот. Тъй като съдът не направил това, нито съобразил обстоятелството, че в производството се установявало, че ответниците са наематели на процесния имот и в този смисъл те не могли да бъдат и негови владелци, неправилно първоинстанционният съд приложил разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2, и на чл.79 от ЗС. В аспекта на така изложеното жалбодателите молят настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявената искова претенция. Претендират присъждане на разноски и за двете инстанции.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по същата Ф. И. Х. и Н. К. Х..

В съдебно заседание жалбодателите Х. М. А., Х. М. К. и Н. М. А., редовно призовани чрез процесуалния си представител, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание ответниците по въззивната жалба Ф. И. Х. и Н. К. Х., лично и чрез процесуалния си представител, оспорват същата. Претендират разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния К.йски районен съд е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ищците целят да бъдат осъдени ответниците Ф. И. Х. и Н. К. Х. да им предадат собствеността и отстъпят владението върху неурегулиран поземлен имот с площ от 669 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на село П., община К., област К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от по две стаи и салон на първия и втория етаж, с външно бетонно стълбище, при граници/съседи/ на имота- за НУПИ: НУПИ на А. М. от три страни, НУПИ на Община К. и път. Съдът е сезиран и с искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален кат за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 60,т.ІІ, н.д. № 190/ 30.09.2009 г., вписан в Службата по вписвания при РС, гр. К. с вх.№ 316/30.09.2009 г. в т.740.

Както беше посочено предявената искова претенция намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че ответникът го владее без правно основание.

В аспекта на така очертаната правна рамка съдът съобрази следното:От анализа на събраните в производството гласните доказателства, в частност на показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели, поради отсъствието на роднински връзки със страните - св.С.М.Х., св.И.Ч. и св. Г.П., се налага следната фактическа обстановка: ищците Х. М. А., Х. М. К. и Н. М. А. през 1971 г. установявайки се да живеят в С., община Х., напуснали процесния имот. Ключовете от дома ищцата Х. предала на св. Ш.А. М. / Ш. А. М., който владеел къщата и дворното място до 1989 г., през която година напуснал Р.България и се преселил да живее в Р.Турция. От момента на неговото напущане първият етаж на процесното жилище се ползвало от св.И. Х., който държал в него сено. През 1991 г. същият предоставил ключовете на дома на ответниците-съпрузи Ф. и Н. Х.. През същата година ответниците заплатили на дошлият от Р.Турция св. М. сумата 1 000 лв., съставляваща договорената между тях покупна цена на процесния имот. От този момент съпрузите Х. демонстрирали собственическите си права като извадили от имота сеното на св.И. Х. му забранили да ползва за в бъдеще имота. От този момент и до 30.09.2009 г., когато ответниците се снабдили с Нотариален кат за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 60, т.ІІ,н.д. № 190/30.09.2009 г. на Съдията по вписвания при РС, гр. К., вписан в съответната служба по вписванията в партидна книга: том 740, с вх.№ 316/30.09.2009 г., ищците не са предприели никакви действия, при все, че са посещавали през тези години населеното място- С., с които да са предявили по отношение на ответниците своите собственически претенции. Напротив ответниците са афиширали пред обществото собственическите си претенции към процесния имот, декларирайки го като свой по реда на чл.14 от ЗМДТ с приложената по делото в заверено копие декларация вх.№ 5040/31.03.1998 г.на данъчна служба, гр.К.. Установява се в производството и обстоятелството, че за 1998, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005 , 2008 и 2009 г./ л.52-61/ дължимите за процесния имот данъци и такси са били заплащани от името на ответника Ф. И. Х..

В смисъла на изложеното правилни са изградените от решаващия съд правни изводи, че съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗС, правото на собственост се изгубва ако собственикът се откаже от него или друг го придобие. В този аспект в производството е направено надлежно възражение, че ищците са загубили правото си на собственост, защото те- ответниците са го придобили по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Т.е. релевантни в казуса при така установения факт на владение на процесния имот от ответниците, са отговорите на въпроса от кой момент е започнала да тече в тяхна полза придобивна давност и кога тя е изтекла. Доколкото в казуса не се твърди наличие на добросъвестното владение годно да направи владелеца собственик с изтичането на краткия 5-годишен срок, то следва да се установи наличие на изтекла 10-годишно непрекъсната придобивна давност в полза на ответниците-съпрузи Х.. А доколкото не се установи в производството да са предприемани от ищците действия, водещи до прекъсване на давността по реда на чл.81 от ЗС и/или по реда на чл.116 от ЗЗД, то следва да се приеме в производството, че давността течаща в полза на ответниците Х., считано от 1991 г. / л. 118- показания на св.И.Ч. и св. Г. П./, не е била прекъсвана, и към 30.09.2009 г. е изтекла необходимата 10-годишна непрекъсвана придобивна давност.

Или казано в обобщение ищците в производството не доказаха, че към момента на предявяване на исковата си претенция са собственици на процесния имот и че ответниците владеят същият без правно основание. И това е така защото беше установено в производството, че ищците са изгубили правото си на собственост върху процесния имот, защото ответниците са го придобили с изтичане в тяхна полза на 10-годишна придобивна давност. Изложеното обосновава извода, че като е приел, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, защото в производството ответниците-съпрузи Х. владеят спорния имот на самостоятелно правно основание, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. А обусловеността му от изхода на основния иск, прави в този смисъл и искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, също неоснователно, както правилно е приел решаващият съд.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани от ответниците по жалбата, им се следват в доказания във възивното производство размер от 400 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение №58/ 26.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 43/ 2012 г. по описа на К.ския районен съд.

ОСЪЖДА Х. М. А., ЕГН *, Х. М. К., ЕГН * и Н. М. А., ЕГН *, всички от С., община Х. да заплатят на Ф. И. Х. с ЕГН *, и Н. К. Х. с ЕГН *, и двамата от С., община К., сумата в размер на 400 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.