Р Е Ш Е Н И
Е №262040
гр. Пловдив, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5614 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Дженерали Застраховане АД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68
против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив,“Стефан Стамболов“ №1, с която е предявен иск с правно основание чл.410,
ал.1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1011,50 лв. – главница,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по застрахователен договор № *** за причинени имуществени вреди на
застрахованото МПС – л.а. ***, с рег. № ***,
вследствие на ПТП от *** г., при което
лекият автомобил при движение в *** преминава през необезопасен изкоп на
пътното платно за движение, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 26.05.2020 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът посочва, че на *** г. в ***, л.а. ***, с рег. № ***, собственост на Ейт Флоръл ЕООД,
управляван от З.Г.К., преминава през необезопасен изкоп на пътното платно за движение, в
резултат на което са нанесени материални
щети по автомобила.
На основание сключената застраховка
„Каско на МПС“ по полица № *** за лекия автомобил за уврежданията на автомобила
в ищцовото дружество е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение и е образувана ликвидационна преписка № ***. Извършен е оглед на
увредения автомобил от ищеца и е изготвено заключение с опис на щетите. За
възстановяване на уврежданията е определено обезщетение по експертна оценка в
размер на 996,50 лв. На основание чл. 369, ал.2 КЗ и т. 63 от ОУ по
застраховката „Каско на МПС“ от определеното застрахователно обезщетение от
996,50 лв. е прихваната сумата в размер на 40,80 лв., представляваща премия за
дозастраховане по полица № *** с включен данък 2 %, съгласно ЗДЗП. С преводно нареждане на 29.10.2018 г. на
правоимащия собственик на застрахованото МПС е изплатена сумата от 955,70 лв.,
която представлява разликата между определеното застрахователно обезщетение и
прихванатата премия. Във връзка с ликвидацията на преписката са реализирани и
обичайни разноски в размер от 15 лв.
Твърди се, че с плащането на
застрахователното обезщетение, ищецът встъпва в правата на застрахованото лице
срещу причинителя на вредата – ответната община, тъй като тя е длъжна да
упражнява непосредствен и постоянен контрол спрямо своите служители, на които е
възложила дейността по поддържане на пътната мрежа в изправност, както и да
стопанисва пътя. Посочва, че на
27.02.2020 г. е изпратил до ответната община заявление за заплащане на
сумата, но до момента искането не е удовлетворено. Претендира се законна лихва върху главницата, както и
разноските по делото.
Във
връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Твърди се,
че исковата претенция е неоснователна
и недоказана. Ответникът смята за недоказани настъпването на ПТП, мястото на
същото, наличие на необезопасен изкоп на пътното платно, механизма на ПТП и
настъпилите вреди по автомобила, както и наличието на причинно- следствена
връзка между вредоносните последните и процесното ПТП. Сочи се да е налице
виновно поведение на ответника. Оспорва вида на вредите, размера на изплатеното
застрахователно обезщетение, както и механизма.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск в тежест на ищеца е да
докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. положителните елементи противоправно поведение, вреди, причинна връзка
между двете и вина, която се предполага. Ищецът трябва да докаже и положителните
материално правни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал 1 КЗ – че е
налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения
автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на
причинените щети.
Обратно, ответникът следва да установи онези свои
правоизключващи възражения, които са за положителни факти.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото
имущество и
ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, а именно: застрахователна
полица № *** от 13.04.2018 г. с валидност една година, която е действала към момента на сочения инцидент и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди. Не се оспорва и от приетите общи
условия се установява, че е налице покрит риск- ПТП.
На 09.10.2018 г.
от застрахования Ейт Флорър ЕООД е депозирано искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, в което е отразено, че при движение в гр. Пловдив
по ул. *** до номер 22 автомобилът е навлязъл в изкоп на пътя несигнализиран по
никакъв начин и уврежда предно окачване и предна дясна джанта и предна броня.
Поискано е обезщетение по ескпертна оценка. Заявител е З.Г.К.. Приложено е
свидетелство за регистрация, от което е видно, че собственик на л.а. *** с рег.
№ *** е Ейт Флорал ЕООД. Въз основа на искането е извършен оглед, като
констатациите от огледа са отразени в Протокол от 19.10. 2018 г. В него е посочено, че автомобилът с рег. № ***
се движи по ул. *** и след пресечката на *** попада в изрязан участък от
пътното платно изцяло напречно, който в
момента на огледа вече е асфалтиран. При разпит в магазина за бойлери до
въпросното място, служителите потвърдили за други увредени автомобили на това
място. В опис заключение по щета са описани вредите по предна броня, джанта
предна дясна, преден мост, преден носач. Направени са снимки на описаните
вреди.
На 23.10.2018 г. е изготвена калкулация – ремонт и са
определени разходи в размер от 996,50 лв. В ликвидационен акт от 23.10.2018 г.
е отразено, че определено след приспадане на сумата от 40 лв. за дозастраховане
застрахователно обезщетение в размер от 955, 70 лв., което е изплатено на
застрахования на 29.10.2018 г.
Изпратена е до ответника регресна покана за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и заплащане на
ликвидационни разходи в размер от 15 лв.
В отговор на регресната покана ответникът заявява, че поради липса на
протокол за ПТП, удостоверяващ същото, то не е налице основание за заплащане на
съответното застрахователно обезщетение.
По
делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща
стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на
причинно- следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и някои
от щетите. Вещото лице посочва, че увредата по предна броня отговаря и е
напълно възможно да е следствие от соченото от ищеца събитие, но не и увредата
по предна дясна автомобилна джанта. Това задиране \драскотини\ вещото лице посочва, че са
настъпили при друг механизъм, различен от изследвания /примерно при задиране в
бордюр или друг вид неравност, намираща се надлъжно на пътното платно/. Вещото
лице посочва, че е напълно възможно увреда на боя по окръжността на
автомобилната джанта да настъпи при преминаване на предно дясно колело през
негативна неравност с удар в изходния ръб, но тази боя вече е била увредена
преди изследваното събитие. Относно видимите увреди по преден ляв носач и
преден мост вещото лице посочва, че са само повърхностни наранявания и
драскотини по метала, които не би следвало да нарушат устройството и работата
на автомобилните части. Степента на увреда на предния мост и носач и
необходимостта от подмяна не може да бъде еднозначно определена без направена
диагностика за проверка на геометрията на автомобила /стенд/, а липсват данни
това да е направено или поне не е отразено в приетите по делото писмени
доказателства, а други, касаещи извършен стенд не са представени от ищеца.
Именно поради тази причина не е допусната и допълнителна САТЕ, доколкото не са
представени доказателства за извършен стенд. Вещото лице не може категорично да
отговори, че всички описани увреди по автомобили са в причинно – следствена връзка с описаното
ПТП, поради което дава няколко варианта на стойността на вредите, определена на
база пазарни цени. Съдът възприема вариант II, който определя стойност от 383,72 лв., тъй като вещото
лице прави извод, че увредата на предна
броня, ляв носач и преден мост на автомобила в степен до боядисване са в
причинно – следствена връзка с описаното ПТП. Вещото лице при изслушването в
съдебно заседание посочва, че в случай, че увредата по носача беше настъпила от
навлизането в изрязания участък, то същата щеше да е в значителна степен от
описаната. Освен това при преминаване на автомобила през надлъжна на целия път
неравност, така както е посочено в уведомлението за щета, няма как страничният
борд на автомобилната джанта да бъде увреден, защото няма конфликтна точка с
пътната настилка. Вещото лице е категорично, че кривината следва да се установи
след стендово замерване, като при такова замерване се изважда разпечатка и се
установява повредата в сходимостта.
Съдът възприема изцяло заключението на САТЕ, като
компетентно, обективно изготвено на
основание приетите по делото писмени доказателства и пълно.
Въпреки
неколкократните опити за призоваване на свидетеля З.К., то същият не е намерен,
поради и което е заличен.
Въз основа обаче на събраните писмени доказателства,
както и приетото по делото заключение на САТЕ,
се установява, че част от констатираните в опис заключение и отстранени
щети по автомобила са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, а
именно: увредата на предна броня, ляв
носач и преден мост на автомобила в степен до боядисване.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е
осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив. Като стопанин на пътя по
силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа
изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията
по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на
пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както
и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е
препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП.
Доколкото не се установява от ответника, участъкът да е
бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от
ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което
да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която
да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности
по пътното платно и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по
управлявания от него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
Не се установи от
събраните по делото доказателства да е налице съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил.
С оглед горното, съдът счита, че са били налице предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение до размера на сумата от от 383,72 лв., тъй като вещото лице прави
извод, че увредата на предна броня, ляв
носач и преден мост на автомобила в степен до боядисване са в причинно – следствена
връзка с описаното ПТП, като до този размер предявеният иск следва да се уважи,
а за разликата до пълния претендиран размер на изплатеното застрахователно
обезщетение от 996,50 лв. С
изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на
кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника).
Относно
ликвидационните разноски, то същите на основание чл. 410 КЗ
следва да се прибавят към
изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като представляват обичайни
разноски и са дължими от ответника.
Обичайните разноски са дължими на основание чл.
410, ал. 1 КЗ. Макар и да липсват доказателства за
размера на ликвидационните разноски, доколкото
основанието на претенцията е
доказано, а противната страна не е оспорила
претендирания размер, претенцията
следва да бъде уважена в пълния размер от 15 лв., тъй като тя
съответства на обичайния размер
на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.
На основание изложеното предявения иск следва да се уважи
до размера на обща сума в размер от
398,72 лв. следва да се уважи, а за разликата над този размер до пълния
претендиран размер от 1011,50 лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Доколкото главницата е за лихвоносно вземане, то следва
да се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 450 лв., от които 50
лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ, 15 лв.- депозит за разпит на
свидетел, както и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита за
неоснователна претенцията за сумата от 15 лв.- депозит за свидетел, доколкото
същият не е разпитан, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. или общият размер на разноските е
350 лв., от които съразмерно на уважената искова претенция в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 137,97 лв. Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер от 100 лв.
Съразмерно на отхвърлената искова претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 60,58 лв.
С оглед
изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив,“Стефан Стамболов“ №1 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 398,72
лв. – главница, представляваща регресна
претенция за платено застрахователно обезщетение по застрахователен договор № *** за причинени имуществени вреди на
застрахованото МПС – л.а. ***, с рег. № ***,
вследствие на ПТП от *** г., при което
лекият автомобил при движение в *** преминава през необезопасен изкоп на
пътното платно за движение, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 26.05.2020 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 137,97 лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената
част, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Дженерали Застраховане АД, ЕИК: ********* против ОБЩИНА
ПЛОВДИВ, ЕИК: ********* за разликата между предявения иск за главница в размер
от 1011,50 лв. – главница и уважения в
размер на 398,72 лв., представляваща регресна претенция за платено
застрахователно обезщетение по
застрахователен договор № *** за
причинени имуществени вреди на застрахованото МПС – л.а. ***, с рег. № ***, вследствие на ПТП от *** г., при което лекият автомобил при
движение в *** преминава през необезопасен изкоп на пътното платно за движение,
ведно със законна лихва върху разликата, считано от 26.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Дженерали Застраховане АД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 да
заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив,“Стефан Стамболов“ №1 сумата от 60,58 лв.- разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Присъдените суми да се преведат по следната банковата
сметка: IBAN: ***, BIC ***, ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ