Решение по дело №3817/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261521
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 6 декември 2022 г.)
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20205330103817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер       261521                             20.05.2021 година                     град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря Елица Колибаровска,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3817 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск на И. П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат К. против П.Н.Б., ЕГН **********, действащ лично и съгласието на законните си представители Р. и Н. Б., негови родители, за прогласяване на нищожността на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН на частното завещателно разпореждане, извършеното на ******* г. от П. И.П., ЕГН **********, починал на  *********г. в полза на ответника.

Ищецът твърди, че е син и наследник по закон на П. И.П., починал ****** г. Сочи, че ответникът разполага със завещание по силата на което наследодателят на ищеца се е разпоредил притежаван от него недвижим имот. Твърди, че завещанието е нищожно, тъй като ръкописният текст и подписът не са изпълнени от завещателя, порок по чл. 25, ал. 1 ЗН, което ищецът установил по образувана прокурорска преписка. Иска завещанието да се прогласи за нищожно.

Ответникът П.Н.Б., ЕГН **********, представляван от адвокат А., възразява за отхвърляне на предявения иск. Сочи, че документът е автентичен. Иска присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим, а разгледан по същество за неоснователен, като съображенията за това са следните:

Според чл. 42, б. „б“ от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са спасени разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от ЗН. В разглежданата хипотеза се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, като се поддържа, че ръкописният текст и подписът не са изпълнени от завещателя. Искът за прогласяване нищожността на завещанието е положителен установителен иск, като в тежест на наследника по завещание, респ. заветника, по аргумент от чл. 193, ал. 3 ГПК, е да установи неговата автентичност. Следва да се подчертае, че съдът се произнася по предявения иск само в предметната рамка на правния спор, т.е. по наведените от ищеца фактически основания за порок на оспореното завещание. Всички останали основания за порок на завещателното разпореждане са извън предмета на делото, като те съставляват основание за нов иск. Служебно известно на настоящия съдебен състав е, че между страните е предявен също и иск за унищожаемост на процесното завещание, производството по който е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на правния спор по настоящото дело. Спорът за нищожността на завещанието е обуславящ по отношение на правния спор относно неговата унищожаемост, който би бил лишен от правен интерес, в хипотезата на положително съдено решение по иска за установяване на нищожността.

 По делото по почин на ответника е допусната и приета съдебно-графологична експертиза, която сочи, че завещанието е автентично. При изготвянето на експертизата са използвани сравнителни образци, с висока степен на достоверност, а именно изготвени не са за целите на експертизата ръкописни документи. Ето защо и съдът кредитира изцяло заключението на експерта като обосновано.

При това положение предявеният иск подлежи на отхвърляне. Ответникът има право на разноски за експертиза в размер на 200 лева. По делото не се доказва направата на разноски за адвокат, тъй като приложеното към отговора на исковата молба пълномощно няма характер на разписка. С него е учредена представителна власт, но то не инкорпорира изявление за заплащането на адвокатски хонорар. Съблюдавайки постановките на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че разноските за адвокат на ответника не са доказани и не подлежат на присъждане.      

Така мотивиран, РС-Пловдив     

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П.П., ЕГН **********, адрес: *** против П.Н.Б., ЕГН **********, действащ лично и съгласието на законните си представители Р. и Н. Б., иск с правно основание . 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на частното завещателно разпореждане, извършеното на ****** г. от П. И.П., ЕГН **********, починал на  ******** г. в полза на ответника П.Н.Б..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. П.П., ЕГН ********** да заплати на П.Н.Б., ЕГН ********** сумата от 200(двеста) лева – разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала.

ЕК