РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _05.09._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _07.08._
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _269_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 216 ал.1 т.6 от ДОПК.
В исковата молба се твърди, че на основание заповед за
възлагане на ревизия от 7.V.2009 г. е извършена такава на „Х.” ЕООД, че
заповедта е връчена на представляващия дружеството, че в последствие е
осъществена ревизия и е издаден ревизионен акт от 21.10.2009 г., връчен на
задълженото лице на 27.10.2009 г. – влязъл в законна сила на 10.11.2009 г., с
който са установени публични задължения по ЗДДС и лихви общо в размер на
43763,22 лв. и след връчване на ДРА задълженото лице е прехвърлило правото на
собственост на недвижим имот, притежаван от дружеството на купувача K.K. – с
нотариален акт № *. Твърди
се, че чрез извършената сделка управителят на ревизираното дружество се е
разпоредил със секвестируемо имущество, което представлява годен обект, срещу
който може да бъде насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на
държавата, като кредитор с публични вземания, че продажбата е извършена
непосредствено след връчване на ревизионния акт, поради което държавата като
публичен взискател и в частност НАП търпи пряка и непосредствена вреда от
прехвърлителната сделка. Твърди се, че представляващия дружеството е свързано
лице с купувача на имота по смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК.
Моли се съда да постанови решение с което на основание чл. 216
ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК да обяви за недействителна по отношение на държавата
процесната сделка, материализирана в нотариален акт№ *.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника K.K.,
който изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че няма
нищо общо с дейността на дружеството, от което е купил имота, че никога не е
знаел към кого и какви задължения има същото, не е действал с намерение да се
увреди публичния взискател, а единствено за задоволяване на свой личен интерес
– да придобие искан от него имот. Твърди, че не е свързано лице по смисъла на
параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК с юридическото лице, което според исковата молба е
длъжник на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения срещу него иск като неоснователен. Претендира и направените
деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника П.П.,
който изразява становище, че предявеният иск по отношение на него е
недопустим. Твърди, че дружеството си
има представител, че към момента на депозиране на исковата молба това не е той,
че последиците от всички извършени във времето сделки на дружеството чрез
различните негови представители се отразяват на предприятието на последното, а
не на патримониума на физическото лице – представител на дружеството. Алтернативно, ако съдът приеме, че
предявеният иск по отношение на него е допустим, моли съда да приеме, че същият
е неоснователен и като такъв да го отхвърли. Оспорва твърденията на ищеца, че е
бил недобросъвестен, че атакуваната сделка е извършена с намерение да се увреди
публичния взискател и че страна по нея е свързано с длъжника лице. Претендира
направените деловодни разноски.
По отношение на този ответникът, съдът с определение №
648/04.07.2012 г. е приел възражението за основателно и е прекратил
производството като недопустимо в тази
му част. Определението в частта за прекратяване на производството по делото е
влязло в законна сила.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от представеното по делото копие от заповед за възлагане
на ревизия № 900333/7.V.2009 г. е, че на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК
със същата е възложено извършване на ревизия на „Х.” ЕООД, представлявано от П.П.
/л.32 от делото/.
Заповедта е връчена на представляващия „Х.” ЕООД и управител
на дружеството П.П. на 12.V.2009 г. /л.33 от делото/.
Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със заповед №
900392/26.V.2009 г., която също е връчена на управителя и представляващ
дружеството П.П., като това е сторено на 13.06.2009 г. /л. 31 от делото/.
Последвала е нова заповед за изменение на заповедта за
възлагане на ревизия – заповед с № 900500/13.07.2009 г., връчена също лично на
управителя на дружеството П.П. на
04.08.2009 г. /л.30 от делото/.
Към датите на връчване на заповедта за възлагане на ревизия и
последвалите две заповеди, с които е изменена първата – съответно 12.V.2009 г.,
13.VІ.2009 г. и 04.08.2009 г. едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е бил П.П.. Това обстоятелство се установява от представените на л.
10-12 извлечения от търговския регистър.
На 29.10.2009 г. е извършена сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, при която „Х.” ЕООД представлявано от управителя П.П. е продал
на K.K. с ЕГН ********** собствения на дружеството недвижим имот, представляващ
пасище-мера с площ от 4,474 дка, ІV категория, находящо се в землището на *, в
местността „М.”, представляващо имот № *, с променено предназначение „търговски
комплекс за бензиностанция и газстанция” за сумата от 6535,60 лв., която сума е
изплатена напълно и в брой. Сделката е обективирана в нотариален акт № * /н.а.
приложен на л.8 от делото/.
От представената справка за родствени връзки на П.П. /л.9 от
делото/ се установява, че купувача по сделката K.K., с ЕГН ********** е дете на
П.П., който към момента на сделката и до 02.11.2009 г. е едноличен собственик
на капитала и управител на дружеството продавач /л. 10 и 11 от делото/.
Представен е и ревизионен акт № *********/21.10.2009 г. /л.
14-29/ издаден въз основа на извършената ревизия, с който са установени
публични задължения на дружеството общо в размер на 43763,22 лв. Копие от
данъчно-ревизионния акт е връчен на П.П. в качеството на управител и
представляващ „Х.” ЕООД на 27.10.2009 г. /л. 29 от делото/ - т.е.
представляващия управител на дружеството е узнал за вземането на държавата два
дни преди извършването на разпоредителната сделка по цитирания по-горе
нотариален акт.
По делото е представено и решение по жалба срещу ревизионния
акт с № 560/19.12.2009 г. /л. 55-63/. Няма данни същия да е обжалван пред Административен
съд гр. Велико Търново, нито има твърдения за това, поради което, съдът приема
за безспорно твърдението на ищеца, че данъчно-ревизионния акт е влязъл в
законна сила на посочената дата – 13.02.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл.
216 ал.1 т.6 от ДОПК.
За да е налице тази хипотеза следва да са налице няколко
предпоставки: сделка, сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия,
в резултат на която са установени публични задължения, която сделка е извършена
във вреда на публичния взискател и страна по нея е свързано с длъжника лице.
От доказателствата по делото може да се направи категоричен
извод, че в случая са налице тези предпоставки, поради което и на основание чл.
216 ал.1 т.6 от ДОПК сключената между ответниците сделка е недействителна по
отношение на държавата.
Заповедта за възлагане на ревизия, а и издадения
данъчно-ревизионен акт са връчени лично на управителя на дружеството, който е и
едноличен собственик на капитала, преди сключването на сделката. Връчването на
първата заповед е станало на 12.V.2009 г. /л.33/, а на данъчно-ревизионния акт
е станало на 27.10.2009 г. /л. 29/.
Сделката, чиято недействително се претендира е сключена след
това – на 29.10.2009 г. /н.а. 182/2009 г. – л.8/.
Видно от данъчно-ревизионния акт е, че в резултат на ревизията
са установени публични задължения.
Сделката предмет на нотариалния акт посочен по-горе очевидно е
увреждаща, тъй като с прехвърлянето на имота се намаляват активите на
дружеството и е очевидно, че с този имот държавата не би могла да удовлетвори
вземането си.
Налице е и изискването на 216 ал.1 т.6 от ДОПК.
Действително, родствената връзка в случая е между купувача по сделката и управителя
на дружеството – продавач, който освен това към датата на сключване на сделката
е бил и едноличен собственик на капитала на дружеството.
С оглед на това, следва да се приеме, че е налице
свързаност между страните по сделката, съответно-знание за увреждащото й
действие по отношение на държавата, тъй като както бе посочено по-горе, ако не
беше продаден имота, той би послужил за удовлетворяване на публичните
задължения.
Законът презумира в разпоредбата на чл. 216 ал. 1 т.6 от ДОПК, че след като страните по една сделка са свързани по смисъла на §1 т.3 от
ДР на ДОПК, то те знаят за увреждащото й действие по отношение на кредиторите.
Връзката – било то родствена, трудово правна или корпоративна предполага близки
отношения, включващи по презумпция знанието защо и с каква цел се сключва една
сделка. В същия смисъл е и хипотезата на чл. 216 ал.3 от ДОПК, както и
основният текст на чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Юридическото лице се управлява от
определени в закона органи, състоящи се от физически лица, които образуват и
изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. С оглед на това,
наличието на свързани лица по смисъла на чл. 216 ал.1 т.6 от ДОПК във връзка с
§1 т.3б.а от ДР на ДОПК следва да се приеме и когато длъжник на държавата е
търговско дружество и родствената връзка е между неговия едноличен собственик
на капитала и управител и контрагента по сделката.
В посочения по-горе смисъл са решение № 120/02.02.2000 г.
на ВКС по гр.д. 704/99 г. V г.о.;
решение № 42 от 10.07.2009 г. на ВтАС по в.гр.д. 306/2009 г. г.о. и определение
№ 426/05.07.2010 г. на ВКС по т.д. №94/2010 г. ІІ т.о., с което не е допуснато
до касация цитираното решение на ВтАС, но ВКС се е произнесъл по въпроса за
„свързаност между лицата” по смисъла на § 1 т.3 от ДОПК.
По отношение на цитираната от ответната страна
задължителна практика на ВКС - решение №
436 от 22.12.2001 г. на ВКС по гр.д. № 308/2011 г. на ІІІг.о. ГК, съдът намира,
че същата не намира приложение в конкретния казус, тъй като видно от
представеното решение е, че същото не касае „свързаност между лицата” по
смисъла на §1 т.3 от ДОПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в размер на
511,40 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Тъй
като ищцовата страна е освободена от заплащане на д.т. и такава не е заплатена
при завеждане на настоящото дело, следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят д.т. в размер на 65,35 лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата
сключения между „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ *********
и K.K. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** договор за покупко-продажба на собствения на дружеството недвижим имот, представляващ
пасище-мера с площ от 4,474 дка, ІV категория, находящо се в землището на *, в
местността „М.”, представляващо имот № *, с променено предназначение „търговски
комплекс за бензиностанция и газстанция” за сумата от 6535,60 лв., изплатена
напълно и в брой - обективиран в нотариален акт № *.
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с
БУЛСТАТ *********, представлявано от С.Д. и K.K. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплатят на ТД на НАП гр. В. Търново деловодни разноски в размер
на 511,40 лв.
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с
БУЛСТАТ *********, представлявано от С.Д. и K.K. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплатят д.т. в размер на 65,35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: