РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.10.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16219 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - малолетният Н.Н.П., действащ чрез своите родители и
законни представители Й.Г.Д. и Н.П.Н., твърди, че на 17.05.2015 г. около 16.00
часа в с. Б.И., като пешеходец бил блъснат от микробус Марка „Фиат“, модел
„Дукато“, с транзитен № ******, управляван от Д.К.Г.. В резултат на ПТП
получава счупване на черепни кости с последваща контузия на мозъка; открита
черепно – мозъчна травма – импресионна фрактура на черепа челно в ляво,
пневмоцефалия, мозъчна контузия I степен. Излага
се в исковата молба, че описаните травматични увреждания стоят в пряка –
причинно следствена връЗ.а с противоправното и виновно поведение на водача Д.К.Г..
Сочи, че гражданската отговорност на Д.Г.била валидно застрахована при
ответника - Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, със застрахователна полица № BG 22115001275288, валидна от 08.05.2015 г. до
07.05.2016г. Моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да
заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 340 000
лв., представляваща обезщетение на претърпените от Н.Н.П. неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от датата на ПТП – 17.05.2015 г. до окончателното
изплащане. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който предприел
пресичане на пътното платно без да съобрази отстоянието, посоката на движение и
скоростта на превозните средства. Изтъква също, че малолетното дете не е било с
родителите си, като не е придружавано и от друго пълнолетно лице. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като прекомерно. Оспорва началния момент
на забавата. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
По делото е установено, а и не
се спори между страните, че на 17.05.2015 г. около 16.00 часа в с.Б.И., обл. ******“
( път I - 4), възникнало ПТП с участници ищецът Н.Н.П., ЕГН **********
и МПС марка „Фиат“, модел „Дукато“, с транзитен рег.№ ******, управляван от Д.К.Г.,
ЕГН **********.
Механизмът на ПТП се
установява от изслушаната и приета по делото съдебна – автотехническа
експертиза /САТЕ/, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице описва следния механизъм на транспортното
произшествие: на 17.05.2015 г. около
16.00 часа микробус марка „Фиат“, модел „Дукато“ се е движил по път I – 4 - гр. София
– гр. Варна. При преминаване през с. Б.И. водачът забелязал, че срещу него се
движи голям камион. В същото време пред камиона, група деца тичайки са
предприели пресичане на платното пред камиона като са се насочили към отсрещния
тротоар. Пострадалият Н.П. не успял да пресече пред микробуса и е ударен от
предната му лява част. Инициалният контакт е настъпил между предната броня - долната
й част в ляво от регистрационната табела, върху долните крайници. Следствие на
този удар тялото на детето се наклонило към челната част на микробуса, като
последвал удар на главата върху предния капак на микробуса. В същото време МПС
е било в режим на спиране. Следствие на отрицателното ускорение, тялото на
детето е отхвърлено напред и вдясно. Установената от САТЕ скорост на микробуса
преди настъпване на произшествието е била 56.44 км/ч. Досежно предотвратимостта
на удара вещото лице е дало заключение в смисъл, че при своевременно
задействане аварийно на спирачната система, същият е могъл да спре преди да
настъпи удара на детето. Максималната скорост на движение на процесното МПС,
при която не би настъпило транспортното произшествие е определена около 52
км/ч. В тази връЗ.а експертът е приел, че ако микробусът се е движил с
максимално разрешената скорост за населено място, то и ПТП не би се състояло.
На въпроса бил ли е предотвратим удара
за пешеходеца Н.П., вещото лице е дало отговор в смисъл,че пресичащите деца,
сред които и ищецът не са имали ограничение на видимостта към движещия се към
тях микробус. Ако не са предприели пресичане на пътното платно, то процесното
ПТП не би се състояло.
По делото е допусната и приета и съдебно –
медицИ.ка експертиза, чието заключение съдът също кредитира. Вещото лице след
запознаване с представената медицИ.ка документация в хода на производството и
след личен преглед на пострадалото дете, описва следните травматични
увреждания, стоящи в пряка – причинно следствена връзка с ПТП от 17.05.2015 г.:
Открита черепно - мозъчна травма –
импресионна фрактура на челната кост на черепа в ляво; мозъчна контузия лека
степен; разкъсно – контузна рана в дясната челна област на главата; контузия в
дясната лакътна област ; охлузвания по крайниците и тялото. Получената от
детето черепно – мозъчна травма има медико – биологична характеристика
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Останалите травми са
причинили на пострадалия болки и страдания за срок от 10 – 15 дни. За
възстановителния период експертизата е заключила, че продължителността му при
черепно - мозъчни травми с подобна характеристика е от 6 до 12 месеца. В този
срок при детето са описани анамнестични данни за оплаквания от главоболие – предимно
във вечерните часове; припадания с продължителност 2- 3 минути без изпускане на
тазовите резервоари; пристъпи на „изключване и заглеждане в една точка“. При
извършваните прегледи е установен нормален неврологичен и телесен статус.
Установени са и ЕЕГ данни за огнищна пароксизмална активност, влошаваща се след
фотостимулация. Назначено било лечение
като противоепилептична профилактика. В резултат на описаните травматични
увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 20 – 30 дни,
умерени до 3 месеца и по – леки в следващия период, продължаващи и до момента. Вещото
лице сочи, че с Експертно решение на ТЕЛК № 0145/016 от 31.01.2017 г. на
пострадалия Н.Н.П. е определена 40 % степен на трудова неработоспособност за
общо заболяване и за срок от една година – до 01.01.2018 г. Като водеща
диагноза е посочено счупване на черепа и лицевите кости. Състояние след черепно
– мозъчна травма. Постконтузионен синдром. Посттравматично главоболие. При
разпита на вещото лице в открито съдебно заседание на 18.04.2017 г., същият
заяви, че при децата черепно – мозъчните травми, когато няма придружаващи
заболявания протичат по – леко, но са по – чести бъдещите епилептични прояви.
Сочи, че има направено ЕЕГ с данни : огнищна пароксизмална активност - възбудна такава, която не описва епилептичен
фокус, но потенциална такава, за да направи епилептично огнище. Сочи, че нямало
документация от преди ПТП, от която да е видно дали детето Н.Н. е имало тези
симптоми и преди транспортното произшествие. Излага още, че „такива неща” могат да се
развият и след 5, и след 10 години, а може и да не се развият.
От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Х.Г.Д. – вуйчо на ищеца, се установява, че
пострадалото дете все още пие лекарства за епилепсия, а преди катастрофата е
нямало епилепсия. Продължавало да се лекува и майка му го водела по болници.
Заявява, че Н. след катастрофата не може да ходи повече от два – три дни на
училище – децата му се подигравали, защото не бил добре. Забравял – започвал да
пише едно нещо или да говори, а след това забравял и започвал нещо друго.
Детето вече не било активно и се различавало от другите деца, като преди
злополуката напредвало в училище. Ставало му лошо и започвал да повръща. След
като е гледал повече време телевизия започвал да си търка очите. Не излизал
много често, защото му ставало лошо. Съдът след преценка по реда на чл. 172 ГПК
за евентуална заинтересованост дава вяра на показанията на този свидетел,
поради това че изнесеното от св. Д.не противоречи на останалия събран по делото
доказателствен материал /СМЕ и медицинските документи/, а възприятията му за търпените
от ищеца болки и страдания са лични и непосредствени.
Разпитан по делегация е и водачът на микробус
марка”Фиат”, модел „Дукато”, с транзитен рег.№ ******, Д.К.Г.. Приложеният
протокол от 22.03.2017 г. по гр.д.№ 1590 по описа за 2017 г. на Районен съд –
Варна, удостоверява, че водачът Господинов е сочил следния механизъм на ПТП:
видимостта била нормална, имало и голямо движение. По пътя имало хора, които не
били пешеходци – „те бягат по пътя”. Заявил е, че три – четири деца се гонели
хаотично по пътя. Намирали се отстрани, а не идвали отпред или отзад. Нямало
обособена пешеходна пътека. Описаният от водача Господинов механизъм на ПТП се
потвърждава от заключението на изслушаната САТЕ, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Приет е в хода на
производството на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт и социален доклад на
компетентната по местоживеене на малолетния ищец – Д”СП” – Тетевен, изх. № ПР/Д
– ОВ- ТН/35- 004 от 20.03.2017 г. Събраните от социалното проучване данни
сочат, че вследствие на претърпените физически наранявания от автомобилната катастрофа, които са
оставили визуални белези по главата на детето, е налице и психическа травма.
Социалният работник, отчитайки дефицитите в образователното, интелектуалното и
социалното развитие на детето вследствие на ПТП, е заключил, че то изостава от
своите връстници, като са налице предпоставки в бъдеще да изпадне в социална
непригодност само да организира живота си и да осигурява издръжката си.
Становището на тази Д”СП” е, че най – добрият интерес на детето Н.Н.П. изисква
присъждане на справедливо обезщетение, което да овъзмезди реално претърпените
физически и психически травми от процесното ПТП.
В проведено на 10.10.2017 г.
открито съдебно заседание по делото пълномощника на ищеца – адвокат Д. заявява,
че безспорно е налице съпричиняване от страна на детето, което обаче не следва
да бъде равно на това на шофьора.
Установява се, а и не се оспорва от
ответното застрахователно дружество, че към датата на ПТП – 17.05.2015 г.,
гражданската отговорност на водача Д.Г.е застрахована при ЗК „Л.И.” АД, по
застрахователна полица № BG 22115001275288,
с начална дата на покритие 08.05.2015 г. и крайна дата – 07.05.2016 г.,
сключена за микробус марка”Фиат”, модел „Дукато”, с транзитен рег.№ ******.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съдът намира след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, че са налице посочените
предпоставки. На първо място установи се безспорно по делото, че на 17.05.2015
г. е настъпило ПТП около 16.00 часа в с.Б.И., обл. ******“ ( път I - 4), с участници ищецът Н.Н.П., и МПС марка „Фиат“,
модел „Дукато“, с транзитен рег.№ ******, управляван от Д.К.Г.. Същото
представлява покрит застрахователен риск по валидно сключената с ответното
застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. Механизмът на процесното ПТП се установява от приетата по
делото САТЕ, чието заключение сочи, че ако микробусът се е движил с максимално
разрешената скорост за населено място - 50 км/ч, то и ПТП не би се състояло. Виновният водач Д.Г.е
управлявал това МПС със скорост от 56.44 км./ч. Вещото лице от САТЕ излага, че
причина за ПТП е късното задействане на спирачната система и превишената скорост. Следователно е налице
нарушение на правилата за движение, установени с чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 22 ЗДвП. Първата норма установява задължение за водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 22 ЗДвП скоростта
за движение в населено място за ППС от Категория С – какъвто е и процесния
микробус, не може да надвишава 50 км/ч. Нещо повече – както вече беше
установено водачът Господинов е възприел тичащите в страни от платното за
движение деца, както самият той сочи – гонели се хаотично. Съгласно чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП -
"Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
ППС", съгласно чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП - "Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението", както и съгласно чл.117 ЗДвП - "При приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре", При това
положение, както е възприето и с Решение
№ 91/20.08.2014г., I т.о., ВКС,
възрастта на пострадалия пешеходец е релевантен фактор, завишаващ дължимата от
страна на водача на увреждащия микробус грижа.
Изложеното обосновава извод за наличие на виновно и противоправно
поведение от страна на застрахования водач Д.Г.. Същият е следвало да намали и
дори да спре след като е възприел групата гонещи се деца, незивисимо дали те са
се гонели на пътя или на тротоара.
Установени са и останалите
елементи от фактическия състав на генералния деликт, визирани в чл. 45 ЗЗД -
претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които приетата СМЕ е заключила,
че стоят в причинна връзка с процесното транспортно произшествие. Търпените
болки и страдания от ищеца П. се установяват и от събраните писмени доказателства – приетите по делото
медицински документи, както и гласни доказателства чрез разпит на св. Даков. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД съдът
определя обезщетението по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите и др. В конкретния
случай установените травматични увреждания на пострадалия ищец – малолетния Н.П.,
са установени както следва: открита черепно - мозъчна травма – импресионна
фрактура на челната кост на черепа в ляво; мозъчна контузия лека степен;
разкъсно – контузна рана в дясната челна област на главата; контузия в дясната
лакътна област ; охлузвания по крайниците и тялото. Получената от детето
черепно – мозъчна травма има медико – биологична характеристика „разстройство
на здравето, временно опасно за живота“. Останалите травми са причинили на
пострадалия болки и страдания за срок от 10 – 15 дни. Възстановителния период е с продължителност
от 6 – 12 месеца. В този срок при детето били описани анамнестични данни за
оплаквания от главоболие – предимно във вечерните часове; припадания с
продължителност 2- 3 минути без изпускане на тазовите резервоари; пристъпи на
„изключване и заглеждане в една точка”. В резултат на описаните травматични
увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 20 – 30
дни, умерени до 3 месеца и по – леки в следващия период, продължаващи и до
момента.Установени били и ЕЕГ данни за огнищна пароксизмална активност,
влошаваща се след фотостимулация. Съдът съобразява и последиците за здравето на
ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние, вземайки предвид заключението на Д”СП” – Тетевен че
претърпените вследствие на процесното ПТП травми ще се отразят на социалната
пригодност на детето Н.. Твърдението за развита след ПТП епилепсия не се
установи с категоричност. В с.з. вещото лице заяви, че има потенциална опасност
да се развие епилептично огнище. Епилепсията не е посочена в исковата молба
като придобито в резултат на ПТП увреждане. ето защо съдът не приема че ищецът
е развил епилепсия в резултат на ПТП.
При екцес на състоянието на ищеца пътят му на защита е гарантиран от закона. Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД
съдът намира, че обезщетение в размер на 120 000 лв. би репарирало в пълен
обем претърпените от пострадалия ищец
вследствие на процесното ПТП болки и страдания. Тук е моментът да се
отбележи, че заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е
основателно. С т.7 от Постановление № 17
от 18.11.1963г., Пленум на ВС е възприет
обективният характер на съпричиняването, който в по-новата практика по
приложението на института, се определя като достатъчен обективен каузалитет –
например Решение № 91 от 20.08.2014 г. по т. д. № 66 по описа за 2013 г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване.От значение е наличието на причинна връзка между поведението
на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от
фактическия състав на съпричиняването. Принос
е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Причинно-следствената връзка е
обективен факт. Съгласно ТР №88/62г. на ОСГК, ВС чл.51 ал.2 намира приложение и в
случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е
допринесло за настъпването на вредоностния резултат поради неупражнения върху
него надзор от родителите му. В
процесния случай се установява по
категоричен начин (заключението на вещото лице по САТЕ и признанието на този
неизгоден за ищеца факт, сторено от процесуалния му представител в о.с.з. на 10.10.2017 г.), че
ако групата пресичащи деца, сред които и ищецът Н.П., не са предприели
пресичане на пътното платно, то и процесното ПТП не би се състояло. При това
положение, като се е поставил в състояние на повишен риск, пресичайки платното
за движение в края на опасната зона за спиране на приближаващия към него
микробус, пострадалият ищец е създал предпоставки за настъпване на процесното
ПТП и е допринасъл за осъществяване на вредоносния резултат. Ето защо и на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното в справедлив размер обезщетение от
120 000 лева следва да се намали с 1/4, съответстваща на приноса на ищеца,
или на последния след редукцията с
30 000 лв., се следва, обезщетение в размер на 90 000 лв.
Съобразно с изложеното
предявеният по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ иск като основателен и доказан следва
да бъде уважен до размера на сумата от 90 000, а в останалата част за
разликата до пълния претендиран размер от 340 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на ПТП – 17.05.2015 г. до окончателното изплащане – по аргумент от 84,
ал. 3 ЗЗД, съгласно която при обезщетение за вреди от деликт, делинквентът
изпада в забава и без покана – от деня на увреждането.
По разноските:
Ищецът не претендира присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне.
На ответника разноски се следват
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, в
размер на 378.67 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, депозит за вещо
лице и разпит на свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът ЗК „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 3600 лв. – държавна такса за уважената част от иска и 352.94 лв. - депозит за вещи лица по СМЕ и САТЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Н.П., ЕГН **********, чрез неговите родители и законни
представители: Й.Г.Д., ЕГН ********** и Н.П.Н., ЕГН **********, и тримата с
адрес: с. Б.И., ул.”******, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 90 000 лв./ деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 17.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на ПТП – 17.05.2015 г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за разликата над сумата от 90 000 лв. до пълния претендиран
размер от 340 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК Н.Н.П., ЕГН **********,
чрез неговите родители и законни представители: Й.Г.Д., ЕГН ********** и Н.П.Н.,
ЕГН **********, и тримата с адрес: с. Б.И., ул.”******, да заплати на Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 378.67 лв.
/ триста седемдесет и осем лв. и шестдесет и седем стотинки/ разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК Застрахователна Компания „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3600 лв. /три хиляди и
шестотин лв./ - държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 352.94 лв./ триста петдесет
и два лв. и деветдесет и четири стотинки/ - разноски за вещи лица по СМЕ и
САТЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: