Р Е Ш Е Н И Е
260229/17.5.2021г.
17.05.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 15 (петнадесети) април Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 54 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове, вкл. и при условията на евентуалност с правно основание чл. 26,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителите.
В исковата си молба до съда С.С.А. твърди, че на 15.07.2020 г. сключила с ответника „Микро кредит“ АД договор за заем. По силата на същия, дружеството й предоставило сума в размер на 1500,00 лв., от която 685,96 лв. за рефинансиране и сума за получаване в размер на 814,04 лева. В условията на договора било предвидено, че ГПР се равнява на 48,90%, а годишния лихвен процент – на 40,47%, при срок на кредита 12 месеца. Освен това, на същата дата страните подписали и договор за допълнителни услуги към този договор за сума в размер на 1415,76 лв., като по този начин общото задължение на ищцата възлизало на 3264,48 лева. Счита, че клаузите в договора за заем и договора за допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с добрите нрави, както и поради неспазване на нормите на чл. 22 вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Тъй като уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,47% надвишавала над девет пъти размера на законната лихва, било налице накърняване на добрите нрави, респ. това водело до нищожност на договора. Освен това, било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като се калкулирала допълнителна лихва върху печалбата на заемодателя. Счита, че клаузите на двата договора са нищожни, като неравноправни, сключени в противоречия с разпоредбите на ЗЗП. Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г. и договор за допълнителни услуги, сключени между страните по делото са нищожни поради накърняване на добрите нрави. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, вр. чл. 19, ал. 5, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, по които се иска да бъде признато за установено, че клаузи в договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., както и клаузи от договор за допълнителни услуги към него от 15.07.2020 г., сключени между страните са нищожни като неравноправни. Претендират направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Счита, че
сключените с ищцата договор за заем и за допълнителни услуги са индивидуално
уговорени и равноправни. Размерът на уговорената възнаградителна лихва не
превишавал предвидения в ЗПК. От друга страна, уговорките в договора за
допълнителни се регулирали от нормите на ЗЗД. По никакъв начин не било налице
твърдяното в исковата молба заобикаляне на разпоредбите на ЗПК. Моли
претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Видно от приложения по делото договор за заем № 9012-00028770 от 15.07.2020 г. е, че „Микро кредит“ АД гр. София предоставило на С.С.А. сума в размер на 1500,00 лева. Посочено е, че посочената сума включва рефинансирана такава в размер на 685,96 лв. и сума за получаване – 814,04 лева. В договора е предвидено, че срокът на същия е 12 месеца, като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 154,06 лв., ГПР се равнява на 48,90%, а фиксирания лихве процент – 40,47 %. По делото е представен договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между същите страни, по силата на който дружеството се задължило да предостави на клиента пакет от допълнителни услуги към подписания договор за заем. Уговорената месечна погасителна вноска по този договор възлиза на 117,98 лева.
Съгласно заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, С.А. подала на 15.07.2020 г. в 10,11 часа
заявление за заем и в 13,11 часа на същата дата искането било одобрено и между
страните бил подписан договора за заем. На същата дата по банков път, на ищцата
била преведена сума в размер на 814,.04 лева. Размерът на лихвата, уговорена в
договора е 40,47% годишно и 0,111% дневно, а на ГПР – 48,90% годишно и 0,134%
дневно. Ако в годишния процент на разходите се включи възнаграждението за
плащане на допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги, то ГПР би се
увеличил с 364,35%. Вещото лице е отразило в табличен вид всички извършени до
момента плащания по договора от страна на ищцата. На 25.11.2020 г. служебен
автомобил на ответното дружество посетил с. Мараш, обл. Шумен.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По претенцията
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на
15.07.2020 г. между „Микро кредит“ АД и ищцата С.С.А. бил сключен договор за
потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 12
месеца.
Ищцата отправя искане
за прогласяване на нищожността на договора за кредит поради накърняване на
добрите нрави. Според приетото в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. При възмездните сделки
(каквато е процесната), накърняване на добрите нрави е налице когато се нарушава
принципа на справедливостта, респ. еквивалентността на престациите. В случая,
ищцата се позовава на обстоятелството, че уговорения в договора за заем размер
на възнаградителната лихва надвишава драстично приетото в правната доктрина
допустимо надвишение в трикратен размер над законната лихва. Действително, в
сключения договор е предвиден размер на възнаградителната лихва – 40,47%. Според
настоящия състав, обаче, това становище е неотносимо при наличието на нормите
на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Именно с нормативното уреждане на максимален
размер на годишния процент на разходите е предвидено максимално допустимото
оскъпяване на кредита. Съгласно цитираните разпоредби, ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с Постановление на МС. Възнаградителната лихва
съставлява компонент от ГПР и законовото изискване е тя, в съвкупност с
останалите части на същия да не надвишават петкратния размер на законната
лихва. В случая, уговорения в договора ГПР възлиза на 48,90%. Тоест, същият не
надхвърля размера, предвиден в ЗПК, поради което съдът намира, че клаузата за
възнаградителна лихва е действителна и не е налице твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит.
Установи се, че
между страните по делото е налице сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. За неравноправния характер в договора за
потребителски кредит съдът следи служебно.Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са изброени такива клаузи. В случая, не
е спорно, че С.А. притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна
информация за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е
представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез
предоставяне на погасителен план – изцяло в съответствие със специалния ЗПК.
Договорът е в съответствие и с предвиденото в чл. 11 от ЗПК, поради което
настоящият състав не намира противоречие на договора като цялост с изискванията
на ЗПК, поради което и не са налице неравноправни, респ. нищожни клаузи от
същия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в договор за
заем № 9012-00028770 от 15.07.2020 г. не са налице недействителни клаузи,
поради което претенцията за обявяването му за недействителен следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Досежно иска
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП
относно договор за допълнителни
услуги от 15.07.2020 г.:
Доказа
се, че на същата дата – 15.07.2020 г. страните по делото сключили и договор за
допълнителни услуги. В същия е предвидено предоставяне на допълнителни услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на
вноските, вкл. и в офис на ответника; безплатно плащане на вноски онлайн чрез
виртуален ПОС-терминал; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие с специални
промоции. Срещу така изброените „услуги“ е посочено в погасителния план, че А.
следва да заплаща месечна вноска в размер на 117,98 лева. При анализ на същите се
установява, че в договора не е конкретизирано дали тези „услуги“ се предоставят
или е уредена единствено възможност за предоставяне. Освен това, липсва и конкретно
посочване на размера на сумата, дължима от ищцата за всяка една от услугите. Съдът
намира, че договора за допълнителни услуги е нищожен поради накърняване на добрите
нрави (основание за недействителност, описано по-горе) и поради заобикаляне на
закона – на нормите на ЗПК (чл. 21, ал. 1 от ЗПК). Уговореното
възнаграждение по договора нарушава еквивалентността на престациите, тъй като
предвижда възнаграждение за неясно определени, евентуални „услуги“. По този
начин, заемодателят получава възнаграждение без да насрещна престация. По този
начин се достига до неоснователно обогатяване на по-силния икономически субект
– обстоятелство, водещо до значително неравноправие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя. и е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Според настоящия състав, чрез сключването на
обсъждания договор се заобикаля и нормата на чл. 10а от ЗПК, уреждаща
възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с потребителски кредит. Според текстовете на разпоредбата, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита; не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие,
като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно е, че голяма част от описаните в процесния договор услуги, съставляват действия
по усвояване и управление на кредита.
Както бе посочено по-горе, налице е и неопределеност на таксите и действията.
Именно поради това, съдът приема, че договора има за цел и резултат заобикаляне
на изискванията на ЗПК, поради което е нищожен и на това основание.
Предвид
гореизложеното, депозираната претенция относно сключения между страните договор
за допълнителни услуги се явява основателна и следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
На основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобрази, че ищцата е представлявана от пълномощник безплатно, съдът приема, че
при направеното искане, следва да бъдат определени разноски – възнаграждение за
пълномощника на ищцата, в общ размер на 664,10 лв. съразмерно с уважаване на
част от исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение в размер на 329,10 лв. на пълномощника на ищцата – адв. М.М. от ПАК.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавната
такса по исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело в
размер на 56,63 лв., както и направените разноски в размер на 140,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 430,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. М.М. *** срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Младост, бул „Ц“ № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., със съдебен адресат – адв. Г.М. ***, иск с правно снование чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за прогласяване на нищожността на договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.С.А. с ЕГН ********** срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД гр. София, иск с правно снование чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 19, ал. 5, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, за прогласяване на нищожността на клаузи от договор за кредит
№ 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.С.А. с ЕГН ********** срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД гр. София иск с правно основание 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 19, ал. 5, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, че договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните, Е НИЩОЖЕН ПОРАДИ НЕРАВНОПРАВНОСТ НА КЛАУЗИТЕ МУ.
На основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОПРЕДЕЛЯ разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника на ищцата, в общ размер 664,10
лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и 10 стотинки).
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД гр. София да заплати на адв. М.В.М. ***, възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 54/2021 г. по описа на ШРС, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 329,10 лв. (триста двадесет и девет лева и 10 стотинки).
ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса по делото в размер на 56,63 лв. (петдесет и шест лева и 63 стотинки) и разноски по делото в размер на 140,00 лв. (сто и четиридесет лева).
ОСЪЖДА С.С.А. да заплати на „Микро кредит“ АД гр. София направените деловодни разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 430,00 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: