№ 74
гр. Плевен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500151 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№260033 от 14.01.
2021г.,постановено по гр.д.№3373/2020г.по описа на същия съд на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД е признато за установено,
че А. П. М.,ЕГН ********** от с.**** ,ул. “****“№4 дължи на Р. Р. Х. ,ЕГН
********** от гр.Плевен,ул.“***със съдебен адрес за призоваване :адвокат
М. К. от ПАК,гр.Плевен, ул. “**** сумата 6 600лв. –главница,
представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 01.06.2020г.,
обезпечен със запис на заповед от същата дата,ведно със законната лихва от
02.06.2020г.-датата на депозиране на заявлението в съда,за която сума е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№2091/2020г.по описа на Плевенски Районен съд.Със същото решение на
ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК А. П. М.,ЕГН ********** от с. **** ,ул.“****“№4
е осъден да заплати на Р. Р. Х., ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.“****,със
съдебен адрес за призоваване :адвокат М. К. от ПАК,гр.Плевен, ул. “****
сумата 684лв. деловодни разноски по делото,както и сумата 132лв.и
1
552лв.разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№2091/2020г.по описа
на ПРС.
Недоволен от така постановеното решение е останал А. П. М. –
ответник пред ПРС,който го обжалва пред Плевенски Окръжен съд като
неправилно,необосновано и постановено при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.Излагат се доводи,че в
диспозитива на решението е посочено,че сумата 6 600лв.представлява
неизплатено задължение по договор за заем ,сключен между въззивника и
Р.Х. от 01.06.2020г.,обезпечен със запис на заповед от 01.06. 2020г.,че това не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди се,че
въззивникът няма договорни отношения с Р.Х. от м.юни 2020г.,нито е
подписвал запис на заповед от същата дата,че са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила,водещи до нарушаване правото
му на защита.Твърди се,че в хода на съдебното разглеждане въззивникът
неколкократно е изтъквал ,че спрямо него са осъществени измамливи
действия,лихварство и рекет от Р.Х. и други свързани с него лица,довели до
плащания на значителни по размер суми,многократно превишаващи
процесната сума.Посочено е,че въззивникът е превел на ищеца сумата
145 000лв.и сумата 651 440лв.платени по сметки на лицето Николай
Красимиров Колев ,свързан с Р.Х., че тези плащания са извършени по банков
път и са резултат от престъпните действия на ищеца спрямо
въззивника.Твърди се,че е подавал жалби срещу Р.Х. и Н.К. в
Специализирана прокуратура София по които е образувана преписка и в
момента се извършва проверка от ГДНП София,а в РП Плевен е образувано
ДП Д-2045/2020г.срещу Р.Х. за престъпление по чл.209 ал.1 НК.Твърди се,че
ПРС е направил необоснован извод,че горепосочените обстоятелства касаят
наличие на др.облигационни отношения между страните,неотносими към
предмета на спора,че неправилно съдът е приел ,че няма яснота по въпроса в
коя точно банка въззивникът е извършил твърдените плащания –в „Банка
ДСК“ или в „Първа инвестиционна банка“.Твърди се това не отговаря на
истината,като той разполага със справки и извлечения от банковите си сметки
,от които е видно кога и какви суми е превеждал.В заключение въззивникът
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС,със законните от
това последици.В съдебното заседание на 07.04.2021г.пред ПОС въззивникът
2
А.М. не се яви.
Въззиваемият Р. Р. Х. чрез своя пълномощник адвокат М. К. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 ГПК,в който взема
становище ,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са
доводи,че в жалбата няма посочени от жалбоподателя аргументи за
недължимост на сумата,че въззивникът е подписал записа на заповед,който е
редовен от външна страна и не са представени доказателства за връщане на
сумата и погасяване на задължението по договора за заем .Направено е
възражение,че всякакви нови твърдения,направени едва с въззивната жалба
,че М. не е подписал ЗЗ и договора са преклудирани.Въззиваемият се
позовава на т.17 от ТР на ОСГТК на ВКС №4/2013г.,че при предявен
установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417 т.9, /сега т.10/ ГПК, предмет на делото е съществуване
на вземане основано на записа на заповед,че при въведени от ответника
твърдения или възражения ,основани на конкретно каузално правоотношение
,по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,на изследване
подлежи и каузалното правоотношение.Посочено е,че кредиторът в
производството по предявен установителен иск по чл.422 ГПК доказва
вземането си ,основано на менителничния ефект-съществуването на редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.Твърди се,че на
ответника е указано от съда,че носи доказателствена тежест и следва да
докаже връщането на заема,каквито доказателства не са представени.В
заключение моли съда да отхвърли жалбата.В съдебното заседание на
07.04.2021г.пред ПОС въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат М. К. от
ПАК поддържа становището си в писмения отговор и моли съда да потвърди
обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират
се и направените по делото разноски ,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените в жалбата оплаквания и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
3
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е с оглед приложеното ч.гр.д. №2091/2020г.
по описа на ПРС ,че преди предявяване на иска, ищецът Р.Х. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК,на
основание издаден запис на заповед , въз основа на което пред ПРС е
образувано посоченото ч.гр.д.Заявлението е уважено,като ПРС е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №1118/05.06.2020г.С цитираната заповед е разпоредено
длъжникът А. П. М.,ЕГН ********** от с.**** , ул. “****“№4 да заплати на
кредитора Р. Р. Х. ,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.“***чрез пълномощника
му адвокат М. К. от ПАК,гр.Плевен, ул. “Д. Константинов“№37, етаж 2,офис
5 сумата 6 600лв.,ведно със законната лихва,считано от 02.06.2020г.до
окончателното й изплащане ,както и направените деловодни разноски 132
лв.внесена ДТ и 552 лв.адвокатско възнаграждение.В самата заповед е
отразено,че вземането произтича от запис на заповед ,издаден на
01.06.2019г.от А. П. М. в полза на Р. Р. Х. за сума в размер на 6 600лв.,с падеж
01.10.2019г. Доколкото заповедта е по чл.417 ГПК и подлежи на незабавно
изпълнение за посочените суми е издаден изпълнителен лист,като е
образувано изп.д. №20208140400267 по описа на ЧСИ Надежда Вангелова.В
едномесечния срок по чл.414 ал.2 ГПК от страна на длъжника А.М. е
постъпило възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК. С определение на ПРС №2302 от 10.07.2020г. на осн.чл.415
ГПК , съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата ДТ и със същото
определение на основание чл.420 ал.1 ГПК е спряно принудителното
изпълнение по горепосоченото изп.д.по описа на ЧСИ Надежда Вангелова
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от
кредитора Р.Х. установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК във вр.с чл.415 ГПК
срещу длъжника по записа на заповед –издателя А.М. за установяване
съществуването на вземането в горепосочения размер -6 600лв., дължима по
записа на заповед.
От приложения в заповедното производство оригинал на запис на
заповед е видно,че същият е издаден на 01.10.2019г. в гр. Плевен от
4
въззивника А. П. М. ,ЕГН ********** като издателят се е задължил
безусловно и неотменимо,при предявяване на записа на заповед без протест и
разноски да заплати сумата 6 600лв.,на падеж 01.10.2019г.на Р. Р. Х.,ЕГН
********** от гр.Плевен,ж.к.“***** или на негова заповед.В записа на
заповед е посочена датата на плащане -01.10.2019г.,както и мястото на
плащане:на адреса на Р.Х..В самия запис на заповед е посочено,че е издаден
към договор за паричен заем от 01.06.2019г.
От представения от ищеца договор за паричен заем се установява,че на
01.06.2019г.в гр.Плевен между Р. Р. Х. като заемодател и въззивника А. П. М.
като заемател е сключен договор за заем , по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сумата 6 600лв. Съгласно чл.2 от договора заемната
сума е предадена от заемодателя на заемателя в брой.Според чл.3 и чл.4 от
договора заемателят А.М. се е задължил да върне сумата в срок до
01.10.2019г.,като връщането на сумата е в брой.В чл.6 от договора изрично е
договорено,че за гарантиране и връщане на паричния заем,заемателят
подписва в полза на заемодателя записа на заповед,платим на предявяване
,без разноски и протест с падеж 01.10.2019г.
Безспорно от така представените писмени доказателства се налага
извода,че процесният запис на заповед от 01.06.2019г., издаден от А.М.
обезпечава каузално правоотношение,а именно договорът за паричен
заем,сключен между страните на същата дата 01.06.2019г.,с падеж на
задължението 01.10.2019г.,посочен както в записа на заповед,така и в
договора за паричен заем.
В писмения си отговор по чл.131 ГПК ответникът по иска не е оспорил
нито подписа си,нито издаването на записа на заповед.Същият не е оспорил и
подписа си в сключения договор за заем ,както и получаването на сумата
6 600лв.Не е оспорено и основанието на което е получена сумата като заем,
подлежащ на връщане в срок до 01.10.2019г.Основното възражение на
ответника в писмения му отговор,поддържано и във въззивната жалба е,че от
страна на Р.Х. са налице измамливи действия,лихварство и рекет , че в тази
връзка същият е подавал жалби и е образувана преписка по описа на
Специализирана прокуратура гр.София №3557/2020г.Изложени са твърдения,
че въззивникът е заплатил по банков път на Р.Х. сумата 145 000лв.,а на трето
5
неучастващо в процеса лице Н.К.,свързано с Р.Х. е заплатил сумата
651 440лв.,че тези суми многократно превишават процесната.
Тези възражения и твърдения на ответника,въззивник в настоящата
инстанция са изцяло недоказани.От постъпилото писмо от Окръжна
Прокуратура Плевен /л.20/ се установява,че преписа №3557/2020г.по описа на
ОП Плевен е образувана във вр.с изпратени материали от Специализираната
прокуратура по компетентност ,като ОП Плевен с постановление от
13.08.2020г. е повдигнала спор пред ВКП за определяне на компетентна
прокуратура.Искането е уважено и ВКП с постановление е изпратила
преписката на Специализираната прокуратура за ръководство и надзор.От
писмо на Специализираната прокуратура и постановление от 27.10.2020г.се
установява,че по жалба на А.М. е образувана пр.преписка №1536/2020г. по
описа на СП ,по която наблюдаващият прокурор е възложил на
ГД“НП“извършване на проверка с конкретно поставени задачи.При тези
данни се налага извода,че към настоящия момент има образувана преписка по
описа на СП,по която се извършва проверка, но на този етап няма
категорични доказателства за извършени престъпни действия –измама,
лихварство и рекет от страна на Р.Х..Няма категорични данни за извършени
престъпни действия от Х. ,свързани с подписване на процесния запис на
заповед и сключения между страните договор за заем. Недоказани са
твърденията на въззивника ,че е заплатил на Р.Х. сумата 145 000лв.,че е
заплатил на трето лице-Н.К. ,близко до въззиваемия сумата 651 440лв.,които
плащания са извършени по банков път. В тази насока не са представени
никакви доказателства за извършени плащания по банков път ,както в
производството пред ПРС,така и пред въззивната инстанция.От друга страна
от становището на ответника не може да се установи каква е връзката между
твърденията за извършено плащане на големи парични суми с иска,предмет
на спора за установяване съществуване на вземане по запис на заповед
,издаден на 01.06.2019г., обезпечаващ договор за заем от същата дата за
сумата 6 600лв.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че тези твърдения
вероятно касаят други облигационни отношения между страните,неотносими
към настоящия правен спор по чл.422 ГПК.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените от ПРС съображения,
че процесният запис на заповед, от който ищецът черпи права е редовен от
6
външна страна и съдържа изискуемите в чл.535 ТЗ реквизити.Същият
обезпечава договор за заем ,сключен на същата дата.Съгласно При въведени
от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422,
ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис
на заповед, подлежащ на изпълнение.
т.17 от ТР №4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д№4/2013г.в
производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК,
ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение.При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение.В конкретната хипотеза самият ищец в полза на когото е
издаден записа на заповед е представил и посочил,че същият обезпечава
договорът за паричен заем.С изготвения от ПРС доклад на ответника е
указано,че носи доказателствена тежест и следва да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора за заем и е заплатил дължимата сума.Не са
представени доказателства издателят на записа на заповед и заемател по
договора за заем А.М. да е изпълнил задължението си за връщане на заетата в
заем сума в размер на 6 600лв.на датата на падежа -01.10.2019г.
По изложените съображения,Окръжният съд намира,че вземането на
Р.Х. за сумата 6 600лв. е ликвидно и изискуемо ,установено е по
размер.Върху сумата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението –02.06.2020г. до окончателното й изплащане.За горепосочената
сума ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.дело №2091/2020г.по описа на
същия съд.Искът по чл.422 ГПК е основателен,доказан и следва да бъде
уважен.
7
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да
бъде потвърдено изцяло.
В диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа
грешка относно годината на сключения договор за заем и издадения запис на
заповед ,като е посочено 01.06.2020г.вместо правилно отразеното в мотивите
-01.06.2019г.Тази ОФГ може да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК от
съда ,постановил решението,т.е от ПРС и не съставлява допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,водещо до
нарушено право на защита на въззивника,каквито доводи са изложени в
жалбата. Въззивната жалба в тази й част следва да се счита като молба по
чл.247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението относно годината на сключване на договора за
заем и издадения запис на заповед ,по която компетентен да се произнесе е
ПРС след връщане на делото.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 552лв.адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС,което е изплатено на пълномощника по банков път.
Цената на иска е под 20 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1,предл.второ
ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.Делото е въззивно гражданско,но с предмет търговски спор за
установяване съществуване на вземане по търговска сделка,какъвто е записът
на заповед съгласно чл.286 ал.2 ТЗ във вр.чл.1т.8 ТЗ,независимо ,че страните
нямат качеството на търговци.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№260033 от 14.01.2021г.,постановено по гр.д.
8
№3373/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК А. П. М., ЕГН ********** от с.
**** ,ул.“****“№4 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Х.,ЕГН ********** от гр.Плевен,
ул. “****,със съдебен адрес за призоваване :адвокат М. К. от ПАК,гр.Плевен,
ул. “**** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 552лв.
/адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС/.
Въззивната жалба В ЧАСТТА относно допуснатата ОФГ в диспозитива
на решението на ПРС спрямо посочената година на договора за заем и
издадения запис на заповед ДА СЕ СЧИТА като молба по чл.247 ГПК,по
която компетентен да се произнесе е ПРС след връщане на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.1,предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9