РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Костинброд, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850100548 по описа за 2023 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Предявена е искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, от гр. София,
против СРС.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди СРС, да му
заплати обезщетение в размер на 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 12.12.2022 г. до 04.04.2023 г., ведно със
законната лихва /без посочен период/, във връзка с нарушаване на принципа за
разглеждане на н.ч.х.д. № 15469/2019 г. по описа на СРС, НО в разумен срок и
причиняването му на неимуществени вреди.
Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.
Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца,
като оспорва и техния размер.
В съдебно заседание ищецът взема лично участие и поддържа исковата
молба.
Ответникът СРС не изпраща представител, но е депозирал становище, с
което моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като
неоснователен и недоказан предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
По делото е приобщено препис от н.ч.х.д. № 15469/2019 по описа на СРС,
НО, 97 състав. Видно от материалите по същото се установява, че делото е
образувано по подадена частна тъжба с вх.№5412/24.09.2019г. от Е. Д. М.,
против Р. С., за евентуално извършено престъпление от частен характер.
Доколкото е посочен период на забавяне на разглеждане на делото за
времето от 12. 12. 2022 г. до 04. 04. 2023 г., то съдът намира, че следва да
направи анализ на намиращите се в н.ч.х.д. 15469/2019 г. за този период
доказателства.
С определение от 12.12.2022 г., постановено по делото съдията-
докладчик е прекратил производството по делото, като е приел, че доколкото
не са били изпълнени дадените преди това указания на съда, то подадената
ЧЖ не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК.
Определението на съда е било връчено на ЧТ на 09.01.23г., като срещу
същото е била подадена ЧЖ на 12.01.23г., във връзка с която е било
образувано в.ч.н.х.д.№418/23г. по описа на СГС.
В хода на въззивното производство с определение от от 25.01.23г., е било
насрочено същото за разглеждане в о.с.з. на 22.02.23г., като по молба на
адвоката на ищеца, както и с оглед здравословното съС.ие на последния не е
бил даден ход на делото. Същото е било отложено и насрочено за 22.03.23г.,
когато ищецът е взел лично участие в съдебното заседание.
На 04.04.23г. е било постановено решение №228/23г., с което СГС, е
отменил определение от 12.12.2022г., постановено по н.ч.х.д.№15469/2019г. по
описа на СРС и е върнал делото на СРС.
По делото са приобщени получени отговори от СРС, СГС, АССО и АССГ,
от които е видно, че пред АССГ ищецът Е. М. има висящи 51 броя дела, пред
СРС са образувани по негова иниациатива- 696 броя граждански дела и 179
броя наказателни дела, пред АССО- 2 броя дела, а пред СГС- 1337 броя дела/с
граждански и наказателен характер/.
От получения по делото отговор от ИВСС се установява, че ищецът не е
подавал молба или заявление за нарушаване на правото му за разглеждане на
н.ч.х.д.№15469/2019г. по описа на СРС, НО.
Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свид. С. Д.,
доколкото същият в проведения в хода на съдебното производство разпит не
успя да даде каквото и да било конкретика свързана с предмета на делото.
Показанията бяха общи и абстрактни, което не позволява да се направи
преценка за тяхната относимост към предмета на делото.
Други факти и обстоятелства които да са относими към предмета на
делото не се установиха.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
2
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и СРС се разглеждат като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че към този момент не се установи забава в разглеждане на
делото за периода от 12.12.22 г. до 04.04.23 г..
Съдът намира, че е неоснователно твърдението на ищеца, че за посочения
период е било налице забава, доколкото видно от материалите по делото за
този период са били извършени редица процесуални действия сред които са
връчване на ЧЖ, администриране на ЧЖ, насрочване и провеждане на две
съдебни заседание, както и постановяване на краен акт от страна на въззивния
съд. По своя характер макар и да е бил отменен обжалвания акт, то за частния
тъжител е била налице възможност да продължи участието си в наказателното
производство, поради което според настоящия съд следва да бъде отхвърлена
в цялост претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.
По делото не са ангажираха доказателства от които да е видно, че ищецът
е претърпял някакви други вреди, като наред с това се събраха и
доказателства, че същият е страна по множество дела образувани по негова
3
иниациатива, което също следва да се вземе предвид при определяне на
размера на дължимото обезщетение.
Предвид изхода от делото, ответникът по делото има право на разноски.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, в
проведените заседания не е взел участие процесуален представил на
ответника, поради което съдът намира, че следва да се определи минималния
предвиден размер от 100 лева за юриск.възнаграждение, като се остави без
уважение искането за присъждане на сума над този размер.
Ето защо, съдът намира, че е основателно искането на ответника за
присъждане на разноски, като на ищеца следва бъде възложено да заплати на
СРС сумата от 100 лева.
Предвид всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения иск от страна на Е.
Д. М., ЕГН **********, против СРС, с адрес: гр. С., представляван от
административния ръководител Александър Ангелов, за заплащане на сумата
от 20000 лева – неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок на н.ч.х.д.№15469/2019г. по
описа на СРС, НО, за времето от 12.12.2022 г. до 04.04.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, да заплати на СРС, с адрес: гр. С.,
представляван от административния ръководител А.А. на основание чл. 10, ал.
4 от ЗОДОВ, направените по делото разноски, в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4