Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10211 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Oбразувано e по предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Д.Е.Г. по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, както следва:
- с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД, за сумата от 11 993.81 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № 2443473 от 11.10.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД, за сумата от 824.48 лева – договорна лихва, начислена по договора за
кредит за периода от 21.01.2017 г. до 19.09.2017 г.;
- с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал.
1 ЗЗД, за сумата от 1770.66 лева – обезщетение за забава за периода от
21.01.2017 г. до 04.03.2019 г.,
за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3534/2019 г. по описа на
ВРС.
В условията на евентуалност
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първото по делото заседание
е проведено на 17.01.2020 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
По силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД са прехвърлени вземанията на „У.К.Ф.“ ЕАД, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № 2443473 от 11.10.2016 г., сключен с Д.Е.Г.,
за което последната е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба се излага,
че по силата на сключения договор за потребителски кредит на ответницата е
предоставена сумата от 12 000 лева, която е преведена в деня на сключване на
договора по посочената от кредитополучателя банкова сметка. ***, че е уговорена
възнаградителна лихва, месечният размер на която се формира от сбора на
тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 9.85 %. С подписване на договора
Д.Г. се е задължила да върне отпуснатата сума, ведно с начислените лихви и
разноски на 120 месечни анюитетни вноски, първата от които с падеж на 21.10.2016
г., а последната – на 21.09.2026 г. Посочено е, че съгласно чл. 12, ал. 1 от
Общите условия при забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Ищецът поддържа, че поради
незаплащане в срок на дължимите погасителни вноски кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, като
уведомлението е връчено на ответницата чрез „Български пощи“ ЕАД. Посочва, че Д.Г.
е извършила плащания по договора за кредит, като дължимият остатък е, както
следва: 11 993.81 лева – главница, 824.48 лева – договорна лихва за периода от
21.01.2017 г. до 19.09.2017 г., 1770.66 лева – обезщетение за забава за периода
от 21.01.2017 г. до 04.03.2019 г.
Обосновава правния си
интерес от предявените искове с твърдение, че в негова ползва е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника Д.Г.,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на иска.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
следва да се уважат по този ред. Предвид уважаването им съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 341.78 лева /за
заплатена държавна такса от 291.78 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50.00
лв./, както и сторените в исково производство разноски в размер от 408.79 лева
/за заплатена държавна такса от 308.79 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
100.00 лв./.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Е.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 11
993.81 лева /единадесет хиляди
деветстотин деветдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ – главница
по Договор за потребителски кредит № 2443473 от 11.10.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“
ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.09.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 824.48 лева /осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ –
договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 21.01.2017 г. до
19.09.2017 г.; сумата от 1770.66 лева
/хиляда семдестотин и седемдесет лева и шестдесет и
шест стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до
04.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 3534/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.Е.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА ОТ 341.78 лева /триста четиридесет
и един лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Е.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА ОТ 408.79 лева /четиристотин и
осем лева и седемесет и девет стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: