Решение по дело №1127/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260017

гр. Несебър, 22.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I - ви наказателен състав, в публично заседание на  осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                     

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря  Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  1127/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от адв. Р.Д., АК Бургас – процесуален представител на Г.К.М., ЕГН: **********,*** срещу Наказателно постановление № 738 от 05.11.2020г., издадено от инж. М.К.- Директора на РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 257, ал. 1 , т. 1 и чл. 273, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите е  наложено наказание „глоба” в размер на 300,00лева. Наказанието е наложено за това, че в периода от 17.12.2019г. до 26.06.2020г. в землището на с. Баня, подотдел 381: б, ОП „УОГСГС” гр. Несебър , като физическо лице вписано в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, назначен с Трудово договор № 3/ 14.07.2015г., в качеството си на горски стражар не изпълнил контролните си правомощия,  като допуснал сеч на 181пр.м3 дърва за огрев без издадено позволително за сеч за подотдел 381: б, поверен със Заповед № 1/ 03.01.2019г. – охранителен участък. Със същото наказателно постановление, на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, са отнети и 181пр.куб.м. дърва за огрев от дървесните видове дъб, цер и габър.   

Недоволен от така наложеното наказание, Г.М. обжалва наложеното му наказание чрез адв. Р.Д., АК Бургас. В жалбата се сочат няколко основания за отмяна на наказателното постановление. На първо място се взема становище, че за налагане на наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ , следва наказващия орган да посочи лицето в какво качество е извършило нарушението – като длъжностно лице или като лице, което упражнява лесовъдска практика. Според жалбоподателя това да две различни качества, разграничени от закона, които в наказателното постановление са били смесени. Обръща се внимание, че М. е назначен на длъжност „горски стражар” , за което е приложен и трудовия му договор с ОП „УОГСГС” гр. Несебър. Прави се извод, че в този случай М. може да носи отговорност само като длъжностно лице, независимо от това дали е вписан в публичния регистър на физическите лица осъществяващи лесовъдска дейност. Съпоставят се нормите на чл. 234, ал. 5 от ЗГ и чл. 182 от ЗГ. Наказателното постановление подлежало на отмяна, понеже не било съобразено длъжностното качество на наказания. На следващо място се възразява срещу установеното административно нарушение , като защитата смята, че М. като горски стражар няма функции по контрол, а само по опазване на горските територии , т.е. няма контролни правомощия, които са възложени на служителите на ИАГ – София и структурите й – РДГ. На трето място за нарушение се взема и това, че не ставало ясно как е определен периода на нарушението – 17.12.2019г. до 26.06.2020г. В констативния протокол, с който било открито нарушението на свой ред се сочело, че това е станало в периода м. февруари – м. март 2020г. Възразява се и срещу това, че при налагане на наказанието АНО не е съобразил това, че М. е ползвал отпуск по болест за 34 дни – от 28.01.2020г. до 01.03.2020г., което водело до извода, че няма как да извърши нарушението  в този период. Насочва съображенията си и натам, че в констативния протокол се сочело, че сечта е била извършена  в периода м. февруари – м. март 2020г., а М. бил отсъствал от работа през целия м. февруари 2020г. Друго съображение се извлича от протокола за предаване на сечището, като М. не бил присъствал на настаняването на работниците в съседния отдел и не ги бил запознал с границите , за да носи отговорност за неспазване на границите за извършване на сечта. Възразява се и срещу съставяне на АУАН и неспазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Оспорва се и задържането на процесните 181пр.куб.м дървесина, като според жалбата нарушението е формално, няма вредоносен резултат и постановеното също било в нарушение на закона.

В хода на съдебното заседания за жалбоподателя се явява адв. Р.Д. , АК Бургас , който поддържа депозираната жалба. В пледоарията си доразвива изложените съображения за отмяна на наказателното постановление .   

Административнонаказващият орган – РДГ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Татяна Стоянова,  пледира за потвърждаване на процесното НП. Счита , че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон е правилно приложен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното.         

От фактическа страна:

На 26.06.2020г. свидетелят С.Г.Н., горски инспектор при РДГ гр. Бургас, заедно с колегата си инж. Петко Стамболиев, извършили проверка в землището на с. Баня, общ. Несебър. Проверката била извършена в подотдели 381: а и 318: б. Свидетелят сочи, че при проверката било използвано GPS устройство за определяне на мястото. Наказаният Г.М. присъствал при замерването с посоченото устройство. След това актосъставителят установил, че в посочения отдел 381:б се намират 181 пр.куб.м. дървесина за огрев, която била измерена с ролетка, но свидетелят не помнел дали при измерването на дървесината М. е присъствал. Дървесината била подредена на отделни фигури в посочения имот. Н. установил, че на 17.12.2019г. било издадено разрешението за сеч и по този начин приел периода на извършване на нарушението до 26.06.2020г. В хода на работата по проверката С.Н. не бил установявал дали Г.М. е ползвал отпуска, а също така кои лица са извършили сечта в подотдела. Събрани били данни, че М. е назначен с трудов договор на длъжност „горски стражар” към УОГСГС Несебър , като със заповед му бил възложен и участъка, в който било констатирано нарушението. За установеното нарушение свидетелят съставил АУАН Серия ЖОО № 102944/ 10.07.2020г., в който отразил нарушението. Жалбоподателят отразил в акта възражение, а в законоустановения срок депозирал и писмено заявление, с което изложил несъгласието си срещу съставения АУАН.  

В хода на съдебното следствие е бил разпитан и свидетеля Димитър Пенчев Стойнов , гр. Несебър. Свидетелят сочи, че е управител на „Форест ЗС” ЕООД, като имал сключен договор за сеч и извозване на дървесина с Община Несебър. По договор следвало сечта да се извърши в посочения участък, като за това имало и издадено разрешително. Свидетелят смята, че сечта е била извършена в конкретния отдел, за който е било дадено разрешението. На извършената от РДГ проверка Стойнов не бил присъствал. Разпитаният сочи, че Г.М. редовно е проверявал поверения му участък, като отсъствал по болест за около два месеца. Самата сеч била извършена в периода от 15.01.2020г. до м. април 2020г.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия ЖОО № 102944/ 10.07.2020г., Наказателно постановление № 738 от 05.11.2020г., издадено от инж. М.К.- Директора на РДГ гр. Бургас, свидетелските показания на актосъставителя С.Г.Н. и на Димитър Пенчев Стойнов, както и писмени доказателства описани в придружително писмо на РДГ Бургас с вх.№ 262989 от 27.11.2020г.,  и събраните в хода на съдебното следствие. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес в законоустановения срок за обжалване. Разгледана по същество е основателна.

При издаването съставянето на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, които  водят до отмяната на процесния акт.

На първо място съдът счита за основателно възражението на защитата касаещо начина на посочване  датата на нарушението, като приема същото със следните уточнения. В оспорваното наказателно постановление е изписано, че деянието е извършено в периода  от 17.12.2019г. до 26.06.2020г. , землище на с. Баня, подотдел 381: б, като жалбоподателят, в качеството му на лице вписано в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, назначен по трудов договор , в качеството си на „горски стражар” не изпълнявал контролните си правомощия и допуснал сеч на 181 пр. куб. м. дърва за огрев, без издадено позволително за сеч в посочения подотдел , поверен му със заповед. Безспорно не винаги може да бъде установена точната дата на извършване на административното нарушение. От друга страна, по настоящото производство се установи, че проверката на свидетеля Н. е извършена на 26.06.2020г. Съдът приема показанията на същия, че е бил на място , установил е складирана дървесина. От тук обаче се установява неточност на съставения АУАН, а от там и на наказателното постановление, по начина с който е описано деянието. От текста на постановлението може да се заключи , че наказаният е извършвал нарушението постоянно, непрекъснато в този период. Подобно заключение не може да се обоснове с доказателствата по делото. На първо място разпитаният свидетел сочи, че проверката е била само на една дата, като в предходния период няма данни нарушението да е било установено. В тази връзка, така конструираното административно обвинение е неясно и от него не може да се изведе датата на нарушението. На следващо място , от представените по делото писмени доказателства се установява, че актосъставителя е приел, че сечта е извършена в периода м. февруари – м. март 2020г., а в този период наказания Г.М. е ползвал отпуск по болест за дните от 28.01.2020г. до 01.03.2020г. Не е възможно наказания да е извършил нарушението в посочения период, който му е вменен, при доказано отсъствие от работа на М..  

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е бланкетна и съдът счита, че липсва ясното какво е качеството  на наказания, за което е прието, че се налага наказанието. Разпоредбата сочи, че това са „длъжностно лице” или „лице упражняващо лесовъдска практика”. В случая се сочи, че М. е наказан като лице упражняващо лесовъдска практика, но според представените трудов договор и длъжностна характеристика наказаният е длъжностно лице, горски стражар. От длъжностната характеристика за „горски стражар” в ОП „УОГСГС” става ясно, че задълженията на М. не съответстват на предвидените в чл. 233 от ЗГ лесовъдски дейности. Следва да се приеме, че изпълнявайки функциите си е „длъжностно лице”, което противоречи на издаденото наказателно постановление. На следващо място неправилно М. е наказан за това, че не е изпълнил задължение за упражняване на контролни правомощия, след като той има задължение по опазване на горските територии – чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставено в присъствието на един свидетел, но посоченият Иван Т.е свидетел на съставяне на АУАН, а не на извършване на нарушението . Видно от представения по делото констативен протокол от 26.06.2020г. Т.не е присъствал на проверката, а е участвал само в последвалата проверка на документи.

По отношение на иззетата дървесина, настоящия състав смята, че наказателното постановление и в тази му част за незаконосъобразно. Наложеното на Г.М. наказание е за деяние, от което не настъпват съставомерни вреди. Самата дървесина не е предмет или средство на извършване на нарушението и отнемането й е незаконосъобразно, несъобразено с правилата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от ЗГ.

Останалите възражение на жалбоподателя не се споделят от настоящия състав , но до тук изложените съображения в цялост и поотделно , водят до извода, че наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.

По разноските. Жалбоподателят е направил разноски за адвокатска защита в размер на 450.00лева. Заплатената сума не се явява прекомерна с оглед характера на производството и е съобразена с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло  Наказателно постановление № 738 от 05.11.2020г., издадено от инж. М.К.- Директор на РДГ гр. Бургас, с което на Г.К.М., ЕГН: **********,***, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 257, ал. 1 , т. 1 и чл. 273, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите е  наложено наказание „глоба” в размер на 300,00лева и са отнети и 181пр.куб.м. дърва за огрев от дървесните видове дъб, цер и габър , като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Регионална дирекция по горите – Бургас, с адрес : гр. Бургас, ул. „Иван Шишман” № 8, ИН : *********,  да заплати на Г.К.М., ЕГН: **********,*** , сумата от 450.00лева/ четиристотин и петдесет лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.  

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                        

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: