№ 86
гр. Асеновград, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20245310200413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 8042065 на ОДМВР Пловдив на М. Х. Ч. – Л.
ЕГН:********** , адрес: *** – законен представител на „***“ ЕООД на
основание чл.189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.1 т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21
ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш е останала М. Ч. –Л. и чрез пълномощника
си – адв. П. е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения
срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в
допълнителното писмено становище, се излагат конкретни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за
съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по
установяване на нарушението и издаването на фиша, както и се твърди и
неправилно приложения на материалния закон. Основното възражение е
свързано с факта на заличаване на дружеството в търговския регистър и
респективно липса на представителна власт на жалбоподателя към момента на
извършване на нарушението. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт Пенкова депозира
писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и
законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната
1
фактическа обстановка:
На 10.07.2023 г., в 13.38 часа, с.Бачково, на ул. „Александър Стамболийски“
до № 21, посока на движение на контролираните МПС от юг към север и от
север към юг било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано
техническо средство временно разположено на посочения участък от пътя с №
120ccd7. В контролирания участък действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място до 50 км.ч. В 13.38 часа системата
заснела лек автомобил „Хюндай И 30" с рег. № *** да се движи със скорост от
95 км/ч. при разрешената за участъка 50 км/ч. Последвало издаване на
процесния електронен фиш срещу управителя на юридическото лице
собственик на автомобила М. Ч. –Л. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с
който на основание чл.182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 600 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и
мястото отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21
ал.1 от ЗДВП. Действително в ЕФ е отразено, че нарушението е по чл. 21 ал.2
във вр. с ал.1 от НК, което е относимо към ограничаване на скоростта с пътен
знак, но доколкото в описанието на нарушението е посочено, че се касае за
движение в населено място с максимално разрешена скорост от 50 км. ч.,
както и е посочена и правилната материално –правна разпоредба чл. 21 ал.1
от НК, не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като по никакъв начин не е компрометирана възможността за нарушителя да
разбере точните характеристики на вмененото му във вина нарушение и
респективно да реализира правото си на защита в пълен обем. Нарушението е
било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство-
мобилна система за видеоконтрол, за което средство е издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и
валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и
последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените
протоколи за проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 98 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
определена скорост от 95 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в
полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност. Електронен фиш е издаден срещу М. Ч. –Л.. Видно от
приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив
процесното МПС е регистрирано на юридическото лице „***“ЕООД, което е
2
било негов собственик включително и към дата на нарушението 10.07.2023 г.
Неоснователно е водещото възражение в жалбата, че жалбоподателят М. Ч. –
Л. не е надлежен субект на административно-наказателната отговорност, тъй
като дружеството собственик на автомобила е било заличено като търговец
на 07.11.2022 г. и съответно към датата на извършване на нарушението
жалбоподателката не е била негов управител и законен представител.
Нарушенията за скорост поради естеството си винаги имат за автор
физическо лице, тъй като винаги са функция на дейност по управляване на
МПС, която винаги се извършва от физическо лице. При заснемане и
установяване на тези нарушения със АТСС се фиксира МПС, с което се
извършва нарушението, като същото се индивидуализира с неговия
регистрационен номер, но на практика с тях не се установява директно
извършителят – т.е. лицето което управлява МПС в момента на констатиране
на нарушението. Затова и законът въвежда система от презумпции чрез
нормата на чл. 188 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, според които собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Ясно е, че целта на закона е винаги когато има извършено
нарушение за скорост установено с АТСС, да може чрез интегрираната
система да се издаде ЕФ срещу определено лице, като законът не предвижда и
съответно контролните органи не разполагат с други възможности да
установяват действителния извършител. Затова принципът на горните
презумпции функционира така, че от тях винаги да може да се установи не
извършителя, /той винаги се презюмира/, а субектът на административно-
наказателната отговорност, като се обхванат всички случаи на констатирани и
заснети нарушения без изключение. В конкретния случай, жалбоподателят М.
Ч. –Л. е била управител на дружеството „***“ЕООД през цялото време на
неговото функциониране от учредяването му до прекратяването му и
заличаването му като търговец, като е вписана и като единствен негов
ликвидатор. В системата за регистрация на с-р „Пътна Полиция“, която е
единствения възможен и оторизиран източник на информация за актуалната
собствеността на МПС, е посочено, че процесния лек автомобил „Хюндай И
30" с рег. № *** е регистриран като собственост на горното дружество от
03.10 .2016 г. до 24.11.2023 г., т.е. това е актуалния собственик на МПС и към
датата на извършване на нарушението. Лицето получило СР на автомобила
при тази регистрация е Манол Люнчев, което поради идентичност на
фамилиите очевидно е свързано с жалбоподателката лице. Едва след тази дата
е била променена собствеността чрез нова регистрация, като собственик е
станал Николай Люнчев, което също е свързано с жалпободателката лице.
Независимо от това, актуални при определяне субекта на административно-
наказателната отговорност са единствено данните за собственост, отразени в
системата за регистрация на МПС. Без значение по смисъла на ЗДвП е дали
собственикът ЮЛ междувременно е заличен като търговски субект, след като
3
не е променена регистрацията на МПС в системата, той продължава да бъде
негов собственик от гледна точка на административно-наказателното
санкциониране, респективно жалбоподателката М. Ч. –Л. е негов
представител и на практика единствен възможен субект по силата на горните
зависимости срещу когото може да бъде издаден ЕФ. В това отношение е
спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето
по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е на законния представител на ЮЛ - собственик на
процесното МПС. Същата не се е възползвала от процедурата по чл. 189 ал.5
от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявал автомобила и авторството си в
извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство,
следователно правилно съгласно чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ е издаден именно
срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за
констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш
по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за
доброволното й заплащане.
Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай,
налагат извод за законосъобразност на процесния електронен
фиш. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, както и от писмените доказателства
приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Видно от
представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря
на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен
протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата.
Посочения протокол е официален удостоверителен документ и установеното в
него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно
съставен, коректно попълнен и подписан от издателя.
По отношение на наложената глоба в размер 600 лв. съдът намира, че АНО
правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба 182 ал.1 т.5
от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда
глоба за превишаване на скоростта в населено място над 40 km/h – в
абсолютно определен размер от 600 лв. Като е наложил глобата в
4
законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се
присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На
основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да
бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се
присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8042065 на ОДМВР
Пловдив, с който на М. Х. Ч. – Л. ЕГН: **********, адрес: *** – законен
представител на „***“ ЕООД на основание чл.189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.1
т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 600
лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. Х. Ч. – Л. ЕГН:********** да заплати на
ОДМВР- Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5