О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1409
гр. Пловдив, 17 юли 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1847 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И.П.К., със съдебен адрес:***, офис *, представляван от адвокат И.Х.Д.- пълномощник, обжалва Заповед №18-1030-00030 от 22.02.2018г., издадена от началника на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” (от ЗДвП), му е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 9) е връчена “лично” на жалбоподателя К. на 18.05.2018г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 9а). От своя страна, жалбата (листи 6-8) е подадена чрез ответника на 01.06.2018г. или след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за целта по смисъла на чл.149, ал.1 от АПК, изтекъл съответно на 01.06.2018г.
Видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата изрично е посочено, че може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по административен ред пред директора на ОД на “МВР”- Пловдив и по съдебен ред пред Административен съд- Пловдив. Съответно, не са приложими разпоредбите на чл.140 от АПК, удължаващи срока за обжалване на административния акт на 2 и на 6 месеца.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.159, т.5 от АПК и жалбата на К. се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Ето защо и на основание чл.159, т.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.07.2018г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.П.К., със съдебен адрес:***, офис 3, против Заповед №18-1030-00030 от 22.02.2018г., издадена от началника на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на “МВР”, гр. Пловдив, за прилагане на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/п/.........................
/Н.Бекиров/