Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Враца, 9.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Наказателно
отделение в публично заседание на девети
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ КРУМОВА
ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
с
участието на секретаря Веселка Николова и прокурор Цветелин Радойнов, като
разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова ЧНД № 2 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на получено от Федерална служба
"Правосъдие" на Федерална Република
Германия искане за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган № 500.02566251.5 от 11.11.2016 г., влязло в
сила на 8.12.2016 г., постановено от Централна служба "Глоби и парични
санкции" на Полицейски президиум Райнпфалц, гр. Шпайер срещу българския
гражданин М.Ц.К. ***. Последното се отнася до налагане на финансова санкция в
общ размер на 148,50 EUR /сто четиридесет и
осем
евро и петдесет евроцента/, от които глоба в размер на
120 EUR /сто и двадесет евро/ и разходи по административното
производство в размер на 28,50 EUR /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ за извършено от
българския гражданин К.,
роден на *** г., административно нарушение, което се санкционира по чл. 4, ал. 3, чл.
49 от ПДвП, чл. 24 от ЗДвП и чл. 15 от Федералния каталог за финансови санкции
на Федерална Република Германия. Актът на органа на издаващата
държава е приложен на немски език и е придружен с удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета, което удостоверение е преведено на български език.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр. Враца изразява становище, че не са налице основания за отказ от признаване, че за
аминистративното нарушение по ЗДвП не се изисква двойна наказуемост съгласно
специалния закон, че постъпилото искане е основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице М.Ц.К. не е
намерено на адреса му в гр. Мездра, поради което и на основание чл. 32, ал. 1,
във вр. с чл. 16, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС се представлява в съдебно заседание от
назначен служебен защитник - адв. М.Г.. Защитникът изразява становище за
непризнаване на решението на основание чл. 35, т. 7 от специалния закон, тъй
като нарушението не съставлява административно нарушение според българското
законодателство по българския ЗДвП. Алтернативно на този довод излага
становище, че съгласно чл. 1, буква "g" от Европейската конвенция за международно признаване на присъди
/ЕКМПП/ актът, с който се налага санкцията във Федерална Република Германия
следва да бъде наказателно постановление, a в случая приложеният акт не е такъв. Освен това намира, че съгласно
цитираната конвенция съдът следва да намали наложената глоба, тъй като сумата
не може да надхвърля максималната сума от 200 лв., предвидена в българския ЗДвП
за санкционираното нарушение или ако няма установен максимум - не може да
надхвърля максималния размер, определян обикновено в замолената държава за
подобно деяние /чл. 45, т. 1 ЕКМПП/. При тези доводи е отправена молба за
непризнаване на акта за налагане на финансова санкция спрямо засегнатото лице.
Въз основа на наличните доказателства по
делото, съдът приема за установено следното:
Актът за налагане на финансова санкция е решение на несъдебен
орган № 500.02566251.5 от 11.11.2016 г., издадено от Централна
служба "Глоби и парични санкции" на Полицейски президиум Райнпфалц,
гр. Шпайер, влязло в сила на 8.12.2016 г., с което на българския гражданин М.К. е наложена глоба от 120
евро за това, че като водач на товарен автомобил, с Рег. № ВР 9661 ВМ, движейки
се в землище Вибелсхайм по федерална автомагистрала 61 при 263,300-ия километър
по посока гр. Кобленц, не е спазил на 17.08.2016 г. в 13,36 ч. минимално
допустимото разстояние от движещото се пред него превозно средство от 50 м. при
движение със скорост над 50 км/ч. по автомагистралата. Извършеното представлява
административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 4, ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG) и чл. 15 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална Република Германия. В тежест на засегнатото лице са възложени и разноските по
административното производство в размер на 28,50 евро.
По отношение на приложения акт няма
данни той да е обжалван, а съгласно придружаващото го удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета, М.К. е уведомен за тази възможност, както и
за сроковете за обжалване. Актът е влязъл в
законна сила на 8.12.2016 г. От съдържанието на приложеното удостоверение се установява, че то е попълнено от компетентен орган
на издаващата държава върху бланка на български език. Недвусмислено се
изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е
описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е извършено
констатираното нарушение, вкл. място, време, както и съответните разпоредби,
нарушени от страна на засегнатото лице М.К.. При тези факти съдебният състав
прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за разглеждане на делото пред
сезирания компетентен съд и че удостоверението по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР
на Съвета съответства на приложения акт за налагане на финансова
санкция.
Врачанският
окръжен съд приема, че Акт с № 500.02566251.5 от 11.11.2016 г., издаден от Централната служба
"Глоби и парични санкции" на Полицейски президиум Райнпфалц в гр.
Шпайер,
представлява акт за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС,
тъй като е налице влязъл в сила акт, постановен от несъдебен орган
на държава - членка
на Европейския съюз във връзка с нарушение на правилата за движение, като са
възложени и разходите по административната процедура, довела до постановяване
на акта.
С този акт спрямо българския
гражданин е наложена санкция под формата на глоба в размер на 120 евро
за административно нарушение, което се санкционира по чл. 4, ал. 3, чл. 49 от ПДвП, чл. 24 от ЗДвП и чл. 15 от Федералния каталог
за финансови санкции, както и 28,50 евро разноски. В тази връзка са
неоснователни доводите на защитника, че актът за налагане на санкцията следва
да бъде наказателно постановление съгласно ЕКМПП. Цитираната конвенция намира
приложение при деяния, санкционирани в проведено наказателно производство,
завършило с присъда или решение спрямо съответното лице, с налагане на
наказания, предвиждащи лишаване от свобода, глоба/конфискация и лишаване от
права. В чл. 1, буква "g" ЕКМПП е
посочено, че наказателно постановление е всяко решение, постановено в друга
договаряща държава и посочено в Приложение III към Конвенцията. В това
приложение Федерална Република Германия е заявила три акта, които съгласно
нейното законодателство следва да се считат за "наказателно
постановление" по смисъла на ЕКМПП. Това са наказателно решение за леки
престъпления, постановено по чл. 407-412 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/, наказателно постановление по чл. 413 НПК и наказателно постановление за
налагане на глоба по чл. 65-66 от Закона от 24 май 1968 г. на Федерална
Република Германия. В конкретния случай е налице акт от друга категория - влязъл
в сила акт на несъдебен орган на ФР Германия за налагане на финансова санкция
/глоба/ във връзка с административно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Това нарушение, допуснато от българския гражданин К. е санкционирано по чл. 4,
ал. 3, чл. 49 от ПДвП, чл. 24 от ЗДвП и чл. 15 от Федералния каталог за
финансови санкции на ФР Германия и спрямо него приложение намира Рамково
решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
а не ЕКМПП, респ. съдът в изпълняващата държава провежда производство по ЗПИИРКОРНФС. От
описанието на фактическата обстановка в
приложеното удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета е видно, че административното
нарушение попада в изключенията на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС и в случая не се изисква наличие на двойна наказуемост за допуснатото
административно нарушение на правилата за движение по пътищата. В този смисъл
се явява неоснователен доводът на защитника, че е налице хипотезата на чл. 35,
т. 7 ЗПИИРКОРНФС, при която съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение
за налагане на финансова санкция.
Съдът намира също, че не се установяват и други основания за отказ от
признаване на акта за налагане на
финансова санкция с № 500.02566251.5 от 11.11.2016 г., влязъл в сила на 8.12.2016
г., визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в Р България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо;
решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията
на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро;
решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в
удостоверението изрично е посочено, че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото му на
обжалване и сроковете за това.
Поради горното настоящата инстанция намира, че са налице всички условия за
признаване и изпълнение на акта за налагане на финансова санкция спрямо
засегнатото лице, респ. са налице всички положителни процесуални предпоставки
за признаването му съгласно ЗПИИРКОРНФС и липсват отрицателни такива. Поради това Врачанският окръжен съд намира, че искането за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция - Акт на несъдебен орган №
500.02566251.5 от 11.11.2016 г., издаден от Централна служба "Глоби и
парични санкции" на Полицейски президиум Райнпфалц, гр. Шпайер, в сила от 8.12.2016
г., с което на
българския гражданин М.К. е наложена санкция по чл. 4, ал. 3, чл. 49 от ПДвП,
чл. 24 от ЗДвП и чл. 15 от Федералния каталог за финансови санкции на Федерална Република Германия в общ размер на 148,50 EUR, следва да бъде уважено. Равностойността
на финансовата санкция към деня на налагането ѝ - 11.11.2016 г. е 290,44 български
лева /при фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за 1 евро/. След признаване на акта
за налагане на финансова санкция, на основание чл. 36, във вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПИИРКОРНФС същият следва да бъде изпратен на НАП за неговото изпълнение,
съобразно нормата на чл. 6, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на акта на несъдебния орган с № 500.02566251.5/11.11.2016 г.,
издаден от Централна служба "Глоби и парични санкции" на Полицейски
президиум Райнпфалц, гр. Шпайер, в сила от 8.12.2016 г. и изпращането му на
компетентния орган по чл. 6, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС следва да бъде уведомен
компетентният орган на издаващата държава - Федерална служба "Правосъдие" чрез посочената в писмото им компетентна служителка Buzhala
на факс: +49 228 99 410-5998 и имейл: rb-geld-ausgehend@bfj.bund.de, като изрично се посочи номера на преписката по писмото: File № III 5-9352/2E-B15-36A 6592/2017, както и Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 и чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение на несъдебен орган -
Акт № 500.02566251.5 от 11.11.2016 г., издаден от Централна
служба "Глоби и парични санкции" на Полицейски президиум Райнпфалц,
гр. Шпайер, в сила от 8.12.2016 г., с което на М.Ц.К., с ЕГН **********
*** е наложена финансова санкция в общ размер на 148,50 EUR /сто четиридесет и осем евро и
петдесет евроцента/, равностойни на 290,44
лева /двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, за извършено
административно нарушение, което се санкционира по чл. 4, ал. 3, чл. 49 от ПДвП, чл. 24 от ЗДвП и чл. 15 от Федералния каталог
за финансови санкции на Федерална Република
Германия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване или протестиране в 7-дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд
гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ПРЕПИС от настоящото решение
и от Акт № 500.02566251.5/11.11.2016 г., издаден от Централна служба "Глоби и
парични санкции" на Полицейски президиум Райнпфалц, гр. Шпайер, да бъдат
изпратени на ТД на НАП - офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва
да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно
чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният
орган на издаващата държава - Федерална служба "Правосъдие" чрез посочената
компетентна служителка Buzhala на факс: +49
228 99 410-5998 и имейл: rb-geld-ausgehend@bfj.bund.de, като изрично се посочи номера на преписката по писмото: File № III 5-9352/2E-B15-36A 6592/2017 за признаване на акта за налагане на финансова
санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като
уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, като съгласно чл.
13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.