№ 903
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря М. Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №263229/02.11.2022 г. по гр. д. №8870/2020 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на М. И. Ш., ЕГН:**********, сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 09.04.2020 г. пътнотранспортно
произшествие и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност водач на л. а. „Шкода Октавия“ с рег. №***, както и сумата от
340 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходите за лечението на пострадалата, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлена исковата претенция за обезщетение на неимуществените
вреди за горницата над 10 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв. като
неоснователна. Решението е постановено при участието на привлечено трето
лице помагач – М. С. П. с ЕГН:**********, действащо на страната на
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца М. И. Ш., действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за нея отхвърлителна част – за
сумата над 10 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв. Във въззивната
жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
1
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да
бъде уважен за сумата до 26 000 лева, като се присъдят направените пред
двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач на страна на ответника в първоинстанционното
производство - М. С. П., не е взело становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на М.
И. Ш. неимуществени вреди е уважен до сумата от 10000 лв., поради което в
тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
2
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 09.04.2020 г. – до сумата от 10000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в първата половина на 2020 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните автотехническа експертиза се изяснява по
категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и
конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия. На
09.04.2020 г. около 20.50 ч. вечерта л. а. „Шкода Октавия“ се движил от бул.
Константин Величков по бул. Възкресение към бул. Овча купел. В района на
началото на бул. Никола Мушанов водачът предприел маневра обратен завой,
при която ударил с челната си част странично насрещно движещият се л. а.
„Опел Корса“. От удара двата автомобила се завъртели в посока обратна на
часовниковата стрелка. На мястото имало трети автомобил „Рено Меган“,
водачът на който не успял да спре и се ударил в л. а. „Шкода Октавия“.
Според заключението на вещото лице към момента на удара автомобилите се
движели с по-ниска от разрешената скорост до 50 км./ч. Според същото
причина за произшествието е поведението на водача на л. а. „Шкода“, който
предприел маневра обратен завой на неразрешено за това място. Ищцата била
пътник в л. а. „Опел Корса“ и като последица от произшествието получила
травматични увреди - фрактури на дясната ръка, контузии на корема и
3
гръдния кош.
Въззивният съд кредитира също обсъдената автотехническа експертиза,
тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е
отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по
делото медицински документи, се установява, че вследствие процесното ПТП
на ищцата са причинени следните травми: множествени закрити фрактури на
костите на дясната ръка - фрактура на 3, 4 и 5 метатарзални /дланни/ кости на
дясната ръка; фрактура и изкълчване на средната фаланга на 4-ти пръст на
дясната ръка, контузия в гърдите и корема. По своя медико-биологичен
характер тези увреждания са причинили трайно затруднение движенията та
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 2-3 месеца,
съответно контузията в гърдите и корема краткотрайни болки.
Непосредствено след катастрофата пострадалата постъпила в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов", където под локална анестезия била извършена ортопедична
манипулация по закрито наместване на счупените метакарпални кости и
наместване фрактурата на 4-ия пръст на дясната ръка с обездвижването с
гипсова имобилизация. На 10.04.2020г. е била изписана и лечението
придължило в домашни условия с назначени контролни прегледи и
предписан режим. Гипсовата имобилизация носила 30 дни, а после подменена
с шина /ортопедична ортеза/, след което започнала раздвижване на дясната
ръка и пръстите с проведена рехабилитация. В този период поради
обездвижването и около 15 дни по време на рехабилитацията не е можела да
движи и да ползва дясната си ръка, което е довело до значителни затруднения
в ежедневието и обслужването, още повече, че при нея е доминантна. Според
заключението на вещото лице общо лечебният и възстановителен период е
приключил за срок от 2 месеца, в който е търпяла болки и страдания, най-
интензивни в първите две седмици след катастрофата и по време на
проведената начална рехабилитация. Към момента на изготвяне на
заключението тя изпитва единични болки в зоната на дланните фрактури при
рязка промяна във времето, но те отзвучават след прием на аналгетици.
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло
направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена
след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Д. Ш. - вуйчо на пострадалата, се установява, че след
процесното ПТП и при приема в болницата тя е изпитвала силни болки.
Болките в корема и гърдите отшумели за около един месец, но тези от
счупването на дясната ръка за около 3 месеца. Изпитвала затруднения в
самообслужването, за което помощ оказвали братовчедките й, както и
затруднения при писането, тъй като тази ръка й била доминантна. За болките
приемала обезболяващи лекарства. Сочи, че към момента на разпита се е
възстановила, но изпитвала понякога болки в ръката при рязка смяна на
времето. Страхувала се, когато се вози в автомобил.
4
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 20000 лв.
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди – в размер на 10, 420 млн. лева при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – м. април 2020 г., и наложилите се морални норми
в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането; респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура на
3, 4 и 5 метатарзални /дланни/ кости на дясната ръка; фрактура и изкълчване
на средната фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка, контузия в гърдите и
корема), на пострадалата на възраст - 17 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема,
че заместващото обезщетение за преживените от нея болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 20 000 лв.
Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
като пътник в лекия автомобил неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха.
Освен това се отчита и възстановителния период от около 3 месеца, в който
обичайният начин на живот на пострадалата и ежедневие са били променени
– изпитвала затруднения в обслужването, тъй като дясната й ръка била
доминантна и се налагало нейни роднини да й помагат.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 20000 лева, поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от
10000 лева до този размер и съответно потвърдено в останалата
отхвърлителна част над 20000 лева до пълния претендиран размер от 26000
лева.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
5
въззивницата – ищца трябва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
подадената от нея въззивна жалба. Също така в полза на въззиваемия -
ответник следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК съобразно отхвърлената част на подадената
въззивна жалба. Въззивният съд определя дължимите разноски в
минималните размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вземайки предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №263229/02.11.2022 г. по гр. д. №8870/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
М. И. Ш., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 10
000 лв. до сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпило на 09.04.2020 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, да заплати на М. И. Ш.,
ЕГН:**********, сумата от още 10 000 лв. или общо 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 09.04.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на М. И. Ш., ЕГН:**********, срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от
26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
по повод възникнало на 09.04.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно
със законна лихва от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати по бюджетна
сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
200 лв. – дължима държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, да заплати на адв. М. Б. Н. - Т. от
САК, с ЕГН:**********, сумата от 1 380 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
6
пред Апелативен съд – София съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК М. И. Ш.,
ЕГН:**********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата
от 828 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Апелативен съд – София съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - М. С.
П., действащо на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7