Решение по дело №1259/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1135
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20227040701259
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

apis://desktop/icons/DivClose3.jpg

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1135                                   18.10.2022 година                                гр. Бургас

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

ЧЛЕНОВЕ:1. Атанаска Атанасова

                                                                              2. Тодор Икономов

 

при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 1259 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба от „Хотелски консумативи вив бг“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. К., срещу Решение № 121 от 31.05.2022 г., постановено по н. а. х. д. № 169/2022 по описа на Районен съд – Несебър. С оспореното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия Г, № 0034348/15.06.2021 г. на ОДМВР - Бургас, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр.  чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на касатора е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Жалбоподателят намира решението на районния съд за неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация - ОДМВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил ЕФ), серия Г, № 0034348/15.06.2021 г. на ОДМВР - Бургас, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр.  чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „Хотелски консумативи вив бг“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

За да постанови оспореното решението, съдът е приел, че нарушението и авторството на деянието са доказани. Изложени са мотиви, че оспорения ЕФ е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че на 15.06.2021 г., в 16: 56 ч., в общ. Несебър на гл. път I-9 на 203 км., като законен представител на ЮЛ собственик на движещо се МПС - товарен автомобил марка Ф., модел К. с рег. № A **** НМ, което е в движение, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D. Отговорността на собственика е ангажирана на основание чл. 638, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел II буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. В § 1, т. 33 от КЗ е въведено легално определение за понятието "автомобилист" - това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика се съдържа в разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, според която когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по, ал. 1, съгласно която "на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец".

Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. В случая, установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в издадения електронен фиш и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

От приложената снимка безспорно се установява, че превозното средство е било заснето в движение, т. е. при управление, което е предпоставка за налагане на санкция чрез облекчената процедура с електронен фиш. От тази гледна точка се явява правилно приложението на материалноправната разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ.

За посоченото неизпълнение на законово регламентираното задължение е предвидена глоба. Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е категорична, че при установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговорността се понася от собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция, независимо от факта кое физическо лице е управлявало автомобила. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. последно от КЗ също подкрепя правния извод за правилно ангажиране с електронен фиш отговорност на собственика на МПС. Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е показателна, че законодателят при установяване субекта на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и, ал. 6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установявани с автоматизирано техническо средство или система.

По делото е установено, че касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което в законовоопределения размер правилно е наложена глоба в размер на 2 000 лв. Съдът правилно е потвърдил издаденият ЕФ, тъй като от доказателствата по делото, безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на юридическо лице – „Хотелски консумативи вив бг“ ЕООД, ЕИК *********.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 касае отговорност на собственик  - физическо лице. Съгласно текста на цитираната норма, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. В разпоредба е посочено „всяко лице, което притежава МПС“, което обуславя извод, че става въпрос както за физическо лице, така и за юридическо лице.

Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че в случая е следвало да бъде издадено наказателно постановление. Това е така, тъй като в оспорения ЕФ изрично е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ следва обоснования извод, че правилно е наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател с издаване на ЕФ.

Решението на първоинстанционният съд съдържа подробни и ясни мотиви които настоящата съдебна инстанция споделя, и не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

На основание гореизложеното, решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 31.05.2022 г., постановено по н. а. х. д. № 169/2022 по описа на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.