Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр. Сливен, 26.05.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и
седми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Жекова адм. дело № 31/2021 г. по описа на Административен съд
Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 107 ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на А.В.Й.,
ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3189/23.12.2020
г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Русе, с която на основание чл. 107 ал. 1, вр. чл.
106а ал. 1 т. 1 б. „а“ и т. 4 б. „б“ ал. 2 т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтП е разпоредено прилагане на следните принудителни
административни мерки: 1. временно спиране от движение на МПС Мерцедес Спринтер 212 Д КА с рег. № …………….., собственост на С. И. Б.
до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. регистрационна табела и отнемане на свидетелството за
регистрация № *********/11.10.2019 г.; 2. Временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС № ********* и контролния талон към него с № 6452349 на А.В.Й.
– до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.
В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че изложената фактическа
обстановка не отговаря на истината, нарушенията не били описани в заповедта
ясно и еднозначно, а описанието им не съответствало на посочената правна
квалификация. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание
оспорващият А.В.Й., редовно и своевременно призован, се явява лично и излага
доводи от фактическо естество. Иска от съда отмяна на заповедта.
В съдебно заседание административният орган Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, редовно и своевременно
призован, не се явява. В писмено становище оспорва жалбата, поддържа, че
заповедта е законосъобразна и моли съда да отхвърли оспорването, с възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези по
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2020 г. длъжностно лице – инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ – Русе спрял за проверка лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег. № ………….., при
която установил собственика – С. И. Б. и водача – А.В.Й.. Снети били Обяснения
от Й. и пътници - К. С., която заявила, че пътува от Г. за България и е
заплатила 45 евро на водача, а остатъка ще го заплати в с. К.; С., който
заявил, че пътува от Г. за България и е заплатил на водача около 70 евро; А. С.,
която е заявила, че пътува от Г. за България, като нейната сума да я докара до
България е 45 евро, която е заплатила. При така събраните от проверката данни,
длъжностното лице съставило Акт за установяване на административно нарушение сер. А, № 285388/22.12.2020 г., в който приело от
фактическа страна, че водачът А.Й. извършва международен обществен превоз на
пътници, без да представи заверено копие на лиценз, а и проверяваното превозно
средство не било включено в списък към лиценз, установено след извършена от
служителите в информационната система на ИААА – отдел „Лицензи“ справка. Така
установеното от фактическа страна актосъставителят
квалифицирал като административно нарушение по чл. 6 ал. 1 от ЗАвтП. С вх. №
52-00-55-9395/30.12.2020 г. в РД „АА“ – Русе постъпило Възражение
срещу съставения акт, в което А.Й. заявил, че не е извършил нарушение,
допуснати са съществени процесуални нарушения, неправилно е приложен закона, не
са правилно отразени фактите, формулирал молба да се прекрати административнонаказателната преписка.
На 23.12.2020 г. Директорът
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3189/23.12.2020 г., с която на
основание чл. 107 ал. 1, вр. чл. 106а ал. 1 т. 1 б.
„а“ и т. 4 б. „б“ ал. 2 т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтП постановил прилагане на
следните принудителни административни мерки: 1. временно спиране от движение на
МПС Мерцедес Спринтер 212 Д КА с рег. № ………..,
собственост на С. И. Б. до отстраняване на нарушението, но не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. регистрационна табела и отнемане на
свидетелството за регистрация № *********/11.10.2019 г.; 2. Временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него
с № 6452349 на А.В.Й. – до отстраняване на нарушението, но не повече от една
година. Заповедта била връчена на Й. на 23.12.2020 г., като жалбата срещу
същата е подадена до съда, чрез административния орган на 05.01.2021 г.
Към доказателствата
по делото са приобщени извадка от информационните масиви на ИААА, от която е
видно, че процесният автомобил не е включен в списък към лиценз на Общността,
както и цитираните по – горе обяснения от пътувалите в превозното средство К.
К. С., С. Д. С., А. Ф. С.. Според обясненията на А.Й.,
превозва 7 бр. пътници от Г. за България, разходите излизат 400 евро.
Въз основа на
гореописания акт, на 03.02.2021 г. било издадено и наказателно постановление, с
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.,
заплатена от Й. на 18.02.2021 г.
По делото е
разпитан като свидетел Л.С., р. на жалбоподателя, който заявява, че на
посочената дата е пътувал в микробуса, управляван от Й., когато пристигнали в
с. К. си разделили разхода, направен от водача за превоза от Г. до
България. В буса
били само р..
При горната
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е недопустима в частта, подадена срещу т. 1 от
оспорената заповед, с която е приложена принудителна административна мярка,
обективирана като „временно спиране от движение на МПС Мерцедес Спринтер 212 Д КА с рег. № ……………, собственост на С. И. Б.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и в тази му част
оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото
– да се прекрати, поради липса на правен интерес. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
Така приложената
принудителна административна мярка по т. 1 от оспорената заповед рефлектира
върху правната сфера на собственика на автомобила, тъй като именно той се
лишава в следващите 12 месеца от правото на свободно ползване на собствеността
си. За това негов е правният интерес от оспорването ѝ и предвид това в
акта има изрично разпореждане същият да се съобщи и на С. И. Б.. Дали последната,
като собственик на моторното превозно средство ще упражни правото си на
оспорване или не, е въпрос на негова лична преценка. В настоящото производство
обаче жалбоподателят недопустимо излага доводи в защита на чужди права и
засегнати законни интереси, предвид което оспорването на заповедта по т. 1 се
преценява от настоящата съдебна инстанция като процесуално недопустимо. За оспорващия
Й. като водач на превозното средство, с което е осъществен нерегламентирания
превоз на пътници, не е налице правен интерес да оспори тази мярка, тъй като тя
не засяга по неблагоприятен начин неговата правна сфера. За жалбоподателя не е
налице установена по надлежния ред и поради това законово защитима правна
връзка между извършваната от него дейност и процесния автомобил. Този извод не
се променя от факта, че оспорващият е ползвал автомобила, поради което съдът
приема, че производството в частта по отношение депозираната жалба от А.В.Й.
против т. 1 от Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД 14-3189/23.12.2020 г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“ - Русе следва да бъде прекратено поради липса на
правен интерес от оспорването на основание чл. 159 т.4 от АПК, а жалбата в тази
ѝ част - оставена без разглеждане.
В останалата
ѝ част, жалбата се явява допустима за разглеждане по същество, като
подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от
оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149 ал. 1 от АПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е валиден, като постановен от
компетентен орган съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл.
107 ал. 1 предл. 2 от ЗАвтП и приложената Заповед № РД-01-43/23.01.2020
г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил директорите на РД "АА" да издават
заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Заповедта е постановена
в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание, като съдържа фактически и
правни основания, мотивирали административния орган да приложи ПАМ. В хода на
административното производство съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и норми. Освен валидна и процесуално
законосъобразна, атакуваната в настоящото съдебно производство административна
заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановена в
съответствие с относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Съгласно чл. 6 ал.
1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води
регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: №
на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление
на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения
към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на
превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
С оспорения акт по
отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл. 106а ал. 1 т. 4 б. "б" и ал. 2 т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него
с № 6452349 на оспорващия до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. Съгласно чл. 106а ал. 1, за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 4.
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който: б. "б" извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. Съобразно ал. 2, налагането на
принудителните административни мерки по ал. 1 т. 3 се осъществява от органите
по контрол чрез: отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство и контролния талон към него - в случаите по ал. 1 т. 4 и 5 от закона.
Законодателят е
регламентирал прилагането на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година, поради което и не е необходимо формулиране на допълнителна
конкретизация досежно този срок от страна на административния орган. В
процесния случай, от доказателствата, ценени съвкупно и поотделно, се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят Й. е извършвал международен
превоз на пътници срещу заплащане, без моторното превозно средство да е
включено в лиценз към Общността, съобразно нормативните изисквания. От
приобщените писмени обяснения на жалбоподателя и пътуващите в превозното
средство и фактическите констатации в АУАН се установява, че е извършван превоз
от Г. за България срещу съответно заплащане. Следователно, атакуваната
принудителна административна мярка е приложена правилно и съобразно законовите
изисквания, при наличие на всички фактически и нормативни предпоставки.
В случая се касае
за автомобилен превоз на пътници - дейност с повишен риск за живота и здравето
на хората. Тези специфики на дейността са провокирали законодателно решение
досежно въвеждането на специфични изисквания, гарантиращи определено ниво на
професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа
изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на
ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила
подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка
законодателят в чл. 6 ал. 1 от ЗАвтП императивно сочи, че тези превози могат да
се извършват само от превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение за
регистрация. Извършването на която и да е от формите на регламентираната и контролирана
дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение, лиценз или регистрация е въздигнато в
административно нарушение съгласно нормата на чл. 93 ал. 1 от ЗАвтП. За съставомерността на това деяние е достатъчно да се
установи, че водачът на моторното превозно средство извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции. Тези факти са достатъчни за да обусловят и налагането
на ПАМ.
Съобразно легалната
дефиниция на понятията "обществен превоз" и "обществен превоз на
пътници", уредена в ДР § 1 т. 1 и т. 2 ЗАвтП, "обществен превоз"
е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство, а "превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага. Както се отбеляза по – горе, събраните в хода на
производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван
неправомерен обществен превоз на пътници, тъй като за тази дейност няма
издадено заверено копие от лиценз на Общността. Тези обстоятелства се
установяват от снетите писмени обяснения на пътниците и водача на лекия
автомобил, съставения АУАН и представената извадка от информационните масиви на
ИААА. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява и обстоятелството, че водачът е извършвал превоза на пътници срещу
заплащане. Дадените пред административния орган писмени обяснения са годно
доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39 ал. 1 АПК.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция е процесната такава са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Тяхната цел е предотвратяване извършването на административно
правонарушение или предотвратяване настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; преустановяване на вече започнало и продължаващо
административно нарушение или отстраняване на настъпилите вече вредни последици
от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е
преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на
обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи.
В хода на съдебното
дирене оспорващият не ангажира доказателства, които да опровергаят годно
събраните такива в хода на административното производство. С оглед изложеното
съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и
обосновали административния орган за да постанови своя акт. В тези случаи той
действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно
установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
На следващо място,
атакуваният административен акт е постановен и в съответствие с целта на
закона. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на
държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е
да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се
предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната мярка, която има
ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения
срок.
Предвид
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната т. 2 от
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-3189/23.12.2020 г., издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, с която е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него с №
6452349 на А.В.Й., издадено на 12.02.2019 г. от МВР – Сливен – до отстраняване
на нарушението, но за не повече от една година, е законосъобразна, като валидна
и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Подадената
жалба срещу тази част от акта, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В
останалата ѝ част, с която се претендира незаконосъобразност на т. 1 от
Заповед № РД-14-3189/23.12.2020 г., жалбата като процесуално недопустима поради
липса на правен интерес, следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството в тази му част – прекратено.
Водим от горното и
на основание чл. 159 т. 4 и чл. 172 ал.2, предл. последно
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима жалбата на А.В.Й., ЕГН **********,*** срещу
т. 1 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3189/23.12.2020
г., издадена от Директора на РД „АА“ – Русе, с която е разпоредено временно спиране от движение на МПС
Мерцедес Спринтер 212 Д КА с рег. № ………..,
собственост на С. И. Б. до отстраняване на нарушението, но не повече от 12
месеца и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА
жалбата на А.В.Й., ЕГН **********,*** срещу т. 2 от Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3189/23.12.2020 г., издадена от
Директора на РД „АА“ – Русе, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и
контролния талон към него № 6452349 на А.В.Й., издадено на 12.02.2019 г. от МВР
– Сливен – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Решението в частта
му на определение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7 –
дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част – пред същата
касационна инстанция в 14 – дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: