О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 19.08.2021
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд в закрито съдебно заседание на деветнадесети август, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното
от съдия С. Миланези гр. д. № 465/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от Д. К. Ц. с вх. № 261457 от 18.12.2020 против Окръжен съд - Велико
Търново, въз основа на която е образувано настоящото гр. д. № 465/2020 г. по
описа на ГбОС.
В исковата молба,
след изпълнение на указанията на съда във връзка с констатирани нередовности на
същата, ищецът твърди, че преди време от 29.12.2012 г. до 05.01.2015 г ищецът
несправедливо и неоснователно е бил затворен в Държавна психиатрична болница в
с. Ц.К.. С настаняването му по ч.н.д. №708/2014 Г. на РС - Габрово ищецът противоправно бил лишен от свобода, както и подложен на унижение да живее сред страдащи и психично болни хора.
В последствие заключение на лекарите в ДПБ Ловеч доказва, че Ц. е здрав и по
този начин незаконно бил лишен от свобода. З това деяние следвало да отговарят
както физическите лица, така и организацията допуснала такова третиране. Именно
за това искът му първоначално е предявен срещу ДПБ - с. Ц.К., както и срещу
ответниците Т.Ц.М., В.Д.Х., С.М.С.и Н. С.Д., които трябвало да го прегледат и
диагностицират, според определение на РСГ, но нищо не направили и така на
практика, ако не извършители, то поне са съучастници в престъпление.
На това основание
започнал процедура по чл. 45 от ЗЗД срещу Т.Ц.М., В.Д.Х., С.М.С.и Н. С.Д. и по
чл. 49 от ЗЗД срещу ДПБ - с. Ц.К.. С тази цел ищецът подал искова молба до РС -
велико Тръново за понесените от него вреди срещу всички тях и същият е частичен
в сравнение с размера на реално причинените му страдания. Искът е отхвърлен от
РС - Велико Търново с решение № 1281 от 18.10.2019 г по гр. д. № 2551/2019 г.
Решението на районния
съд е обжалвано пред ОС - Велико Търново и там е образувано гр. д. № 20/2020 г.
С решение № 508/17.11.2020 г. ВТОС е отхвърлил жалбата му, оставайки в сила
несправедливото решение на първата инстанция. Окръжният съд не се задоволил
само с това - той пресякъл възможността за обжалване, като постановил, че
решението му не подлежи на обжалване пред касационна инстанция. Така ВТОС не
само оставил несправедливото първоинстанционно решение в сила, но и пресякъл
възможността му за инстанционен контрол. Това допълнително се потвърждавало от
факта , че ответната страна по делото - ВТОС, допуска едно рекордно закъснение
в постановяване на решението си, което въпреки, че е обявено за решаване през.
м. февруари 2020 г., решението е постановено едва на 17.11.2020 г.
Твърди, че вредите са
му нанесени изключително от ВТОС, защото прекратявайки несправедливо
започнатата процедура, той фактически му нанася щета, при това в големи
размери, ако се вземе предвид, че първоначалния иск се явявал частичен за реално понесените страдания и неудобства.
Твърди, че трудно
може да се определи размера на интереса по делото, но самият факт, че някой е
задържан неоснователно в лудница, вече е достатъчно опозоряващо и обществено
неудобно, защото това се разпространява в обществото. Пресичайки възможността
за съдебно производство срещу виновните длъжностни лица и виновното учреждение,
Окръжният съд само пречи на обидените и унижените да възстановят репутацията
си.
Моли да се осъди ОС -
Велико Търново да му заплати 60 000 лв. - равностойността на претърпените от
ищеца страдания и унижения, поради неоснователния престой в психиатрично
лечебно заведение.
В срок е постъпил
отговор от ответната страна ОС - Велико Търново, в който се заема становище за
недопустимост на така предявения иск, по подробно изложени аргументи, кат иска
делото да бъде прекратено. По същество ответникът оспорва иска по основание и размер,
и моли същият да бъде изцяло отхвърлен.
Настоящият състав на
съда, при проверката на допустимостта на така предявения иск, намира, че същият
е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
От фактическите
твърдения на ищеца и формулираното искане в петитума е видно, че ищецът
претендира равностойността на претърпените от него вреди от неоснователният му
престой в психиатрично лечебно заведение. С така направеното искане ищецът на
практика иска да бъде проверена правилността на постановеното решение на ВТОС.
Извършването на проверка на постановеното вече решение от въззивния Окръжен съд
Велико Търново е по реда на инстанционния контрол, а не по реда на търсене на
гражданска отговорност от съда, при неудовлетвореност на страните от
постановения съдебен акт.
Съдът намира, че искът
е недопустим на основание липсата на абсолютната процесуална предпоставка за
надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника. Процесуалната
легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални
предпоставки за възникване правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иск и задължение на съда да върне исковата молба на осн. чл.
130 от ГПК.
Ищецът претендира
отговорността на ответника като възложител на работата на съдиите постановили
съдебното решение, от което той не е доволен, тъй като искът му не бил уважен
от решаващия състав на съда. Твърденият деликт се изразява в осъществяване на
служебни задължения и постановяване на съдебен акт от съдебния състав във
връзка с извършваната от същите правораздавателна дейност. Функционалният
имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 от Конституцията на Република
България, изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка
с постановените от тях съдебни актове. Процесуалният закон (в случая ГПК)
предвижда защита на засегнатите от тези актове права на граждани чрез
регламентирания ред за обжалване на съдебните актове и инстанционен контрол за
законосъобразност на същите. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е
гаранционно- обезпечителна. Тя е самостоятелна, но е фунционално обусловена от
деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Когато лицето, на което е възложена
работата, не носи отговорност, ангажирането на гаранционно- обезпечителната
отговорност на възложителя е недопустимо. Както бе посочено, в съответствие с
чл. 132 от Конституцията съдиите не носят отговорност за постановените от тях
актове освен при извършено умишлено престъпление от общ характер, в случая
такова не се твърди да е извършено и установено с влязла в сила присъда.
Цитираната разпоредба възпрепятства търсенето на деликтна отговорност по чл. 45
от ЗЗД от съдия по повод постановен от него съдебен акт, което прави
недопустимо ангажирането на отговорността на съда, в който той правораздава, за
постановените от съдията актове (в този смисъл определение №78/28.01.2013 г. по
ч. гр. д. №32/2013 г. на ІV ГО на ВКС, определение №615/20.12.2017 г. по ч. гр.
д. №4318/2017 г. на ІV ГО на ВКС, определение №108/20.04.2016 г. по ч. гр. д. №1157/2016
г. на І ГО на ВКС, определение №568/08.12.2016 г. по ч. гр. д.№5080/2016 г. на
ІV ГО на ВКС, определение № 434/11.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 3284/2019 г. на
ІІІ ГО на ВКС, както и определение № 58/28.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 68/2019
г. на АС - Велико Търново). Изключенията от горното са въведени в чл.2 от ЗОДОВ, но настоящият спор не се обхваща от нито една от хипотезите, предвиждащи
ангажиране отговорността на Държавата (съответния съд) за вреди от
незаконосъобразни съдебни актове.
Предвид
гореизложеното предявеният иск е недопустим и производството по делото следва
да бъде прекратено.
Воден от горното
Габровският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производство по гр. д. № 465/2020 г. по описа на ГбОС, като на осн. чл. 130 от ГПК ВРЪЩА исковата молба на Д. К. Ц. с вх. № 261457 от 18.12.2020
против Окръжен съд - Велико Търново, с която се иска ответникът да му заплати
60 000 лв. - равностойността на претърпените от ищеца страдания и унижения,
поради неоснователния престой в психиатрично лечебно заведение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: