Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………….
......................., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на
прокурора при Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов и секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас. адм. нак. дело № 1022/2021 г. по описа на
съда, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Т.А.В., подадена чрез адв. И.Г., срещу Решение № 260489
от 12.04.2021 г. по АНД № 316/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 23-0001136 от 14.12.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна. С потвърденото НП на касатора
за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) и на основание същата разпоредба е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.
С жалбата се
поддържа,
че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Сочи се, че
и актосъставителят, и ръководителят на транспортната дейност на превозвача
категорично са заявили, че в хода на проверката водачът е представил валидно
заверено копие на лиценз на Общността, в което копие не фигурира
регистрационният номер на превозното средство, поради което се настоява, че не
е налице субективният елемент от състава на нарушението. Излагат се подробни
доводи по отношение на това, че не е отговорност на водача да знае дали
превозното средство е включено в списъка към лиценза, след като е бил снабден с
валидно заверено копие, че водачът не е могъл и не е бил длъжен да знае, че
извършва административно нарушение, доколкото в заверените копия не се вписва
регистрационният номер на МПС. На следващо място се твърди, че неправилно е
определено административнонаказателноотговорното лице, предвид невъзможността
водачът да притежава и да му бъде издадено заверено копие на лиценз на
Общността. Според касатора неправилно е описана фактическата обстановка, тъй
като не се касае за извършване на превоз с автомобил, за който няма издадено
заверено копие на лиценза, а за извършен превоз с превозно средство, невключено
в списъка към лиценза, което представлява нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и подлежи на санкциониране по чл. 96, ал. 1,
т. 1, предл. 3 ЗАвПр. Изтъква се, че единствената отговорност на водача,
вменена от законодателя е регламентирана в чл. 89, ал. 1 от Наредба № 33/1999
г. на МТ – да носи и представи за проверка заверено копие на лиценз, което в
настоящия случай е сторено. Настоява се, че наказващият орган е следвало да
съобрази нормите на чл. 27, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗАНН, при което би се
установило краткия период на несъответствие, извършването само на един превоз в
периода и непосредственото отстраняване на последиците от нарушението, които обстоятелства
са смекчаващи отговорността на дееца. Предвид и липсата и на едно отегчаващо
обстоятелство, според касатора, деянието е с по-ниска степен на обществена опасност,
противоправност и при явно изразена добросъвестност и самокритичност на дееца в
сравнение с обществената опасност, присъща на останалите нарушения от този вид,
доколкото последиците от нарушението са отстранени само часове след
установяването му. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП,
като се претендира и присъждане на разноски – платеното адвокатско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай на претендирано
юрисконсултско възнаграждение, се прави искане за редуцирането му до
предвидения минимален размер.
Ответникът
– Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Варна (РД
“АА“), с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната
жалба, а визираните в нея твърдение за неправилни, неясни и необосновани. Изтъква
се, че безспорно се установява извършването на нарушението, изразяващо се в
извършване от водача на обществен превоз на товари без издадено за МПС заверено
копие на лиценз. Според ответника нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, тъй
като става въпрос за основен документ, без който не е възможно осъществяването
на превоз, независимо от периода на несъответствие и липсата на настъпили
вредни последици. Искането е да се потвърди решението на ВРС като правилно и
законосъобразно, като се претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в
сила на обжалваното съдебно решение.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във
въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извеждат от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
С процесното
НП Т.А.В. е санкциониран за това, че на 08.12.2020 г., около 16:05 ч., по пътя
гр. Варна – с. Тополи, срещу Печатница „Изток-Варна“, като водач управлява
влекач марка „Мерцедес“ с рег. № В3278ТС, с прикачено ремарки с рег. № В4763ЕН,
и двете собственост на превозвача, и извършва международен превоз на товари по
маршрут България – Германия, без да има редовно издадено заверено копие на
лиценз № 5024 за МПС с рег. № В3278ТС.
Деянието на водача
е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, за което е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева на
основание същата разпоредба.
За да потвърди
обжалваното пред него НП, районният съд приема на първо място, че НП е издадено
от компетентен орган, вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен – посочени са нарушената материалноправна норма, датата и
мястото на извършване на нарушението, не са били налице спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване, поради което в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
На следващо
място ВРС, анализирайки нормите на Наредба № 11/2002 г. и ЗАвПр, стига до
извод, че безспорно се установява извършването на вмененото на въззивника
нарушение. Въззивният съд посочва, че макар регистрационният номер на
превозното средство да не се вписва в издаденото заверено копие от лиценз, то
броят на издадените заверени копия трябва да съвпада с броя на превозните
средства, използвани от превозвача (като се позовава на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗАвПр, според
която заверено копие на лиценз на Общността се издава за всяко МПС, с което
превозвачът извършва дейността). Обстоятелството, че и от страна на превозвача
е допуснато нарушение на ЗАвПр, не влече отпадане на
административнонаказателната отговорност на водача, който водач е длъжен да
осъществява обществен превоз с издадено за конкретното МПС заверено копие на
лиценз, каквото в случая очевидно не е имало, като предвид изложеното ВРС
посочва, че не споделя възраженията за субективна несъставомерност на
нарушението и тези, свързани с правната квалификация на нарушението. Направен е
извод, че правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр, а наказанието е законосъобразно определено като вид и
размер.
Решението на
ВРС е правилно.
ВРС е установил
правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. Административният
съд напълно споделя изводите на ВРС и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща
към мотивите му. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на
материалния закон, както и не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационните основания по
чл. 348 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Правилно ВРС
приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да
влекат неговата отмяна, както и че правилно е определена квалификацията на
нарушението. Правилен е изводът, че безспорно е установено по делото, че Т.А.В.
е извършил процесното нарушение. Правилни са и изводите за законосъобразност на
наложеното наказание като вид и размер, както и правилно въззивният съд не е
приложил в случая чл. 28 от ЗАНН. Обективно, всестранно и пълно са изследвани
всички обстоятелства по делото, установяващи се от доказателствата по делото,
разгледани поотделно и в съвкупност.
Извеждащите
се от доказателствата по делото факти еднопосочно сочат, че на 08.12.2020 г. наказаното
лице – водач, извършва обществен превоз на товари без издадено за МПС заверено
копие на лиценз на Общността.
Административнонаказателната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр съдържа конкретен състав на нарушение,
като изрично определя и административнонаказателноотговорното лице – водач на МПС,
извършващ обществен превоз без
издадено за моторното превозно средство заверено копие на лиценз на Общността.
Ясно
законодателят е посочил както деянието, което обявява за наказуемо като
административно нарушение, така и субекта на нарушението. В този смисъл, както
и ВРС приема, неоснователно е възражението на касатора за липса в случая на
субективния елемент от състава на нарушението. По аргумент от чл. 7, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно и когато е извършено непредпазливо, а непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Правилно ВРС
приема за несъстоятелен и довода на касатора за неправилна квалификация на
нарушението. Обстоятелството, че нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвПр предвижда
състав на нарушение за лицето, което допусне или разпореди извършването на превоз с моторно
превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към
лиценза на Общността, не обосновава отпадане на административнонаказателната
отговорност по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр на водача на МПС, извършващ превоз на
товари без издадено за МПС заверено копие на лиценз на Общността. Следва да се
посочи, че доколкото изискванията за извършване на обществен превоз на товари
произтичат и от Европейското право, то последното изрично регламентира
паралелната отговорност и на превозвачите, и на водачите.
Обстоятелството,
че превозвачът е подал на 02.12.2020 г. заявление за увеличаване на броя на
заверените копия на лиценз на Общността № 5024 и такова заверено копие за
процесното превозно средство е издадено на 09.12.2020 г., не обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на процесното деяние, която да го определя като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. От една страна, следва да се
съобрази обстоятелството, че за издаване на заверено копие на лиценз на
Общността се изисква и се изследват конкретните данни за всяко МПС (Приложение
№ 6а от Наредба № 11) и документите за всяко МПС, т.е. към момента на
извършване на процесния превоз на 08.12.2020 г. липсата на издадено заверено
копие на лиценза на Общността за процесното МПС сочи на липсата на
удостоверяване, че МПС отговаря на изискванията за извършване на обществен
превоз на товари – да е с българска регистрация, да има документ за извършена
проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност
не е изтекъл, превозвачът да е доказал финансова стабилност за него (чл. 7, ал.
1 ЗАвПр). От друга страна, актосъставителят и ръководителят на транспортната
дейност на превозвача, в свидетелските си показания заявяват, че когато
камионът е бил натоварен, е имало копие на лиценз, а и по време на проверката е
представено копие на лиценз. Тоест водачът, въпреки че извършва превоза без
заверено копие на лиценз на Общността за процесното МПС, е представил заверено
копие на лиценз на Общността, вероятно издадено за друго МПС. Последното
представлява отегчаващо обстоятелство, което разгледано в съвкупност със
сочените от касатора смекчаващи обстоятелства, не обуславя извод за по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние.
С оглед
изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира,
че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожност.
Обжалваното
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Разноски на
ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, доколкото не е
осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.
На основание
чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260489
от 12.04.2021 г. по АНД № 316/2021 г. на Районен съд – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: