Решение по дело №347/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 356
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700347
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

               № 356/04.11.2022 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:                 СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                                            НЕЛИ КАМЕНСКА

при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 347 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Д.Ж., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник адв. Е.Т.,***, срещу Решение № 39 от 18.05.2022 г. по административно-наказателно дело № 20223210200047 по описа за 2022 г. Районен съд – Балчик, с което е потвърден изцяло Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 4207423, издаден от ОДМВР – Добрич, с който на касатора е наложена глоба на основание чл. 182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в размер на 100 лева.

В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението на районния съд при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на касатора. Направените от него възражения във въззивната жалба не били обсъдени и в мотивите на решението липсвал задълбочен анализ на събраните доказателства. Възразява се, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдебно заседание, касаторът, се представлява се от адв. Т., който поддържа касационната жалба, моли решението да бъде отменено като вместо него бъде постановено решение за отмяна на незаконосъобразния електронен фиш и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура –Добрич счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно на изложените в него мотиви и моли то да бъде потвърдено.

Административен съд – Добрич приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

С оспорения пред Районен съд – Балчик електронен фиш на П.Д.Ж. ***, в качеството му на собственик на МПС, л.а. "……“ с рег. № ТХ …., е наложена глоба в размер на 100 лева, за това, че с техническо средство - АТСС ARH CAM S1 с №11743с2. на 29.09.2020 г. в 17,47 часа в населено място - с. Оброчище, по ул. „Червеноармейска“ в посока гр. Балчик, пред дом №5 е установено превишение на скоростта от 23 км/ч - при разрешена скорост от 50 км/ч като автомобилът е управляван със скорост 73 км./ч. В електронния фиш е посочено че е отчетен толеранс от 3 км/ч, поради което е прието, че автомобилът е управляван с 73 км/ч.

За да потвърди електронния фиш районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати сочените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че по отношение констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено единствено административно нарушение глоба, поради което административно-наказващият орган правилно не е издал НП, а ЕФ. Предвид събраните доказателства, районният съд е приел за доказано, че въззивникът е допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки собствения си автомобил в населено място с превишение на скоростта от 23 км/ч на процесната дата, час и място, поради което наказанието се определя на основание чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Видно от мотивите на решението, първоинстанционният съд е отчел, че са спазени императивните разпоредби на чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП, издаден е от компетентен орган, на територията, обслужвана от съответната дирекция, като нарушението е установено от мобилна система. Счел е нарушението за безспорно установено на база приложената разпечатка от техническо средство и снимковия материал по делото, отчетен е толеранса от 3 км/ч, поради което превишението е 23 км/ч, толкова, колкото е установено с обжалвания електронен фиш. По отношение водача е посочил, че отговорността му е ангажирана в качеството на собственик на автомобила, тъй като няма данни жалбоподателят да е подал в 14-дневен срок декларация по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в която да посочи, лицето управлявало автомобила.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

При провеждане на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, като наказанието предвид фиксирания му размер, не подлежи на промяна и в този смисъл е справедливо.

Неоснователно е и възражението, че ЕФ е издаден след изтичане на едногодишния срок по ЗАНН. Съдът е събрал доказателства – разпечатка от системата АИС АНД „Фишове“ (л.8 от адм.д. № 47/2022г.), от която се установява, че ЕФ е издаден на 29.11.2020г., когато е прегледана събраната от техническото средство информация, в двумесечен срок от заснемане  на нарушението с техническото средство. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, на която се позовава касаторът, засяга издаването на ЕФ, а не връчването.

Законодателят не е предвидил срок за връчване на ЕФ и по-късното връчване има значение при преценката изтекла ли е абсолютната погасителна давност от извършване на нарушение, която в случая е 4.5 години и не е изтекла.

Настоящата инстанция споделя напълно изложените в решението на въззивния съд констатации, че в ЕФ ясно и точно са записани дата, място на извършване на нарушението и автомобил, с който е извършено нарушението.

Тези доказателства са приобщени към доказателствения материал по делото, като във въззивната жалба, съответно в съдебно заседание, не са оспорени, нито е поискано събирането на нови. Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, за което по делото пред районния съд са събрани писмени доказателства.

Нито във въззивното, нито в касационното производство са представени доказателства, които да опровергават обективираните в ЕФ констатации за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното, оспореното решение, с което е потвърден електронният фиш е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –Добрич

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 18.05.2022 г. постановено по нахд № 20223210200047/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: