Р
Е Ш Е Н И Е
№ 356/04.11.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с административно–наказателен
характер № 347 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.Д.Ж., ЕГН ********** ***,
подадена чрез пълномощник адв. Е.Т.,***, срещу Решение № 39 от 18.05.2022 г. по
административно-наказателно дело № 20223210200047 по описа за 2022 г. Районен
съд – Балчик, с което е потвърден изцяло Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба, серия К № 4207423, издаден от ОДМВР – Добрич, с който на касатора е
наложена глоба на основание чл. 182, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) в размер на 100 лева.
В касационната жалба са изложени оплаквания за
постановяване на решението на районния съд при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата на касатора. Направените от него
възражения във въззивната жалба не били обсъдени и в мотивите на решението липсвал
задълбочен анализ на събраните доказателства. Възразява се, че не са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдебно заседание, касаторът, се представлява се
от адв. Т., който поддържа касационната жалба, моли решението да бъде отменено
като вместо него бъде постановено решение за отмяна на незаконосъобразния
електронен фиш и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът – Областна дирекция на МВР - Добрич, редовно
призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –Добрич счита, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно на изложените в него мотиви и моли
то да бъде потвърдено.
Административен съд – Добрич приема, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав
счита касационната жалба за неоснователна.
С оспорения пред Районен съд – Балчик електронен фиш на П.Д.Ж.
***, в качеството му на собственик на МПС, л.а. "……“ с рег. № ТХ …., е
наложена глоба в размер на 100 лева, за това, че с техническо средство - АТСС
ARH CAM S1 с №11743с2. на 29.09.2020 г. в 17,47 часа в населено място - с.
Оброчище, по ул. „Червеноармейска“ в посока гр. Балчик, пред дом №5 е
установено превишение на скоростта от 23 км/ч - при разрешена скорост от 50
км/ч като автомобилът е управляван със скорост 73 км./ч. В електронния фиш е
посочено че е отчетен толеранс от 3 км/ч, поради което е прието, че автомобилът
е управляван с 73 км/ч.
За да потвърди електронния фиш районният съд е приел, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати сочените в
жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че по отношение
констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП е предвидено единствено административно нарушение глоба, поради
което административно-наказващият орган правилно не е издал НП, а ЕФ. Предвид
събраните доказателства, районният съд е приел за доказано, че въззивникът е
допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
управлявайки собствения си автомобил в населено място с превишение на скоростта
от 23 км/ч на процесната дата, час и място, поради което наказанието се
определя на основание чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
Видно от мотивите на решението, първоинстанционният съд е
отчел, че са спазени императивните разпоредби на чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП, издаден е от компетентен орган, на територията, обслужвана от съответната
дирекция, като нарушението е установено от мобилна система. Счел е нарушението
за безспорно установено на база приложената разпечатка от техническо средство и
снимковия материал по делото, отчетен е толеранса от 3 км/ч, поради което
превишението е 23 км/ч, толкова, колкото е установено с обжалвания електронен
фиш. По отношение водача е посочил, че отговорността му е ангажирана в
качеството на собственик на автомобила, тъй като няма данни жалбоподателят да е
подал в 14-дневен срок декларация по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в която да
посочи, лицето управлявало автомобила.
Така постановеното съдебно решение е правилно и
законосъобразно.
При провеждане на първоинстанционното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен
правилно, като наказанието предвид фиксирания му размер, не подлежи на промяна
и в този смисъл е справедливо.
Неоснователно е и възражението, че ЕФ е издаден след
изтичане на едногодишния срок по ЗАНН. Съдът е събрал доказателства – разпечатка
от системата АИС АНД „Фишове“ (л.8 от адм.д. № 47/2022г.), от която се
установява, че ЕФ е издаден на 29.11.2020г., когато е прегледана събраната от
техническото средство информация, в двумесечен срок от заснемане на нарушението с техническото средство. Разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, на която се позовава касаторът, засяга издаването на
ЕФ, а не връчването.
Законодателят не е предвидил срок за връчване на ЕФ и
по-късното връчване има значение при преценката изтекла ли е абсолютната
погасителна давност от извършване на нарушение, която в случая е 4.5 години и
не е изтекла.
Настоящата инстанция споделя напълно изложените в решението
на въззивния съд констатации, че в ЕФ ясно и точно са записани дата, място на
извършване на нарушението и автомобил, с който е извършено нарушението.
Тези доказателства са приобщени към доказателствения
материал по делото, като във въззивната жалба, съответно в съдебно заседание,
не са оспорени, нито е поискано събирането на нови. Електронният фиш е издаден
в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение,
установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, за
което по делото пред районния съд са събрани писмени доказателства.
Нито във въззивното, нито в касационното производство са
представени доказателства, които да опровергават обективираните в ЕФ
констатации за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното, оспореното решение, с което е потвърден
електронният фиш е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във
вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –Добрич
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 18.05.2022 г. постановено по
нахд № 20223210200047/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: